РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.С., 15.12.2015 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на
единадесети юни през двехиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5029 по описа за 2012 год. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 362, ал. 2 ГПК.
Образувано е
по искане на В.Г.Г., направено с молба от 27.02.2015 г. за обезсилване на
основание чл. 362, ал. 2 ГПК на решение N
6351/03.09.2013 г.,
постановено по настоящото дело, с което е уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
поради неплащането на продажната цена по обявения за окончателен предварителен
договор в предвидения двуседмичен срок.
Насрещната
страна – А.И.Й. /ищец по предявения иск/ оспорва искането. Поддържа да е платил
продажната цена в двуседмичен срок, чрез извършването на банков превод, поради
което не са основанията на чл. 362, ал. 2 ГПК за обезсилване на решението по
иска по чл. 19, ал. 3 ГПК.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира следното:
С решение N 6351/03.09.2013 г.,
постановено по настоящото дело Софийски градски съд е обявил за окончателен
предварителен договор от 30.09.2002 г. за покупко - продажба на недвижим имот, с който В.Г.Г. е
поел задължение да продаде на А.И.Й. недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ N * с идентификатор
68134.4089.349.1.73, находящ се на ет. * в жилищна сграда на бл. ***, вх. *,
ж.к. М. *, гр. С. срещу задължението за заплащане на цената от 42 000 щатски
долара. Със същото решение А.И.Й. е осъдена да заплати на В.Г.Г. сумата от 31
300 щатски долара, като насрещно задължение по предварителния договор, като
плащането е постановено да се извърши в двуседмичен срок от влизане в сила на
решението. Това влизане в сила е настъпило на 11.02.2015 г., когато е обявено
определение N 204/11.02.2015 г. на ВКС, IV ГО по гр.д. N 4511/2014 г., с което
не е допуснато касационно обжалване на решение N
552/19.03.2014 г. по гр.д. N 4435/2013 г. на
Софийски апелативен съд, с което е постановено решението, с което е уважен искът
по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Относно началния момент, от
който започва да тече срокът по чл. 362, ал. 2 ГПК в хипотезите, при които решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е потвърдено с подлежащо на обжалване решение на горна инстанция, като не е
допуснато касационно обжалване на въззивното решение следва да се посочи, че процесуалният закон не предвижда изрично съобщаване на
страните
на неподлежащи на обжалване определения за
недопуснатоо касационно обжалване или на обявяването
им в срочната книга, страните са в обективна възможност сами да следят за това,
поради което началният момент, от който започват да текат сроковете, свързани с
влизане в сила на окончателно решение, в рамките на които следва да се
реализират определени права или изпълнят задължения, е обявяването на определението за
недопуснато касационно обжалване. В случая определението на ВКС за
недопускането на касационно обжалване е обявено на 11.02.2015 г. Предвид това, задължението на ищеца
за заплащане на цената по обявения за окончателен предварителен договор е
следвало да бъде изпълнено до 25.02.2015 г., с изтичането на двуседмичния срок,
започнал да тече от влизането на решението по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на
11.02.2015 г., на основание чл. 362, ал. 1 ГПК.
При разглеждане на молбата за обезсилване на решението се поставя
въпроса дали съдът следва автоматично да обезсили
решението или съобразно доказателствата по делото може да откаже
исканото обезсилване, като
приеме, че неизпълнението на задължението на длъжника се дължи на извинителни причини
или поради обстоятелства, които не могат да му се вменят във вина. С решение №
2341/27.11.1968г. по гр.д.№ 1685/68г., I г.о. ВС и решение № 82 ОТ 21.03.2012 Г. ПО ГР. Д. № 844/2011 Г., Г. К., ІІІ
Г. О. НА ВКС
е прието, че в производството, образувано по искането за обезсилване на
решението по иск по чл. 19, ал. 3 ГПК съдът може да извършва преценката по чл.
81, ал. 1 ЗЗД дали неизпълнението за плащане в двуседмичен срок на продажната
цена се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на длъжника.
В
настоящия случай, в срока по чл. 362, ал. 2 ГПК /същият, както беше посочено по
– горе е изтичащ на 25.02.2015 г./, за изпълнение на задължението на ищцата
като купувач, във връзка с придобитото право на собственост върху процесния
имот по силата на конститутивното решение по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е
извършен банков превод на 25.02.2015 г. на сумата 54 462 лв.,
представляваща левовата равностойност на 31 300 щ.д. Последното се
установява от платежно нареждане за банков превод, намиращо се на л. 170 от
делото. Предвид това, съдът намира, че в срока по чл. 362, ал. 2 ГПК ищецът е
предприел всички необходими действия за изпълнение на паричното задължение чрез
нареждането на дължимата като продажба цена парична сума по сметка именно на
ответника – продавач В.Г.Г.. Посоченото в платежното нареждане основание на
превода е „изпълнение на влязло в сила съдебно решение Действително, видно от
удостоверение изх.номер 822-14 – 194 от 30.04.2015 г. от „Ю.Б.“ АД банковият
превод на горната сума, който е нареден на 25.02.2015 г. е получен в банката на
кредитора на 27.02.2015 г. Съдът намира, че късното заверяване на банковата
сметка на кредитора не може да се вмени на длъжника – купувач, който по силата
на императивната разпоредба на чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой е имал задължението да плати цената чрез банков превод. В
изпълнение на това задължение и в рамките на срока по чл. 362, ал. 2 ГПК е
предприел всички зависещи от него действия чрез нареждане по банков път на
продажната цена. Късното заверяване на сметката на кредитора – продавач не може
да се вмени във вина на купувача, по смисъла на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Към момента на приключване на устните състезания в настоящото производство
задължението за плащане на продажната цена е изпълнено, а късното невиновно
изпълнение не може да има за последица възникване на потестативното право да се
иска обезсилване на решението по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Предвид горното,
искането за обезсилване следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран
от горното, СГС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искането на В.Г.Г., ЕГН ********** против А.И.Й.,
ЕГН **********, направено с молба от 27.02.2015 г. за обезсилване на
основание чл. 362, ал. 2 ГПК на решение N
6351/03.09.2013 г.,
постановено по гр.д. N 5029/2012 г. по описа на СГС, I – 21 състав, с
което е уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради неплащането на продажната цена
по обявения за окончателен предварителен договор в срока по чл. 362, ал. 1 ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: