№ 131
гр. П., 12.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на тринадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720103771 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация - П.“ АД срещу К.
АН. Н. и В. А. Н., с която са предявени субективно и обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове за признаване за установено, че всеки
един от ответниците разделно дължи на ищеца сумите от по 556,44 лева,
представляващи 1/ 2 идеална част от главницата в размер на 1020,49 лева на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 7, находящ се в гр. П., ул.
“В.“, бл. 37, вх. А, ап. 8, дължима за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
включително, както и сумите от по 46,20 лева, представляващи 1/ 2 идеална част от
законната лихва за забава на месечните плащания в общ размер от 92,40 лева, дължима
за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 261072/08.04.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1703/2021 г. на
Пернишкия районен съд.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
/КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление
и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответниците е налице неизпълнение
на договорните им задължения, а именно: неплащане стойността на потребената
топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците К. АН. Н. и В. А. Н., чрез пълномощника
адв. Б.В., са депозирали писмени отговори на исковата молба, с които я оспорват като
1
нередовна и неоснователна. Твърдят, че между страните не е налице облигационна
връзка, поради обстоятелството, че ответниците не са собственици или ползватели на
процесния имот. Изрично се посочва, че не се оспорват размерите на вземанията,
които са посочени в исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По повод изявленията на страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване размерите на исковите претеции за стойността на доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 7, находящ се в гр. П., ул. “В.“, бл.
37, вх. А, ап. 8, а именно- главница в размер на 1020,49 лева дължима за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., и законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 92,40 лева, дължима за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г.
По делото са приложени извлечение от сметка и общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, удостоверение за наследници на Еленка Евтимова,
декларация по чл. 14 ЗМДТ, подписана от трето неучастващо по делото лице, както и
удостоверение за наследници на Анани Евтимов. Други доказателства не са
представени по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна
кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да доставя
топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Приложено е ч.гр.д. № 1703/2021 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
по заявление на “Топлофикация-Перник” АД с вх. № 268202/06.04.2021 г., е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците К.
АН. Н. и В. А. Н. за вземанията, предмет на предявените искове. В срока по чл. 414, ал.
1 ГПК срещу заповедта е са подадени възражения от длъжниците и на основание чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви
установителни искове за съществуване на вземанията.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени
доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими, като съдът намира
исковата молба за редовна.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;
2
отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от 09.12.2019 г. по
съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите на чл.
133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление в сграда —
етажна собственост е резултат от писмено искане, направено за сметка на всички
етажни собственици в съответствие с предвидените в националното право особени
правила за етажната собственост.
По делото не са представени доказателства, че ответниците са собственици или
ползватели на имота. Не са представени доказателства за наличието на писмен договор
за продажба на топлинна енергия, сключен между страните по отношение на
процесния имот. Не се установява още, че наследодателят на ответника е собственик на
имота. Приложената декларация по чл. 14 ЗМДТ не е подписана от ответниците, а от
трето неучастващо по делото лице, поради което декларираното в нея няма
доказателствена стойност по отношение на К. АН. Н. и В. А. Н., още повече, че в
декларацията не е посочен придобивен способ. В тази връзка не е доказано наличието
на облигационна връзка между топлопреносното дружество и ответниците за
процесния обект и за процесния период.
Горното налага извод за неоснователност на предявените искове за главница.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При недоказаност на главните искове, то акцесорните искове за лихви за забава
върху главницата също се явяват неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски както в исковото, така
и в заповедното производство.
Ответниците доказват разноски в исковото производство в размер на по 300 лева
за заплатено адв. възнаграждение, както и по 300 лева за адвокатско възнаграждение,
които с оглед изхода на спора им се дължат изцяло.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
3
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответниците, тъй като
същото е в минималния предвиден размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
“Топлофикация – П.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. „М.”, ТЕЦ „Република”, срещу К. АН. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
“В.“, бл. 37, вх. А, ап. 8, искове с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че К. АН. Н. дължи на
“Топлофикация – П.” АД сумата от 556,44 лева/петстотин петдесет и шест лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща 1/ 2 идеална част от главницата в
размер на 1020,49 лева/хиляда и двадесет лева и четиридесет и девет стотинки/ на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 7, находящ се в
гр. П., ул. “В.“, бл. 37, вх. А, ап. 8, дължима за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
включително, както и сумата от 46,20 лева /четиридесет и шест лева и двадесет
стотинки/, представляваща 1/ 2 идеална част от законната лихва за забава на месечните
плащания в общ размер от 92,40 лева/деветдесет и два лева и четиридесет стотинки/,
дължима за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №
261072/08.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1703/2021 г. на Пернишкия районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
“Топлофикация – П.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. „М.”, ТЕЦ „Република”, срещу В. А. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. “Г.
М.“, № 14, вх. А, ет. 8, ап. 22, искове с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. А. Н. дължи на
“Топлофикация – П.” АД сумата от 556,44 лева/петстотин петдесет и шест лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща 1/ 2 идеална част от главницата в
размер на 1020,49 лева/хиляда и двадесет лева и четиридесет и девет стотинки/ на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 7, находящ се в
гр. П., ул. “В.“, бл. 37, вх. А, ап. 8, дължима за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
включително, както и сумата от 46,20 лева /четиридесет и шест лева и двадесет
стотинки/, представляваща 1/ 2 идеална част от законната лихва за забава на месечните
плащания в общ размер от 92,40 лева/деветдесет и два лева и четиридесет стотинки/,
дължима за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №
261072/08.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1703/2021 г. на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление гр. П., кв. „М.”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на К. АН. Н., с ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. “В.“, бл. 37, вх. А, ап. 8, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер на 300 лева /триста лева/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, и сумата от 300 лева /триста лева/- разноски в заповедното
производство.
4
ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление гр. П., кв. „М.”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на В. А. Н., с ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. “Г. М.“, № 14, вх. А, ет. 8, ап. 22, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата в размер на 300 лева /триста лева/, представляваща направени
разноски в настоящото производство, и сумата от 300 лева /триста лева/- разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 1703/2021
г. на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5