Р Е Ш
Е Н И Е
№148
гр. Габрово,27.05.2020г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА-ПОПОВА
Съдебни заседатели:
При секретаря КРАСИМИРА НИКОЛОВА
и в присъствието на прокурора .........................................
като разгледа докладваното от съдията Антонова-Попова гр.д. №2095 по описа за
2019год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.178, ал.1,т.3 от ЗМВР във
вр. с чл.179, ал.1 и ал.2
от ЗМВР.
Ищецът в исковата си молба твърди, работил на длъжност „командир на отделение” в Районно управление- Габрово при ОД на МВР – Габрово, за периода от
01.06.2009г. до 08.09.2019г., когато
трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед № 264з-2092/04.09.2019г.,
по негово желание. През процесния период, обхващащ времето от 09.09.2016г. до
09.09.2019г., ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени протоколи
и графици, при режим на смени, както -
дневна, така и нощна от 22.00 - 06.00 часа, с продължителност 12 часа, при сумарно
е на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал.1 от ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица.
Въпреки това, ищецът по иска е работил между 7-8 нощни
дежурства месечно, за които е получавал трудово възнаграждение за положения от
него извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за
периода 09.09.2016г. - 09.09.2019г..
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън работно време, режимът на времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра
на вътрешните работи през процесния исков период, обхващащ времето 09.09.2016г.
до 09.09.2019г. са Наредба №-81213-407/11.08.2014г. и Наредба №81213-592/
25.05.2015 г. и Наредба №81213-776/29.07.2016 г., които предвиждат работа на
смени с полагане на труд през нощта 12.00 ч. и 6.00 ч., максимално 8 часа за
всеки 24- часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. в сила от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., предвижда, че при сумирано
отчитане на работното време се прилага
коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за
отчетния период.
След отмяна на горепосочения
подзаконов нормативен акт, са издадените Наредба №8121з-592 в сила от
01.04.2015г. и Наредба №8121з-779 в сила от
02.08.2016г., които обаче
не регламентират отчитане отработените часове нощен труд с коефициент,
аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената
Наредба № 8121з-407/2014 г.
Това, обаче, не следва да се тълкува
като законово въведена забрана, тъй като такава би била противоконституционна и
би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите
държавни служители - по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения,
а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и определянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките.
При наличието на тази непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно соченият нормативен акт, в
чл.9, ал.2-при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време за
съответното място.
В настоящия случай, през процесния
период обхващащ времето от 09.09.2016г. до 09.09.2019г., ищецът е работил 1776
часа нощен труд, преизчислен с коефицент 1.143 възлиза на 2030 часа или извънреден труд 350 часа.
Респективно сумата, която ответникът дължи на ищеца за положения от него нощен
труд е сумата 2 426 лв.
В
първото съдебно заседание, съдът е прекратил частично производството по исковата
претенция, която се отнася за
периода 09.09.2016г.-30.10.2016г. за
сумата от 107лв., поради оттегляне
на исковата претенция в
тази част.
ИСКА СЕ съдът да осъди ответника ОД на МВР
Габрово да плати на ищеца П.Д. Д. сумата
от 2 319лв., а след допуснатото на основание чл.214 от ГПК намаление
на иска, сумата от 1866.35лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода
31.10.2016г. - 09.09.2019г., ведно със законната лихва върху цялата сума,
считано от датата на подаване на
исковата молба до изплащане на сумата.
Ответникът в
отговора си оспорва изцяло предявения иск. Излага възражения, че през исковия период ищецът е бил служител на МВР по
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, като съгласно разпоредбата на чл.142,ал.2 от ЗМВР
статута на тези служители се урежда единствено от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение, поради това в този случай не са
приложими разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. В закона няма препращаща норма, която да
даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
От друга страна в чл. 187, ал.З от ЗМВР
е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, а
в чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира
с възнаграждение за отработени до 70 ч. на отчетен период. Ищецът, като
служител на ОДМВР- Габрово, като за периода 01.06.2009г.- 08.09.2019г. е заемал
длъжността „командир на отделение'' в РУ Габрово при ОД МВР -Габрово. За
посочения период същия е осъществявал трудовата си дейност съгласно утвърдени
графици, при режим на труд - дневни и нощни смени и при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредба на чл. 187,ал.З от ЗМВР. В процесния период
по отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г.„
обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г. влязла в сила от деня на обнародването й.
Неправилно ищеца е посочил, че за процесния период следва да се приложи
субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в
която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни, като никъде в наредбата не е
посочен коефициент 1.143. Самият законодател е ограничил нейното прилагане в
чл.2, ал.З НСОРЗ по отношение на служителите по трудово правоотношение в
държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. От
там може да се направи обоснован извод, че същата е и неприложима за държавни
служители - полицейски органи, чийто статут е уреден със специален закон.
На
ищеца редовно е заплащано в процесния период както извънреден, така и нощен
труд, за което са представени платежни бележки по месеци от месец септември
2016г. до месец септември 2019г. включително. От тях е видно, че за положения
от него нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час,
следователно не следва да се
прави преизчисление и прехвърляне нощен труд в дневен, тъй като ще се получи
дублиране на заплащането.
Ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове
/извънреден труд/ поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това
да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът П.Д. Д. е работил на длъжност „командир на
отделение” в Районно управление- Габрово при ОД на МВР - Габрово за периода от
01.06.2009г. до 08.09.2019г., когато
трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед № 264з-2092/04.09.2019г.,
по негово желание.
Не е спорно по
делото, а и от представените по делото Седмични графици за дежурства и
Протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00ч. и 06.00ч. през
периода 31.10.2016г.- 09.09.2019г. се установява, че ищецът П.Д. Д. е работил на смени по график, при режим
на смени -дневна и нощна от
22.00ч.- 06.00ч. с
продължителност 12часа, при сумарно изчисляване на работните смени за
тримесечен период.
По делото са
представени и платежни бележки за възнаграждението на ищеца за периода от
31.10.2016 година до 09.09.2019 година.
От заключението на съдебно-икономическата
експертиза, изготвена от вещото лице В.А., което не е оспорено
от страните и съдът
цени като компетентно и обосновано се установява,
че през
периода 31.10.2016г.- 09.09.2019г.
ищецът е положил общо 1860часа нощен
труд, за които работодателят
му е заплатил допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на час. Положеният нощен труд
не е преизчисляван от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен
такъв. Размерът на дължимото
обезщетение след преизчисляване на нощния труд с
коефициент 1,143 в дневен труд за
периода 31.10.2016г.- 09.09.2019г. е 1244.21лв.. Размерът на дължимото
обезщетение след преизчисляване на нощния труд с коефициент
1,143 в дневен труд за процесния период със ставка за извънреден труд с увеличение 50% над дневната
ставка е 1866.35лв..
При
така установената фактология, съдът прави следните правни изводи:
Обстоятелствата свързани с възникването и
съществуването на трудовото правоотношение между страните по делото не е спорно
между тях, а се установява и от събраните по делото доказателства, при което за
исковия период от 31.10.2016г. до 09.09.2019г.
ищецът е заемал длъжността „командир на
отделение” в Районно управление-
Габрово при ОД на МВР – Габрово, и същият е бил със статут на държавен служител. Страните не
спорят, че за този период ищецът е полагал труд на 24-часови смени по график,
включително за времето от 22.00 часа до 06.00 часа.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3
от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Ал. 5, т. 2 и ал. 6 пък уреждат, че за служителите, работещи на смени,
работата извън редовното работно време, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
В разпоредбата на чл. 140 от Кодекса на
труда е дадено легално определение на понятието "нощен труд", като в
ал. 2 е предвидено, че това е трудът, който се полага от 22.00 часа до 06.00
часа. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Различно е
уреден обаче въпросът за нормалната продължителност на нощния труд, като в чл.
140, ал. 1 КТ е предвидено, че последният не следва да надвишава 7 часа, докато
в ЗМВР е заложен 8 часа нощен труд за всеки 24-часов период. В тази връзка
предвид специфичните обществени отношения, които урежда, ЗМВР се явява
специален по отношение на КТ, респективно - последният се прилага само за
неуредените в специалния закон въпроси.
В
ал. 9 на чл. 187 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. В случая по делото за периода от
31.10.2016 година до 09.09.2019 година са действали Наредба №
8121з-407/11.08.2014 година, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 година, доколкото Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година е
отменена с решение по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС, като в периода от отмяната
до обнародването на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. приложима е била Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 година.
В съответствие с чл. 187, ал. 3 ЗМВР и в
трите наредби в чл. 3, ал. 3 е предвидено, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.8.2014 година е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за
отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. Действително в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 година и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година липсва
изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.8.2014 година, но това само по себе си е законодателно решение, с
което е уреден един конкретен въпрос по различен начин чрез отпадане на
преизчисляването на положения нощен труд. В наредбите е предвидено, че
отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове. Освен това и в трите наредби е уреден редът за
изготвяне на съответните графици на работните смени, както и редът за отчитане
и заплащане на положения извънреден труд.
В случая по делото ищецът претендира възнаграждение за положен
извънреден труд, който се образува чрез превръщане на положените от него
часове нощен труд в дневен труд чрез коефициент 1.143, в съответствие с чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ. Легално определение на понятието "извънреден труд" се
съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ, съгласно която извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. ЗМВР и приетите в
съответствие с чл. 187, ал. 9 от ЗМВР наредби уреждат напълно въпросите във
връзка с полагането, отчитането и заплащането на полагания от държавните
служители в системата на МВР както нощен /по 0.25 лева на час/, така и
извънреден труд - чл. 187, ал. 6, във връзка с ал. 5, т. 2 от ЗМВР
/Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение/. В тази връзка съдът приема, че липсва празнота в закона,
налагаща прилагане по аналогия на разпоредбите на КТ и НСОРЗ, касаещи нощния и
извънредния труд. Това, че в специалната нормативна уредба въпросът за
полагания нощен труд е уреден по различен начин спрямо общата такава не води до
извод за празнота, която да се попълва чрез прилагане по аналогия на разпоредбите
на НСОРЗ. Разликата идва именно от специфичните обществени отношения, които
регламентира ЗМВР, респективно - от спецификата на работата. В този смисъл в
ЗМВР са предвидени специфични условия на труд, които са компенсирани по друг,
различен начин и съответно работещите получават редица други привилегии.
Дори да се приеме, че е налице
законодателна празнота, доколкото в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година не е предвидено броят на часовете нощен
труд да се умножава по 0.143, която да бъде преодоляна, чрез прилагане по
аналогия на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, съображенията на ищеца за
преобразуване на нощните часове в дневни също са несъстоятелни. При прилагане
на наредбата чрез превръщане на нощните часове в дневни се получава коефициент
1 /единица/ - 8 часа дневен труд към допустимия по ЗМВР 8-часов нощен труд. На
първо място ал. 2 изрично препраща към ал. 1 и следва да бъде тълкувана във
връзка с нея, при което в същата изрично е посочено, че се отнася за случаите,
при които нощната продължителност на работното време е по-малка от тази на
дневното, а настоящият случай не е такъв. На следващо място в самата правна
норма на чл. 9, ал. 2 от наредбата изрично е посочено, че касае установеното
работно време за "съответното работно място", респективно - за
приложимостта на ЗМВР относно допустимия брой часове нощен труд. И освен това,
както бе посочено по-горе ЗМВР е специален по отношение на КТ и именно по тази
причина намира приложение по спорния въпрос.
Предвид гореизложеното, съдът намира за
неоснователни съображенията на процесуалния представител на ищеца за превръщане
на нощния труд в дневен такъв и определянето му като извънреден такъв. Както в Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, така и в ЗМВР, и
приетите към него наредби е направено ясно разграничаване между
"нощен" и "извънреден" труд, като е определено допълнително
възнаграждение за положения нощен труд. Наред с това в цитираната НСОРЗ - чл.
18, ал. 3, е предвидено, че ако след превръщането на нощните часове в дневни се
стига до отработени часове в повече от нормалната продължителност за съответния
период при сумарното изчисляване на работното време, същият представлява
извънреден труд, а както в КТ, така и в ЗМВР е предвиден конкретен начин за
компенсиране на положения извънреден труд. Именно това е смисълът вложен от
законодателя при превръщането на нощния труд към дневен - общият брой часове,
получен след превръщането да не надвишава допустимата продължителност на
съответния отчетен период, а ако го надвишава от една страна се дължи
допълнително възнаграждение за нощен труд и наред с това и допълнително
възнаграждение за извънреден труд. В случая по делото, доколкото нормалата
продължителност на нощния труд за служителите в системата на МВР е 8 часа,
дневната е също 8 часа, то няма какво да се преобразува, съответно по този
начин не може да се стигне до полагане на извънреден труд. А липсват доказателства за полаган от ищеца труд, извън
установеното му работно време.
Процесуалният представител на ищеца се
позовава на многобройна практика, в която съдилищата приемат, че положения от
държавните служители в системата на МВР нощен труд се преизчислява с коефициент
1.143. Следва да се има предвид обаче, че същата не е задължителна и не
обвързва настоящия състав на съда. Освен това съдът приема за неоснователно и
застъпеното становище, че в противен случай държавните служители в системата на
МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с работниците
по трудово правоотношение, регламентирано в КТ. Както бе посочено по-горе в
ЗМВР е отчетена спецификата на работата и специфичните условия на труд, при
което работещите са компенсирани по друг, различен начин и получават редица
други привилегии.
По изложените съображения, съдът приема,
че предявеният иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 31.10.2016г. - 09.09.2019г.
в размер
на 1866.35лв. е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед
изхода на спора, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв., определено от
съда съгласно чл.23, т.1 от
Наредбата за заплащане на правната
помощ, на основание чл.78, ал.8 от ГПК
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от П.Д. Д., ЕГН**********, с
адрес: ***,
съдебен адрес:***, с пълномощник:
адвокат Р. *** против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР–ГАБРОВО, ЕИК129009799, с адрес:
гр.Габрово, ул.“Орловска” № 50, представлявана
от Борислав Христов
Муеров- Директор, с пълномощник:
юрисконсулт И.Т. Славчева, иск по
чл.178, ал.1,т.3 от ЗМВР във вр. с
чл.179, ал.1 и ал.2 от ЗМВР за
заплащане на сумата 1866.35лв./хиляда осемстотин шестдесет и шест лева и тридесет
и пет ст./, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 31.10.2016г.-09.09.2019г.,като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА П.Д. Д., ЕГН**********,
с адрес: ***, съдебен адрес:***, с пълномощник: адвокат Р. *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР–ГАБРОВО, ЕИК129009799, с адрес: гр. Габрово, ул.
“Орловска” № 50, представлявана от Борислав
Христов Муеров- Директор, с пълномощник: юрисконсулт И.Т. Славчева, сумата от 150лв. /сто и петдесет
лева/- юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.8 във вр. с
ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от датата
на обявяването му - 29.05.2020г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: