Р Е Ш Е Н И Е
№ 260032
гр. Русе, 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски окръжен съд, търговска колегия в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
БОЯН ВОЙКОВ –
мл.с.
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното
от съдия ТАРАЛАНСКА в.търг. № 487 по описа за 2020 год. за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Масив Къмпани“ ООД гр. Русе против Решение № 260027/25.08.2020
г., постановено по гр.д. № 644 по описа за 2020 г. на Районен съд Русе, в
частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от дружеството
срещу „Топ Транс 95“ ЕООД с. Белозем,
област Пловдив акцесорен иск за заплащане на договорна
лихва /неустойка/ по чл. 9 от сключения между страните рамков договор от 18.06.2019 г. за продажба на стоки
– гуми за различни видове МПС и специализирана техника за горницата над 282,14 лв до предявения размер от 5 078,70 лв. В жалбата са
развити подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната част.
Жалбоподателят твърди, че изразеното от първоинстанционният съд
разбиране за невалидност на
неустоечното съглашение чрез уговорената в
договора между страните неустойка в размер на 0,5 %
от продажната цена за всеки
ден на забавата, е в
противоречие със задължителното
тълкуване, дадено в т.3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС, според което не е нищожна поради накърняване на добрите нрави неустойка в търговските
договори, уговорена без краен предел или без фиксиран
срок, до който тя може да се начислява. Счита, че правилото на чл. 309 ТЗ е специално
и дерогира правилото по чл. 92 ЗЗД, приложено от
първоинстанционния съд, извън
хипотезите на намаляване на
неустоечното обезщетение при
неправилно или частично неизпълнение.
Позовава се на непротиворечивата
съдебна практика на ВКС по приложение на чл. 309 ТЗ. Счита, че търговците действат на свой риск в рамките
на договорната свобода и при действието
на разпоредбата на чл. 309 ТЗ е изключена
възможността за обявяване нищожността на неустойка по търговска
сделка поради противоречие с добрите
нрави, тъй като неустойката обезпечева изпълнението на задължението и служи за обезщетение
на вредите от неизпълнението. /В тази
насока цитира Решение №
129/09.07.2020 г. на ВКС по т.д. № 977/2009 г., II т.о, ТК/.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови
друго, с което да осъди ответната страна да заплати пълния размер на
претендираната в исковата молба неустойка в размер на 5 078,70 лв за периода от 30.07.2019 г. до 07.01.2020 г., като се
присъдят и направените съдебни разноски за двете инстанции.
Въззиваемата срана по жалбата – „Топ Транс 95“ ЕООД с. Белозем, област
Пловдив не взема становище.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е
подадена в законния срок от надлежна страна в процеса и е насочена срещу
допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
По делото не се спори наличието на валидно
сключен между страните рамков договор от
18.06.2019 г. за продажба на стоки – гуми за различни видове МПС и
специализирана техника, по силата на който ищецът „Масив Къмпани“ ООД гр. Русе,
в качеството на продавач е извършил
доставка на стойност 6 270,00 лв с ДДС на
ответната страна „Топ Транс 95“ ЕООД с.
Белозем, област Пловдив, в качеството му на купувач, за което е издадена фактура № 1113/27.06.2019
г., която не му е заплатена и по отношение на което вземане постановеното по
гр.д. № 644 по описа за 2020 г. на Районен съд Русе съдебно решение за осъждане „Топ Транс 95“
ЕООД с. Белозем, област Пловдив да заплати
визираната във фактурата сума като необжалвано е влязло в сила.
За да отхвърли претенцията на ищеца за
заплащане на неустойка в размер на 5 078,70 лв,
първоинстанционният съд е счел, че същата така, както е уговорена в чл. 9 от
сключения между страните рамков договор е в нарушение на чл. 9 ЗЗД и е
договорена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които е основание за
нищожността на тази клауза съгласно чл. 26 ЗЗД, тъй като изчислена съобразно
договореностите на страните на годишна база размерът й надвишава 150 % от
размера на неплатената главница, т.е. е повече от 15 пъти от размер на
законната лихва за забава и следователно следва да се намали до размера на
законната лихва за забава за претендирания период,
изчислена в размер на 282,15 лв, а за горницата до
5 087,70 лв да се отхвърли като неоснователна.
Тези изводи на първоинстанционният съд
не могат да бъдат споделени. При спор между търговци, какъвто е настоящия
случай, приложимата норма е разпоредбата
на чл. 309 ТЗ, по силата на която законодателят е предвидил, че не може да се
намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена
между търговци. Ясно формулираният текст на чл. 309 ТЗ изключва възможността за
намаляване на неустойката поради прекомерност при наличието на две условия –
сделката да е търговска и страните да са търговци по смисъла на чл. 1 ТЗ, които
условия безспорно в случая са налице – и двете дружества са търговски, като
дейността им попада в изброените в чл. 1 ТЗ. Търговска е и сключената между тях
сделка. В чл. 9 от представения по делото Договор 18.06.2019 г. за продажба на стоки – гуми за
различни видове МПС и специализирана техника изрично е уговорено, че „купувачът
дължи на продавача неустойка в размер на 0,5 на сто от цената за всеки
просрочен ден“. Издадената за извършената доставка фактура № 1113/27.06.2019 г.
на стойност 6 270,00 лв с ДДС е с определен
падеж на плащане – 29.07.2019 г. като не е заплатена. За периода от 30.07.2019
г. до 07.01.2020 г. уговорената неустойка по чл. 9 от договора в размер на 0,5
на сто от цената за всеки просрочен ден възлиза на 5 078,70 лв.
Така уговорената и изчислена
неустойка е в синхрон и със
задължителното тълкуване, дадено в т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010
г. на ОСТК
на ВКС, според което не е нищожна поради накърняване на добрите нрави неустойка в търговските
договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява.
Предвид гореизложеното, настоящият
съдебен състав приема, че ответникът дължи на ищеца уговорената неустойка в
пълен размер. Искът по отношение на претенцията за неустойка се явява
основателен и доказан в заявения размер от 5 078,70 лв. Като е стигнал до обратния
извод и е уважил претенцията само до размер от 282,14 лв
първоинстанционният съд е постановил едно
неправилно и незаконосъобразно решение в тази обжалвана част, което следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявения иск за
заплащане на договорената неустойка – уважен изцяло.
Съобразно изхода на делото в тежест на въззиваемата страна
са направените от въззивния жалбоподател разноски пред въззивната инстанция, за които е представена справка по
чл. 80 ГПК.
Водим от гореизложеното, Русенския
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
260027/25.08.2020 г., постановено по гр.д. № 644 по описа за 2020 г. на Районен
съд Русе, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от „Масив Къмпани“ ООД гр. Русе срещу „Топ Транс 95“ ЕООД с. Белозем, област
Пловдив акцесорен иск за заплащане на договорна лихва
/неустойка/ по чл. 9 от сключения между страните рамков договор от 18.06.2019 г. за продажба на стоки
– гуми за различни видове МПС и специализирана техника за горницата над 282,14 лв до предявения размер от 5 078,70 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Топ Транс 95“ ЕООД с. Белозем,
област Пловдив, ЕИК ********* да заплати на „Масив Къмпани“ ООД гр. Русе, ЕИК
********* сумата от 5 078,70 лв - неустойка по чл. 9 от сключения между страните
рамков договор от 18.06.2019 г. за
продажба на стоки – гуми за различни видове МПС и специализирана техника, както и сумата
от 477,00 лв разноски по делото пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: