№ 4675
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20231110150972 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците Л. С. К., Н. Б. Т. и Г. К. Т. да заплатят на ищцовото
дружество РАЗДЕЛНО следните суми за доставка на топлинна енергия до
топлоснабден имот с адрес: гр. София, **********, аб. № **********, както
следва (за всеки ответник поотделно):
1. Л. С. К. – да заплати следните суми: 368,33 лв. – цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.4.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 14.9.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 85,75 лв. – мораторна лихва за
забава за период от 15.9.2020 г. до 30.8.2023 г., както и сумата от 7,56 лв.
– цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.7.2020 г. до 30.4.2021 г., ведно със законната лихва за период от
14.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 2,04 лв.
– мораторна лихва за забава за периода от 15.9.2020 г. до 30.8.2023 г.;
2. Н. Б. Т. – да заплати следните суми: 184,16 лв. - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.4.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 14.9.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 42,87 лв. – мораторна лихва за
забава за период от 15.9.2020 г. до 30.8.2023 г., както и сумата от 3,78 лв.
– цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1
1.7.2020 г. до 30.4.2021 г., ведно със законната лихва за период от
14.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането както и 1,02 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.9.2020 г. до 30.8.2023 г.;
3. Г. К. Т. – да заплати следните суми: 184,16 лв. – цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.4.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 14.9.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 42,87 лв. – мораторна лихва за
забава за период от 15.9.2020 г. до 30.8.2023 г., както и сумата от 3,78 лв.
– цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.7.2020 г. до 30.4.2021 г., ведно със законната лихва за период от
14.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането както и 1,02 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.9.2020 г. до 30.8.2023 г.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че ответниците са клиенти на доставена до топлинна
енергия за битови нужди в качеството им на съсобственици на топлоснабден
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба-2“, бл.309, вх.В, ет.9,
ап.79, аб. № **********. Поддържа, че ответниците са придобили
съсобственост върху процесния топлоснабден недвижим имот като
наследници по закон на С. Т.. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия до топлоснабдения недвижим имот, като купувачите не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
е доставена енергията. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на разноски в производството.
Ответникът Н. Б. Т., редовно уведомен НЕ подава отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК.
Ответникът Г. К. Т., редовно уведомен НЕ подава отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК.
Ответникът Л. С. К. подава отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, чрез назначения особен представител адв. Р. П.. Оспорва
предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Оспорва
пасивната процесуална легитимация на ответниците. Оспорва, че общите
условия са влезли в сила, тъй като няма доказателства да са публикувани в
един централен и един местен ежедневник. Оспорва ответниците да са
потребители на топлинна енергия, тъй като липсвали доказателства за реално
присъединяване на процесния недвижим имот към топлопреносната система,
както и оспорва, че ответниците са собственици или ползватели на процесния
недвижим имот. Оспорва валидно сключен договор за извършване на дялово
разпределение за процесния недвижим имот, както и реално осъществяване на
2
измервания на потребена ТЕ. Оспорва техническата годност на
измервателните уреди – абонатна станция, общ топломер, разпределители и
топломери в сградата, както и съответствието им със закон за измерванията и
Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърди, че дължимите за
процесния период суми са погасени с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия” ООД не заема
становище по същество на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците,
по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер и посочените квоти, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и
че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответната страна
е да докаже, че е погасила претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
От постъпилия като доказателство по делото Договор за покупко-
продажба на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ се установява, че на 07.05.1987
г. процесният имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „Дружба-2“, бл. 309 (с
предходен № 308 съобразно удостоверение на СО, район Искър), вх. В, ет. 9,
ап. 79 е придобит от С. А. Т. и Татяна С. Т..
3
Видно от постъпилото по делото удостоверение за наследници, С. А. Т. е
починал на 01.04.2010 г. и е оставил за наследници ответницата Л. С. К. –
дъщеря и Татяна С.овна Т., ЕГН ********** – дъщеря, която е починала
на 25.11.2015 г. и е оставила наследник ответницата Л. С. К. – сестра.
По делото да е представен и приет като доказателство по делото
Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 40, том II, рег. № 6693, дело №
219 от 2015 г. по описа на Нотариус Татяна Александрова, Рег. № 272 в
Регистъра на Нотариалната камара с район на действие - СРС, по силата на
който на 29.12.2015 г. Татяна С.овна Т., ЕГН ********** чрез пълномощника
си Диана Александрова Петрова е прехвърлила собствеността върху
притежаваните от нея 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот на ответниците
Н. Б. Т. и Г. К. Т., в замяна на което последните са и прехвърлили придобитото
по време на брака им МПС Алфа Ромео 166, рег. № СА 2391 РК и доплащане в
размер на 15000,00 лева. Съдът не може да приеме, че посочената правна
сделка е породила валидни правни последици, тъй като прехвърлителят
Татяна С.овна Т., ЕГН ********** е починала на 25.11.2015 г. повече от месец
преди сключването и на 29.12.2015 г.
Поради изложеното съдът счита, че изключителен собственик на
процесния недвижим имот, находящ се на адрес гр. София, ********** е
ответницата Л. С. К., която е придобила имота по наследствено
правоотношение от своя баща С. А. Т., поч. на 01.04.2010 г. и своята сестра
Татяна С.овна Т., поч. на 25.11.2015 г.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът Л. С. К. е
потребител на топлинна енергия в процесния имот, респ. между него и
ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на
това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното
предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и
действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а
и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите
условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение
да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице
задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в
4
сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с третото лице помагач за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се
представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено
по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила. По делото е
безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се
намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на
топлинната енергия. Дяловото разпределение следва да бъде направено от
лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а
ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в
случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то
разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие
или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това
означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното
разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има
сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или
не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от
решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има
разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е
приложен.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната
енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице инж. В. Т. Т. по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е
извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни
5
разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните
автоматични отчети по общия топломер за процесната сграда. Вещото лице е
посочило, че ТЕ за отопление на имота не е начислявана за периода м. 10. 2019
г. – 30.04.2020 г., а за периода м. 10.2020 г. – 30.04.2021 г. е начислена
служебна ТЕ поради неосигурен достъп по максимален специфичен разход на
сградата. Посочено е, че ТЕ за БГВ не е начислявана за периода м. 10. 2019 г. –
30.04.2020 г., а за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е начислена служебна
ТЕ за БГВ при условията на неосигурен достъп. От заключението на съдебно-
техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е в размер на
736,53 лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната
станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от
лицензирана лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните
вземания от ищеца не се установяват единствено на база воденото от ищеца
счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на
изводите, направени в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно
изготвено.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 15,11 лева
за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., които съобразно разпоредбите на чл.
22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Отделно от това, по делото не
се доказа ответникът да е възразил срещу извършеното дялово разпределение
в установените срокове.
Предвид основателността на претенциите за главница, следва да бъде
разгледано своевременно релевираното с отговора на исковата молба
възражение за давност от ответника Л. С. К.. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на
14.09.2023 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
14.09.2020 г., са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за
периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г. включително са погасени по давност,
тъй като за последния месец от посочения период задължението е станало
6
изискуемо на 15.08.2020 г. като тригодишната погасителната давност за него е
изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Следва да се отбележи, че посоченото от ищеца основание на
претенцията в размер на 151,08 лева за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., а
именно – посочване на дължимата сума в обща фактура № ********** от
31.08.2020 г., не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи
от датата на издаване на общата фактура, респ. от изтичане на 30-дневен срок
от публикуването и (чл. 33, ал. 2 от ОУ). Това е така, тъй като тази обща
фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните
сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на
сумите за връщане на потребителя. От изложеното следва, че падежът на
месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия остава
същият, посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ като въз основа на общата
фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би могло
да възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор
на фактурираните през целия период задължения или ново вземане за
потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество
топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално потребеното,
установено след отчет на уредите за дялово разпределение.
Съдът определя на основание чл. 162 ГПК и въз основа събраните по
делото доказателства – съобщения към фактури, изравнителни сметки,
справка на претендираните задължения и изготвеното заключение на СТЕ и
заключение на ССчЕ, реално дължимата сума за главница за топлинна енергия
за непогасения по давност период 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., която възлиза
на сумата 583,73 лева. Предвид дизпозитивното начало, половината от сумата
се дължи от ответника Л. С. К.. За горницата над сумата 291,87 лева и за
периода 01.05.2019 г. – 30.06.2020 г. исковата претенция по отношение на
ответника Л. С. К. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като погасена
по давност.
Предявеният иск за главница за дялово разпределение в размер на 15,11
лева е за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2021 г., поради което вземането е
погасено по давност за месеците юли и август 2020 г. Съдът определя на
основание чл. 162 ГПК реално дължимата сума за главница за дялово
разпределение за непогасения по давност период от 01.09.2020 г. до
30.04.2021 г., която възлиза на сумата 12,09 лева. Предвид дизпозитивното
начало, половината от сумата се дължи от ответника Л. С. К.. За горницата над
сумата 6,05 лева и за периода 01.07.2020 г. – 31.08.2020 г. исковата претенция
по отношение на ответника Л. С. К. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена като погасена по давност.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава –
уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия и
отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово
разпределение.
7
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4 вр. ал. 2
вр. чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. Предявеният срещу ответника Л. С. К. иск
за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия следва да се уважи за
непогасената по давност главница и се явява основателен до сумата 70,43 лева
за периода 15.09.2020 г. – 30.08.2023 г., който размер е изчислен от съда на
основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна спрямо ответника Л. С. К..
По отношение ответниците Н. Б. Т. и Г. К. Т. исковите претенции следва
да се отхвърлят изцяло, доколкото не се установява същите надлежно да са
придобили право на собственост върху посочените идеални части от имота.
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
Предвид изрично направеното искане в тази насока, в полза на ищеца следва
да се присъдят и сторените в настоящото производство разноски за държавна
такса в размер на 600,00 лева, 400,00 лева – депозит за особен представител,
400,00 лева – депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение определено
от съда в размер на 100,00 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част се дължи сумата от 397,19 лева.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. С. К., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „Зона Б-5“,
бл. 11, вх. Б. ет. 11, ап. 131 ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД да сумата 291,87 лева – цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден
имот с адрес гр. София, **********, аб. № **********, ведно със законна
8
лихва за период от 14.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 70,43 лева – мораторна лихва за забава за период от 15.09.2020 г.
до 30.8.2023 г., както и сумата от 6,05 лева – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.4.2021 г., ведно със
законната лихва за период от 14.09.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 397,19 лева – разноски
в производството пред СРС като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за горницата над посочената сума до пълния предявен размер от
368,33 лева и периода 01.05.2019 г. – 30.06.2020 г., иска за мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над посочената
сума до пълния предявен размер от 85,75 лева, иска за главница за дялово
разпределение за горницата над посочената сума до пълния предявен размер
от 7,56 лева и за периода 01.07.2020 г. – 31.08.2020 г., както и иска за
мораторна лихва за забава в плащането за главница за дялово разпределение за
сумата от 2,04 лева за периода от 15.9.2020г. до 30.8.2023г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Н. Б. Т., ЕГН ********** с
адрес гр. София, ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б следните суми: 184,16 лв. - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.4.2021 г. за
топлоснабден имот с адрес: гр. София, **********, аб. № **********, ведно
със законна лихва за период от 14.9.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 42,87 лв. – мораторна лихва за забава за период от
15.9.2020 г. до 30.8.2023 г., както и сумата от 3,78 лв. – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.7.2020 г. до 30.4.2021 г., ведно
със законната лихва за период от 14.09.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането както и 1,02 лв. – мораторна лихва за периода от 15.9.2020 г. до
30.8.2023 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Г. К. Талев, ЕГН
********** с адрес гр. София, ********** да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б следните суми: 184,16 лв. – цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.4.2021 г. за
топлоснабден имот с адрес: гр. София, **********, аб. № **********, ведно
със законна лихва за период от 14.9.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 42,87 лв. – мораторна лихва за забава за период от
15.9.2020 г. до 30.8.2023 г., както и сумата от 3,78 лв. – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.7.2020 г. до 30.4.2021 г., ведно
със законната лихва за период от 14.09.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането както и 1,02 лв. – мораторна лихва за периода от 15.9.2020 г. до
30.8.2023 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Далсия” ООД /с
9
предишно наименование „Бурната България“ ООД и предишно наименование
„Бурната“ ООД /, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Витоша, бул. „Братя Бъкстон” № 85.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10