Решение по дело №567/2017 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 235
Дата: 8 декември 2017 г.
Съдия: Поля Стоянова Данкова
Дело: 20174300500567
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                            гр. Ловеч,08.12..2017  г.

 

      Ловешкият  окръжен съд  гражданска   колегия       в     публично

  заседание на седми ноември двехиляди и седемдесета година  

  в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                                          2.ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

   при секретаря  ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА    и в присъствието на

   прокурора                                                 като разгледа докладваното от

   съдията ДАНКОВА                            В.гр.Д N 567по описа

   за 2017 година и за да се произнесе, съобрази :

 

                   Производството  с  правно основание чл. 258 и сл. от ГПК

 

 

        Постановено е съдебно решение № 230/19.07.2017 по гр.д.66/2016 г. на Троянски районен съд ,с което на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД   е осъден Б.Ц.И., ЕГН ********** *** осъден да заплати  на ЕТ „Елит-Н.А.“ със седалище и адрес на управление: гр.Априлци, обл.Ловешка, ул.“Курорт“ № 9, регистриран в ТР на АВ с ЕИК ***, представляван от Н.С.А., ЕГН *********, сумата 4210.00 / четири хиляди двеста и десет/ лева,  представляващи дадена сума на отпаднало основание, предвид разваляне на договор за строителство от 18.05.2015г., сключен между страните, като за разликата до пълния претендиран размер от 8660.35лв., е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С цитираният съдебен акт на  основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,  Б.Ц.И., ЕГН ********** *** осъден да  заплати  на ЕТ „Елит-Н.А.“ със седалище и адрес на управление: гр.Априлци, обл.Ловешка, ул.“Курорт“ № 9, регистриран в ТР на АВ с ЕИК ****, представляван от Н.С.А., ЕГН *********,    сумата от 158.19 / сто петдесет и осем лева и 19ст./ лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода  от 12.09.2015год. до 24.01.2016г., а иска за разликата до пълния претендиран размер от 200.00лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.  Присъдени са съдебно деловодни разноски, като  Б.Ц.И., ЕГН ********** *** да  заплати  на ЕТ „Елит-Н.А.“ със седалище и адрес на управление: гр.Априлци, обл.Ловешка, ул.“Курорт“ № 9, регистриран в ТР на АВ с ЕИК *********, представляван от Н.С.А., ЕГН *********, сумата от  788.20 / седемстотин осемдесет и осем лв. и 20 ст./ лева, представляваща разноски по делото, изчислени по съразмерност на уважената и отхвърлената част от исковете, ЕТ „Елит-Н.А.“ със седалище и адрес на управление: гр.Априлци, обл.Ловешка, ул.“Курорт“ № 9, регистриран в ТР на АВ с ЕИК *****, представляван от Н.С.А., ЕГН ********* да заплати  на  Б.Ц.И., ЕГН ********** ***, сумата от 121.53 /сто двадесет и един лева и 53ст. /лева, представляваща разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение, изчислени по съразмерност на отхвърлената част от исковете.

            Подадена е въззивна жалба №5299/16.08.017 г. от ЕТ „Елит – Н.А.“ против съдебния акт в частта, с която предявените от него искове са отхвърлени за разликата над 4210 лв. до 5420 лв. и над 200 лв. -мораторната лихва. Посочва се ,че съдебното решение е неправилно, необоснованост и не е съобразена действителната воля на страните относно получените 4000 лева.Моли за отмяна на решението в атакуваните му части, като бъдат  уважени предявените искове .

               Блажо Ц.И. е атакувал съдебно решение № 230/19.07.2017 по гр.д.66/2016 г. на Троянски районен съд в частта, с която съдът е уважил частично двата иска. Посочва, че актът на съда е  необоснован и нарушава на материалния закон, като моли да бъде отменен в атакуваните му части и отхвърлени предявените искове .

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява  лично, а чрез адв. С. и заявява,че поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, по изложените в нея съображения.

 Блажо Ц.И., редовно призован не се явява, а участва чрез с адв. Ц.. Изтъква,че е поддържа въззивната си жалба и моли да бъде отменен атакувания съдебен акт в частта, в  която исковете са уважени.

От представените доказателства по гр.д. 66/2016 г. на ТРС, от становището на представителите на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Предвид искането и доводите по въззивните жалби настоящето въззивно производство се развива по отношение на решение № 230/19.07.2017 по гр.д.66/2016 г. на Троянски районен съд в частта, в която първоначално предявените искове са отхвърлени за разликата над 4210 лв. до 5420 лв. и над 158..19 лева  200 лв. -мораторната лихва., а така също и в частта, с която съдът е уважил исковете за сумата 4210лева-главница и сумата от 158.19 лева- законната лихва за периода  от 12.09.2015год. до 24.01.2016г. Съдебното решение е валидно и допустимо,а след преценка на представените по делото доказателства въззивния съд приема, че е и правилно.

                  Правния спор е възникнал по повод облигационните отношения на страните по договор от 18.05.2015 г. за изработка , който съдържа само общи клаузи по предмет, цена и авансово плащане на цената, но е произвел правни последици, като останалите елементи на облигациноната връзка са установени по гласните доказателства и съдебно-техническите експертизи. ЕТ „Елит-Н.А.“*** е възложил, а Б.Ц.И. приел като изпълнител  да извърши строителство на жилищна сграда, находяща се в с.Гумощник, Ловешка област до груб строеж. Страните са постигнали съгласие за обща дължима сума в размер на 36 000 лева  ,като е посочено, че ще бъде изплатена на три етапа. В текста на договора – т.1 е вписано,че на  18.05.2015г. следва да платят  15000 лева ,в скоби е вписано-платено, както и е изписано, че на 31.08.2015 г. са получени 4000 лева. Конкретизирано е, че останалите два етапа са при започване на арматурата на първа плоча и последния етап след завършване на покривната конструкция. Б. И. признава, че е получил сумите от 15000 лева и 4000 лева,като в тази насока фактът не е спорен между страните и съдът го приема за установен. Договорът е бил съставен от Н. В. , който го е изготвил на 18.05.2015г. и вписал като платени посочените суми 15000 лева и 4000 лева.

Изграждането на процесната сграда в с.Гумощник започнало през месец май 2015 година и продължило до месец октомври 2015 година до груб строеж – св.показания на свидетеля С. С.. Към момента на сключване на договора Н.В.,Н. Х. и Б.И. били изкопали основите на строежа. Сумата 15000 лева била преведена по сметка на Б.И. в ДСК и от нея той периодично теглил суми,с които заплащал на наетите от него работници за извършената работа по строежа. Строежът е извършван от работници както на Н.А.-И. и Б., така и на Б. И.. Б. И. наел работниците –М. А., Р.Б., Д. Д. и др. и започнали да полагат основите, полага ли камъни, найлон, отливали и изливали бетон,изграждали стени и установили, че има уширение което не било в плана. Работниците на Б. И. изградали тухлените стени, връзвали арматура, правили кофраж и задната част на жилищните помещения, рязали греди, правили кофраж на стените на мазата, направили зидарията на първия етаж. Б.И. и неговите работници направили плочата на мазанското помещение, кофраж за нея, армировка, стълби, както и плоча на втория етаж и кофраж на плочата на втория етаж, като на вратите и прозорците е имало увеличение на размерите и подреждане на тези отвори а след това и кофраж за следващия етаж. В последствие в хода на работа се наложило да се  увеличи височината на стаите с два реда тухли, а така също квадратурата на мазата в хода на работа била увеличена с около 15- 17 квадрата. Изпълнението на кофража на втора плоча не е бил укрепен и това е извършено допълнително от работници на Н.А.. Б. И. и неговите работници не са иззидали  две стени на първата тоалетна до механата и единичните стени на сервизните помещения, не бил иззидан комина, не била направена източната и южна тераса. На трети септември 2015-та година, докато Б. И. е работил на строежа паднала подпора при разтоварването на камион и го ударила в областта на лявото коляно. На същия ден той бил прегледан и поставена диагноза - контузия на ляво коляно хемартроза.Кракът му бил обездвижен за 4 седмици с поставяне на шина и било назначено лечение- амбулаторен лист №3694 от 4 септември 2015 година и №4016 от първи октомври 2015 година. На 9-ти септември 2015 година била връчена покана до Б.Ц.И. от едноличен търговецЕТ-Елит- Н.А.”***, в която е посочено ,че следва да върне сумата от 19 хиляди лв., тъй като не е изпълнил задълженията си по договора от 18-ти май 2015 година. По жалба на Н. А. относно невръщане на сумата 19000 лева срещу Б. И. била образувана преписка №995 2015 година на Районна прокуратура Т..  По нея е издадено постановление от 30-ти октомври 2015 година с отказ да бъде образувано наказателно производство.  Изводите на настоящата инстанция относно фактическите обстоятелства се базират на свидетелските показания на свидетелите Б. Д., С. С., Д. Д., Р. Р.в частта,  в която са непротиворечиви, подкрепени от  писмените доказателства и касаят техните непосредствени лични впечатления по изграждане на сградата.

                    Съдът възприема заключенията по съдебно-икономическите експертизи доколкото са в съответствие с правните изводи по делото.В този смисъл съдът приема, че стойността на извършените строителни дейности следва да бъде определен въз основа на заключението от 18.04.2017 г., тъй като е ползвана съответната законоустановена база и  гласните доказателства, като са съобразени само дейностите по първи етап..

                     Съдът намира,че е сезиран с иск с правно основание чл. чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД  за заплащане на суми в размер на 5420 лв.- обезщетение за неоснователно обогатяване  и 200 лв.законна лихва, които са  основателни и доказани до размер на сумата 4210 лева- и сумата 158.19 лева –обезщетение за забава за времето от 12.09.2015-24.01.2016 г.  Искът по чл. 55,ал.1,пр.трето от ЗЗД се обосновава със съществуване на основанието за даване на престацията към определен момент, което в последствие е отпаднало – в казуса поради разваляне на договора. В този смисъл договора за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД, какъвто съдът приема,че съставлява договора от 18.05.2015 г., не е имал уговорен срок и след развалянето му се дължи връщане на даденото за неизпълнените строителни работи. Съдът приема,че страните са уговорили и е била изпълнена работата по договора за изработка от 18.05.2015 г.- построяване на сграда в с. Гумошник, в обем на първи етап - до кофраж на втора плоча. Въззивният съд счита, че Н.А. е заплатил сумата 19000 лв. за изграждане на сградата на първи етап като първоначално е платил 15000 лв.,а на 31 август 2015 година е заплатил на Б. И. още 4000 лв. Ловешки окръжен съд намира, че при изпълнението на строителните работи е имало отклонение в обема на договорените и той е възникнал в хода на строителството, като се е наложило извършване на допълнителни дейности, възлизащи на 1160 лв. Същевременно Б. И. не е изпълнил дейности по строителството, възлизащи на 5370 лв.Следователно размера на стойността на неизпълнените строително-монтажни работи съставлява разликата между тези две суми- 4210 лв. Твърдението на Н.А., че е заплатил сумата 4000 лв. на Б. И. и тя не е била част от договорената сума за първи етап,а е допълнително дадена е неоснователно и недоказано. В исковата молба ищецът Н.А. е посочил ,че сумата 4000 лв. е била дадена без реално да е извършил ремонтните работи по първия етап, за които вече е била платена сумата 15000 лв. и  тъй като не му достига ли средства да извърши труд по кофража за втората плоча. Позицията, че дадената сума от 4000 лв. не е била елемент на възнаграждението договорено за първия етап се опровергава и от вписването и в текста на договора като елемент от сумите по точка първа, които представляват стойността на строителните работи по първия етап.

               Заявена е претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД от Н.А. относно заплащане на сумата 200 лева обезщетение за забавено изпълнение върху дължимата главница. Предвид определяне на размера на обезщетението по чл. 55 от ЗЗД за 4210 лева, дължимата моратора лихва съставлява 158.19 лева. Следователно предявения иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан до размер на сумата 158.19 лева.

                  При така изложените съображения Ловешки окръжен съд намира,че атакуваното съдебно решение № 230/19.07.2017 по гр.д.66/2016 г. на Троянски районен съд е законосъобразно и предвид идентична позиция на двете инстанции следва да бъде потвърдено.

                  С оглед изхода от настоящето производство разноските следва да останат в тежест на страните така  както са извършени.

                  Воден от горните мотиви съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

                 ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно съдебно решение № 230/19.07.2017 по гр.д.66/2016 г. на Троянски районен съд.

  Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 от ГПК.

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                             2.