Р Е Ш Е Н И Е
№ 3431/23.7.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 27.06.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 18243 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК, а в условията на
евентуалност с правно основание чл.79 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу ответницата Е.Ф.М. ЕГН:**********, с адрес: *** Н. Обрешков № 16 положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИЦАТА ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:
- сумата в размер на 2933,50 лв. /две хиляди деветстотин тридесет и три лева и 50 ст./, представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за потребителски паричен кредит № 2360457/26.07.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Е.Ф.М., вземанията по който са прехвърлени от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.05.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г.;
- сумата в размер на 209,62 лв. /двеста и девет лева и 62 ст./ , представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 01.11.2017 г. до 21.05.2018 г./датата на цедиране на задължението/;
- сумата в размер на 75,41 лв. /седемдесет и пет лева и 41 ст./ , представляваща лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 01.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
ведно със законната лихва върху главницата от 2933,50 лв., считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 31.08.2018 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 6686/04.09.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13311/2018г. на ВРС-ХVІ
състав.
Претендира се за осъждане на ответника да
заплати всички съдебно-деловодни
разноски, както и разноските в заповедното производство в размер на 114,37 лв.
/сто и четиринадесет лева и 37 ст./ - присъдени разноски по ч.гр.д. № 13311/2018
г. на 16-ти гр. с-в на Районен съд - гр. Варна.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно
предявените обективно съединени положителни установителни искове, се предявяват
осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД за осъждане на
ответницата Е.Ф.М., като
Кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит №2360457 одобрен и
подписан на 26.07.2016 г., да заплати н. „А.з.с.н.в." ЕАД, с ЕИК *********
следните неизплатени по процесния договор суми, а именно:
- сумата в размер на 2933,50 лв. /две хиляди деветстотин тридесет и три лева и 50 ст./, представляваща главница по неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.11.2017г. до 01.07.2020г.;
- сумата в размер на 209,62 лв. /двеста и девет лева и 62 ст./ , представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 01.11.2017 г. до 21.05.2018 г./датата на цедиране на задължението/;
- сумата в размер на 75,41 лв. /седемдесет и пет лева и 41 ст./ , представляваща лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 01.11.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда;
ведно със законната лихва върху главницата от 2933,50 лв., считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 03.12.2018 г. до изплащане на
вземането.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните
фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че на 21.05.2018 г. е
подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с
Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., които договори са
сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с ЕИК ********* и „А.з.с.н.в."
ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД срещу Е.Ф.М., произтичащо от договор за потребителски
кредит № 2360457/26.07.2016 г., е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор, което
вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 21.05.2018 г. към Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.05.2018 г.
Приложение № 1/21.05.2018 г. към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.05.2018 г. е
представено само с данните на длъжника Е.Ф.М., тъй като данните на останалите
длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2,
т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/.
В изпълнение на изискванията на закона на
ответницата е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомления за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, съответно с Изх. №
УПЦ-П-УКФ/2360457 от 28.05.2018 г. с известие за. доставяне посредством
Български пощи ЕАД. Същото е получено от съпруга на длъжника на 01.06.2018г.,
видно от приложеното известие. В случая следва да се има предвид, че съгласно
чл. 4.3. от рамковия договора за цесия, А.з.с.н.в. в качеството на цесионер се
е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия, за което А.з.с.н.в. има изрично пълномощно от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД.
Към настоящата искова молба се представят
заверени копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД Изх. № УПЦ-П-УКФ/2360457 от 28.05.2018 г.
Съгласно постановените от ВКС на основание
чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о.
и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., ако към
исковата молба по иск на песионера е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
Процесното вземане произтича от одобрен и
подписан на 26.07.2016г. Договор за потребителски паричен кредит №2360457
/Договорът/ между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството му на
Кредитор и Е.Ф.М. в качеството му на Кредитополучател. Договорът е сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
предоставя потребителски кредити. Цитираните ОУ са неразделна част от договора
за кредит. С подписването на Договора, Кредитополучателят удостоверява че му е
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на
Кредитора, получил е екземпляр от ОУ, запознат е с тях и безусловно ги приема.
При условията на Договора, Кредиторът е
предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит с главница /общия
размер на кредита/ от 4009,91 лв. /четири хиляди и девет лева и 91 ст./, която
сума включва чиста стойност на кредита в размер на 3500,00 лв. /три хиляди и
петстотин лева/, такса за разглеждане на кредита в размер на 105,00 лв. /сто и
пет лева/ и еднократна застрахователна премия в размер на 404,91 лв.
/четиристотин и четири лева и 91 ст./. Чистата стойност на кредита от 3500,00
лв. /три хиляди и петстотин лева/ е преведена на дата 26.07.2016 г. по
посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***то си по договора.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ОУ към Договора,
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на Договора се олихвява
с възнаградителна лихва, месечния размер на която е плаващ и се формира от
сбора на тримесечния SOFIBOR плюс фиксирана надбавка от 11,86 % /единадесет
цяло и осемдесет и шест стотни процента/. Лихвата се начислява от датата на
отпускане на кредита, като към датата на подписване на договора страните са
договорили годишен лихвен процент в размер на 11,99 % /единадесет цяло и
деветдесет и девет стотни процента/. Така, към датата на подписване Договора,
страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва да е в общ размер на
1031,05 лв. /хиляда тридесет и един лева и 05 ст./.
Подписвайки Договора, Кредитополучателят се
е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените
лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски,
чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е неразделна
част от договора за кредит. Или общата сума, която Кредитополучателят се е
задължил да върне при сключване на Договора е в размер на 5041,24 лв. /пет
хиляди и четиридесет и един лева и 24 ст./, както и законна лихва за, забава от
датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението. Съдът е образувал ч. гр. д. №13311 на 16-ти гр. с-в по описа му
за 2018 г., издал е Заповед за изпълнение и е връчил същата на длъжника
съгласно разпоредбите на ГПК. На 02.11.2018 г. представляваното от мен
дружество получи сърбщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415, ал. 1
от ГПК, че А.з.с.н.в. ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането си,
в резултат на което се предявяват настоящите кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове срещу Е.Ф.М. за предявените в Заявлението по
чл. 410 от ГПК суми.
В депозираната по делото уточнителна молба,
ищецът излага, че претенцията за главница по иска по чл. 422 от ГПК е формирана
от общо 33 броя неплатени месечни вноски за периода от 01.11.2017г. до
01.07.2020 г., т .е. от вноска № 16 до вноска № 48 включително, съгл.
инкорпорираният в Договор за потребителски кредит № 2360457/26.07.2016г.
погасителен план.
Посочената главница се претендира на
основание факта, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски , поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 12, ал.
2, б. „а" от Общите условия, неразделна част от договора за кредит,
съгласно който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и
остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в
пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
/главница и лихва/.
Уточнява се, че уведомлението за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост е
получено от цата чрез нейния съпруг, на 01.06.2018 г.,
видно от приложеното към исковата молба известие за доставяне на Уведомително
писмо с Изх. № УПЦ-П-УКФ/2360457.
По отношение на претендираната договорна /възнаградителна/ лихва
в размер на 209,62 лв. се излага , че същата е формирана върху цялата главница
по процесния Договор за потребителски кредит № 2360457/26.07.2016г., на
основание чл. 6 от Общите условия, неразделна част от Договора, като
претендираната сума от 209.62 лв. представлява частта от договорната /възнаградителна
лихва/, която е била включена в съответните месечни погасителни вноски за
периода от 01.11.2017 г. до датата на цедиране на задължението - 21.05.2018 г.
Досежно обезщетението /лихвата/ за забава в
размер на 75,41 лв. се излага, че същото е изчислено „върху просрочената
главница", на основание чл. 12, ал. 1 от Общите условия, неразделна
част от Договор за потребителски кредит № 2360457/26.07.2016п, т.е. върху общо
33 броя неплатени месечни вноски за периода от 01.11.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда.
Относно евентуалните осъдителни претенции: се посочава, че претенцията за
главница по иска по чл. 79 от ЗЗД е формирана от общо 33 броя неплатени месечни
вноски за периода от 01.11.2017г. до 01.07.2020г., т .е. от вноска № 16 до
вноска № 48 включително, съгл. инкорпорираният в договора погасителен план.
Посочената главница се претендира на основание Договор за потребителски кредит
№ 2360457/26.07.2016п, върху всички неплатени месечни погасителни вноски,
доколкото в съответствие с трайната
практика на съдилищата и във връзка с предявения в условия на евентуалност
осъдителния иск, с исковата молба е уведомена ответницата за предсрочната
изискуемост на непадежиралите към 30.11.2018 г. /дата на подаване на
исковата молба/ главници по вноски от № 29 до № 48, включително, съгласно погасителния план към Договора, равняващи се на общата сума от 1893,17 лв. /хиляда
осемстотин деветдесет и три лева и 17 ст./, която сума е включена към претендиратата в осъдителния иск главница от
2933,50 лева /две хиляди деветстотин тридесет и три лева и 50 ст./.
Уточнява се , че претендираната договорна /възнаградителна/
лихва в размер на 209,62 лв. е формирана върху цялата главница по процесния
Договор за потребителски кредит № 2360457/26.07.2016г., на основание чл. 6 от
Общите условия, неразделна част от Договора. Като претендираната сума от 209.62
лв. представлява частта от договорната /възнаградителна лихва/, която е
била включена в съответните месечни погасителни вноски за периода от 01.11.2017
г. до датата на цедиране на задължението - 21.05.2018 г.
По отношение на обезщетението /лихвата/ за
забава в размер на 75,41 лв. се сочи, че то е изчислено „върху просрочената
главница", на основание чл. 12, ал. 1 от Общите условия, неразделна
част от Договор за потребителски кредит № 2360457/26.07.2016г., т.е. върху общо
33 броя неплатени месечни вноски за периода от 01.11.2017г. до датата на
подаване на исковата молба в съда.
С оглед на изложеното, се моли за
постановяване на положително решение по предявената искова претенция.
Моли се в случай, че ответникът не депозира
отговор на исковата молба, не вземе становище и не оспори приложените
доказателства, не се яви в първото по делото заседание и не направи искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, да се постанови неприсъствено
решение.
Ответницата Е.Ф.М. ЕГН:**********, с адрес: *** Н. Обрешков № 16, в срока по чл. 131 от ГПК, не е е
депозирала отговор на исковата молба.
В хода на
проведеното по делото съдебно заседание ищцовото дружество, чрез своя процесуален
представител, поддържа предявените искове и моли за постановяване
на неприсъствено решение по делото, с което предявените искове бъдат уважени.
Въпреки
предоставената й възможност, в срока по чл. 131 от ГПК, ответницата не е
депозирала отговор на исковата молба и не е изпратила
представител в първото по делото заседание, без да е направила искане
за разглеждането му в нейно отсъствие.
Досежно допустимостта на предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. №
13311/2018г. на ВРС-ХVІ състав, се установява, че същото е образувано по
подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на
заявител срещу ответницата в настоящото
производство в качеството й на длъжник заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството
на съда на 31.08.2018 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена
Заповед № 6686/04.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника Е.Ф.М.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на
Кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
Николина Станчева и Мартин Деспов – Изпълнителни директори, чрез пълномощника
юрисконсулт Албена Благоева, със съдебен адрес:***, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4,
сумата от 2933,50 лв. (две хиляди деветстотин тридесет и
три лева, петдесет ст.), представляваща дължима главница, произтичаща от
Договор за потребителски паричен кредит № 2360457/26.07.2016 г., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Е.Ф.М., вземанията по който са
прехвърлени от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 21.05.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 20.12.2016 г.,
сумата от 209,62 лв. (двеста и девет лева, шестдесет и
две ст.), представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.11.2017г. до
21.05.2018г.,
сумата от 75,41 лв. (седемдесет и пет лева, четиридесет и
една ст.), представляваща обезщетение за забава за периода от 01.11.2017г. до
31.08.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 31.08.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК,
както и за сторените по делото съдебно деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които държавна такса в размер от 64,37 лв. (шестдесет и четири
лева, тридесет и седем ст.) и 50,00 лв. (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Посочено е , че вземането произтича от следните
обстоятелства: Договор за
потребителски паричен кредит № 2360457/26.07.2016 г., сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Е.Ф.М., вземанията по който са прехвърлени от страна
на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата
на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
21.05.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 20.12.2016 г.
Съдът е приел, че издадената в заповедното производство
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК
, поради което е указал на заявителя да
заведе иск по реда на чл.422 от ГПК.
Заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок
от уведомяването му за дадените от съда указания и е представил доказателства
за заведената искова молба в заповедното производство. Вследствие на изложеното
, съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното и с оглед идентитета на
процесните вземания с вземанията по заповедта, съдът намира,че настоящото
производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата
претенция.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът
дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени следните писмени доказателства,
а именно: Договор за потребителски паричен кредит № 2360457/26.07.2016 г.,
погасителен план и Общите условия към него; Съгласие за директен дебит от
разплащателната сметка, която обслужва кредитната сметка на ответницата;
Застраховка кредитна протекция плюс, ведно с общи условия към нея; Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г.;
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
21.05.2018г., Потвърждение за извършена цесия; Извлечение от Приложение № 1 към
индивидуалния договор за цесия, от което се удостоверява, че вземането на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД спрямо ответницата е предмет на
договора за цесия; Пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД;
Уведомително писмо за извършена цесия с Изх. № УПЦ-П-УКФ/2360457 от 26.05.2018
г., ведно с известие за доставяне.
Видно от приобщения към доказателствения материал Договор
за потребителски кредит № 2360457/26.07.2016 г., сключен между Е.Ф.М. и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с ЕИК *********, по силата на същия на ответницата
е предоставен кредит в размер на 3500,00 лв. , при 48 седмични погасителни вноски в размер на
105,02 лв. , като страните са постигнали съгласие възнаградителната
лихва да е в общ размер на 1031,05 лв. Договорът е
подписан от Е.Ф.М. в качеството й на заемополучател, като не е оспорен подписа
на заемополучателя в процесния договор. Представеният договор представлява
частен документ, съдържащ подписа на ответника и съобразно чл.180 ГПК представлява
доказателство, че изявленията, които се
съдържат с него са направени именно от ответника, което от своя страна установява наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем и изразяване на
съгласието на заемополучателя с всички конкретни условия по заема в договора. Чистата
стойност на кредита от 3500,00 лв. /три хиляди и петстотин лева/ е преведена на
дата 26.07.2016 г. по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***то си
по договора.
По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД
между „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК ********* и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, с ЕИК *********, вземането
на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу Е.Ф.М., произтичащо от
договор за потребителски кредит № 2360457/26.07.2016 г., е прехвърлено в полза н.
„А.з.с.н.в." ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството -
кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 21.05.2018 г. към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
21.05.2018 г. Следователно предмет на договора за цесия са и вземанията по
процесния договор.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е
длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на
това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия
приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това
действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4,
които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне,
за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е
направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си
и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т.
н. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор.
Видно от уведомление за извършено прехвърляне на вземанията
от „А.з.с.н.в." ООД с изх. номер с изх. номер УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********,
както и от приетото по делото известие за доставяне от „Български пощи" ЕАД, на ответницата е изпратено уведомление , че
вземанията по Договор за потребителски кредит № 2360457/26.07.2016 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД са прехвърлени в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД по силата на Приложение 1
от 21.05.2018 г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 21.05.2018 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г. на ищцовото
дружество «А.з.с.н.в. ООД. Уведомлението е получено от съпруга на длъжника на
01.06.2018г., видно от приложеното известие. Исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ответницата , поради което съдът намира, че същата е уведомена за
извършената цесия.
Липсват твърдения от страна на ответницата , респективно
и не са ангажирани доказателства ответницата да е внасяла
погасителни вноски по договора.
СЪДЪТ, като
взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, че ответницата не
е депозирала отговор на исковата молба и не се явява в съдебното заседание,
нито изпраща упълномощен процесуален представител в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, които не са оспорени от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК и като съобрази приложимите материалноправни норми и предпоставките на чл.422 ал.1 от ГПК, намира, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 от ГПК. Ето защо решението по
делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова, като исковете с правно
основание чл.422 от ГПК следва да бъдат уважени в претендирания размер. С оглед
изхода на производството съдът не дължи произнасяне по евентуалните осъдителни
искове.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на заплатените от него съдебно-деловодни
разноски, като се съобрази представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за реализирани разходи, както и
приложимите законови разпоредби. С оглед на това съдът намира,че на ищцовата страна
следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в общ
размер от 470,31 лв., от които от които държавна такса в размер на 370,31 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 100,00 лв., определено на
основание чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.25 от НЗПП. Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК
следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното
производство в общ размер от 114,37 лв. , от които 64,37 лв.- за държавна такса
и 50,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, от една страна и ответницата Е.Ф.М. ЕГН:**********, с адрес: *** Н. Обрешков № 16, от друга страна , че ОТВЕТНИЦАТА ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:
- сумата в размер на 2933,50 лв. /две хиляди деветстотин тридесет и три лева и 50 ст./, представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за потребителски паричен кредит № 2360457/26.07.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Е.Ф.М., вземанията по който са прехвърлени от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.05.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г.;
- сумата в размер на 209,62 лв. /двеста и девет лева и 62 ст./ , представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 01.11.2017 г. до 21.05.2018 г./датата на цедиране на задължението/;
- сумата в размер на 75,41 лв. /седемдесет и пет лева и 41 ст./ , представляваща лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 01.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда- т.е. до 30.08.2018г. включително;
ведно със законната лихва върху главницата от 2933,50 лв., считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 31.08.2018 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 6686/04.09.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13311/2018г. на ВРС-ХVІ
състав, на основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Ф.М.
ЕГН:**********, с адрес: ***
Н. Обрешков № 16 ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата в размер на 114,37 лв. ,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 13311/2018г. на ВРС-ХVІ състав,
както и сумата от 470,31 лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: