Р Е Ш Е Н И Е № 128
гр. Сливен 13.06.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шести юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 170/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.В.Я., ЕГН **********,***, пл. „Хаджи Димитър“ № *, чрез адв. Х.Х. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000169/14.03.2022 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с която на оспорващия са наложени: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач и Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна. Посочва, че първоначално е придобил СУМПС през 2012 г. В началото на 2022 г. е подал документи за издаване на СУМПС с нов срок на валидност и на 12.04.2022 г. му е връчена оспорваната заповед, от която разбира, че му се отнема СУМПС, поради това, че са отнети всички контролни точки. Същият твърди, че не е уведомяван за отнети и оставащи контролни точки, като през 2017 г. дори му е било върнато СУМПС, след отнемането му, поради изтичане на наказанието лишаване от право да управлява МПС. Моли съда да отмени оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка изцяло като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не явява. Представлява се от Х.Х. *** - упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Посочва, че НП са от различни години и последното е влязло в сила на 17.06.2014 г.; тези пет НП били връчвани служебно по чл.58, ал.2 от ЗАНН; счита, че не е спазена процедурата по връчване на наказателните постановления. Моли да бъде отменена оспорваната ЗППАМ. Претендира разноски.
Административният орган, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОДМВР – Сливен, Началникът на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл. 171 от ЗДвП.
Оспорената заповед е издадена на 14.03.2022 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен. С нея на оспорващия Я. са наложени: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач и Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Като правно основание е посочената разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В мотивите на заповедта е прието, че за нарушения по ЗДвП в периода 2012 г. – 2014 г. водачът М.В.Я. е с отнети общо 42 контролни точки, като в посочения период не е възстановявал контролни точки. Изброени са НП, по които са отнети контролни точки, както следва: НП № 239/02.03.2012 на Сектор Пътна полиция -Сливен, влязло в сила на 30.01.2013 г. - отнети 6 контролни точки; НП № 726/24.07.2012 на Сектор Пътна полиция - Сливен, влязло в сила на 15.12.2012 г. - отнети 6 контролни точки; НП № 1450/03.10.2012 на Сектор Пътна полиция - Сливен, влязло в сила на 19.01.2013 г. - отнети 6 контролни точки; НП № 921/21.06.2013 на Сектор Пътна полиция - Сливен, влязло в сила на 19.10.2013 г. – отнети 12 контролни точки; НП № 8/16.01.2014 на Сектор Пътна полиция - Сливен влязло в сила на 17.06.2014 г. - отнети 12 контролни точки, като с влизане в сила на НП № 8/16.01.2014 на Сектор Пътна полиция - Сливен Я. е на минус 3 контролни точки.
В административната преписка се съдържа справка за оспорващия, представена от административния орган с писмо, входирано в съда на 03.06.2022 г., в която в табличен вид са посочени: наказателните постановления, с които на оспорващия Я. са наложени наказания по ЗДвП; вида и размера на наложените наказания; броя на отнетите контролни точки. В справката е отразено, че отнетите точки от влезли в сила НП са 39 и че наличните точки са 0.
Относно цитираните в оспорената заповед пет НП, се установи следното:
С НП № 239/02.03.2012 на Сектор Пътна полиция -Сливен, на оспорващия Я., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № І-1959 на МВР се отнемат 6 контролни точки. Видно от отбелязването в приложена към НП разписка, НП е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 22.01.2013 г.
С НП № 726/24.07.2012 на Сектор Пътна полиция – Сливен, на оспорващия Я., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № І-1959 на МВР се отнемат 6 контролни точки. Видно от отбелязването в приложена към НП разписка, НП е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 07.12.2012 г.
С НП № 1450/03.10.2012 на Сектор Пътна полиция – Сливен, на оспорващия Я., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № І-1959 на МВР се отнемат 6 контролни точки. Видно от отбелязването в приложена към НП разписка, НП е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 11.01.2013 г.
С НП № 921/21.06.2013 на Сектор Пътна полиция - Сливен, на оспорващия Я., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат 12 контролни точки. Видно от отбелязването в приложена към НП разписка, НП е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 11.10.2013 г.
С НП № 8/16.01.2014 на Сектор Пътна полиция – Сливен, на оспорващия Я., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат 12 контролни точки. Видно от отбелязването в приложена към НП разписка, НП е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 09.06.2014 г.
Всички посочени НП са връчени по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Във връзка с твърдението на оспорващия, че не е спазена процедурата по връчване, съдът намира следното : Редовността на процедурата по връчване на НП не попада в обхвата на дължимата проверка за законосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ. В настоящото производство не може да се преценява законосъобразността на връчването на НП, тъй като оспорването на процедурата по издаването и съобщаването на НП се извършва по реда на ЗАНН. Провеждането инцидентен съдебен контрол върху предпоставките за реализиране на административнонаказателно процесуално правоотношение е недопустимо. Ето защо спорът относно редовността на процедурата по връчване на НП е част от административнонаказателното производство и не може да бъде предмет на съдебно-административно производство по чл. 145 и сл. от АПК. Наказателните постановления съдържат удостоверяване от административния орган, че са влезли в сила на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а това е обстоятелство, което обвързва административния съд. В хода на производството не са представени надлежни доказателства за противното, които да опровергават извода, че действително тези наказателни постановления не са влезли в сила. Дори и при положение, че наказателните постановления не са връчени, те са станали известни на оспорващия при издаване на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в която административният орган се е позовал на влезлите в сила наказателни постановления от 2012 – 2013 г. Няма твърдения и доказателства, че жалбоподателят е обжалвал посочените наказателни постановления пред районния съд, който в производството по обжалването им следва да провери дали жалбата срещу наказателното постановление е допустима, като подадена срок във връзка с възраженията за редовното връчване на наказателното постановление. Добросъвестното упражняване на процесуалните права изисква жалбоподателят да е подал жалба срещу наказателните постановления от 2012 г. -2013 г. пред районния съд и производството по обжалването им да не е прекратено, за да се приеме, че наказателните постановления не са влезли в сила. В този смисъл неотносими са възраженията, че не са били налице основание за прилагане на чл. 58, ал. 2 ЗАНН.
Броят на точките, отнети в резултат на описаните в заповедта за прилагане на ПАМ и влезли в сила пет броя НП възлиза на 42 и надхвърля лимита от 39 точки по Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. Поради изложеното, съдът следва да зачете обвързващата доказателствена сила на отразените в разписките за връчване на НП факт на връчването им. По делото не се твърди и няма данни посочените НП да са обжалвани по съдебен ред, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила, съответно на 30.01.2013 г., 15.12.2012 г., 19.01.2013 г., 19.10.2013 г. и на 17.06.2014 г., когато е изтекъл 7-дневният срок за обжалването им, считано от датата на връчването, с оглед нормата на чл. 64, б. „б” във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В този смисъл са Решение № 4678 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4950/2015 г., VII о.; Решение № 12612 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2152/2015 г., VII о.; Решение № 10354 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5471/2015 г., VII о., Решение № 6889 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16838/2013 г., VII о..
От изложеното следва, че с влезли в сила наказателни постановления в периода 2012 г. – 2014 г. на оспорващия Я. са отнети общо 42 контролни точки /6+6+6+12+12/.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Видно от разпоредителната й част, със заповедта са наложени: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач и Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
В частта, в която е наложено временно отнемане на СУМПС на водач, заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена в тази част. Липсват изложени от административния орган фактически и правни основания за налагане на такава ПАМ, което представлява основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Не се съдържат и в административната преписка документи, от които да се направи извод за наличие на основание за налагане на ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водач.
В частта, в която е наложена ПАМ – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, оспорената заповед е законосъобразна.
Спазена е в посочената част установената от закона форма – актът е писмен и мотивиран, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. В административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е издаден и в съответствие с материалния закон. Със заповедта в посочената част административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
На основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, съгласно който водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: отнемане на всички контролни точки на водача и неизпълнение от страна на този водач на задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.
В разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение. За процесния период е действала Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 94 от 04.10.2002 г., в сила от 04.10.2002 г., отм., бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г./, и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, съгласно които първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39 /чл. 2/, като отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление /чл. 4, съответно чл. 3/.
В разглеждания случай по делото е установено, че с влезли в сила наказателни постановления на оспорващия Я. са отнети общо 42 контролни точки – при максимален размер на контролните точки – 39.
В разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП е предвидено, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 /в приложимите редакции/ от ЗДвП, броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява служебно, до максималния размер, две години след последното нарушение, за което на водача са отнемани точки, съответно след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Според чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.
Отнемането на контролни точки е последица от извършване на нарушение. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на НП, а възстановяването им се извършва по нарочен ред и процедура, предвиден в чл. 158 от ЗДвП.
Тълкуването на разпоредбите на чл. 158 във връзка с чл. 157 от ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер /арг. чл. 158, ал. 2 от ЗДвП/, но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит /чл. 157, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1 от ЗДвП/. В последната хипотеза водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП - с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки.
В разглеждания случай, по делото е установено, че въз основа на пет броя НП, влезли в сила в периода от 15.12.2012 г. до 17.06.2014 г., на оспорващия са отнети всички контролни точки и следователно същият е загубил придобитата правоспособност. Твърдението, че през 2017 г., след изтичане на наказание лишаване от право да управлява МПС, при липса на правоспособност, на оспорващия е било върнато СУМПС, е правноирелевантен, тъй като този факт не може да санира изначалната липса на материалните предпоставки за издаването на СУМПС, а именно, водачът да е бил правоспособен, в случая - да не са му отнети всички контролни точки. След като в горепосочения период - от 15.12.2012 г. до 17.06.2014 г., на водача са били отнети всички контролни точки, възстановяването на придобитата правоспособност може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, за което няма твърдения и доказателства да е било сторено.
Отнемането на контролните точки става по силата на правната норма и не зависи от уведомяването на нарушителя. Законът придава самостоятелно правно значение на отнемането на контролни точки с текста на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, като го определя като юридически факт, с чието проявление водачът на МПС губи правоспособност. По своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при установяване на нормативно посочените нарушения, която има за цел отчетност на извършените нарушения, съгласно изричния текст на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП. Определящо е наличието на нарушение, установено с влязло в сила наказателно постановление, което нормативно се свързва с отнемане на контролни точки. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП вменява задължението за връщане на свидетелството за управление на водача на МПС, на когото са отнети контролните точки. Тълкуването на разпоредбата във връзка с чл. 158 от ЗДвП води до извод, че законът не поставя като изискване действия на административния орган по уведомяване на водача за принадлежащите му и отнети контролни точки. По делото няма спор относно обстоятелството, че оспорващият не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление до датата на издаване на оспорената заповед.
По изложените съображения, оспорената заповед в частта, в която е наложена ПАМ – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, е законосъобразна, а подадената срещу заповедта в посочената част жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е частично основателна. Претендираните и действително направени от оспорващия разноски по делото са в общ размер на 510 лева, от които: 10 лева – внесена държавна такса, и 500 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от жалбата, претенцията е основателна в размер на 255 лева, която сума следва да бъде присъдена на оспорващия.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000169/14.03.2022 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, В ЧАСТТА, в която на М.В.Я., ЕГН **********, с адрес ***, е наложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.Я., ЕГН **********, с адрес ***, подадена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000169/14.03.2022 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, В ЧАСТТА, в която на М.В.Я., на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи–
Сливен, да заплати на М.В.Я., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 255
/двеста петдесет и пет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: