№ 3957
гр. София, 09.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20231110151370 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 59 Закон за задълженията и договорите и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В искова молба с вх. № 256879/18.09.2023 г. /уточнена с молба с вх. № 350692/06.12.2023
г. и молба с вх. № 46903/13.02.2024 г./ ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че в периода 01.2021 г. –
10.2022 г. е доставял до топлоснабден имот – собственост на ответниците, с адрес: гр.
София, район „С“, ул. „М.М.М.“ № 6, вх. 1, ет. 1, офис 1 топлинна енергия, която останала
незаплатена. Поддържа, че ответниците били потребители на топлинна енергия за стопански
нужди по смисъла на пар. 1, т. 33а ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/. Между доставчика и
потребителите липсвал сключен договор, поради което се твърди задължението към
ищцовото дружество да е възникнало на извъндоговорно основание, конкретно дължимите
суми били поради неоснователно обогатяване, тъй като ищецът е обеднял, а ответниците се
обогатили. Дължимите суми следвало да бъдат платени най-късно до 20-то число на месеца,
следващ този на възникването на задължението - чл. 40, ал. 1 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. София,
одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР; Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на
ДКЕВР и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила
от датата на съответното решение. Топлопреносното дружество изпратило покана до
длъжниците на 08.06.2023 г., но плащане не последвало. Имотът се намирал в сграда –
Етажна собственост и разпределението на топлинната енергия в нея било по системата за
дялово разпределение, извършвано в конкретния случай от „Т.С.“ ЕООД на база реален
отчет.
Въз основа на изложеното ищецът претендира от ответниците, явяващи се наследници
на И. П. И. заплащането на следните суми, представляващи онова, с което са се обогатили,
до размера на обедняването: 1 287, 49 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода 01.2021 г. – 10. 2022 г. и 154, 78 лв. – законна лихва за забава за
периода 30.06.2021 г. – 05.09.2023 г. Горните суми се претендират при разделна отговорност
както следва: ответницата М. И. Д. – ¼ от сумата или 321, 87 лв. – главница за стойността на
доставената топлинна енергия за периода 01.2022 г. – 10.2022 г. и 38, 69 лв. – законна лихва
за забава за периода 30.06.2021 г. – 05.09.2023 г.; ответницата Л. С. И. – ¾ от сумата или 965,
61 лв. - главница за стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.2022 г. –
1
10.2022 г. и 116, 08 лв. – законна лихва за забава за периода 30.06.2021 г. – 05.09.2023 г.
Претендира разноски.
Ответницата М. И. Д. редовно уведомена, чрез своя работодател на 22.07.2024 г. – не
подава отговор на исковата молба.
Ответницата Л. Савова И., чрез назначения й особен представител – адв. Г. оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва наличието на договор за доставка на топлинна
енергия с ищцовото дружество. Оспорва сумите за дялово разпределение. Иска отхвърляне
на предявените искове.
От фактическа страна съдът установява следното:
По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 49 от
25.03.2011 г., том II, рег. № 04900 по нот.дело № 0224/2011 г., съставен от нотариус с рег. №
302 по регистъра на НК, с който продавачът Д. Николов продава на Л. С. И. и И. П. И. свой
недвижим имот с адрес: гр. София, район „С“, ул. „М.М.М.“ № 6, вход I, офис № 1.
На 05.04.2011 г. Л. С. И. е подала Заявление с вх. № 1036/05.04.2011 г. до изпълнителния
директор на „Т.С.“ ЕАД, с което изразява желанието си да сключи договор при Общи
условия за имот за стопански нужди с адрес: гр. София, район „С“, ул. „М.М.М.“ № 6, вход I,
офис № 1 и с абон. № Т 386657. С декларация от същата дата заявителката е посочила, че тя
е собственик на имота.
По делото са приложени и Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. София. В чл. 1 от тях е посочено, че с тях се
уреждат отношенията между „Т.С.“ ЕАД в качеството му на продавач на топлинна енергия и
гореща вода и потребителите им. В чл. 3, ал. 1, т. 3 е посочено, че купувач на предлаганите
услуги може да бъде всяко физическо или юридическо лице, което използва топлинна
енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване извън домакинството си.
Заплащането на месечните дължими суми за топлинна енергия е в срок до 20 число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване от купувача на издадена данъчна
фактура – чл. 40, ал. 1 ОУ. При неизпълнение в срок на задълженията си по фактурираните
суми за топлинна енергия, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД купувачът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до плащането – чл. 49, ал. 1 ОУ.
По делото е представена писмена покана от 08.06.2023 г. за сключване на договор за
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, отправена до Л. И., в която се кани и
да плати натрупалите се до този момент задължения. Видно от отбелязване за доставяне,
същата е непотърсена.
Съгласно Удостоверение за наследници с изх. № РСЛ23-ТД26-1738/05.12.2023 г.,
издадено от Столична община, район С И. П. И. е починал на 09.08.2023 г. и негови
наследници са Л. С. И. /съпруга/ и М. И. Д. /дъщеря/.
Топлинният счетоводител на сградата, в която се намира имотът – „Т.С.“ ЕООД е
представил заверено фотокопие от дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г. и документ за годишен отчет за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., всички за
абонатен № 386657.
По делото е изслушано и прието заключението на допуснатата СТЕ, в което е посочено,
че топлоснабдената сграда има обща абонатна станция с общ топломер, който се отчита
електронно в началото на всеки месец. Същият е сертифициран, а технологичните разходи се
отчислявали за сметка на ищцовото дружество. Дяловото разпределение било извършвано
от топлинен счетоводител. Общо дължимата сума по данни на фирмата за дялово
разпределение е 2 098, 74 лв., а по фактури е 2 276, 61 лв. Сумата за получаване е в размер
на 177, 87 лв. Върху така дадените суми е начислено ДДС в размер на 20 % за периода
01.2021 г. – 06.2022 г., а за периода 07.2022 г. – 10.2022 г. – в размер на 9 %.
По делото е прието заключението на допуснатата ССчЕ, в което е посочено, че в
счетоводството на ищеца липсват данни за извършено плащане. Общо дължимата сума за
2
доставена топлинна енергия е в размер на 1 287, 49 лв.
От правна страна съдът приема следното:
От представените по делото доказателства се установява, че на 25.03.2011 г. ответницата
Л. С. И. и И. П. И. са придобили недвижим имот с адрес: гр. София, район „С“, ул.
„М.М.М.“ № 6, вх. 1, офис № 1. Този извод се потвърждава и от извънсъдебното признание
на ответницата Л. И., съдържащо се в нейна декларация от 05.04.2011 г., подадена заедно със
заявление за сключване на договор при общи условия за потребители на топлинна енергия за
стопански нужди от същата дата.
С писмо на район „С“ с вх. в СРС № 35/945 от 06.12.2023 г. е представена по официален
ред информация, че общият наследодател на двете ответници и съсобственик на
топлоснабдения имот – И. И. е починал на 09.08.2023 г. и е оставил двама свои наследници –
първата ответница Л. И. като негова съпруга и втората ответница М. Д. като негова дъщеря.
Поради това делът на Л. И. от задължението е в размер на 3/4 , а на М. Д. – 1/4 .
Между страните не се спори, че липсва договорна връзка помежду им по повод
доставяната от ответника топлинна енергия. Предвид това неприложими в този случаи са
цитираните от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. София, тъй като същите предполагат да има договор,
към който те да се прилагат. Именно поради липсата на твърдение за съществуването на
договор за доставката на топлинна енергия за стопански нужди, предявените искове са
квалифицирани с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Предпоставките за уважаването им съгласно посочената разпоредба са: наличието на
обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, които да произтичат от един
общ факт. Дължимият размер на тази извъндоговорна отговорност, посочен в разпоредбата
на чл. 59 ЗЗД е онова, с което ответникът се е обогатил до размера на обедняването.
Съобразно приетата по делото СТЕ, имотът – собственост на ответниците е
топлоснабден и за процесния период 01.2021 г. – 10.2022 г. до него е подавана топлинна
енергия от ищцовото дружество. Според заключението на ССчЕ стойността на услугата,
която е в размер на 1 287, 49 лв. останала незаплатена. Ответниците също не твърдят да са
направили плащане.
Предвид изложеното следва да се приеме, че дължимата от ответниците Л. И. и М. Д.
сума е в общ размер на 1 287, 49 лв. Съобразно приетите квоти на разделна отговорност,
ответницата Л. И. отговаря за ¾ от това задължение или за сумата от 965, 61 лв., а
ответницата М. Д. за ¼ или за сумата от 321, 87 лв. Поради това искът за главницата спрямо
двете ответници следва да бъде изцяло уважен.
По отношение на претенцията за законна лихва за забава за периода 30.06.2023 г. –
05.09.2023 г.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Както и при други основания за
възникване на парично задължение, така и в хипотезата на общия състав на
неоснователното обогатяване, за да настъпи забава е необходима покана. Изпратената на
08.09.2023 г. покана не е достигнала до адресата й Л. И.. А до другата ответница М. Д.
въобще не е изпращана покана. Предвид изложеното не би могло да се приеме, че
ответниците дължат заплащането на мораторна лихва за периода 30.06.2021 г. – 05.09.2023 г.
Направеното в исковата молба позоваване на общите условия е неотносимо за спор, в който
ищецът претендира парично плащане на извъндоговорно основание.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД претендира: 115 лв. – държавна такса; 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение; 300 лв. – депозит за СТЕ; 300 лв. – депозит за ССчЕ и 400 лв. – депозит за
особен представител или общата претенция е в размер на 1 315 лв. Съдът счита, че
съобразно фактическата и правната сложност на делото, проведеното едно съдебно
заседание, материалният интерес по делото, относимото юрисконсултско възнаграждение
3
следва да е в размер на 150 лв.
Съобразно уважената част от иска дължимите от ответниците разноски на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК са в общ размер на 1 129, 24 лв. Ответницата М. И. Д. следва да
бъде осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 226, 98 лв.
Ответницата Л. С. И. следва да бъде осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 1 038, 02 лв., като в тази сума се включва и пропорционално на
уважената част от иска заплатеното за ответницата възнаграждение на особения
представител, което е в размер на 357, 07 лв.
Ответницата М. Д. не е направила искане за присъждане на разноски.
Ответницата Л. И. е представлявана от особен представител.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответницата Л. С. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „М.М.М.“ № 6,
вх. А, ет. 1 да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 965, 61 лв. – ¾
части от общата сума в размер на 1 284, 49 лв. - главница за стойността на доставената в
периода 01.2021 г. – 10.2022 г. до имот нейна съсобственост с адрес: гр. София, район „С“,
ул. „М.М.М.“ № 6, вх. 1, офис № 1 топлинна енергия.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответницата Л. С. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „М.М.М.“ № 6, вх. А, ет. 1
да му заплати сумата от 116, 08 лв. – законна лихва за забава за периода 30.06.2021 г. –
05.09.2023 г., представляваща ¾ от общата претенция в размер на 154, 78 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ответницата М. И. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. Г.М., бл. 247,
ет. 2, ап. 7 да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 321, 87 лв. – 1/4
части от общата сума в размер на 1 284, 49 лв. - главница за стойността на доставената в
периода 01.2021 г. – 10.2022 г. до имот нейна съсобственост с адрес: гр. София, район „С“,
ул. „М.М.М.“ № 6, вх. 1, офис № 1 топлинна енергия.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответницата М. И. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. Г.М., бл. 247, ет. 2, ап. 7 да
му заплати сумата от 38,69 лв. – законна лихва за забава за периода 30.06.2021 г. – 05.09.2023
г., представляваща 1/4 от общата претенция в размер на 154, 78 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ответницата Л. С. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „М.М.М.“ № 6,
вх. А, ет. 1 да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 038, 02 лв.
– съдебни разноски за производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА ответницата М. И. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. Г.М., бл. 247,
ет. 2, ап. 7 да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 226, 98 лв.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД в качеството му на трето лице-
помагач на страната на ищеца.
4
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5