№ 73
гр. Котел, 11.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на десети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Христина Д. Джондрова
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20252210100207 по описа за 2025 година
Предявен е иск за установяване на трудов стаж, който намира правно
основание в чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.1 ал.1 т.3. от Закон за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Образувано е по искова молба на Н. В. К., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Ябланово, общ. Котел, ул. „Г.С.Раковски“ № 3, чрез адв. Д. Н. Д. от
АК – Сливен, със съдебен адрес: гр. Сливен, к-с „Печ“, ет. 1, офис № 111
срещу Териториално поделение на Национален осигурителен институт –
Сливен, с адрес гр. Сливен, ул. „Стефан Караджа“ № 10, с която е предявен
положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.1,
ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред (ЗУТОССР) за установяване на трудов стаж на ищеца за периода от
01.11.1976г. до 31.08.1979г., придобит в Окръжен комитет на Димитровския
комунистически младежки съюз (ОК на ДКМС) – Сливен, където е работил на
длъжност „редовен дружинен ръководител“ на пълно работно време – 8ч., с
място на работа - ОУ „Никола Йонков Вапцаров“, с. Ябланово, общ. Котел,
обл. Сливен, срещу основно месечно възнаграждение, което се е изплащало по
ведомост.
В исковата молба се твърди, че за времето от 10.11.1972г. до
31.12.1972г., от 01.09.1973г. до 31.10.1976г. и от 01.09.1979г. до 30.09.1985г.
ищецът е работил на длъжност „учител“ в Основно училище „Никола Йонков
Вапцаров“ в с. Ябланово, общ. Котел, обл. Сливен. Посочено е, че за времето
от 01.11.1976г. до 31.08.1979г. ищецът е работил на длъжност „редовен
дружинен ръководител“ към Окръжен комитет на Димитровския
комунистически младежки съюз (ОК на ДКМС) – Сливен на пълно работно
време – 8ч., с място на работа – Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“
с. Ябланово, с основно месечно възнаграждение – 120 лв. Твърди се, че за това
1
време ищецът бил осигурен за всички осигурителни рискове и прослуженото
време се признавало за трудов стаж. Ищецът посочва, че за времето, през
което е работил на длъжност „редовен дружинен ръководител“ не притежава
никаква запазена удостоверителна документация, като няма трудова книжка,
трудови договори или допълнителни споразумения. Навеждат се твърдения,
че след извършена справка в ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ е открил само
няколко командировъчни заповеди за процесния период, а от справка в ТП на
НОИ Сливен установил, че в осигурителния институт не са приети
разплащателни ведомости и/или трудово-правни документи на ОК на ДКМС –
Сливен. Твърди се, че ДКМС (БДМ) е прекратила дейността си без
правоприемник.
В допълнителна молба с вх. № СД-02-08-1050/05.05.2025г. е
доуточнено, че месечното възнаграждение се е заплащало по ведомост.
На тази основа се иска да бъде признат за установен по отношение на ТП
на НОИ Сливен за трудов стаж на ищеца за периода от 01.11.1976г. до
31.08.1979г., придобит в Окръжен комитет на Димитровския комунистически
младежки съюз (ОК на ДКМС) – Сливен, където е работил на длъжност
„редовен дружинен ръководител“ на пълно работно време – 8ч., с място на
работа - ОУ „Никола Йонков Вапцаров“, с. Ябланово, общ. Котел, обл.
Сливен, срещу основно месечно възнаграждение от 120 лв., което се е
изплащало по ведомост.
В съдебните заседания ищецът се явява лично и се представлява от адв.
Д. Д. от АК – Сливен. Процесуалният му представител поддържа исковата
молба и моли съда да постанови решение, с което да уважи иска, като
отбелязва, че претендират присъждане на разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника. В
процесуалния документ се излагат твърдения за допустимост, но за
неоснователност и недоказаност на предявения от ищеца иск. Навеждат се
твърдения, че в ЗУТОССР се съдържат три хипотези, които са предмет на три
самостоятелни искови претенции, които са посочени в чл. 1 от ЗУТОССР.
Твърди се, че периодът за който ищецът твърди, че е работил е преди
31.12.1999г. и следователно се приемало, че исковата претенция се зачитала за
трудов стаж, но не и за осигурителен. Прави се искане съдът да остави без
уважение иска в частта за установяване на осигурителен стаж, работно време,
място на работа, месечно възнаграждение, прослужено време и обща
продължителност, тъй като по реда на ЗУТОССР се установява наличието на
трудов стаж и неговата продължителност в правната действителност.
Навеждат се твърдения, че сдружение „Българска демократична младеж“
(БДМ) е правоприемник на „Д.ски комунистически младежки съюз“, но
същото е с прекратена дейност. Сочи се, че разплащателни ведомости на
ДКМС – Сливен респ. БДМ – Сливен не са предадени на съхранение в
архивохранилището на НОИ. Твърдят, че тъй като не могат да установят
местонахождението на разплащателните ведомости на този осигурител (ОК на
ДКМС-Сливен) приемат, че същите са загубени или унищожени. Излагат се
2
твърдения, че представените с исковата молба писмени доказателства не
представляват доказателства по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР, тъй като
същите не отговаряли на кумулативно поставените в закона изисквания. Сочи
се, че доказателствата не произлизат от ОК на ДКМС- Сливен, като в тях
липсвали три имена на работника, длъжност и работодател. Навеждат се
твърдения, че при извършена служебна справка в пенсионното досие на ищеца
се установило, че същият е представил копие на удостоверение обр. УП-30 №
1129 от 18.08.1995г., като в него бил посочен стаж като „учител“ за
непрекъснат период от 01.09.1973г. до 30.06.1989г., като след служебно
изискване на оригинала на удостоверението било представено друго с
различно съдържание, вследствие на което било издадено разпореждане №
2113-19-40#4 от 07.05.2019г. за отказ за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
По отношение на искането на ищеца за допускане на трима свидетели при
режим на довеждане се извеждат твърдения, че за тях не са представени
надлежно оформени документи като доказателство, че са работили при същия
работодател, поради което намира това искане за недопустимо и
неоснователно.
За съдебните заседания ответното дружество е редовно призовано, като
на 10.07.2025г.се представлява от юрк. Х., а на 10.09.2025 съдът е докладвал
постъпило становище от юрк. Х., в което заявява, че моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен, а искането за присъждане на разноски да
бъде оставено без уважение, като прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение, издадено от ТП на НОИ гр. Сливен се установява, че
удостоверението е издадено на Н.В. К. в уверение на това, че разплащателните
ведомости и трудово-правните документи на ДКМС гр. Сливен не са приети в
ТП на НОИ сектор ОА гр. Сливен.
От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. №092 от
12.06.2019г. издадено от общ. Котел, с. Ябланово, обл. Сливен е видно, че
имената Н.В. К. и Н. В. К. са имена на едно и също лице.
По делото е представена и нотариално заверена декларация от Н. К., в
която е декларирал, че през периода от 01.11.1976г. до 01.09.1979г. е работил
като щатен служител в градски комитет на ДКМС Котел – длъжност редовен
дружинен ръководител“с място на работа ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ с.
Ябланово.
Към исковата молба са представени и образец УП-3 на Н.В. К., от което е
видно, че в посочените в удостоверението периоди (които не съвпадат с
3
процесния) е работил като учител в ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ с.
Ябланово. По делото са представени още няколко документа, от които е видно,
че лицето е работило като учител в ОУ „Никола Йонков Вапцаров“
(Удостоверение обр. УП - № 30 с №1129 от 18.08.1995 г.; писмо с изх.№ 2113-
19-40#1 от 05.02.2019 г. от Началник на отдел „Пенсии" до ОУ „Н. Вапцаров“
– Ябланово; удостоверение обр. УП-3 с № 01 от 07.01.2019 г. с вх. № 2113-19-
40#3 от 14.02.2019 г. на ТП на НОИ – Сливен; писма с вх. № СД-02-08-
2615/04.09.2025 г. и с вх. № СД-02-08-2628/04.09.2025 г. от ОУ „Никола
Йонков Вапцаров“, с. Ябланово, общ. Котел). Представени са писмени
документи, а именно: Заповед № 167„а“/02.11.1976 г. на ОУ „Н. Й. Вапцаров"
– Ябланово; Заповед № 191/08.04.1977 г. на ОУ „Н. И. Вапцаров" – Ябланово;
Заповед № 243/18.04.1978 г. на ОУ „Н. Й. Вапцаров" – Ябланово; Заповед №
366/1979г. на ОУ „Н. Й. Вапцаров" – Ябланово; Заповед № 446 на ОУ „Н. Й.
Вапцаров" – Ябланово, като съдът намира, че всички те са издадени от
училището, в което се твърди, че е било мястото на работа на ищеца, като тези
документи нямат трудово-правен характер.
С писмо от председателя на Българска Демократична младеж до
управителя на НОИ е декларирано, че организацията е прекратила дейността
си и е поискано наличната разплащателна и трудово-правна документация да
бъде предадена в НОИ. По делото е прието за безспорно, че в Осигурителния
архив на НОИ не са приети разплащателните ведомости на ОК на ДКМС
Сливен, както и че същите са загубени или унищожени.
В хода на процеса и във връзка с това, че настоящият съд е първа
инстанция по фактите, са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на двама свидетели, за които са събрани писмени доказателства, че са
работили в ОК на ДКМС Сливен през процесния период от време (един от
свидетелите само за час от процесния период – св. Дончев).
Съдът кредитира изцяло горната фактическа обстановка като ясна и
непротиворечива, като дарява с доверие писмените доказателства, които
взаимно се допълват.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на предявения положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР
съдът приема, че така предявения установителен иск е допустим.
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да
4
докаже твърденията си за положен стаж по трудово правоотношение за
периода 01.11.1976г. до 31.08.1979г. придобит в Окръжен комитет на
Димитровския комунистически младежки съюз (ОК на ДКМС) – Сливен,
където е работил на длъжност „редовен дружинен ръководител“ на пълно
работно време – 8ч., с място на работа - ОУ „Никола Йонков Вапцаров“, с.
Ябланово, общ. Котел, обл. Сливен, срещу основно месечно възнаграждение,
което се е изплащало по ведомост.
Съдът е обявил за безспорно, че в Осигурителния архив на НОИ не са
приети разплащателните ведомости на този осигурител (ОК на ДКМС-
Сливен) и че същите са загубени или унищожени
На ищеца е издадено удостоверение от ТП на НОИ Сливен по смисъла на
чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, от което се установява, че в осигурителния архив на
НОИ липсват писмени данни за положен от лицето Н. К. трудов/осигурителен
стаж за периода от 01.11.1976г. до 01.09.1979г. при работодател/осигурител ОК
на ДКМС гр. Сливен, тъй като в Осигурителния архив на НОИ не са приети
документи на осигурителя. Ищецът има правен интерес да иска
установяването на трудовия си стаж и съответно е представил
удостоверението по чл. 5, ал. 2 от Закона.
По основателността на предявения установителен иск с правно основание
чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, а именно: да се признае за установено спрямо
ТП на НОИ, че ищецът е работил по трудов договор за периода от за периода
от 01.11.1976г. до 31.08.1979г., придобит в Окръжен комитет на Димитровския
комунистически младежки съюз (ОК на ДКМС) – Сливен, където е работил на
длъжност „редовен дружинен ръководител“, съдът приема така предявения
иск за неоснователен и недоказан, тъй като по делото не са представени
писмени документи, които имат характер на начало на писмено доказателство
по чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР. Документите изброени в чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР са при
условията на алтернативност, а и дори не са изчерпателно изброени, като
всеки един представен документ е достатъчен за събирането на гласни
доказателствени средства /досежно начало на писмено доказателство
- Решение № 401/22.02.2016 г. по гр. д. № 228/2015 г. на IV г. о. на ВКС/. В
тази връзка съдът приема, че наличието дори на един документ по делото,
носещ следните белези – 1. издаден е от работодателя/осигурителя при
който е придобит стажът и 2. издаден е по време на полагане на стажа, е
достатъчен, за да се приеме, че същият има характер на начало на писмено
доказателство. Във връзка с това и като съобрази, че по делото е прието за
безспорно, че в Осигурителния архив на НОИ не са приети разплащателните
ведомости на този осигурител, както и че същите са загубени или унищожени,
съдът приема, че единствено в представената заповед 167 от 02.11.1976г. е
посочено, че Вури В. К. се командирова като „редовен дружинен
ръководител“, но същата не е издадена от лицето, което се твърди, че е било
негов работодател/осигурител през процесния период. Следователно тези
доказателства не представляват писмени доказателства, които да установяват
вероятността на трудовия стаж по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР и
5
свидетелските показания, които съдът е събрал, тъй като е счел, че е първа
инстанция по фактите и е редно да събере всички възможни доказателства, се
явяват недопустими и същите не следва да бъдат обсъждани, ценени и
вземани предвид от съда.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не е доказано
полагането на стажа в процесния период от ищеца с допустимите от закона
доказателствени средства, поради което предявеният иск подлежи на
отхвърляне като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и предвид изявленията на страните разноски не
следва да бъдат присъждани.
В настоящото производство не се прилага чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото
важи специалното правило на чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР - по делата за
установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират
държавни такси.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОХВЪРЛЯ предявения от Н. В. К., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Ябланово, общ. Котел, ул. „Г.С.Раковски“ № 3 иск по чл. 124 ал. 1 от
ГПК вр. чл.1 ал.1 т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) за признаване на установено, в
отношенията между ищеца и Териториално поделение на „Национален
осигурителен институт - Сливен“ с адрес гр. Сливен, ул.“Стефан Караджа“
№10, представлявано от директора С. С., наличието на трудов и осигурителен
стаж за периода от 01.11.1976г. до 31.08.1979г., придобит от ищеца в Окръжен
комитет на Димитровския комунистически младежки съюз (ОК на ДКМС) –
Сливен, където е работил на длъжност „редовен дружинен ръководител“ на
пълно работно време – 8ч., с място на работа - ОУ „Никола Йонков Вапцаров“,
с. Ябланово, общ. Котел, обл. Сливен, срещу основно месечно
възнаграждение, което се е изплащало по ведомост, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
6