МОТИВИ към Присъда № 165/13.06.2019г., постановена по НОХД № 2903/2019г. по описа на Пловдивски
районен съд, VІ н. с.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия С.А.Д. – роден на ***г***, ****, български гражданин, неженен,
безработен, без образование, осъждан, с ЕГН: ********** за това, че на 07.11.2018 г. в гр.Пловдив,
повторно, в немаловажен случай – извършил е престъплението, след като е бил
осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнел чужди
движими вещи – 1 чифт маратонки марка „Найк“ № 41, на стойност 23 лева, 1 брой
мъжко яко от изкуствена кожа с избродиран „череп“ на гърба, на стойност 50 лева
и 1 брой мъжко яке от изкуствена кожа с ципове на ръкавите, на стойност 45
лева, всичко на обща стойност 118 лева, от владението на С.Д.В. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195,
ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Съдебното производство е проведено по реда на Глава XXVII
от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита последното
за доказано по несъмнен и категоричен начин. Намира авторството на деянието
несъмнено доказано и от самопризнанията на подсъдимия. Акцентира върху размера
на наказанието като предлага на Съда, да признае подс.Д. за виновен в извършване
на деянието, за което е даден на Съд, като му наложи наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 3 години, което съобразено с обстоятелството, че
производството протича по реда на гл.ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК и на основание
чл.58а от НК да бъде редуцирано на 2 години, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. Като основание за това сочи предвиденото в чл.195 от НК наказание от една до десет години лишаване от свобода, личността на
подсъдимия, множеството осъждания за други такива престъпления и наличието на
висящо досъдебно производство. Представителят на обвинението предлага на подсъдимият
да бъдат възложени направените по делото разноски. Вещественото доказателство –
1 брой яке предлага да се върне на собственика му.
Сл. защитникът на подс.С.Д. – адв.Г. счита, че обвинението
е доказано по несъмнен и категоричен начин. Моли Съда да наложи наказание
„лишаване от свобода“ в минимален размер при условията на чл.55 от НК. Като
мотиви за това предложение изтъква ниската стойност на отнетите вещи, сравнително
младата възраст на подсъдимия, признаването на вината и изразеното съжаление за
стореното.
Подс.С.Д. се признава за виновен и съжалява за
стореното. В последната си дума заявява, че очаква каквото реши Съда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият С.А.Д. е роден на ***г***, живущ ***, ****,
български гражданин, неженен, безработен, без образование, осъждан, с ЕГН: **********.
Подс.С.Д. е осъждан многократно като от значение за
настоящото наказателно производство с правната квалификация, предмет на
настоящият обвинителен акт имат следните влезли в сила съдебни актове:
1.
Със
Споразумение № 336/21.05.2015 г., влязло в сила на 21.05.2015 г. по НОХД № 2222/2015
г. по описа на Районен съд – Пловдив, подс.Д. е бил признат за виновен за
извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и на основание чл.55, ал.1, т.2
,б.“Б„ от НК му е било наложено наказание „пробация" за срок от една
година и шест месеца. С Протокол № 60/15.01.2016 г., влязъл в сила на
23.01.2016 г. по ЧНД № 2343/2015 г. на ПОС е заменен остатъка от наложената
пробация в размер на 11 месеца и 22 дни с шест месеца лишаване от свобода,
чието изпълнение е отложено на основание чл.66 от НК със срок от две години.
2.
Със Споразумение № 677/13.09.2016 г., влязло в
сила на 13.09.2016 г. по НОХД № 3675/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив
подс.Д. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.195,
ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.28, ал.1 от НК, за
което при условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от десет месеца. На основание чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание
е било отложено с изпитателен срок от две години, считано от влизане в
сила на определението за одобряване на Споразумението. На основание чл.25,
ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК са кумулирани наложените на подсъдимия наказание по
НОХД № 2222/2015 г. и по НОХД № 3675/16 г. и двете на ПРС, като му е определено
едно общо най-тежко наказание в размер на десет месеца лишаване от свобода,
като на основание чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното
наказание е било отложено с изпитателен
срок от две години. Наказанието по НОХД № 3675/2016 г. е изтърпяно на 26.04.2017 г.
3.
Със Споразумение
№ 138/23.02.2017 г., влязло в сила на 23.02.2017 г. по НОХД 1051/2017 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, подс.Д. е бил признат за виновен за извършено
от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63,
ал.1, т.3 вр. чл.28, ал. 1 от НК и на основание чл.54, ал.2, вр. ал.1 от НК му
е било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от шест месеца при
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Наказанието е изтърпяно
на 18.10.2017 г.
4.
С
Определение № 336/25.04.2017 г. е одобрено споразумение, влязло в сила на
25.04.2017 г. по НОХД № 744/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което
подс.Д. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.195,
ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за
което при условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от четири месеца при първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието. На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК са кумулирани
наложените на подс.Д. наказания по НОХД № 1051/2017 г. и НОХД № 744/2017 г. и
двете на ПРС, като му е наложено едно общо най-тежко наказание шест месеца
лишаване от свобода при първоначално общ режим за изтърпяване. Наказанието по НОХД
№ 744/2017 г. изтърпяно на 18.10.2017 г.
5.
Със
Споразумение № 169/22.02.2019 г., влязло в сила на 22.02.2019г. по НОХД № 1062/2019 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, подс.Д. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление
по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК
и на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от девет месеца при първоначален строг режим на изтърпяване,
приведено в изпълнение с очаквано приключване на 19.07.2019 г.
6.
С
Определение № 352/17.04.2019 г. е одобрено споразумение, влязло в сила на
17.04.2019 г. по НОХД № 1481/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което
подс.Д. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК , като при условията
на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от девет месеца при първоначален строг режим за изтърпяването му.
Посочените осъждания квалифицират деянията на С.А.Д.,
предмет на настоящото производство, като извършени при условията на повторност
по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като не са изтекли пет години от
изтърпяване на наложените наказания по смисъла на чл.30, ал.1 от НК.
Пострадалият С.В. ***. На 07.11.2018 г. на простора на
терасата към апартамента му били окачени 1 брой мъжко яке от изкуствена кожа с
избродиран „череп“ на гърба, 1 брой мъжко яко от изкуствена кожа с ципове на
ръкавите с надпис на етикета „ZAGMEN“ и 1 брой маратонки марка „Найк“ № 41,
всичките собственост на В..
На 07.11.2018 г. подсъдимият С.А.Д. ***. Около 20:00
часа на същата дата Д. решил да се качи на терасата на апартамент № 4, находящ
се в гр.Пловдив, ул.“К.“ № **, ет.**, собственост на пострадалият В.. Целта на
подсъдимият била да отнеме намиращите се там дрехи и обувки, които впоследствие
да продаде. В изпълнение на това си решение, на 07.11.2018 г. около 20:00 часа
подс.Д. се покатерил на терасата на горепосочения апартамент и взел окачените
на простора 1 брой мъжко яке от изкуствена кожа с избродиран „череп“ на гърба,
1 брой мъжко яко от изкуствена кожа с ципове на ръкавите с надпис на етикета „ZAGMEN“, както и намиращите се на терасата 1 брой маратонки
марка „Найк“ № 41. Около 20:00 часа св.С.В. се прибрала в дома си и излязла на
терасата, за да прибере прането. Отваряйки вратата на терасата, св.В.
забелязала, че там се намира подс. Д., който свидетелката познавала по
физиономия. Виждайки св.В. на терасата, подсъдимият, държейки взетите от него 2
броя якета и 1 брой маратонки, скочил от терасата и побягнал. Впоследствие
продал на св.Ф. П.за сумата от 10 лева 1 брой мъжкото яке от изкуствена кожа с
ципове на ръкавите с надпис на етикета „ZAGMEN“.
С протокол за доброволно предаване от 09.11.2018 г. св.Ф.П.предала
за нуждите на наказателното производство 1 брой мъжкото яке от изкуствена кожа
с ципове на ръкавите с надпис на етикета „ZAGMEN“.
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подс.С.Д., направени по реда
на чл. 371 т.2 от НПК. Последните се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, а именно показанията на свидетелите С.С.В., С.Д.В., Ф.Б.П., П.Я.Г., Ю.С.Д..
Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователни, подробни и
кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства по делото.
В хода на досъдебното производство е била назначена
стоково-оценъчна експертиза, от чието заключение се установява, че към момента
на деянието – 07.11.2018 г. стойността на вещите е както следва: маратонки
„Найк“, № 41, със знак „Черна запетайка на тях“ са на стойност 23 лева, мъжко
кожено яке от изкуствена кожа, черно с избродиран „Череп“ на гърба е на
стойност 50 лева и мъжко черно яке от изкуствена кожа с ципове на ръкавите е на
стойност 45 лева, като общата стойност на отнетите вещи възлиза на 118 лева.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещото лице
като пълни, обективни и съобразени със специалните му знания и поставените
задачи.
При така установената по несъмнен и категоричен начин
фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият С.А.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, за това, че на 07.11.2018г. в
гр.Пловдив, повторно, в немаловажен случай – извършил е престъплението, след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнел
чужди движими вещи – 1 чифт маратонки марка „Найк“ № 41, на стойност 23 лева, 1
брой мъжко яке от изкуствена кожа с избродиран „череп“ на гърба, на стойност 50
лева и 1 брой мъжко яке от изкуствена кожа с ципове на ръкавите, на стойност 45
лева, всичко на обща стойност 118.00 лв., от владението на С.Д.В. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна се събраха достатъчно категорични
доказателства, от които се установява, че подс.Д. е отнел вещите, предмет на
обвинението от владението на пострадалото лице, като е установил трайна
фактическа власт върху тях – чл. 194, ал.1 от НК. Наред с това подс.Д. е
осъществил престъплението при условията на повторност в немаловажен случай –
извършил е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление – квалификация на престъплението по чл. 195, ал.1,
т.7 вр. с чл.28, ал.1 от НК.
От субективна страна формата на вината на подсъдимия Д.
е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Същият е
разбирал свойството и значението на извършеното от него, съзнавал е, че с поведението си нанася вреди.
Действал е с намерение противозаконно да присвои вещите, предмет на
престъплението, целейки набавянето за себе си
на имотна облага.
За извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода от една до десет години. Тъй като съдебното производство е протекло по реда
на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, подс.Д. признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и в тази насока
прави самопризнания. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 вр. с
чл. 372, ал.4 от НПК Съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл.
58а от НК. При определяне на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.54 от НК
следва да се отчетат смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства лошите характеристични
данни, предвид на това, че подс.Д. е осъждан многократно, както и упоритостта в
действията му. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат
отчетени младата възраст, признанието на вината и изказаното съжаление за
стореното. С оглед на това Съдът счита, че следва да определи и наложи
наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, което да бъде ориентирано под предвидения от закона среден размер
и да бъде ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
С оглед фактът, че производството е протекло по реда
на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК и предвид разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК, то Съдът следва да намали така определеното наказание
лишаване от свобода с една трета, като това наказание да се счита лишаване от
свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА. Съдът
счита, че по този начин целите на наказанието, за поправяне на дееца, визирани
в разпоредбата на чл.36 от НК ще бъдат постигнати, като последното ще има
превантивно превъзпитателен ефект върху подсъдимия и обществото.
На осн. чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС така
определеното на подс.Д. наказание ЕДНА
ГОДИНА „ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ следва да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ”
режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит тип”.
Вещественото доказателство: 1 брой мъжко яке от
изкуствена кожа с ципове на ръкавите с надпис на етикета „ZAGMEN“ ,
следва ДА СЕ ВЪРНЕ НА собственика С.Д.В. ***, след влизане в законна сила на
присъдата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК следва подсъдимият С.Д. да бъде осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив сумата от 50,40 лева, представляващи
разноски по водене на делото.
Причини за извършване на деянията – желание за лично
облагодетелстване и ниска правна култура.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярн с оригинала!
М.Г.