Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 23.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 22.03.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 2700 по описа за 2020 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц.
чрез: адв. В.Г., САК, против: П.Р.Г., ЕГН ********** ***, с правно основание:
чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК и цена на иска: 177.46 лв.
Ищцовото дружество, чрез
процесуалния си представител сочи, че
предявява исковата си претенция срещу П.Р.Г., въз основа на договор за
цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *******,
което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД.
Сочи, че въз основа на
договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския
номер на абоната № *******. Между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
ЕИК: *******и П.Р.Г., бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ******* от дата 02.12.2016 г., за ползване на
далекосъобщителна услуга за мобилен номер *******с избран тарифен план с
месечна абонаментна такса 19.99 лева и за мобилен номер *******с избран тарифен
план с месечна абонаментна такса 29.99 лева и добавени удвоени МБ на максимална
скорост с месечна такса 1,99лв. Срокът на договора бил за 24 месеца, до
02.12.2018 г.
Въз основа на сключените
договори за предоставянето на мобилни услуги
с индивидуален клиентски номер ******* от дата 02.12.2016 г., , между
ответника и „Българска телекомуникационна компания» ЕАД, били издадени фактури
за период от 08.05.2017 г. до 07.09.2017 г. на стойност 177,46 лева за месечни
абонаменти,
Твърди, че абонатът потребил и не
заплатил мобилни услуги. Незаплащането в срок на издадените от Оператора
на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 177,46лв.
обусловило правото на да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната П.Р.Г..
Датата на деактивация на процесния абонамент била 13.09.2017г.
Твърди, че когато прехвърлял
вземанията си, цедентът го извършил в
размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с
всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
В конкретният случай
ответницата подписала договор за далекосъобщителна услуга, ползвала
мобилни/телефонни номера *******, *******, не изпълнила задължението си по
договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение изпаднала в
забава. Издадена била фактура в срок, която не била заплатена.
Твръди, че и двата договора
за цесия били облигационни, консесуални, двустранни и породили правни последици
за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер,
вземанията към трети лица не били елемент от тях.
С настоящата искова молба
представя и моли съда да приеме извлечение от Приложение № 1, от което се
установявало, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД е
прехвърлител, а „С. Г. Груп“ ООД е собственик на вземането спрямо П.Р.Г., ЕГН **********
което в последствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019
г. между „С. Г. Груп“ ООД и „Ю.“ ЕООД.
Моли съда да приеме Приложение № 1, от което се установявало, че
по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп“ ООД е прехвърлител,
а „Ю.“ ЕООД е собственик на вземането спрямо П.Р.Г., ЕГН **********.
Сочи, че към исковата молба било приложено уведомление за
двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество
уведомявало длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г.
и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
В случай, че ответникът не
подаде отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание,
моля съда да постанови неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Моли съда на основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника П.Р.Г., ЕГН **********, че към нея
съществува изискуемо вземане на ищеца „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на
177.46 лв. (Сто седемдесет и седем лв. и 46 ст.) - представляваща главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под
клиентски номер ******* от дата 02.12.2016. г., сключени между П.Р.Г., ЕГН **********
и „БТК“ ЕАД, и отделно с мораторна лихва за забава в размер 45.3 лв.
(четиридесет и пет лв. и 30 ст.) за периода от 27.09.2017 г. до 01.04.2020
г.,съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК.
Претендира за разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени
препис от исковата молба и приложенията към нея.
Ищцовото дружество „Ю.“ ЕООД е редовно призовано за датата на съдебното заседание, не изпращат
представител. Пълномощникът на дружеството адв. В. Г., САК, претендира за постановяване на неприсъствено
решение при наличие на условията за това.
Редовно призован за датата на съдебното заседание, ответникът
не се явява и не изпраща процесуален
представител, не депозира молба за гледане на делото в негово отсъствие.
Към
исковата молба са представени писмени доказателства: Уведомление за цесия;
Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.; Пълномощно
от 24.08.2018 г.; месечна сметка № ***2753142; № ***1037249; № ***9311816; №***7584103;
Договор за цесия от дата 16.10.2018 г.; Договор за цесия от 01.10.2019 г.;
Договори за мобилни услуги с клиентски номер ******* с всички приложения и
допълнителни споразумения към използвания мобилен номер;Общи условия на
Мобилния оператор.
Приложено към кориците на делото е
ч.гр.д. ****/2020 г. по описа на РС-К..
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по
делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:
С протоколно определение от 22.03.2021
г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да
се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
е представил писмен отговор. Същият е редовно призован за съдебното заседание,
като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде
гледано в негово отсъствие.
От върнатите по делото призовки е
видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват вероятно
основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и
2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239,
ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
Относно разноските в
заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и
предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че
разноските, сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени
изцяло, за което следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ****/2020 г. по
описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 205,00 лв.
С оглед изхода на спора
и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 255,00 лева, от които 75,00 лева за държавна такса и 180,00 лева за адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Р.Г., ЕГН **********
***, че дължи на „Ю.“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Ю.Б.Ц. чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: ***, по
Заповед за изпълнение № ***/15.07.2020 г. по ч.гр.д. № ****/2020
г. по описа на РС-К. следните суми: 177,46 лева /сто седемдесет и седем лева и
46 ст./; 45,30 лева – мораторна
лихва за забава от 27.09.2017 г. до 01.04.2020 г.
ОСЪЖДА П.Р.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на „Ю.“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Ю.Б.Ц. чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: *** сумата от 450,00
лева /четиристотин и петдесет лева и 00 ст./ за направените съдебно и
деловодни разноски по ч.гр.д. ****/2020 г. и по настоящото производство.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да
се приложи по ч.гр.д. № ****/2020 г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ