№ 55
гр. Котел, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20232210100258 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е редовна искова молба от И. С. Г., ЕГН **********, с
адрес: с. Кацелово, обл. Русе, ул. „Янтра“ № 3 срещу И. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес: с. Кипилово, Община Котел, ул. „Васил Левски“ № 78, с
която се иска бракът, сключен между съпрузите на 31.07.1990 г., да бъде
прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брачната връзка.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак
на 31.07.1990 г. в с. Кацелово, обл. Русе. Сочи се, че съпрузите имат едно дете
– Г.И.К., родена на 30.01.1991г., която към момента на подаване на исковата
молба е пълнолетна. Навеждат се твърдения, че през 2002г. ищецът е заминал
за Чехия, където се установил, като след около шест-седем месеца
ответницата заедно с детето им отишла при него. Ищецът заявява се, че с
течение на времето взаимоотношенията между съпрузите са се влошили,
както и, че е липсвала всякаква възможност за нормализирането им. Твърди
се, че през 2011г. ответницата се е прибрала в Република България, а ищецът и
детето им са останали в Чехия. Ищецът заявява, че от момента на раздялата им
до настоящия момент с ответницата не поддържа никаква връзка и контакт.
Изтъква се, че страните са във фактическа раздяла от повече от дванадесет
години, като всеки един от тях е заживял свой собствен живот. Ищецът счита,
че бракът им съществува формално и е лишен от съдържание и привързаност.
Заявява, че липсва каквато и да било възможност бракът им да бъде укрепен.
На тази основа ищецът счита, че брачната връзка е дълбоко и
непоправимо разстроена и прави искане бракът му с ответницата да бъде
прекратен, като не иска от съда да се произнася по въпроса за вината. Желае
1
ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име – Ц.
Ищецът заявява, че по време на брака им нямат придобито общо
семейно имущество, влогове, вземания, поради което няма претенции за делба
и уреждане на други имуществени отношения. Заявява, че не си дължат
издръжка и че нямат семейно жилище. Ищецът твърди, че всички разноски по
делото ще бъдат заплатени от него.
Пред съда се явява лично. Представлява се от адвокат П. М., който
поддържа искането за прекратяване на брачната връзка.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от
особения представител на ответницата, който заявява, че не оспорва, че между
страните има сключен граждански брак, както и, че същите имат едно
пълнолетно дете – Гергана Ковачева. Особеният представител на ответницата
иска от съда да постанови решение, с което да уважи исканията на ищеца.
В съдебно заседание ответницата се представлява от особения
представител адвокат М. Г., която се придържа към заявеното с отговора.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С определение № 356 от 20.02.2024г. съдът е прекратил
производството по гр.д. №258 по описа на Районен съд Котел за 2023 г. в
частта на предявения иск по чл. 53 от СК от И. С. Г., ЕГН **********, с
адрес: с.К.****** срещу И. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: село К.********,
поради недопустимост.
Определението е влязло в сила на 06.03.2024г.
Съдът е продължил с разглеждане на делото по другия предявен в
исковата молба иск като приема, че е сезиран с иск с правно основание по чл.
49, ал. 1 от СК.
В тежест на ищеца е да докаже, че страните са съпрузи, както и
твърдените обстоятелства, които намира, че са довели до дълбоко и
непоправимо разстройство на брачната връзка.
От приложеното удостоверение за сключен граждански брак –
дубликат изд. на 12.06.2023г. от общ. Две Могили на основание акт за брак №
0007 от 31.07.1990г., се установява, че И. С. Г. и И. Д. Г. са сключили брак на
31.07.1990 г. в с. Кацелово, общ. Две могили, обл. Русе. От извършената
служебна справка се установява, че имат едно дете - Г.И.К., която е
пълнолетна.
От показанията на свидетеля А.И.М. се установи, че същият познава
както ищеца, който му е комшия на село, така и ответницата. Свидетелят
заявява пред съда, че след сключването на брак И. и И. са живели в гр. Русе,
след което са заминали в Чехия. Твърди, че в началото цялото семейство се е
прибирало през лятото и зимата за малко, но в последствие И. е започнал да се
прибира сам и му е споделил, че отношенията между него и съпругата му не
2
вървят. Свидетелят заявява, че лицата не живеят заедно „най-малко от 15-на
години“, като И. е започнал да съжителства с друг човек „поне от 10 години“.
Твърди, че И. отдавна се е завърнала в България, а и двамата нямало как да се
съберат отново, тъй като от много години не живеят заедно. Показанията на
свидетеля са ясни и не съдържат противоречия. Поради тази причина съдът
счита, че следва да ги възприеме в цялост при формиране на фактическите си
изводи.
С иска по чл. 49, ал. 1 от СК съпругът упражнява своето потестативно
субективно право да иска прекратяване на брака поради наличието на
основания, възникнали след сключването му. Тези основания характеризират
брачната връзка като дълбоко и непоправимо разстроена поради липса на
взаимност, разбирателство и нормални отношения между съпрузите.
От изложената фактическа обстановка се извежда, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен. В основата на този извод стоят
показанията на свидетеля А.И.М. който разказа, че страните не живеят заедно
от много дълго време. От свидетелските показания се установи още, че
ищецът вече има друга връзка и няма как да се събере с ответницата.
Тази фактическа раздяла между страните, продължаваща повече от
петнадесети години, препятства поддържането на брачния съюз поради пълно
отсъствие на лични отношения. Страните са в невъзможност да полагат общи
грижи за семейството, да осигуряват благополучието на семейството
съобразно общите си усилия и доходи, както и да живеят съвместно, което е
довело до нарушение на чл. 14, чл. 15 и чл. 17 от СК.
Изложеното обосновава извод за основателност на предявения иск за
развод. Както бе посочено, лични отношения между съпрузите отсъстват – те
не живеят заедно от повече от петнадесет години, от което следва, че брачната
връзка съществува само формално, лишена е от съдържанието, което й
приписват законът и моралът. Продължителната и продължаваща раздяла
характеризират това състояние като необратимо, поради което искът на И. С.
Г. за прекратяване на брака му с И. Д. Г. следва да бъде уважен.
По разноските:
В настоящото производство не бе направено искане за произнасяне по
вината. Оттук следва, че разноските трябва да останат в тежест на всяка от
страните както са ги направили, по аргумент от чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК, но
ищецът заявява, че всички разноски по делото ще бъдат поети от него. На
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса за
производството в размер на 50 лв., която следва да се заплати от ищеца.
Представено е писмено доказателства, което установява плащане на държавна
такса в размер на 25.00 лв.
Във връзка с гореизложеното на ищеца следва да бъде възложено
заплащане на сумата от 25 лева.
Така мотивиран, Районен съд Котел
3
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл. 49, ал. 1 от СК , сключеният
на 31.07.1990 г., между И. С. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Кацелово, обл.
Русе, ул. „Янтра“ № 3 и И. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Кипилово,
Община Котел, ул. „Васил Левски“ № 78, граждански брак, за който е
съставен Акт за граждански брак № 0007 от 31.07.1990 г. и въз основа на който
акт за граждански брак е издадено удостоверение за сключен граждански брак
– дубликат изд. на 12.06.2023г. от общ. Две Могили, обл. Русе, като дълбоко и
непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
ОСЪЖДА И. С. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Кацелово, обл. Русе,
ул. „Янтра“ № 3, да заплати по сметка на Районен съд Котел сумата от 25
лева, представляваща държавна такса по гр.д. № 258/2023г. по описа на
Районен съд Котел.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
4