Р Е
Ш Е Н
И Е
No 260116
гр. Ботевград, 03.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V
граждански състав в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при участието на
секретаря *****, като разгледа докладваното от съдия *****гражданско дело No 1992 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
субективно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът- Л.С.А. твърди, че през 2016 г. синът му М.Л.А. и снаха му В.В.А. започнали строеж на еднофамилна жилищна сграда в имот
на В.А. ***. Сочи, че като родител искал да помогне на семейството на М., да
живее по-добре, като има дом за семейството си. Твърди, че дал на сина си и
снаха си сума в размер на 10000.00 лв., а именно на 15.02.2017 г. и на
28.04.2017 г. дал по 5000.00 лв. Уговорката била тази сума да послужи за
построяване на семейно жилище на семейството на В. и М., в който да отглеждат
дъщеря си. Когато получавали сумата, обещанието било да се построи дом, в който
да живее семейството самостоятелно и когато имат възможност да я върнат.
Излага, че през 2017 г. строежът бил спрян. През 2018 г. В. подала искова молба
за развод, която оттеглила. От тогава настъпил разрив в отношенията помежду им.
През 2019 г. М. подал молба за развод. Заявява, че в резултат на дадените от
него пари, без да е налице правно основание за това, имущественото му състояние
се намалило със сумата от 10000.00 лв., а във връзка с това ответниците са се
обогатили за негова сметка със сумата от 10000.00 лв. Моли съда да постанови
решение, с което осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 10000.00
лв., съставляваща стойността на това, с което същите са се обогатили за негова
сметка без правно основание, до размера на това, с което е намаляло имуществото
му, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното й изплащане.
Ответникът- В.В. ***** в срока
по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор чрез пълномощник адв. В.Й., с който оспорва предявения иск като недопустим,
а по същество като неоснователен. Сочи, че ищецът заявява взаимоизключващи се
твърдения, тъй като от една страна твърди, че е дал сумата, без да е налице
правно основание за това, а същевременно, че уговорката била тази сума да
послужи за построяване на семейното жилище, a терминът “уговорка” се възприема като наличие на договор между тях или поне с бившия й съпруг
и този договор може да бъде единствено дарение с оглед осъществяване на
определена цел. Поддържа, че съгласно приложените с исковата молба разписки
процесната сума е дадена само и единствено на втория ответник М.А.. Тъй като в
разписките няма записан текст за връщане на сумите, се налага извод, че се
касае за дарствен акт между баща и син и с предявения
иск се цели заобикаляне на закона. Заявява, че направените дарения между баща и
син не ангажират нейната отговорност. Счита иска за недопустим, тъй като за
ищеца не е налице обедняване, понеже намаляването на имуществото му се дължи на
съзнателен дарствен акт. Оспорва и твърденията на
ищеца, че процесната сума е вложена в изграждането на строеж в неин личен имот.
Поддържа, че строежът в имота й е извършила с лични средства – два броя
потребителски кредити и договор за овърдрафт по разплащателна сметка, като е
вложила и средства, дадени от баба й *****, и от продажбата на дървен материал,
който добила от мястото. Твърди също, че след периода на даването на парите,
посочен в разписките, в имота не са извършвани строителни работи. Заявява, че
процесните средства не са използвани за строежа в нейния имот. През 2017 г.
отношенията й с другия ответник са влошени и строежът е спрян. Излага, че по
никакъв начин не се е обогатила с тези средства, тъй като ако са били
действително дадени, то това е било дарение от ищеца на другия ответник. Също
така, ако действително са били дадени тези средства, то това е станало в
период, в който тя е била бременна и е родила първото си дете с другия ответник
и е било за обслужване на раждането и отглеждането на детето, което
представлява изпълнение на нравствен дълг от страна на ищеца като негов дядо.
Поддържа, че такива пари въобще не са давани, а тъй като ищецът и другият
ответник са баща и син и с оглед развода й с М.А., то предвид отношенията им
повод развода се цели да бъде изнудена. Поради това оспорва истинността на
представените с исковата молба два броя разписки за получена сума.
Ответникът- М.Л.А. в срока по чл. 131 от ГПК не е
депозирал писмен отговор и не е взел становище по исковете. Извън срока за отговор ответникът А. изразява
становище за основателност на иска с твърдения, че действително от страна на
баща му през 2017 г. му била дадена сумата в размер на 10 000.00 лв.,
която да послужи за построяване на семейния им дом, като тогава се разбрали, че
когато имат възможност, ще му върнат дадената сума.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от заверено копие на Нотариален акт – констативен No 189/2008 г. на нотариус
с район на действие РС-Ботевград, ответникът В.В. *****
е призната за собственик на недвижим имот, представляващ *****, с урегулирана
площ от 954 кв.м. С Разрешение за строеж от 26.05.2016 г. на ищцата е разрешено да извърши строеж на
еднофамилна къща със ЗП 106 кв.м. в този имот.
От заверено копие на Удостоверение за сключен граждански брак от 15.08.2015
г. от община Ботевград се установява, че ответниците са сключили граждански
брак на 15.07.2015 г. Видно от заверено копие на Решение No 11 от 20.01.2020 г. по
гр. д.
No 1477/2020
г. по описа на РС- Ботевград, със същото съдът е допуснал прекратяване чрез
развод на брака на ответниците в настоящото производство по вина на двамата
съпрузи, като няма данни за влизане на решението в сила.
По делото са представени заверени копие на Договор за потребителски кредит
от 19.11.2014 г., Договор за потребителски кредит от 25.02.2014 г., Договор за
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 04.11.2016 г., всички
сключени между “*****” АД и ответника В. *****
като кредитополучател, с които на същата са отпуснати кредити в размер
съответно от 5733.72 лв., 2000.00 лв. и 1000.00 лв.
От заверени копия на 2 бр. операционни бележки от 09.01.2016 г. е видно, че
на тези дати ответникът ***** е изтеглила от депозитните си сметки сумите от
1867.34 лв. и 1886.34 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите *****А. (съпруга на ищеца и майка
на ответника М.А.), *****, *****(баща на ответника В. *****), и *****.
Свидетелите *****
А. и *****в показанията си твърдят, че ищецът и съпругата му – свид. А., през 2017 г. дали на сина си и снаха си сумата от
10 000.00 лв., за да им помогнат да си построят жилище, като изтеглили
сумата на кредит. Уговорката била да им помогнат и във времето ответниците да
им върнат парите. Сочат, че строежът на къщата започнал през зимата на 2017 г.
– месец февруари или март. Къщата била построена до кота
“0” и след това строежът бил спрян,
тъй като недостигали средства, а отв. В. родила и
средствата трябвало да се насочат към бебето. Свид. А.
сочи, че В. е родила на 13.04.2017 г. Заявява, че парите им ги дали накуп. Свид. *****
излага, че не е присъствал на даването на
парите, но знае за уговорката, тъй като ищецът му е казал за нея.
Свидетелите *****и ***** в показанията си
твърдят, че строежът на къщата започнал през пролетта – лятото на 2016 г., като
същата година бил спрян. Свид. *****заявява, че
строежът е спрян на кота “-1”, без да е направено нищо сериозно, а именно
изкопана е дупка и са налети основи, а свид. *****
сочи, че строежът представлява фундамент и плоча.
Свид.
*****твърди, че родителите на М. никога не са давали пари на него и на В., М. никога не е споменавал да е
получавал каквито и да е било средства. Излага, че докато В. и М. били семейство,
той и съпругата му ходили при тях всяка седмицата, носели продукти, издържали
ги, гледали и детето, тъй като М. непрекъснато го нямало. Всичко, което се
отнася до финансовото обезпечаване, са го правили той, съпругата му и баба му *****.
Парите за разрешението за строителството на къщата са взети от книжката на баба
му. Сочи, че доколкото знае, М. е работил във фирмата на баща му, като баща му
не му плащал и заплатата. За строежа М. също не е имал никакви пари, а
единствените пари са тези, които В. ***** е предоставила от теглени от нея
кредити, от пенсията на бабата на свид. *****и от
него и съпругата му.
Свид. ***** в
показанията си също твърди, че родителите на В. са му казвали много пъти, че за
строежа е плащала В. със средства от пенсията на баба й и от нейни лични
средства, както и от нейните родители. Заявява, че М. не му е споделял баща му
да му е давал пари за строежа.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелите А. и ***** – свидетели на ищеца, тъй като
в частта им относно годината на извършване на строежа на жилището на
ответниците – 2017 г., същите сочат година, която не съответства на твърдяната
в исковата молба година на това от ищеца – 2016 г., а същевременно 2016 г. е
годината, която твърдят да е извършван строежът и свидетелите на ответника В. *****
– свид. *****и *****. При това съдът намира, че
достоверността на техните показания е компрометирана и не им дава вяра.
Същевременно, липсват несъответствия или противоречия в показанията на свидетелите
*****и *****, поради което и при отчитане на заинтересоваността на свид.
*****от изхода на спора, съдът дава вяра на последните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на дадена без основание от ищеца
на ответниците сума в размер на 10 000.00 лв. на 15.02.2017 г. и
28.04.2017 г., с която последните са се обогатили за сметка на ищеца. Съдът намира
така предявените искове за неоснователни.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД, който е
получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на
цитираната разпоредба изисква предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание, а именно липсата на основание трябва да е към
момента на получаване на облагата. Началната липса на основание за
преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго е
налице, когато липсва валиден юридически факт за получаването на определена
имуществена облага.
В случая ищецът твърди, че е дал на ответниците В.
***** и М.А. – съответно негова бивша снаха и син, сумата от 10 000.00
лв., тъй като искал като родител да им помогне те да си построят жилище, дом, в
който да живеят като семейство, и когато имат възможност да я върнат, но
впоследствие настъпил разрив в отношенията им и двамата се развели.
Съдът намира, че макар ищецът да претендира връщане на процесната сума като
дадена без основание (респ. да се приеме, че се претендира като дадена с оглед
неосъществено или отпаднало основание), то пак от собствените му твърдения се
налага извод, че сумата не е дадена без основание, а е дадена като дарение или
като заем, т.е. при наличие на правно основание. От една страна
твърденията му сочат на извод за дарствено основание за предоставяне на сумата (като родител
да помогне на семейството на сина си), а от друга – за договор за заем
(уговорка да се върне сумата). И при двата случая е налице правно основание за
предоставяне на процесната сума, с оглед на което не може да се иска връщането
й като дадена без основание и следователно исковата претенция се явява
неоснователна. Тъй като съдът се произнася само в рамките на предявената искова
претенция, а квалификацията на последната се извежда от твърдените от ищеца обстоятелства
и петитума на исковата молба, като в случая ищецът иска
връщане на сумата, с която ответниците
са се обогатили за негова сметка без правно основание, то и съдът се произнася
по основателността именно на така предявения иск. Следва да се посочи, че
отново предвид твърдените от ищеца обстоятелства, че е дал сумата на сина си и
снаха си, т.е. твърди се пряко имуществено разместване на сумата от патримониума на ищеца в патримониума
на ответниците, то искът не би могъл да се квалифицира като такъв по чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД, при който такова пряко имуществено разместване липсва, за разлика
от исковете по чл. 55 от ЗЗД.
На следващо място съдът намира предявените искове за неоснователни и като
недоказани. По делото липсват надлежни доказателства за даването на процесната
сума от ищеца на ответниците (представените с исковата молба 2 бр. разписки
като незаверени копия на документи не са приети като доказателства по делото),
като съдът не кредитира показанията на свид. А. и *****,
представляващи единственият доказателствен източник
за това обстоятелство. Същевременно, както ищецът твърди в исковата си молба,
така и в показанията си свид. *****и ***** сочат, че
строежът на жилището на ответниците е бил през 2016 г., при което нелогично е
твърдението, че сумата за строежа е дадена през 2017 г. Предвид това и съдът
приема, че от страна на ищеца не беше проведено успешно доказване на
обстоятелството, че същият е дал исковата сума на ответниците, което се явява
самостоятелно основание за отхвърляне на исковете.
С оглед
изхода на спора и направеното от ответника ***** искане, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да й заплати направените от нея разноски по делото в
размер на 800.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.С.А., с
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу В.В. *****,
с ЕГН **********, с адрес: ***, и М. Л.А., с ЕГН **********, с адрес: ***,
искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД за солидарното им осъждане да му заплатят сумата от 10000.00 лв. /десет
хиляди лева/, представляваща дадена им без основание от ищеца сума през 2017 г.,
и с която ответниците са се обогатили без правно основание за негова сметка,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Л.С.А., с ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на В.В. *****, с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 800.00
лв. /осемстотин лева/ за направените разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :