Определение по гр. дело №44557/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 октомври 2025 г.
Съдия: Виктория Викторова Мингова
Дело: 20251110144557
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41491
гр. С., 07.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 2025***0144557
по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъде допусната СТЕ по въпроси № 2 и № 3, поставени от ищеца
в исковата молба и по въпросите на ответника, поставени в отговора на
исковата молба.
В останалата част искането на ищеца за допускане на СТЕ следва да бъде
оставено без уважение, доколкото обстоятелствата, за установяването на които
е поискано, са безспорни между страните.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 26.11.2025 г. от 15.45 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът и с препис
от отговора на исковата молба от ответника, ведно с приложенията.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушването на САТЕ по въпроси № 2 и № 3, поставени от
ищеца в исковата молба и по въпросите на ответника, поставени в отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400 лв.,
от които 200 лв., вносими от ищеца и 200 лв., вносими от ответника, в
едноседмичен срок от съобщението, като в същия срок следва да бъдат
представени доказателства за внасянето на депозитите.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., тел. ************.
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове с
1
указание да работи след представени по делото документи за внесени
депозити.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ в
останалата част.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ЗК „Л. И.“ АД твърди, че по договор за имуществена застраховка
„Пожар и природни бедствия” и „Други вреди на имущество“ на юридически
лица е заплатил на застрахования сума в размер на 8819,82 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за щети на бариера-терминал и
LPR камера за видеонаблюдение, позиционирани на входа на площадковата
инфраструктура, находяща се в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № ***, вх. В, настъпили в
резултат от ПТП на 19.04.2023 г. Виновен за ПТП бил водачът на л.а. марка
„Б.“, модел „**“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност към датата
на ПТП била застрахована при ответното дружество. Ответникът не изпълнил
в цялост задълженията си по договора за застраховка „Гражданска
отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за заплатено
застрахователно обезщетение в размер 8819,82 лв., както и 15 лв.
ликвидационни разноски, като заплатил сумата от 6365,27 лв. Моли съда да
осъди ответника да му заплати разликата от 2469,55 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.08.2025 г., до
окончателното плащане, както и сумата от 726 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 07.07.2023 г. до 25.08.2025 г. Претендира разноски.
Ответникът „З. А.” АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба. Заявява, че не оспорва да е застраховател на гражданската
отговорност за л.а. марка „Б.“, модел „**“ с рег. № ********, към датата на
ПТП. Не оспорва настъпването на ПТП при посочения в исковата молба
механизъм. Не оспорва и причинно-следствената връзка между процесното
ПТП и вредите. Поддържа, че на 26.07.2023 г. е заплатил на ищеца по
процесната щета сумата от 6365,27 лв. (с включени 15 лв. ликвидационни
разноски), до който размер счита, че е отговорността му. Оспорва иска само по
размер. Счита, че е предявен в размер, който не отговаря на действително
претърпените вреди. Сочи, че заплатеното от ищеца обезщетение не
съответства на действителните пазарни цени за подмяна на оборудването,
доставката и монтаж към датата на ПТП. Излага, че при определяне на
2
застрахователното обезщетение ищецът е допуснал завишаване на цените на
оборудването, без да отчете амортизационната му стойност към датата на
ПТП, което е довело до заплащане на неоправдано високо обезщетение.
Поддържа, че сумата, която ответникът е изплатил доброволно на ищеца, е
определена въз основа на средни пазарни цени към датата на ПТП при
отчетена амортизационна стойност от 28 % на имуществото, съобразно
извлечението от инвентарната книга на „С. Т. П.“ АД. Сочи, че видно от
застрахователната полица за застраховка „Пожар и природни бедствия“, базата
за определяне на застрахователната сума на активите на „С. Т. П.“ АД е
тяхната действителна стойност към датата на инцидента. Поддържа, че
ищецът е следвало да изключи от платеното обезщетение стойността на
амортизациите предвид собствените си Общи условия по застраховката и
предвид договореното в застрахователна полица № *************** за
застраховка „Пожар и природни бедствия“ и „Други вреди на имущество“ на
юридически лица, видно от които база за застрахователната сума е
действителната стойност на застрахованото имущество на „С. Т. П.“ АД.
Излага, че при изплащане на обезщетението от страна на ищеца не е взета
предвид и стойността на останките и вторичните суровини по т. 12.8 от
Комбинираните общи условия. Поддържа, че е следвало да бъде приспадната
стойността на материалите, които биха могли да бъдат реализирани като
вторични суровини от страна на увреденото лице. Счита, че действителният
размер на вредите към датата на събитието следва да се определи като разлика
между стойността на увреденото имущество и стойността на остатъчните
материали, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар, като
противното би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Поддържа, че
присъждане на обезщетение в по-голям размер от изплатената доброволно от
ответника сума, без да се отчете определената в инвентарната книга на „С. Т.
П.“ АД стойност на амортизация на процесното имущество от 28 %, би довело
до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество за сметка на ответника.
Оспорва претенцията за мораторна лихва. Сочи, че неточно е посочена
началната дата на дължимост на лихвата за забава, тъй като датата на
доброволното плащане от ответника е 26.07.2023 г., а не 07.07.2023 г. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да
е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
вр. чл. 153 ГПК горните обстоятелства, с изключение размера на вредите, не
се нуждаят от доказване. Безспорно и ненуждаещо се от доказване е и
обстоятелството, че ответникът е извършил плащане по щетата в размер от
6365,27 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
3
докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – в
случая при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправена покана от ищеца за
заплащане на главницата, получена от ответника.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за датата на получаване на
поканата от ответника.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4