№ 102
гр. София, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20251110116814 по описа за 2025 година
Производството е исково по молбата на „А.....“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от пълномощник със седалище гр.С..... против С. К. Х. с ЕГН:
********** ********** Столична, обл. София (столица) за постановяване на
решение, с което да се установи в полза на ищеца вземане за следните суми:
сумата от 4 617,93 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 2698087 от 29.12.2022 г., сключен между
К********** ЕАД и С. К. Х. и Договор за предоставяне на поръчителство,
сключен между С. Х. и А********** ЕООД от 29.12.2022г. ведно със законна
лихва за период от 02.01.2025 г. до изплащане на вземането,
сумата 651,30 лева (шестстотин петдесет и един лева и 30 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 20.02.2023 г. до 20.01.2024 г.,
сумата 992,11 лева (деветстотин деветдесет и два лева и 11 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 21.02.2023 г. до 02.01.2025 г. и
законовата такава, които суми се излага, че са дължими по сключен Договор за
потребителски кредит № 2698087 от 29.12.2022 г., сключен с К**********
ЕАД и С. и Договор за предоставяне на поръчителство по Договора за кредит,
сключен между А********** ЕООД и ответника за обезпечаване вземанията
по Договора за кредит, които вземания по договора за потребителски кредит
1
са били изпълнени от поръчителя по него и впоследствие вземането на
А********** ЕООД е прехвърлено в полза на А..... ЕАД, по силата на
Приложение № 1 от 15.03.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 01.02.2022 г.
Твърди се, че сумите са получени, но не са възстановени, а в последствие
са цедирани на ищеца, за което длъжникът е бил надлежно уведомен. За тях
кредиторът е депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК, заповедта по
която е оспорена в срока по чл. 414 от ГПК, с оглед на което е предявен и
настоящия иск.
На основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 във вр. с чл.240 от ЗЗД,
чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се търси решение за установяване на вземания в
полза на кредитора. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез неговия пълномощник. С него исковете се
оспорват като недоказани и неоснователни със следните съображения:
Не се спори, че на 29.12.2022 г. е сключен между С. Договор за
потребителски кредит № 2698087 с „К**********” ЕАД, по който сумата по
отпуснатия кредит е в размер на 4796.10 лева, от които сумата в размер на
4500.00 лева - размер на кредита и 296.10 лева - размер на застрахователна
премия, със срок на кредита е 12 месеца, с брой погасителни вноски от 12
броя, техния размер по погасителния план, ГЛИ по договора е 27.73 %, ГПР по
договора е 31.54 %, с общ дълг от 5558.23 лева.
Оспорва се клаузата на чл.4, ал.1 от Договора, съгласно която
заемополучателят се е задължил да предостави Обезпечение на Кредитора
чрез сключване на Договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
К********** юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на
Заявлението, което е сторено от С. като не се спори, че е подписал такъв на 29-
30.12.2022 г. - договор за предоставяне на поръчителство с „А**********“
ЕООД, съгласно който във връзка с предоставянето на кредит по договор за
потребителски кредит № 2698087 с „К**********” ЕАД, ответникът се е
задължил да заплати на „А**********“ ЕООД възнаграждение за
поръчителство в общ размер на 3265.39 лева, дължимо съгласно погасителния
план към договора за поръчителство или общата сума за връщане по Договора
за потребителски кредит и Поръчителство е в размер на 8823.62 лева, която се
2
оспорва - процесните договори са нищожни /недействителни/ на основание чл.
22 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД; нищожни на основание чл.10, ал.1 вр.
чл.22 от ЗПК тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Процесиите
договори да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
правоотношенията. договорът за паричен заем, респективно акцесорният
договор за поръчителство са нищожни на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.
22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от тяхното съдържание, а
именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Недействителни и
при липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а
именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият в договора ГПР от 31.54 % е в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от
ЗПК. В договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на
ГПР като действителният такъв е в размер на 96.08 % за конкретния договор/ е
над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и затова отново е недействителна тази
клауза.
Оспорва се клаузата за обезпечение като поставяща заемополучателя в
неравностойно положение и се навежда нищожност на договорите по смисъла
на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД. Навежда се нарушение на императивното правило
на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „К**********” ЕАД - не е
включило в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението по сключените с
„А**********“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство,
респективно начислената застрахователна премия, което по своята същност
представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща
периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/
и ГПР и получаване на сумата по съответния кредит да е обусловено от
сключването на акцесорния договор за поръчителство.
Навежда се противоречие с императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „К**********” ЕАД и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и
чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно която всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е
нищожна. Неправилното изчисляване и посочване на сумите по Договора са
3
още едно самостоятелно основание за недействителност на договор, както и
нищожност на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр.
2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Навежда се и това, че Договорът за
потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22
от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а
именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за
неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6
от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден, както и е налице е
разлика между посочената в процесния договор за потребителски кредит сума,
подлежаща на връщане, и тази, която следва да бъде върната и се навежда, че
дългът на ответника е само за сумата от 4500.00, представляваща отпуснатата
сума от „К**********“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит
№ 2698087 от 29.12.2022 г., от която следва да бъдат приспаднати заплатените
от страна на С. в полза на „К**********“ ЕАД суми, в случай че в настоящото
производство се установи, че не са погасени изцяло всичките задължения към
кредитодателя.
Оспорват се акцесорните искове за присъждане на законна лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 82/2025 г. по описа на СРС, 144 състав, респективно за
мораторна лихва за периода 21.02.2023 г. до датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 82/2025 г. по
описа на СРС, 144 състав с оглед неоснователността на исковете за главница.
Оспорват се претенциите за разноски и се претендират такива.
Исковете са с правно основание по чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 във
вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Софийски районен съд
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.дело № 82/ 2025г. по описа на СРС се установява,
че със заповед с № 2184/ 21.01.2025г. в полза на ищеца длъжникът е бил
осъден да заплати на ищеца сумите по исковата молба, които са били
4
изплатени от поръчителя на дълга А********** ЕООД на кредитодателя
К********** ЕАД. Видно е още, че тази заповед е оспорена, с оглед на което е
предявен и настоящия иск.
Страните нямат спор, а това се установява и от Договор за
потребителски кредит с № 269087/ 29.12.2022г., че между трето на спора лице
К********** ЕАД и ответника С. е бил сключен договор за кредит с
приложение 1 към него от същата дата и ОУ. Съгласно Договора
„К**********“ ЕАД се е съгласил да предостави на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 4500 лева и 296.10 лева за застрахователна
премия за срок от 12 месеца при лихвен процент в размер на 27.73 % и ГПР в
размер на 31.54 % с обща стойност на всички плащания по Договора от
5558.23 лева.
Тази сума е следвало да бъда погасявана на 12 месечни вноски, от които
намаляваща от 335.30 лева за главница и намаляваща от 110.83 лева за лихва.
Видно от погасителния план към договора първата погасителна вноска
е платима на 20.02.2023 г., а последната е с падеж на 20.01.2024. – за 467.77
лева за главница и 10.81 лева за лихва.
Според Договора, чл.4, ал.1, ответникът е имал възможност при
заявяване да предостави на кредитора обезпечение на кредита, изразяващо се
в предоставянето на банкова гаранция в срок от 10 дни от на заявлението за
сключване на договора или поръчителство от одобрено от кредитора лице в
срок от 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора.
Посочено е в договора, че в случай на предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство срокът за одобрение на заявлението е 24 часа от предоставяне
на обезпечението, а при заявен кредит без обезпечение срокът за одобрение е
14 дни от подаване на заявлението. От приложения по делото Договор за
поръчителство от 29.12.2022г. се установява, че същият е сключен за
обезпечение на задълженията на ответника С. по сключения с „К**********“
АД договор за потребителски кредит със страни по него ответника С. и трето
на спора лице А********** ЕООД. Видно от разпоредбите на договора
поръчтителят се е съгласил да отговаря пред заемодателя К**********
солидарно с потребителя пред него за всички негови задължения, възникнали
съгласно Договора за потребителски кредит и/ или в резултат от
неизпълнението на потребителя по договора за кредит , а именно за връщане
5
на сумата по кредита от 4796.10 лева; за плащане на възнаградителната лихва;
за разноските по сключване и изпълнение на Договора; за погасяване на
лихвата за забава; за плащане на разноските по събиране на вземанията на
кредитодателя. За поемане на тези задължение потребителят дължи на
поръчителя възнаграждение, което съгласно приложението към договора в
размер на 3265.39 лева за целия период на действие на Договора или с
месечни вноски с падежи по Договора съгласно приложението – от 312.42
лева за първата до 281.05 лева за единадесетата вноска по Договора.
Постигнали са договорки за периода на действие на договора за кредит,
платими на уговорените в договора за кредит падежни дати по банковата
сметка на поръчителя или на кредитора, овластен да приема изпълнение,
както и че ако заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие
както вноската по договора за заем, така и тази към поръчителя, с приоритет
се погасяват задълженията към поръчителя (чл. 12, ал.3 ).
Между кредитора „К**********“ АД и „А**********“ ЕООД също е
сключен договор за поръчителство на 30.12.2022 г., съгласно който
„А**********“ ЕООД се е съгласил да отговаря солидарно с
кредитополучателя за погасяване на сумата по кредита. Според клаузите на
договора „К**********“ ЕАД има право да иска плащане от поръчителя на
всяко изискуемо задължение на потребителя по договора за потребителски
кредит. Страните не спорят, че договорът за поръчителство между
потребителя и ищеца е сключен непосредствено след договора за кредит,
както и че по Договора за кредит е била предоставена в заем на С. сумата от
4796.10 лева, от които сумата в размер на 4500.00 лева - размер на кредита и
296.10 лева - размер на застрахователна премия.
Не се оспорва и че няма плащане на така отпуснатите за главница и
застрахователна сума по Договора за кредит от страна на С., както и че тази
сума за главница и лихви е била изплатена от А********** ЕООД на
кредитодателя.
Представеният по делото Договор за кредит, сключен между
„К**********“ ЕАД и ответника е по правната си същност договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закона за
потребителския кредит, в който законодателят предвижда строги изисквания
6
за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на
закона. Установената съдебна практика (решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д.
№ 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г.
на II т. о. на ВКС и др.). приема, че за валидността на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като на още по
– силно основание служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни, в какъвто смисъл са и т. 1 и т. 3 от ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а такива се и
навеждат от ответника в отговора.
В случая при преценка на събраните по делото доказателства не може да
се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на
изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит.
Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 31.54 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК формално,
но досежно неговите компоненти с оглед легалната дефиниция на понятието за
общ разход по кредита по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и наличие на спор между
страните, не бяха събрани доказателства. С оглед липсата на заключение по
ССчЕ съдът е в невъзможност да определи дали така посочен ГЛП по
Договора отразява действителният такъв т.е дали в него са включени част от
разходите за кредита за възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, сключен от потребителя с ищеца, което се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, включително лихви,
7
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора. В същото време, съгласно чл. 8,
ал.5 от Договора за предоставяне на поръчителство, „К**********“ ЕАД е
овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът
за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят
доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им
става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита,
следва да сключи още и договор за предоставяне на поръчителство с посочено
от кредитора юридическо лице по списък. Гореизложеното води и до извода,
че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване
към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна
на получените гаранции. В частност задължението за заплащане на
възнаграждение на поръчителя е определено като месечно през целия срок на
договора с падеж съответен на падежните дати на вноските по договора за
кредит, но същевременно това плащане в размер по приложението към
Договора от 312.42 лева до 281.05 лева месечно не е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР – 31.54 % по Приложението към Договора
за кредит, въпреки че се дължи заедно с месечните вноски. Този начин на
оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Освен горното съдът намирам, че Договорите - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
8
договори, но двата Договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
тяхна обвързаност се установява от уговорката за необходимост от
предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за предоставяне на
поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице - поръчител, сключването на договора за поръчителство в
деня, в който е сключен самият договор за кредит, както и с изричната
уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставянето му ведно с
основното задължение по кредита. Това мотивира съда да приеме, че разходът
за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на
„К**********“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря
на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита
(в тази насока Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021
г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на
СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и
др.). При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките съдът счита, че макар формално договорът за паричен заем да
покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този смисъл са
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. №
7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
9
Относно договорът за поръчителство, въз основа на който се твърди
ищецът да е заплатил задълженията на ответника по договора за кредит следва
да се посочи, че той също е с характеристиките на потребителски договор, тъй
като е акцесорен на договора за кредит. Съгласно чл. 138, ал. 1 ЗЗД договорът
за поръчителство е договор, по силата на който едно лице се задължава
спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задължението
на това трето лице. Съгласно ал.2 на посочената правна норма поръчителство
може да съществува само за действително задължение. Установи се, че
главното задължение е недействително. Поръчителството е договор, който се
сключва между кредитора и поръчителя. Процесният договор, сключен между
С. и „А**********“ЕООД не е договор за поръчителство по смисъла на чл.
138 ЗЗД. Длъжникът не е страна по този договор, тъй като за него не
съществува защитен от закона интерес от лично обезпечаване на дълга.
Поради което сключване на договор за поръчителство от ответника в
качеството му на длъжник е лишено от правно основание, а това прави
договора нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 4 ЗЗД. Процесният договор
по-скоро съдържа характеристиките на договор за мандат, тъй като едната
страна е поела задължение за извърши правно действие - да сключи договор за
поръчителство с кредитора, а другата да й заплати възнаграждение за това.
Договорът също така накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 , пр.
3 ЗЗД, тъй като срещу задължението да заплаща възнаграждение ответникът
не получава нищо в замяна. Обезпечение на своето вземане получава
кредиторът по договора за заем, който е поставил изискване за сключване на
подобен договор като условия за отпускане на паричния заем. Поначало
договорът за поръчителство е безвъзмезден , но е възможно да бъде уговорено
възнаграждение в полза на поръчителя. Това възнаграждение следва да се
дължи от кредитора, който е страна по договора за поръчителство и има
интерес от обезпечаване на вземането си , а не да се дължи от потребителя.
Поемането на задължение от страна на длъжника да плати възнаграждение на
поръчителя е уговорено единствено в интерес на поръчителя и е в ущърб на
длъжника. Така се увеличава значително задължението на потребителя, тъй
като се кумулира към задължението по заемното правоотношение, както се
посочи и по-горе и прави насрещните престации очевидно нееквивалентни.
Това е така, тъй като срещу задължението за заплащане на възнаграждение
потребителят не получава насрещна престация. На следващо място следва да
10
се посочи, че ответникът е бил поставен в положение, при което е принуден от
икономически по-силната страна да сключи договор с „А**********“ЕООД,
което лице е посочено и одобрено от кредитора по договора за потребителски
кредит. Съответно, анализирайки клаузите на договора за потребителски
кредит и по – конкретно клаузата за избор на поръчител от същия
потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за
индивидуално договаряне, имайки предвид в случая, че едноличен собственик
на капитала на дружеството – поръчител е кредиторът на длъжника по
договора за потребителски кредит, установимо след справка в търговския
регистър, поради което двете дружества – кредитор и поръчител се явяват
свързани лица.
Предвид изложеното сключения на 29.12.2022г. между потребителя и
„А**********“ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е нищожен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати единствено чистата стойност на кредита на основание чл.
23 ЗПК, независимо че недействителността на договора е установена в
производство по реда на чл. 422 ГПК. В решение №50174 от 26.10.2022г по
гр.д.№3855/2021г по описа на ВКС в производство по чл.290 от ГПК
Върховният съд е дал отговор, че ако недействителността на договора по чл.
22 ЗПК се установи в производството по чл.422 от ГПК съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е предвидено
задължение на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това
следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена
по-горе и задължението за периодичност за връщане на сумата. Ако се приеме,
че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя следва да се извърши в отделно производство по
предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя предвид изискуемостта на
вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за
потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла
погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата
на чл.23 от ЗПК в специалния закон. Базирайки се на практиката на ВКС по
11
посочения по- горе правен въпрос и приемайки в настоящия случай, че
сключените на 29.12.2022 г договор за потребителски кредит и договор за
предоставяне на поръчителство са недействителни /нищожни/ настоящият
състав счита, че потребителят дължи връщане само на чистата сума по
кредита в размер на 4 500 лева на основание чл.23 от ГПК в развило се
производство по предявен специален положителен иск по чл.422 от ГПК,
доколкото не се установи по делото ответникът да е плащал суми по договора
за кредит.
Не се спори и е видно от представения Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022г. между К********** ЕАД и
А********** ЕООД от една страна и ищеца А..... ЕАД, че в предмета на
Договора за цесия е било и задължението на С. към цедентите, и същото е
дължимо на основание Цесията и Договора за кредит в размер на чистата му
стойност от 4500 лева. Останалите претенции с оглед гореизложеното като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни, които в
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да вземе в предвид и тези, сторени в
заповедното производство.
Ищецът претендира присъждането на разноски и за двете производства,
а именно за д.такса от 110 лева и 200 лева за възнаграждение за юрисконсулт
по гр.дело с № 16814/ 2025г и за д.такса от 125.23 и 50 лева за юрисконсулт по
ч.гр.дело с № 82/2025г. по описа на СРС. Съдът намира, че следва да бъдат
присъдени разноски в редуциран размер съобразно уважената част от исковете
в размер на 240.92 лева – съдът определя възнаграждение за юрисконсулт и
по двете дела от по 50 лева.
А разноските на ответника с оглед изхода на спора са в общ редуциран
размер от 260.56 лева – редуциран сбор от възнаграждение за адвокат,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП
по двете дела от 926.13 лева.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
12
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание по чл. 415
от ГПК във вр. с чл. 79 във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че
в полза на „А.....“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от пълномощник със
седалище гр.С..... съществуват вземания спрямо С. К. Х. с ЕГН: **********
********** Столична, обл. София (столица) за следната суми:
сумата от 4 500 лева, представляваща платена от „А**********“
ЕООД, ЕИК ********* главница, предоставена в заем по Договор за
потребителски кредит № 2698087/ 29.12.2022 г. между К********** ЕАД,
ЕИК ********* и С. К. Х., ЕГН **********, обезпечен с Договор за
предоставяне на поръчителство, сключен между „А**********“ ЕООД, ЕИК
********* и С. К. Х. от 29.12.2022г. ведно със законна лихва за период от
02.01.2025г. до изплащане на вземането, цедирана на ищеца с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г. и ОТХВЪРЛЯ
исковете за установяване на вземания в полза на „А.....“ ЕАД, ЕИК *********
спрямо С. К. Х. за останалите суми от 651,30 лева за договорна лихва за
период от 20.02.2023 г. до 20.01.2024 г. и за сумата от 992,11 лева за мораторна
лихва за период от 21.02.2023 г. до 02.01.2025 г. и законовата такава, за които
суми е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК с № 2184/ 21.01.2025г. по ч.гр.дело
с № 82/2025г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК и ТР с № 4/2013г. на ВКС,
ОСГТК Спартак К. Х. с ЕГН: ********** ********** Столична, обл. София
(столица) да заплати на „А.....“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
пълномощник със седалище гр.С..... сумата от 240.92 лева – сбор за съдебно –
деловодни разноски по ч.гр.дело с № 82/ 2025г. и гр.дело с № 16814/ 2025г. по
описа на СРС и
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК и ТР с № 4/2013г. на ВКС,
ОСГТК „А.....“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от пълномощник със
седалище гр.С..... да заплати на Спартак К. Х. с ЕГН: **********
********** Столична, обл. София (столица) сумата от 260.56 лева за
разноски по гр.дело с № 16814./ 2025г,. и ч.гр.дело с № 82/ 2025г. по описа на
СРС.
13
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14