РЕШЕНИЕ
№ 468
гр. Кюстендил, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Михаела Ив. А.
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Михаела Ив. А. Гражданско дело №
20241520102791 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Могилата-КН“ ЕООД против
„Пауталия-2008“ НЧ.
В исковата молба се сочи, че в последните няколко години страните се
намирали в договорни отношения при изправност на всеки от контрагентите. При
последните си договорни уговорки обаче, ответната страна не изпълнила точно
задълженията си по същите. Ищцовото дружество се ангажирало да предостави база за
настаняване на чуждестранни гости на ответника за периода 24.07.2024г. – 26.07.2024
г. вкл., но поради незапълване числеността на гостите така, както били уговорени
първоначално, хотелът останал резервиран, но незает въпреки нуждата от настаняване
на други лица. Първоначално уговореното между страните дължимо от възложителя
възнаграждение възлизало на сума в размер на 8000,00 лв. Част от него било
заплатено, но не от ответника, който отказал да стори това, а от трето лице – Община
Кюстендил. Така, дължимият остатък възлизал на сума в общ размер на 2000,00 лв.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, по
силата на което да бъде установено в отношенията между страните, че „Пауталия-
2008“ НЧ, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул.
„Даскал Дамаскин“ № 4 дължи и следва да заплати на „МОГИЛАТА-КН“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Спартак“ № 54
сумата в размер на 2000,00 лева (две хиляди лева), представляваща задължение по
издадена от заявителя фактура № 992 от 30.07.2024г. за незаплатени нощувки за датите
24.07.2024г., 25.07.2024г. и 26.07.2024г. и туристически такси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.09.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
1
чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 2196/2024г. от описа на РС – Кюстендил.
Претендират се сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор.
Сочи на недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Облигационна обвързаност имало, но не с ответната страна, а с Община
Кюстендил. Ответното читалище нито било ползвало, нито уговаряло услуги на
стойност 2000,00 лв. Отделно, претендираната сума била и неправилно изчислена.
Процесните фактури не били връчвани на ответника, а били издадени за настоящото
производство.
Предвид всичко изложено се иска да бъде отхвърлена претенцията в нейната
цялост като неоснователна.
Претендират се сторените в производството разноски.
В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа, а
ответникът оспорва същата по съображенията в отговора.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от доказателствата по делото и по-конкретно – представената на л. 10 от
същото Фактура № **********/30.07.2024г. с доставчик ищцовото дружество и
получател ответното читалище е, че същата е издадена за сума в размер на 8000,00 лв.,
включваща 204 бр. нощувки на обща стойност 7237.45 лв. и 204 бр. туристически
такси по 0.50 лв. всяка или общо 102,00 лв. От направено върху самата фактура
отбелязване се установява, че същата е анулирана, което обстоятелство се
потвърждава и от данните на експерта, изготвил съдебно-счетоводните експертизи по
делото.
С Фактура № **********/30.07.2024г., издадена от ищеца и с посочен получател
Община Кюстендил, е начислена сума за плащане от 6000,00 лв. за 150 бр. нощувки на
обща стойност 5429.59 лв. и 150 бр. туристически такси на обща стойност 75,00лв.
С Фактура № **********/30.07.2024г. с посочен доставчик ищеца и получател –
ответника, е начислена сума за плащане в размер на 2000,00 лв. за 54 бр. нощувки на
обща стойност 1807,86 лв. и 54 бр. туристически такси, възлизащи общо на 27,00 лв.
Процесните фактури са отбелязани в Дневника за продажбите BG201273406,
07/2024г. под номера 25, 29 и 30 от представеното по делото извлечение (спр. гърба на
л. 14 от същото).
Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Д. Д.,
М. Ц. и Л. М..
В показанията си св. Д. сочи, че работи в семеен хотел „Пауталия“ като
камериерка. Твърди, че от 4 години г-н К. и г-жа С. се уговаряли досежно
провеждането на фестивал „Сребърна пафта“, при което г-н К. резервирал целия хотел
за гости от чужбина. За 2024г. хотелът бил резервиран за датите 24.07.2024г.,
25.07.2024г. и 26.07.2024г. Твърди обаче, че не дошли всички гости. Групата от Полша
не дошла, около 20 човека. А хотелът бил готов да ги посрещне, заради което дори
били закупени нови матраци, слагали и допълнителни легла. Не знае дали г-жа С.
някога е имала уговорка с Община Кюстендил, а дали има и договор с г-н К.. Виждала
е същия в хотела, когато са се правили резервациите за гостите, но не е присъствала на
2
разговори между С. и председателя на читалището. Госпожа С. й споделяла за
резервациите и разговорите с г-н К.. Само председателя на читалището е виждала в
хотела, но не и служители на Община Кюстендил.
Свидетелят Ц. твърди, че помага в организацията на фестивала „Сребърна
пафта“. Няма служебни отношения с читалището, член е на същото и участва във
фолклорния му състав. Сочи, че фестивалът се организира от г-н К., съвместно с
Община Кюстендил. Господин К. имал отношение към резервациите, а по въпроса за
финансовите отношения Община Кюстендил вземала участие. Винаги при
организирането на такива фестивали имало неточности в бройките – заявяват се едни
бройки, но се случва нещо и не се отзовават всички участници. Господин К. изготвял
програма за това кои гости в кой хотел да бъдат настанени. Съобщавало се, че
фестивалът се организира от читалището съвместно с Община Кюстендил. Не знае за
наличието на сключени писмени договори.
В показанията си св. М. също сочи, че участва в организацията на фестивала
"Сребърна пафта“ Последният се организирал от читалището и Община Кюстендил.
Ролята на хората от читалището била да накара гостите на града, участващи във
фестивала, да се чувстват комфортно, да им показват забележителности, да ги отведат
навреме на мястото, на което ще се провежда дефилето. Твърди, че финансовите
тежести били основно задължение на Община Кюстендил. Винаги хотел „Пауталия“ се
запълвал пръв. Миналата година също имало международни групи, настанени в
хотела. Сочи, че ръководителите на групите поддържали връзка с г-н К., а последният
съгласувал бройките с Община Кюстендил. Но те били винаги ориентировъчни.
Никога не могло да се заявят едни бройки и да е налице сигурност, че ще дойдат точно
толкова хора. И по други фестивали в Европа в последния момент е имало случаи
някои колеги да не могат да пътуват. Точната бройка се установявала при
пристигането на участниците, като имало и случаи, в които идвали и повече хора. След
пристигане на групите и установяване бройката на участниците, г-н К. я съгласувал с
Община Кюстендил, защото те извършвали плащането. Дори самата община, в лицето
на кмета, откривайки фестивала, казвал, че същият се организира от общината със
съдействието на читалището. Не знае в каква степен е участието на общината. До
колкото знае тя плащала спането и част от храната. Резервациите се правили може би
месец-два преди събитието.
Прието към доказателствения материал е и заключение вх. № 2336/24.02.2025г.
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. М. В., от което е
установимо, че и трите процесни фактури са осчетоводени от ищеца в месеца, в който
са издадени, отразени са в дневника за продажби като е посочен и дължимият данък
върху добавената стойност. Резервирани били по три нощувки за 68 човека или общо
204 нощувки. Издадена била фактура за тези 204 нощувки на обща стойност 8000,00
лв. впоследствие същата анулирана. След това са издадени фактура № 991 за три
нощувки за 50 човека (на обща стойност 6000,00 лв.) с получател Община Кюстендил
и фактура № 992 за 3 нощувки за 18 човека на обща стойност 2000,00 лв. с получател
ответното читалище. В устно изложената пред съда част експертът сочи, че фактурите
са издадени на коректни дати, намерили са отражение в дневника за продажби,
осчетоводени са по надлежния ред, включени са в аналитичния регистър на
дружеството за месеца, както и в дневника за продажби, съотв. и в справката
декларация. Експертът е посочил още как реално се анулира една фактура и че това
трябва да стане в месеца, в който е издадена, в противен случай следва да е
съпътствана от дебитно или кредитно известие. Сочи, че анулираната фактура не е
3
предявявана на ответника, но след промените в Закона за счетоводството няма
изискване за наличието за подпис за получател. Уведомяването станало по телефона.
Идентичен бил и случаят с фактура № 992 за сумата от 2000,00 лв. Твърди, че по
данни на представител на самото дружество, а и на счетоводната фирма на същото, в
годините назад, а и за процесния случай, нямало предварителни писмени резервации
или пък заплащане на капаро. Договорките се правели само устно. Сумата по фактура
№ 991 за 6000,00 лв. била реално преведена от Общината на ищцовото дружество и
получена от последното по банков път.
В приетото впоследствие заключение-допълнение вх. № 3486/21.03.2025г. на
същото вещо лице, е отразено, че фактура № **********/30.07.2024г. за сумата от
2000,00 лв. не е осчетоводена от ответника. Осчетоводени и заплатени във връзка с
проведения фестивал „Сребърна пафта“ били фактури за нощувка на „Пауталия Турс“
АД, „Амо Пропърти“ ООД и „Коен и синове“ ЕООД. В устно изложената пред съда
част вещото лице е посочило, че за посочените дружества имало платени суми освен
за нощувки, още и за храна.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което
същият не ги обсъжда подробно, а досежно представените такива, установяващи,
извършени публикации в социалната мрежа „Фейсбук“, съотв. проведена комуникация
в платформата „Вайбър“, същите съдът намира за недопустимо доказателствено
средство, поради което също ще остави без обсъждане.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415,
с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК,
за което е било образувано ч.гр.д. № 2196/2024 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземането, дължимо по процесната фактура, което е
предмет и на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника, като в
законоустановения срок, същият е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК. Ето защо
съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, като в установения за това
срок заявителят е упражнил правото си да установи вземането по исков път.
По основателността:
Изложените фактически твърдения в исковата молба определят правната
квалификация на заявеното спорното право като такава по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, заявена в производството по реда на чл. 422 от
ГПК, вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от с.к.
Досежно наличието на облигационно отношение между страните:
Договорът за предоставяне на туристически услуги /конкретно хотелиерството
като вид туристическа дейност по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗТ/ е разновидност на договора за
изработка, уреден в чл. 258 и следв. от ЗЗД. В правната доктрина и съдебната практика
няма спор, че договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се
счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на
съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а
изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати
4
на изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за
действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.
В конкретния случай, в тежест на ищцовото дружество е било да докаже, според
правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК, в условията на пълно и главно доказване,
съществуването на облигационна обвързаност между страните по делото.
Така, липсва спор, че писмен договор между страните не е сключван.
Не се спори и по това, а същото се установява и от приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, че част от твърдяното за дължимо възнаграждение, а именно
такова в размер на 6000,00 лв., е погасено, но не от ответника, а от Община
Кюстендил. В тази връзка е издадена Фактура № **********/30.07.2024г., с посочен в
същата за получател Община Кюстендил.
Досежно процесното вземане от 2000,00 лв., същото е отразено във фактура №
**********/30.07.2024г. с посочен доставчик ищеца и получател – ответника, за
предоставени услуги, както следва: 54 бр. нощувки на обща стойност 1807,86 лв. и 54
бр. туристически такси, възлизащи общо на 27,00 лв.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 46/27.03.2008 г.
по т. д. № 454/2008 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., решение №
42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. и др., фактурата може да се приеме като
доказателство за сключен договор, ако отразява съществените елементи от
съдържанието на сделката - вид на предоставената услуга, стойност, начин на плащане,
имена на страните, респ. на техните представители, време и място на сключване на
договора. Според други решения на ВКС, а именно – решение № 211/30.01.2012 г. по
т. д. № 1120/2010 г., II ТО, решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II ТО,
решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., II ТО, решение № 30/08.04.2011 г.
по т. д. № 416/2010 г., I ТО, решение № 118/05.07.2011 г. по т. д. № 491/2010 г. на II
ТО, решение № 71/08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на II ТО, фактурите отразяват
възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от
търговското дружество – ответник, включването им в дневника за покупко-продажби
по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
В процесния случай, съгласно приетото и неоспорено от страните заключение-
допълнение вх. № 3486/21.03.2025г., изготвено от в.л. М. В., се установява това, че
фактура № **********/30.07.2024г. за сумата от 2000,00 лв., не е осчетоводена от
ответното читалище, поради което и не може да се презюмира признание на дълга
според цитираната съдебна практика.
Разбира се, индиции за сключване на договор между страните са налице – от
една страна поради предходни обвързаности в годините назад, по което обстоятелство
не се спори, от друга - поради присъствието и явяването на председателя на ответното
читалище в семеен хотел „Пауталия“ досежно уговарянето на резервациите за
чуждестранните гости, което се установява и от показанията на свидетеля на ищеца, и
от тези на свидетелите на ответника („…Виждала съм г-н К. като идва да се уговаря с
г-жа С.…Виждала съм го, когато идва за резервация“ – спр. показанията на св. Д.), а
също и от общата ангажираност на читалището, в лицето на неговите членове и
участници, в провеждането на фестивала и обгрижване на чуждестранните гости
(„Нашата роля, на хората, които танцуваме там, е да осигуряваме комфорт на
участниците, да им показваме забележителности, да се чувстват добре в града, да ги
отведем навреме до мястото, където се провежда дефилето…“ – спр. показанията на
5
св. М., „Има водачи на групите – това са непълнолетни деца от ансамбъла…“, „…
понеже знаят английски език…“ – спр. показанията на св. Ц.).
Доказването в гражданския процес обаче, когато следва да бъде пълно, не се
задоволява само и единствено с индиции за съществуването на твърдения юридически
факт. Същото следва да е от естество такова, че да създаде сигурно убеждение в
съзнанието на съда досежно осъществяване на твърдения юридически факт, респ. –
неосъществяването на отричания такъв.
В случая, събраните в производството писмени и гласни доказателствени
средства, разколебават категоричния извод за наличие на облигационна обвързаност
именно между страните в производството.
В този смисъл не се установи в процеса с категоричност, че именно ответното
читалище е страна по процесния договор с ищцовото дружество. Така, както вече
съдът посочи, плащане на значителна част от общия размер на дължимото
възнаграждение, а именно сума в размер на 6000,00 лв., е извършено от Община
Кюстендил, за което е налице надлежна фактура с посочен в същата за получател
именно общината. Не се установи основанието, въз основа на което е извършено
плащането, както и в какво качество общината е погасила такава част от
задължението. Възможността именно общината да е страна по процесното отношение
(било то единствена такава, или съвместно с ответното читалище) не е изключена.
Подобен извод е възможно да се направи и от събраните в хода на процеса гласни
доказателствени средства, установяващи, че организацията на фестивала „Сребърна
пафта“ се осъществява съвместно от общината и читалището. В този смисъл са и
показанията и на св. Ц., а и тези на св. М. – „Кметът на града, когато открива
фестивала, също го казва, че фестивалът се организира от Община Кюстендил със
съдействието на НЧ „Пауталия“. Показанията на посочените двама свидетели,
установяващи, че „Финансовите отношения са основно задължение на Община
Кюстендил“, както и „…финансовите отношения се уреждат от Община Кюстендил“,
„…доколкото знам плащат спането и част от храната“ (спр. показанията на св. М.)
кореспондират на установения по делото факт на извършеното от общината плащане
на сума в размер на 6000,00 лв. за нощувки на чуждестранните гости по повод
провеждането на сочения фестивал. И макар изложеното само по себе си да не води до
категоричен извод, че именно общината е страна по процесния договор, то безспорно
разколебава този, сочещ на това възложител по договора да е ответното читалище,
респ. да е налице облигационна обвързаност между страните в производството,
каквото пълно и главно доказване следваше да проведе ищецът.
Разбира се, напълно възможно е при сключен между страните договор за
изработка, възложителят да се договори с трето лице, което да поеме задължението за
заплащане на дължимото се по договора възнаграждение, като вътрешните отношения
между възложителя и това трето лице могат да имат различно основание - donandi
causa, когато е налице дарствено намерение, solvendi causa, когато третото лице
изпълнява свое задължение към възложителя, възможно е дори да е сключен договор
за спонсорство между възложителя и третото лице. Като тези вътрешни отношения
между възложителя и третото лице не биха обвързали по никакъв начин изпълнителя и
не би имало пречка пред него да претендира изпълнение на задължението по чл. 266
от ЗЗД от страната по договора за изработка. Подобни обстоятелства обаче, досежно
това, че Община Кюстендил е именно трето за договора лице, а не страна по същия,
каквито съмнение възникват, не бяха наведени, съотв. – установени в процеса.
Поради изложеното съдът намира, че не бе доказано в процеса пълно и главно, а
6
именно – по категоричен начин, който да не поражда каквото и да е съмнение досежно
твърденията на ищеца, че облигационна обвързаност между страните в
производството е налице. Това обосновава неоснователност на заявената претенция,
поради което и същата следва да се остави без уважение.
Но дори и да се приеме, че облигационна обвързаност между страните е била
налице, то съдът намира, че в този случай вземането е недължимо на друго основание.
При тази хипотеза настоящият съдия-докладчик приема, че се установи в
процеса, че част от чуждестранните участници във фестивала „Сребърна пафта“ не са
пристигнали, поради което и капацитетът на хотела, осигурен от ищеца, останал
незапълнен. Преди всичко това обстоятелство не е оспорено от ответната страна, но
същото се подкрепя от събраните в хода на процеса гласни доказателствени средства.
В този смисъл св. Данаилова сочи: „Не дойдоха всички гости, дойдоха няколко групи,
които се настаниха рано сутринта и казаха, че групата от Полша няма да дойде. Хората
от Полша бяха около 20 човека, това е бройката на хората, които не дойдоха.“, „…
знам, защото аз бях на работа на рецепцията“, а и св. Ц., твърдейки: „…тази година
имаше несъответствие в бройките“.
Липсва спор, че платената сума от 6000,00 лв. е за заплащане на нощувките на
реално пристигналите в хотела участници.
Съгласно разпоредбата на чл. 267, ал. 1 ЗЗД, „Ако изпълнението на работата
стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря,
изпълнителят няма право на възнаграждение. Ако една част от работата е била
изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на
съответната част от уговореното възнаграждение“.
В случая, настоящият състав приема, че изпълнителят е получил „съответната“
на изпълнението част от уговореното възнаграждение, а именно – сума в размер на
6000,00 лв., доколкото безспорно намира, че това изпълнение е било полезно за
поръчващия – пристигналите гости на града са били настанени в материалната база на
ищеца и обгрижени от него. Горницата от 2000,00 лв. обаче не му се дължи по
аргумент именно на чл. 267, ал.1 от ЗЗД. Поведението на възложителя, водещо до
невъзможност за изпълнение (незапълване капацитета на хотела, поради непристигане
на всички гости), в случая може да бъде схванато като обективна причина, доколкото
покрива характеристиките на случайно събитие като подвид на непреодолимата сила.
Същевременно, задължението за съдействие от страна на възложителя е несъщинско
задължение по договора за изработка и от неговото неизпълнение не биха могли да
произтекат вреди под формата на пропуснати ползи за нереализирана печалба. Също
така, при договорено възнаграждение по единични цени изпълнителят има право на
възнаграждение в размер на интереса от реалното изпълнение на договора, каквото
възнаграждение същият е получил.
Всичко изложено води до неоснователност на заявената претенция, а като
законна последица от това, следва да бъде оставена без уважениe и акцесорната такава
за заплащане на законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно задължителните указания по прилагане на закона, обективирани в т.13
от ТР 4/2014г. по тълк. д. 4/2013г. ВКС, ОСГТК, в случай на отхвърляне на исковата
претенция, издадената в заповедното производство заповед за изпълнение не подлежи
на обезсилване, но въз основа на нея не следва да се издава изпълнителен лист.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК разноски се дължат
7
единствено на ответната страна. Доколкото обаче липсват доказателства за сторени
такива, както в исковото, така и в заповедното производства, то не следва да й се
присъждат. В този смисъл е и нарочното изявление на процесуалния представител на
ответника, сторено в хода на устните състезания.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от „МОГИЛАТА-КН“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Спартак“ № 54
против „Пауталия-2008“ НЧ, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
Кюстендил, ул. „Даскал Дамаскин“ № 4 иск да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи и следва да заплати на ищцовото
дружество сумата в размер на 2000,00 лева (две хиляди лева), представляваща
задължение по издадена от заявителя фактура № 992 от 30.07.2024г. за незаплатени
нощувки за датите 24.07.2024г., 25.07.2024г. и 26.07.2024г. и туристически такси, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 2196/2024г. от описа на
РС – Кюстендил, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8