Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд първи наказателен
състав,
на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 153 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 2 от 07.02.2020 г. на Директора на Б.д. „И.р.“
/БДИБР/, на „Н.с.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С. Д. Д. е наложена на основание чл.200 ал.1 т.1 б.“в“ от
Закона за водите /ЗВ/ имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на
чл.44 ал.1 от ЗВ.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата моли
съда да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно. Със жалбата се
твърдят допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
наказателното постановление, изразяващи се в неспазване на законоустановените
срокове по чл.34 от ЗАНН и императивната разпоредба на чл.40 ал.1 от ЗАНН
предписваща съставяне на акта в присъствие на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване
на нарушението.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява. Депозирано е писмено становище от упълномощен процесуален
представител като се поддържа жалбата и се иска отмяна на атакуваното
наказателно постановление по мотивите, изложени в жалбата. Претендират се
разноски.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Г.- упълномощена, която иска от съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е неоснователна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаната в качеството на свидетел М.К.- служител на БДИБР, както и
приобщените по делото писмени доказателства- наказателно постановление № 2 от
07.02.2020 г., акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
206/14.10.2019 г., известие за доставяне на наказателно постановление, покана
за явяване във връзка със съставяне на АУАН, известие за доставянето, писмо във
връзка с връчване на АУАН, известие за доставянето му, констативен протокол №
ПВ1-206/25.09.2019 г., възражения срещу АУАН, заповед № РД-03-299/04.09.2019
г., съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.09.2019 г. служители от БДИБР и в присъствие на представител на „Н.с.“ ЕАД извършили проверка на участък от р. С. река, находящ се в землището на гр. К. и представляващ водохващане, ползвано за напояване, стопанисвано от посоченото дружество. При проверката било констатирано, че савашната врата на водохващането била отворена и през нея протичала вода с дебит около 50 л/сек по вкопана тръба от бетон с Ф 1000. На изхода на тази тръба /дюкера/, намиращ се североизточно от Депо за твърди битови отпадъци на гр. К., водата била подавана към два канала от бетонови тръби с Ф 500. Единият канал бил на НК „С.-Ч.“- облицован, който се зауствал в Б. дере на разстояние 2 км. В момента на проверката било констатирано, че по канал протичала вода с дебит около 30 л/сек, който канал нямал облицовка и минавал покрай Депото за твърди битови отпадъци на гр. К. и постъпвал в р. С. река. В момента на проверката там текла вода с дебит около 20 л/сек. Към момента на проверка дружеството- жалбоподател, което стопанисвало описаното водохващане за напояване не притежавало разрешително за това, в съответствие със ЗВ. За констатираното бил съставен протокол
Във връзка с
установеното бил съставен за целта констативен
протокол № ПВ1-206/25.09.2019 г.
Въз
основа на констатациите било счетено, че е извършено нарушение на разпоредбите
на ЗВ, поради което дружеството- жалбоподател било поканено с покана, получена
на 04.10.2019 г. да изпрати свой представител на 14.10.2019 г. за съставяне на
АУАН за извършено нарушение на чл.44 ал.1 от ЗВ.
На
14.10.2019 г. в отсъствие на представител на дружеството бил съставен процесния
АУАН, с който било прието, че „Н.с.“ ЕАД е допуснало нарушение на чл.44 ал.1 от
ЗВ, тъй като към 25.09.2019 г. дружеството е водовземало повърхностна вода с
дебит от около 50 л/сек от р. С. река за
напояване без да притежава разрешително, издадено в съответствие със ЗВ.
Така съставения АУАН бил връчен на упълномощен процесуален представител на дружеството на 22.10.2019 г. На 24.10.2019 г. и на 25.10.2019 г. били направени възражения срещу констатациите в акта. Във възраженията било отбелязано, че процесната проверка е инициирана именно от дружеството, тъй като не могло да се справи с нерегламентираното водоползване от неговите съоръжение, дружеството било в невъзможност да пристъпи към процедура по издаване на разрешително, поради недеклариране на имотите от бъдещите водоползователи. Също така е направено възражение, че не било изготвено конкретно предписание във връзка с констатираните нередности и нямало индикации в констативния протокол за извършено нарушение.
На 07.02.2020
г. Директора на БДИБР издал атакуваното наказателно постановление, с което при
идентични с акт обстоятелства по нарушението, дата и място на констатирането му
и индивидуализация на нарушителя, на дружеството- жалбоподател била наложена на основание чл.200 ал.1 т.1 б.“в“ от ЗВ имуществена
санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.44 ал.1 от ЗВ. Направените срещу
АУАН възражения били счетени за неоснователни, тъй като предписания се давали
по преценка на контролния орган, а разрешителното по ЗВ било индивидуален
административен акт, съгл. чл.21 от АПК и същият се издавал по воля на
заявителя, като БДИБР не притежавала правомощие да задължи нарушителя да
пристъпи към процедура по издаване на същото. Изложени са и мотиви, че в
констативния протокол от проверката било посочено към момента на извършването
ѝ дружеството не притежава разрешително за водовземане от повърхностен
воден обект от р. С. река.
Наказателното
постановление било връчено на дружеството- жалбоподател на 12.02.2020 г., а
жалбата срещу него- депозирана на 14.02.2020 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от
правна страна:
Налице
са категорични и безспорни доказателства по делото, че към датата на процесната
проверка- 25.09.2019 г. дружеството- жалбоподател е водовземало от повърхностен
воден обект от р. С. река с протичаща вода с дебит от около 50 л/сек без
разрешително по ЗВ. Тези констатации, изложени в АУАН и издаденото въз основа
на него наказателно постановление се доказват от показанията на св. К. и
писмените доказателства по делото- съставения за целта на извършената проверка
констативен протокол. Обстоятелството, че по стопанисваното от дружеството-
жалбоподател хидротехническо съобръжение е протичала вода с дебит от около 50
л/сек не спорно. Не е спорно също така и обстоятелството, че липсва издадено
към датата 25.09.2019 г. разрешение за водоползване по ЗВ на дружеството-
жалбоподател.
Съгласно
разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗВ „Разрешително
за водовземане се изисква във всички случаи, освен в случаите по чл.43 ал.2, а именно за физическите лица-
собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на
населените места и селищните образувания, имат право на безвъзмездно
водовземане до 10 куб. м на денонощие за собствени потребности от намиращите се
в него повърхностни и подземни води, както и в случаите на ползване на
индивидуални системи за отопление и/или охлаждане с обща инсталирана мощност до
50 kW, използващи като първичен енергиен източник енергията на сухите зони в
земните недра и на подземните води с температура до 20 °С, с изключение на
минералните води; за дейностите по защита на населението при въведен план за
защита при бедствия по реда на Закона за
защита при бедствия; както и в случаите по чл.58
ал.1 т.1 и 2 от ЗВ, а именно- за развитие, модернизиране или технологично
обновяване на съществуващи инсталации и технологични процеси, за които е
издадено разрешително за водовземане и/или за ползване на воден обект, при
което не се променя въздействието, разрешено с издаденото разрешително; както и
при ползване на повърхностни води чрез поставяне на временни отбивни
съоръжения, необходими за изграждането на даден строителен обект, когато
отнеманото водно количество е по-малко от 10 литра на секунда и полученият
отток след използването не влияе върху качеството на водите“. Процесният случай
не попада в изключенията на посочената разпоредба, поради което за дружеството-
жалбоподател е било необходимо наличие на разрешително за водовземане, така, че
да е възможно да водовзема посредством стопанисваните от него хидротехнически
съоръжения. Безспорно е протичала вода по тези съоръжения с дебит около 50
л/сек, а дружеството не е притежавало изискуемото разрешително за това. При
това положение, съдът намира, че дружеството- жалбоподател е допуснало
нарушение на разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗВ.
Направени са
възражения от страна на жалбоподателя относно неспазване на сроковете по чл.34
от ЗАНН и императивната разпоредба на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Възраженията са
неоснователни. Процесната проверка, видно от приложения по делото констативен
протокол е извършена на 25.09.2019 г., а процесния АУАН е съставен на
14.10.2019 г., т.е. изцяло в законоустановения тримесечен срок от установяване
на нарушението и нарушителя, съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН. Атакуваното
наказателно постановление е издадено на 07.02.2020 г., т.е. изцяло в
законоустановения шестмесечен срок след съставяне на АУАН, съгласно чл.34 ал.3
от ЗАНН. Ето защо съдът намира, че в конкретния случай се явяват изцяло спазени
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът не установи нарушение и на разпоредбата на
чл.40 ал.1 от ЗАНН. Посочената разпоредба действително предписва АУАН да
се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН
обаче предоставя възможност в случаите, когато нарушителят е известен, но не
може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се
съставя и в негово отсъствие. Конкретния случай е именно такъв. Видно от
доказателствата по делото, дружеството е поканено да изпрати представител за
съставяне на АУАН с надлежна покана, получена на 04.10.2019 г., т.е. десет дни
преди посочената в поканата датата за съставяне на АУАН. Представител на
дружеството не се явил, а процесния акт е съставен в негово отсъствие, но е
надлежно връчен на упълномощен
представител на 22.10.2019 г., който е заявил, че ще направи възражения,
като такива са постъпили по делото и са обсъдени от наказващия орган. Поради
посоченото, съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено,
същият се е възползвал от правото си на възражения, поради което и не са налице
осъществени процесуални нарушения в производството по съставяне на АУАН и
наказателното постановление. Процесното нарушение е описано ясно и точно.
Приложена е и съответната на нарушението санкционна норма на чл.200 ал.1 т.1
б.“в“ от ЗВ, според която се наказва се с глоба, съответно имуществена санкция,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице,
което ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на
предвидените условия в разрешителното или договора, с количество от 10 л на
секунда до 100 л на секунда - от 1000 лв. до 10 000 лв. В конкретния случай е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. Размерът на същата съдът
намира за необосновано завишен. В атакуваното наказателно постановление липсват
изложени обстоятелства, от които да се направи извод за наличие на отегчаващи
отговорността на дружество обстоятелства, обосноваващи налагане на по- тежко
наказание от минималното. Ето защо, съдът намира, че размерът на наложената
имуществена санкция следва да бъде намален до минималния, визиран в нормата на
чл.200 ал.1 т.1 б.“в“ от ЗВ, а именно 1000 лв.
Процесният случай не
представлява маловажен такъв, съобразно чл.28 б.“а“ от ЗАНН. Обществената
опасност на нарушението не се явява по- ниска от обичай от този вид.
Обстоятелството, че дружеството няма възможност да осигури денонощна охрана на
съоръженията си, така че да предотврати нерегламентиран достъп до тях не
представлява обстоятелство, изключващо отговорността му по чл.44 ал.1 от ЗВ.
Предвид резултата от делото, съдът
намира, че не следва да се присъждат разноски на поискалата ги страна- „Н.с.“
ЕАД.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 2 от 07.02.2020 г. на Директора
на Б.д. „И.р.“, с което на „Н.с.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С. Д. Д. е наложена на основание чл.200 ал.1
т.1 б.“в“ от ЗВ имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.44
ал.1 от ЗВ, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 2000 лв. на 1000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ