РЕШЕНИЕ  №

гр. Сливен, 18.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на седемнадесети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                    

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното от съдия Каранашева                      

гр. дело № 213 по описа за 2019год.

на Сливенски районен съд ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на ответника, за периода от 1.10.2017г. до 31.08.2018 г., на стойност 130.62лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 5.30лева, начислена към 1.10.2018 г.

Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница за периода 1.10.2017г. до 31.08.2018 г. на стойност 130.62лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 5.30лева, начислена към 1.10.2018 г., за имот находящ се в с.Бяла, общ.Сливен, ул.Царевична база №23 и направена е претенция за присъждане на разноските по делото и разноските направени в заповедното производство.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на питейна вода за периода от 1.10.2017г. до 31.08.2018 г.на посочения в исковата молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, правилното и законосъобразно начисляване на сумите, че отчитането е извършено по начина и реда, описан в раздел втори на ОУ на ищцовото дружество и отчитането  е ставало в присъствието на ответника,изправността на отчитания водомер, е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения адвокат, който да осъществява правна помощ на ответника  е постъпил.

В отговора е посочено, че исковата молба е допустима, но по същество неоснователна и недоказана.Сочи се, че имота на ответника се намира на най-високата точка на захранването на водопреносната мрежа на с.Бяла, до която почти не достига вода за ползване.Претендираната сума за периода от 1.10.2017г. до 31.08.2018 г. е неоснователна, тъй като водомера е счупен от паднала мазилка, а в представените по делото фактури е посочено, че водомера е изправен.Твърди се, че въпреки, че ответника е закупил нов водомер, такъв е поставен от ищцовото дружество едва на 1.02.2019г.Сочи се, че през м.01.02. и 03.2018г. ответника е бил в гр.София и никой не е живял в имота и няма консумирана вода, но инкасатора е продължил да я начислява.

Поискано е да бъде отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, както и претенцията за разноски на ищцовото дружество.

Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че за процесния период водомера е бил счупен от паднала мазилка е негова.

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, явява се адв.К., който моли да бъдат уважени предявените искове.

Ответникът, редовно призован, се явява лично, назначения от председателя на НБПП адвокат, който да осъществява правна помощ адв. К., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От извлечението от сметка, приложено по заповедното производство и от 11 броя фактури в оригинал се установява, че на ответника са начислени за периода от 1.10.2017г. до 31.08.2018 г. количества за консумирана и доставена вода на стойност 130.62лева.

От представения фискален бон се установява, че на 8.05.2018г. Кондьо П.К. е закупил водомер.

На 31.10.2018 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК” ООД гр. Сливен срещу  Кондьо П.К. за главница в размер на 130.62лева., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 1.10.2017г. до 31.08.2018 г. в имот, находящ се в с.Бяла, общ.Сливен, ул.Царевична база №23, мораторна лихва в размер на 5.30лева, начислена към 1.10.2018 г., законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3422 от 2.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 5944/2018 г. на РС Сливен по силата, на която Кондьо П.К. да заплати на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, гр.Сливен сумата от 130.62лева., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 1.10.2017г. до 31.08.2018 г. в имот, находящ се в с.Бяла, общ.Сливен, ул.Царевична база №23, мораторна лихва в размер на 5.30лева, начислена към 1.10.2018 г., законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски в размер на 26лв.

Препис от заповедта и възражението са връчени на К.  на 21.11.2018г. и на 4.12.2018г. е подадено възражение от длъжника, че не дължи посочените суми и не ползвал вода за посочения период.

В заповедното производство е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба,  за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

От карнетен лист на ВиК Сливен с период на отчитане месец януари 2018 г. – м. 12.2018 г. се установява, че като име на клиент е посочено Кондьо П.К., адрес ***, като за нито един от отчетените дванадесет месеца не е положен подпис на абоната.

От показанията на свидетеля Тодоров се установява, че ответника е бил в гр.София през месеците февруари, март и април 2018г.От показанията му е видно, че е придружил ответника, за да закупи водомер и водомер е закупен през месец май 2018г. и от ищцовото дружество обещали да поставят водомера, но водомер не е поставен при ответника.

От показанията на свидетеля Стойков се установява, че е чувал че ответника има проблеми с водомера и му надписват вода.От показанията на свидетеля, който е съсед на ответника е видно, че е имало месеци без водоподаване.От показанията му се установява, че през 2018г.  зимата ответника е отсъствал около 2-3-4 месеца.От показанията му е видно, че ответника живее сам

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 5944/2018 г. на РС Сливен, които са ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         По допустимостта на предявените положителни установителни искове с правно чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1, т.1, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД съдът намира,че така предявените положителни установителни искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1, т.1 от ГПК.

            По предявения положителен установителен иск  с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, а именно: установителен иск за признаване дължимост на вземания за процесния период въз основа на договор за периодична доставка на стоки и услуги, съдът приема предявения иск за неоснователен и недоказан поради следните съображения:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 130.62лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от  1.10.2017г. до 31.08.2018 г. в имот, находящ се в с.Бяла, общ.Сливен, ул.Царевична база №23 съдът приема претенцията за  неоснователна. Не се доказа по безспорен и категоричен начин от ищцовото дружество обективното измерване на количеството употребена вода за периода от  1.10.2017г. до 31.08.2018 г.на посочения в исковата молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, правилното и законосъобразно начисляване на сумите, въпреки, че доказателствената тежест е изрично указана на ищцовото дружество. Следва да се отбележи, че представения карнетен лист касае отчитания, за които няма положен подпис.Не се доказа, по безспорен и категоричен начин в производството, че ищцовото дружество е доставяло през посочения период процесните количества вода до имот, собственост на ответника.

С оглед изложеното предявения иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на мораторна лихва в размер на 5.30лева, начислена към 1.10.2018 г., предявеният иск е неоснователен и недоказан. Иска за мораторна лихва се явява акцесорен спрямо предявеният иск за главници и с оглед на факта ,че не се доказа в производството ищцовото дружество да е доставило на ответника претендираните количества вода, недоказан и неоснователен се явява и предявения иск за мораторна лихва.

            Така мотивиран, СлРС

 

                                               Р     Е      Ш       И:

ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ *********  срещу Кондьо П.К., с ЕГН **********,***, за признаване на установено, че К. ДЪЛЖИ на ВиК ООД сумата от 130.62лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 1.10.2017г. до 31.08.2018 г., в имот, находящ се в с.Бяла, общ.Сливен, ул.Царевична база №23, законната лихва за забава върху главницата, считано от 31.10.2018г. до окончателното й изплащане,  като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск с правно 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ *********  срещу Кондьо П.К., с ЕГН **********,***,за признаване на установено, че К.  ДЪЛЖИ на ВиК ООД сумата от 5.30лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, натрупана към 1.10.2018 г.,  като неоснователен и недоказан.

Решението може да бъде  обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: