№ 11
гр. Търговище, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20213530101380 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.237 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Л. АЛ. М. от гр.Търговище, със съдебен адрес гр.П.,
ул.П. ш ****, против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК:********* гр.София с
предявени обективно съединени искове в условия на евентуалност за прогласяване
нищожност поради противоречие със закона, респ. поради противоречие с морала и добрите
нрави на уговорени клаузи по параграф 7 от Договор за потребителски микрокредит от
разстояние от 11.01.2021г., касаеща заплащане на неустойка в размер на 700.56 лв.
Ищцата твърди, че посочените клаузи на сключения договор противоречат на закона
по чл. 26, ал.1, пр. първо от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл. 21, ал.1
от ЗПК, както и на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, а клаузата по чл. 21, ал.5 от договора
противоречи на закона по чл. 26, ал.1,пр. първо от ЗЗД във вр. с чл. 10а от ЗПК и чл. 21, ал.1
от ЗПК, както и на чл.26, ал.1,предл. трето от ЗЗД, поради което същата приема, че за нея е
налице правен интерес от прогласяване на нищожността на посочените три клаузи от
договора поради противоречието им със закона, а в условията на евентуалност - поради
противоречие с правилата на морала и добрите нрави. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, действащ
чрез процесуален представител, в който предявените искове се признават. Молят съда да не
присъжда разноски в полза на ищцата на осн. чл.78, ал.2 от ГПК.Претендират разноски по
чл.78, ал.3 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна: Видно от приложените по делото доказателства, на
1
основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответника са изпратени преписи от исковата молба и
приложените доказателства, като му е даден месечен срок да вземе становище по иска и да
сочи доказателства. Указани са му и последиците от неизпълнение на тези задължения
съгласно чл.133 от ГПК.
С признаване на иска от ответника и с оглед направено искане от ищеца за
постановяване на решение при признаване на иска и съгласно чл.237, ал.1 от ГПК,
съдебното дирене по делото е прекратено.
С оглед на това съдът намира искането за основателно, налице са предпоставките за
постановяване на решение при признание на иска, като съдът не следва да мотивира
решението по същество. Предявеният главен иск е вероятно основателен с оглед събраните
доказателства и признанието от страна на ответника, поради което следва да бъде уважен.
На ищцата е Предоставен е кредит от разстояние в размер на 1000 лева, при
предвидена в пар. 7 неустойка в размер на 700.56лв. лева за непредоставяне на някое от
обезпеченията по парграф 6 от договора. Уговорено е разсрочено плащане на неустойката на
12 равни вноски от по 58.38лв.
Изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство съдържа множество
изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид броя
им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят – тридневен от
сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде
кратък и за потребителя се създава значително затруднение относно ФЛ – поръчители, т.к.
същите следва да отговарят на критерии, за които информация би следвало да се събере и от
допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./, с определени
изисквания за получаван размер на тр. възнаграждения, които са значителни по стойност.
При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към
погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на
кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение
не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към
сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение.
Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък
към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите
нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно
– когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави
по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии,
2
като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС
по т. д. № 818/2009 г., II т.о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция.
Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на заетата сума.
Такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя.
Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В
случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се
посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид
обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т.е. и
санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като
само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща
на връщане сума с необоснован размер, което е в контраст с добрите нрави и не се толерира
от закона. Тя нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от
неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г.
о., ГК/.
Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при
сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26, ал. 1,
вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие. Нищожността на
клаузата е пречка за възникване на задължение по нея.
Предвид изложеното, предявеният главен иск е основателен и доказан и следва да
бъде уважен от съда, без да се разглежда предявеният евенуален иск за недествителностна
краузата за неустойка, поради противоречие с правилата на морала и добрите нрави.
С оглед изводите на съда и признаване на иска от стана на ответника, разноски се
дължат на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Не са налице основанията по чл. 78, ал. 2 ГПК, за освобождаване на ответника от
разноски, тъй като с поведението си последният е станал причина за завеждане на
настоящото дело, доколкото ищцата няма друг път за защита на накърнените си права, освен
3
чрез съдебно дело.
Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане
на 50 лева – ДТ и оказана безплатна адвокатско защита по Договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл.
38, ал.1, т. 2 ЗАдв.
Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този
размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на минимума от 300 лева, която следва да
се присъди лично на пълномощника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Л. АЛ. М. с ЕГН-
********** от гр.Търговище, със съдебен адрес гр.П., ул.П. ш ****, чрез адв.М.В. М. и
„София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Васил Калчев“ № 58, ап. 6, представлявано от А.Д.Ст, че клаузата на параграф 7
от сключения помежду им договор за потребителски микрокредит от разстояние от
11.05.2021 г., уреждаща задължение за плащане на неустойка в размер на 700.56лв. , е
недействителна на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Васил Калчев“ № 58, ап. 6, представлявано от А.Д.Ст да
заплати на Л. АЛ. М. с ЕГН-********** от гр.Търговище, със съдебен адрес гр.П., ул.П. ш
****, сумата от 50 лева /петдесет лева/ - разноски по делото на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Васил Калчев“ № 58, ап. 6, представлявано от А.Д.Ст, да за
плати на адв.М.В. М., със служебен адрес гр.П., ул.П. ш ****, сумата от 300 лева /триста
лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата в
производството по настоящото дело на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Окръжен съд-Търговище, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4