№ 24
гр. Стара Загора , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Диана Р. Стоянова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20205530103112 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът Ай Тръст ЕООД твърди в исковата си молба, че на 14.07.2020 г. на Ай Тръст
ЕООД /“Ай Тръст“ или „Поръчителя“/ било връчено съобщение за депозирано по ч. гр. д. №
1227/2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора, възражение от Я. В. В., ЕГН **********
по чл. 414 от ГПК. В указания едномесечен срок предявяват настоящия установителен иск
срещу горепосоченото лице.
На 25.10.2018 г. Я. В. В. кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит
от Кредисимо ЕАД, ЕИК ********* /“Кредисимо“, „Дружеството“, „Заемодателя“/.
Процедурата започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние
/“Заявлението“/ на интернет страницата на Дружеството, а именно- www.credissimo.bg
/“Сайта“/.
В зададените полета в Заявлението, възразилият длъжник попълнил личните си
данни, а именно - три имена, единен граждански номер, номер на документ за самоличност,
постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и
кореспонденция, мобилен телефон, допълнително лице за контакт и др. При подаване на
Заявлението лицето посочило и желания размер на кредита, срока на договора за кредит,
наименованието на кредитния продукт, при условията на който желае да ползва кредита и
желания начин за усвояване на сумата.
На така подаденото Заявление, което прилагат във вид на извлечение от електронната
1
система на Кредисимо, бил даден индивидуален идентификационен № 1155596. На
посочения в Заявлението от г-н В. електронен адрес, а именно: *****************@***.**,
при сключване на договора за кредит с Кредисимо били изпратени автоматично договор №
1155596/ 25.10.2018 г., ведно с Приложение 1 към него, Общи условия (“ОУ”) и Стандартен
европейски формуляр („СЕФ“). Освен това, на Сайта на Дружеството гореизброените
документи били налични и преди сключване на договора между клиента и Кредисимо,
съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит,
предоставени в ясен и четим вид, на български език и при съблюдаване на приложимите
нормативни изисквания. На ответника бил предоставен достъп до проект на договора за
кредит и приложението към него, в които били посочени дължимите от него на Кредисимо
суми — заявения размер на главницата и размера на възнаградителната лихва при заявения
период на погасяване.
След запознаване с всички условия във връзка с кредита, Я. В. В., ЕГН **********
въвел самостоятелно на указаното за това място в Сайта команда Декларирам, че получил
СЕФ на посочения e-mail, проверил въведените данни и приел ОУ и Договора.
С това свое действие ответникът заявил съгласието си да бъде обвързан от процесния
договор за кредит, СЕФ и ОУ. Съгласно раздел III „Процедура по кандидатстване за кредит.
Обезпечение“, т. 11 от ОУ, с извършване на гореописаните действия Заявлението се считало
за подадено от кредитополучателя, а ОУ и договора за кредит — приети и подписани от
същия. В резултат, между Кредисимо /кредитор/, от една страна и Я. В. В., ЕГН **********,
в качеството му на кредитополучател - от друга, на 25.10.2018 г. бил сключен във формата
на електронен документ Договор за кредит № 1155596 /„Договора“/ с краен срок на
погасяване на предоставената заемна сума - 10.08.2018 г. По смисъла на чл. 2, ал.1 от
Договора, неразделна част от него представляват СЕФ, ОУ и Приложение № 1 „Условия по
договора“, съдържащо погасителен план.
Сключването на Договора във формата на електронен документ било обвързано
изцяло с изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ и всички други относими норми на действащото
законодателство.
На следващо място, при кандидатстването си за кредит от Кредисимо, Я. В. В. сам
избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения между него и
Кредисимо Договор, като осигури поръчителство от трето одобрено от Кредисимо
юридическо лице /имал възможност да избере и необезпечен кредит или да предостави
банкова гаранция като Друг вид обезпечение/, съгласно Раздел II. Обезпечение, §17 от ОУ.
Поръчителят, а именно дружеството Ай Тръст, се съгласил да отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения по Договора. Ответникът се
съгласил с предложените му условия и подписал договора за предоставяне на поръчителство
2
на 25.10.2018 г. чрез размяна на електронни волеизявления, съгласно изискванията на
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като г-н В.
използвал индивидуално генерирания петцифрен код за достъп, получен чрез кратко
текстово съобщение на посочения от него мобилен номер за попълване и подписване на
договора за предоставяне на поръчителство на указаното за това място в хода на сключване
на договора с Поръчителя.
В резултат на така сключените договори, на 25.10.2018 г., между Кредисимо и
Поръчителя бил сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителят се
задължавал да отговаря пред Кредисимо солидарно с ответника за изпълнението на всички
задължения на последния, които можели да възникнат по Договора.
Молят съда да вземе предвид уточнението, че клиентът можел да заплаща
задълженията си към Поръчителя по начините, използвани за заплащане на задълженията си
към Кредисимо, но въпреки, че Кредисимо можел да администрира плащанията от клиента
към Поръчителя, плащанията за услугите и рискът на Поръчителя не се извършвали в полза
на Кредисимо.
Въз основа на така сключения Договор, Кредисимо изпълнил своето задължение и
предоставил на Я. В. В. заем в размер на 750,00 лева - главница, при лихва и други условия,
подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ.
Я. В. В., от своя страна, се задължил да върне предоставената му заемна сума, заедно
с уговорената договорна лихва, съгласно погасителния план към Договора. Ответникът не
изпълнил задълженията си по сключените от него договори, като във връзка с погасяване на
задължението му нямало постъпило нито едно плащане в изпълнение на насрещното му и
основно задължение да погаси взетия кредит при договорените условия.
Във връзка с това негово неизпълнение на основното му договорно задължение,
лицето било търсено многократно от Кредисимо с цел извънсъдебно уреждане на
отношенията посредством сключване на споразумение за доброволно уреждане и изплащане
на задълженията му по Договора.
Предвид липсата на пълно и точно изпълнение на задълженията на Я. В. В. по
сключените от него Договор и договор за предоставяне на поръчителство и след полагане на
усилия за събиране на дължимите суми доброволно от ответника през целия период на
просрочието, на 04.03.2020 г. Кредисимо изпратили искане за плащане до Ай Тръст, в
качеството му на Поръчител, който отговарял солидарно с кредитополучателя за всички
негови задължения пред Заемодателя, възникнали съгласно Договора. За това обстоятелство
и съгласно чл. 3, ал. 2 от сключения договор за предоставяне на поръчителство, Ай Тръст
изпратили уведомление до г-н В., в което посочили всички дължими суми и предстоящо
плащане от Ай Тръст. Г-н В. не се свързал нито с Поръчителя, нито с Кредитора, поради
3
което в указания срок, на 09.03.2020 г., Ай Тръст изпълнил задълженията си и заплатил на
Кредисимо всички дължими суми, съгласно искането за плащане, а именно: : 750,00 лева -
главница, 148,90 лева - договорна лихва, 140,13 лева - наказателна лихва и 57,94 лева за
всички извършени административни разноски във връзка с опити за извънсъдебно
погасяване на задължението, като на същата дата били уведомили длъжника за така
извършеното плащане и встъпване в правата на кредитора от Ай Тръст.
В допълнение, съгласно чл. 15, във връзка с чл. 12 от Договора и чл. 14 от договора за
предоставяне на поръчителство, изрично било уговорено, че Кредисимо и Поръчителят
можели да изпращат уведомления, електронни изявления и документи във връзка с
подписаните договори на предоставения електронен адрес от ответника, а именно:
qvor.vasilev. ****@***.**. Освен това, ако ответникът не бил изпълнил задължението си да
уведоми при промяна в декларираните от него адреси за кореспонденция, то изпратените
уведомления се считали за редовно връчени.
Предвид заплащането на дълга на ответника от Поръчителя към кредитора
Кредисимо и липсата на доброволно изпълнение от страна на Я. В. В., Ай Тръст били
принудени да предприемат действия за събиране на дължимите му се суми по съдебен ред и
подаде заявление за издадаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр .д. № 1227/2020 г. по описа на Районен съд
Стара Загора. Последният уважил частично депозираното заявление, в резултат на което
била издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено длъжникът Я. В. В. да
заплати на Ай Тръст следните суми: 750,00 лева - главница, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението в съда - 20.03.2020 г. до окончателното й изплащане;
148,90 лева - договорна лихва за периода 26.10.2018 г. до 10.08.2019 г.; 140,13 лева -
наказателна лихва за периода от 11.11.2018 г. до 04.03.2020 г., както и 25,00 лева - държавна
такса и 75,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Постъпилото по реда на чл. 414 ГПК писмено възражение срещу издадената по ч. гр.
д. № 1227 /2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора заповед за изпълнение обуславяла
правния интерес на Ай Тръст да предяви настоящия иск срещу Я. В. В. в законоустановения
едномесечен срок.
Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
Я. В. В. съществуването на вземания в полза на Ай Тръст, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1227/2020 г. по описа на
Районен съд Стара Загора, за следните суми: 750,00 лева - главница, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда - 20.03.2020 г. до окончателното й
изплащане; 148,90 лева - договорна лихва за периода 26.10.2018 г. до 10.08.2019 г.; 140,13
лева - наказателна лихва за периода от 11.11.2018 г. до 04.03.2020 г. Молят съда да се
произнесе и относно дължимостта на направените в заповедното производство разноски
/т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС/,
4
като им се присъди сумата от 100,00 лева разноски по ч. гр. д. № 1227/2020 г. по описа на
Районен съд Стара Загора, от които 25,00 лева - държавна такса и 75,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Молят съда да им присъди и всички направени разноски в настоящото производство,
включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева, на основание чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във
връзка с чл.78, ал. 8 ГПК.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
Я. В. В..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност и на основание чл. 235 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 1227/2020 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
566/23.04.2020 г. за сумата от 750 лева /седемстотин и петдесет лева/ главница; 148,90 лева
/сто четиридесет и осем лева и 90 стотинки/ договорна лихва от 26.10.2018г. до 10.08.2019г.;
140,13 лева /сто и четиридесет лева и 13 стотинки/ наказателна лихва от 11.11.2018г. до
04.03.2020г. и законна лихва от 20.03.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата 25
лева /двадесет и пет лева/ държавна такса и 75лева /седемдесет и пет лева/ юрисконсултско
възнаграждение, срещу която заповед ответника е възразил. В законоустановения срок
ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.
Предявен е установителен иск по чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК, с който се
иска признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца „Ай Тръст“ ЕООД
посочените в петитума на исковата молба суми.
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че на
25.10.2018 г. Я. В. В. е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от
„Кредисимо” ЕАД гр.София. На заявлението е даден индивидуален идентификационен код
№ 1155596. Договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ, към който
е налице Приложение № 1 /неразделна част от договора/, относно условията по договора.
Към договора също така е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, съгласно чл. 5 ал.2 от ЗКП и ОУ за предоставяне
на кредити. Крайният срок на погасяване на отпуснатия кредит е 10 месеца – до 10.08.2019
г., при ежемесечна погасителна вноска от 89,89 лв.
5
На датата на подписване на договора между страните по делото е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който трето, одобрено от „Кредисимо” АД
лице, се съгласява да отговаря солидарно с ответника за изпълнение на неговите задължения
по договора срещу уговорено месечно възнаграждение в размер на 58,63 лв., със срок на
плащане на датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителния
план. Този договор за поръчителство е сключен от ответника с „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно
задължението й по Раздел 3, чл.12 от ОУ по договора за кредит да предостави обезпечение
на кредита във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или
да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от
подаване на заявлението.
Видно от Удостоверение за погасени задължение от 07.08.2020г., издадено от
Кредисимо ЕАД, се установява, че на 09.03.2020 г. поръчителят „Ай Тръст” ЕООД е погасил
всички дължими от кредитополучателя суми по процесния договор за кредит.
В съдебно заседание ответникът В. се явява лично като заявява, че е изтеглил кредит
от „Кредисимо“ в размер на 750 лева от 2018 г. Заявява, че не е разписвал договор на
хартия, както и че не е върнал нищо от посочената сума. Заявява, че договорените лихви
нямат нищо общо с това, което е подал като молба за кредит, получавал писма през събота и
неделя.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
правна страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че между ответника и
Кредисимо ЕАД е налице валидно сключено облигационно правоотношение по Договор за
потребителски паричен кредит. Според характера на договора това е договор за заем.
Сключения договор е неформален и реален. Заемът за потребление е реален договор, който
се счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато споразумение: едната
да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато въз основа на това
споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемател.
Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, който
следва да установи възникването на облигационната връзка между страните, въз основа на
която претендира изпълнение. Ответника не оспорва обстоятелството, че заемната сума,
уговорената в процесния договор, реално му е предадена от заемателя, срещу задължението
сумата да бъде върната на заемодателя.
В настоящия случай претенцията на ищеца „Ай Тръст“ ЕООД се основава на
6
сключен между дружеството и ответника договор за предоставяне на поръчителство, по
което дружеството е поело задължение да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“
и да отговоря пред него солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията му.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. В случая, ищецът „Ай
Тръст“ ЕООД представя удостоверение за погасени задължения, издадено на 07.08.2020 г. от
„Кредисимо“ ЕАД, в което се посочва, че изплатил изцяло задължението на длъжника.
Като взе предвид гореизложеното, съдът приема, че предявеният установителен
иск се явява основателен и доказан. Ищецът, в качеството си на поръчител, е изпълнил
задължението на ответника по процесния договор за кредит, като последният е признал
съществуването му, но не в претендирания размер. Ето защо, последният дължи плащане на
ищеца на исковите суми.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК за основателен за сумата 750 лева /седемстотин и петдесет лева/
главница; 148,90 лева /сто четиридесет и осем лева и 90 стотинки/ договорна лихва от
26.10.2018г. до 10.08.2019г.; 140,13 лева /сто и четиридесет лева и 13 стотинки/ наказателна
лихва от 11.11.2018г. до 04.03.2020г. и законна лихва от 20.03.2020г. до изплащане на
вземането, както и сумата 25 лева /двадесет и пет лева/ държавна такса и 75 лева
/седемдесет и пет лева/ юрисконсултско възнаграждение, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 566/23.04.2020 г. по ч. гр.д. №
1227/2020 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца
разноски по настоящото производство в размер на 325 лева, съгласно представения списък
на разноските по ч. 80 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я. В. В., ЕГН: **********, с
адрес **, че дължи на ”АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1463, бул. „Витоша” № 146, сграда А, Бизнес център
„България”, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова – управител /със съдебен адрес:
гр. София, п.к. 1463, бул. „Витоша” № 146, Бизнес център „България”, сграда А, ет. 4/,
сумата от 750,00 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда - 20.03.2020 г. до окончателното й изплащане; 148,90 лева - договорна
7
лихва за периода 26.10.2018 г. до 10.08.2019 г.; 140,13 лева - наказателна лихва за периода от
11.11.2018 г. до 04.03.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.03.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 566/23.04.2020 г. по ч. гр.д. № 1227/2020 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА Я. В. В., ЕГН: **********, с адрес ** да заплати на ”АЙ ТРЪСТ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, бул.
„Витоша” № 146, сграда А, Бизнес център „България”, представлявано от Ива Михайлова
Шаламанова – управител /със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1463, бул. „Витоша” № 146,
Бизнес център „България”, сграда А, ет. 4/, сумата от 325 лева, представляваща направените
по настоящото производство разноски, както и разноски по заповедното производство в
размер на 100 лв. /25 лева държавна такса и 75 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8