№ 22462
гр. София, 21.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:......................
като разгледа докладваното от ...................... Частно гражданско дело №
20251110128051 по описа за 2025 година
Депозирано е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от .................... срещу Р. Ц. Е., ЕГН ********** за регресно вземане с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
В случая заявеното вземане притежава белезите на вземане срещу
потребител, доколкото длъжникът е лице, което се ползва от
застрахователното покритие по сключения договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, съответно регресното право на заявителя
произтича от сключения договор и по-специално от твърдяното наличие на
законовите предпоставки, при които застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ има правото да претендира от застрахования
платеното застрахователно обезщетение. В този смисъл е практиката на ВКС,
обективирана в Определение № 408/24.06.2014 г. по ч.т.д № 1206/2014 г., II
т.о., според което понятието „потребител“ следва да се разглежда в широк
смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е
приложима към исковете на физически лица – потребители на
застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа
енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за
платежните услуги и системи и др. Така изрично и Определение №
179/14.03.2013 г. по ч.т.д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т.о., Определение № 95 от
05.02.2010 г. по ч.т.д. № 70/2010 г. на ВКС, II т.о. и др. За този извод е без
значение обстоятелството, дали длъжникът е страна по договора за
застраховка или водач на застрахования автомобил, тъй като съгласно
изричната норма на чл. 477, ал. 2 КЗ, по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание. Следователно всяко лице, което управлява
описания в полицата автомобил, е „застрахован“ по смисъла на закона и
1
застрахователния договор независимо от това, дали договорът е сключен
конкретно с него. Същевременно регресните права на заявителя спрямо
длъжника произтичат именно от сключения договор за застраховка, доколкото
нормата на чл. 500 КЗ урежда единствено законовите хипотези, в които те
възникват, но не и основанието за възникване на материалното право, което е
платеното обезщетение по застрахователното правоотношение.
Съгласно чл. 2, ал. 2 КЗ „ползвател на застрахователни услуги“ е
застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено
лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор,
както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се
ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти,
предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с
предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона
за защита на потребителите. При сравнение съдържанието на горепосочената
норма и тази на § 1, т. 1 ДР на КЗ (отм.) се установява, че те са с идентично
съдържание и законодателят е вложил еднакъв смисъл в понятието „Ползвател
на застрахователни услуги“ и понятието „Потребител на застрахователни
услуги“ (така и определение № 349/07.07.2016 г. по ч. т.д. № 1433/2016 г. на
ВКС, II ТО). С т. 6 от ТР №1/2015 г. по тълк. дело №1/2014 г. на ОСТК на ВКС
е прието, че подсъдността по чл. 113 ГПК се прилага по отношение на
предявения пряк иск по чл. 226 КЗ (отм.) от пострадалия (или третото
ползващо се лице) срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. Видно е от мотивите на тълкувателния акт, понятието
„потребител на застрахователни услуги“ е разширено извън кръга на лицата,
които са застраховани и са страна по договора за застраховка. В случай че
застрахованият е физическо лице, което ползва застрахователните услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност или физическото лице като страна по договора действа извън рамките
на своята търговска или професионална дейност, то се касае за потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗП, вр. чл. 2, б. „б“ от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. Съдържанието на визираната по-горе
правна уредба, отнесено към обстоятелството, че вземането по чл. 500, ал. 1, т.
1 и ал. 2 КЗ е срещу виновния водач на МПС, сочи, че заявлението е подадено
срещу лице ползвател на застрахователни услуги, респективно, същият има
качеството потребител. Въпреки че регресното право на застрахователя
възниква по силата на закона, то е във връзка със сключен договор за
застраховка, покриваща отговорността на застрахования делинквент –
настоящ длъжник и последният следва да се ползва от предоставената му
потребителска защита, включително от подсъдността по чл. 411 ГПК (така и:
Определение № 14785 от 06.12.2023 г. по гр. д. № 10486 / 2023 г. на Софийски
градски съд; Определение № 6350 от 22.05.2023 г. по гр. д. № 4776 / 2023 г. на
Софийски градски съд; Определение № 893 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 656 /
2023 г. на Софийски градски съд; Определение № 5459 от 10.06.2022г. по гр.д.
№ 4850 / 2022 г. на Софийски градски съд и др.).
Съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 2 ГПК заявлението срещу потребител, какъвто
2
е настоящият случай, се подава до съда, в чийто район се намира настоящият
му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, който в тридневен
срок извършва служебна проверка на местната подсъдност (Наредба № 14 от
18.11.2009г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на
съдебната власт до Национална база данни „Население”). Ако съдът прецени,
че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд.
Видно от изготвената по делото справка длъжникът Р. Ц. Е., ЕГН
********** е с настоящ адрес в с. Големо Малово, община Драгоман, поради
което съдът намира, че следва да прекрати настоящото производство и да
изпрати делото по подсъдност на ......................в района на действие, на който
попада с. Големо Малово, община Драгоман.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството ч. гр. д. № 28051/2025 г. по описа на СРС,
119 състав и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на ......................
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на
заявителя.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на
......................
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3