№ 301
гр. Плевен, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря Валя Х. Стоянова
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20254430200594 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №24-0938 -005095/10.01.2025г., издадено
от *** група в ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен на М.
Р. Х. от гр. *** е наложено на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за
застараховането административно наказание глоба в размер 400,00 лв.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят М. Р. Х. който го обжалва и моли съда да го отмени. В
жалбата се излагат твърдения, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно. Твърди се, че посочената в наказателното постановление
фактическа обстановка не съответства на действителната. Счита се, че
липсва субективната страна на административното нарушение, тъй като
липсва знание от негова страна затова, че автомобила няма застраховка.
В съдебно заседания жалбоподателят се е явява лично и с адвокат К.
В. от АК- Плевен, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в с.з.. В
съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната
преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без
последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
1
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Акт за установяване на административно нарушение Серия GА №
1442134 от 27.12.2024г. е съставен от П. П. Петрод на длъжност *** при
сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ ПЛЕВЕН ОД МВР ПЛЕВЕН против М. Р. Х. от
гр. ***, обл.Плевен, ЕГН ********** за това, че на 27.12.2024г. от
27.12.2024г. в гр.***, ул. „*** с посока на движение към кметство ***, като
водач на товарен автомобил *** не е негова собственост/ извършва следното
нарушение: Управлява горепосоченото МПС без сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ към часа и датата на
проверката, след справка в РСОД 106. Водачът пътува сам, с което виновно е
нарушил чл. 638, ал.3 - лице, което не е собственик и управлява МПС, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен действащ договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
Жалбоподателят е подписал акта без да изложи възражения.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е
издал обжалваното наказателно постановление като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 лв. за
нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като е управлявал МПС, на
което не е собственик, във връзка с чието използване няма сключен и
действащ Договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. За това нарушение на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на
нарушителя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400
лв.Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, видно от
която има множество наложени наказания за различни нарушения на ЗДвП с
влезли в сила Фишове и НП, както и са му налагани принудителни
административни мерки.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели П. П. П. и Х. В. Д..
Съдът кредитира за достоверни писмените доказателствени източници по
тяхното съдържание, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха
и свидетелските показания на полицейските служители, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Свидетелските показания
са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
2
жалбоподателя, с оглед установените факти на осъществено управление на
МПС – чужда собственост, във връзка с чието използване няма сключен и
действащ Договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса (с изключение на НП, чиято
доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото доказателства, т.
е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя не бе проведено
успешно). Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдът кредитира и другите налични в кориците на делото писмени документи,
тъй като не са в противоречие с тези доказателства, който се кредитира
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното: При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП,
съдебният състав не констатира наличието на съществени процесуални
нарушения, водещи до отмяна на НП – спазена е компетентността (материална
и териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата
процесуални документа. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено
кои лица могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица посочени
изрично в съответните нормативни актове или определени от ръководителите
на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено приложението или контрола по
приложението на съответните нормативни актове. Съгласно чл. 647, ал. 1 от
КЗ актовете за установяване на административно нарушение в случаите по чл.
638, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 639 се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол по Закона за движението по пътищата. В случая актосъставителят е
заемал длъжност младши полицейски инспектор сектор „Пътна полиция“ в
ОД МВР Плевен към датата на съставяне на акта и е упълномощен със
Заповед №8121з -1632/02.12.2021). Ето защо се установява неговата
компетентност за издаване на процесния АУАН.
В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат
правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите
на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове
или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите,
овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в
предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН
ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на
определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния
закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай
правомощието да налага административни наказания съгласно чл. 647, ал. 2 от
КЗ и да издава наказателни постановления за нарушенията по чл. 638, ал. 1 - 3
и 5 и чл. 639 има директора на областната дирекция на Министерството на
вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от
оправомощено от него длъжностно лице. В случая въз основа на заповед на
316з-686/28.02.2020г. на директора на ОД на МВР Плевен, наказващият орган
– *** група в ОД на МВР Плевен, сектор пътна полиция е разполагал с
3
правомощието да издаде и процесното НП като непосочването на трите
имена на длъжностното лице не е съществено нарушение на процесуалните
правила.
Спазени са и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетели -очевидци и на самия жалбоподател, и съгл.
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя,
свидетелите и нарушителя.
Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на
АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетелите и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В акта е посочено, конкретните норми, нарушени
от санкционираното лице, нарушението е описано словесно, като е осигурена
възможността лицето да разбере за какво извършено от него нарушение е
привлечен към административна отговорност. В допълнение, в издаденото НП
също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога,
като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат
изискуемите съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са
индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на
издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя;
индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и
часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е
извършено; законовият текст, който е нарушен, както и вида на наложеното
наказание и неговият размер. Съдът счита, че както времето така и мястото на
нарушението са достатъчно ясно обозначени. Датата и часа както в АУАН, така
и в НП са ясно и точно посочени и същите съвпадат, което напълно
съответства на изискванията на закона.
Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е
ангажирана за това, че същият е управлявал чуждо МПС, за което няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" към момента на извършената проверка.
Наказващият орган квалифицирал тези факти като нарушение на чл. 638, ал. 3
от КЗ. Застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилисти е
задължителна застраховка съгласно чл. 461, т. 1 от КЗ. В разпоредбата на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ е предвидено, че договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение, като това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор. В разпоредбата на чл. 638, ал.
3 от КЗ е предвидена санкция за лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Правилото за поведение, изведено от чл.
4
638, ал. 3 от КЗ, съставлява забрана за ползвателя /несобственик/ на МПС да
го управлява, ако за това превозно средство не е сключена задължителната
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Без правно
значение за конкретно повдигнатото обвинение е обстоятелството кое лице е
задължено да сключи договора за застраховка. Правната уредба за движение
на пътните превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване,
се съдържа както в Закона за движение по пътищата, така и в Кодекса за
застраховането. В своята съвкупност тя изисква от всяко лице, което
предприема управление на МПС, независимо дали е негов собственик или
ползвател, да се увери, че автомобилът е регистриран, отговаря на
техническите и другите предвидени в закона изисквания за движение по
пътищата, включително за него да е заплатена винетна такса, да е сключен
договор за задължителна застраховка, да е преминал технически преглед и др.
Съгласно тази императивна правна уредба, след като автомобилът фактически
е приведен в движение, за него трябва да има сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Тези изисквания
отразяват защита на обществения интерес с оглед целта на застраховката да
обезпечи причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
От доказателствата по делото се установява, че на 27.12.2024г. от
27.12.2024г. в гр.***, ул.„*** с посока на движение към кметство ***,
управлява товарен автомобил *** който не е негова собственост без
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
Жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите и било установено, че
за управлявания от него автомобил не е сключена валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". От показанията на свидетелите се
установиха в пълнота обстоятелствата по делото и в частност около самото
нарушение. Жалбоподателят е следвало да се увери, че управлява автомобил,
за който е била сключена застраховка. Жалбоподателят е следвало да се увери,
че договорът за застраховка е действал към момента, в който е управлявал
МПС като за това е могъл да извърши нарочна проверка в сайта на
Гаранционния фонд.
При категорично установена по делото липса на задължителна застраховка
на автомобилистите в съответствие със закона водачът несобственик правилно
е привлечен към административнонаказателна отговорност, за ангажирането
на която в разглежданата хипотеза незнанието, че задължителната застраховка
не е сключена, сочи именно наличието на вина и осъществяване субективната
страна на нарушението.
Предвид всичко изложено дотук, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил вмененото административно нарушение на чл.638, ал. 3 от КЗ.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се определя
в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 3 от ЗДвП предвижда глоба 400 лв.
В случая обаче административното наказание за установеното нарушение
по КЗ е абсолютно определено в закона по вид и размер – „глоба“ в размер на
400 лв.
Затова дейността на наказващия орган по индивидуализация на
5
наказанието е ограничена до предвиденото в закона наказание, без да има
възможност да определя вида, размера и срока му въз основа на анализ
на посочени отегчаващи и смекчаващи отговорността на нарушителя
обстоятелства. Още повече, че нарушението по никакъв начин не препятства
извършването на съдебен контрол. Следва да се има предвид и че за да е
налице съществено процесуално нарушение и оттам отменително основание
спрямо НП, то трябва да е допуснат такъв пропуск, който пряко и решително
да се е отразил върху адекватното упражняване правото на защита на
наказаното лице, което включва възможността нарушителят да разбере кое
именно негово поведение бива санкционирано и въз основа на кой закон. Тези
обстоятелства обаче в случая са пределно ясно предявени на жалбоподателя,
поради което възражението му е неоснователно, а съществено процесуално
нарушение не е допуснато.
Съдът счита, макар и да е направено изрично възражение в тази насока, че
в настоящата хипотеза е налице "маловажен случай" на нарушение по смисъла
на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, това не е налице. Извършеното
нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това
се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не
някакви вредни последици от извършеното нарушение, както и че на същата
дата но по- късно е сключен договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите спрямо процесното МПС. Съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява "маловажен случай" по смисъла на
чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Отделно от това и размерът на предвиденото в закона
административно наказание напълно съответства на обществената опасност на
същото.
С оглед на това правилно административнонаказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В крайна сметка, не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление.
Анотирана съдебна практика Предвид горното и на основание чл.63, ал.2,
т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0938-
005095/10.01.2024г., издадено от *** група в ОДМВР, сектор „Пътна
полиция“ Плевен, с което на М. Р. Х. от гр. ***, обл.Плевен, ЕГН
********** е наложено административно наказание на основание чл.638, ал.3
от Кодекса на застраховането – глоба в размер на 400, 00 лв. за извършено
нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7