№ 19
Гр.Дулово,10.02.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДУЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в открито заседание, на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ
При секретаря Велимира Иванова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 531 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 79, ал.1, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
Пред РС-Дулово е постъпила ИМ от „Теленор България“. ЕАД против Н.А.М. ***, в която се твърди, че между кредитора „Теленор България“ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6 и длъжника Н.А.М. с ЕГН********** са съществували и валидно са действали Договор за мобилни услуги с клиентски №********* от 26.05.2015 година по предпочетен мобилен номер ********** с уговорен срок на действие до 26.05.2017 година, новирани със споразумение от 22.05.2017 година с избран абонаментен план Тотал 30 .99 за срок до 22.05.2018 година. Потребителя е спрял да плаща услугите през месец декември 2017 година и така остават неизплатени издадени фактури с №**********/05.12.2017г на стойност 44.66 лева; №**********/05.01.2018 година на стойност 36.78 лева; №**********/05.02.2018 година на стойност 30.08 лева и ф-ра №**********/05.04.2018 година в която е включена сумата от 76.34 лева представляваща неустойка за тримесечен период на договорен срок. Или общо дължимата сума с уравненията възлиза на 175.48 лева. На 04.07.2019 година е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК за тази сума и със заповед №230/08.07.2019 година ответника е задължен да я изплати. Ищеца претендира и за направените в двете производства разноски по делата.
За неуредените в индивидуалните договори въпроси се позовава на Общите условия. Посочено е следното: Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор "Заплащането на услугите се извършват въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
Поради неплащане на повече от две месечни вноски от страна на абоната е активирана и клаузата за неустойка по договорите на обща стойност 76.34 лева.
На основание чл. 86 от ЗЗД, претендира и мораторна лихва за забава начислена върху главницата в размер на 13.12 лв. за период от 21.02.2018 г. до 12.06.2019 г.
Клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на оператора и е съобразена със спогодбата от 11.01.2018 година между тях и комисията за защита на потребителите.Неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури е довело до прекратяването на индивидуалните договори на ответника Н.А.М. с ЕГН**********.Видно е от представените договори, че ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 71“Потребителя е длъжен да заплаща определените цени на услугите в срокове и по начин посочени в т.27 от тези ОУ“
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение- неустойка по цитираните два договора. Обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно изрично договореното, а именно, както е изрично посочено раздел Отговорност от Приложенията към цитираните договорите " В случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора и Общите условия, включително и при прекратяване на договора по вина и по желание на абоната в рамките на минималния първоначален срок на договора, Операторът има право да прекрати Договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими от Абоната за съответната карта до изтичане на посочения в договора срок".. "Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен.Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
С оглед на изложеното до момента и на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, моли съда да постанови Решение, с което да признае за установено по отношение на Н.А.М. с ЕГН**********, с адрес: ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, "Теленор България " ЕАД в размер на 175.48 лв. главница-99.14 лева дължими месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 05.11.2007-04.04.2018 година и 76.34 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора.Моли, да постановите осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса , възнаграждение на особения представител и възнаграждение на адвокат-процесуален представител.
Ответникът Н.А.М. ***, не бе открит по постоянния и и настоящ адрес, поради ,което издадената заповед по ч.гр.д.399/19 по описа на РС-Дулово е била връчена по постоянния му адрес по реда на чл.47,ал..5 от ГПК. Това е дало основание на ИС да заведе настоящия иск. На ответника му е назначен особен представител чрез СсАК в лицето на адв.Г.А., който в срокът по чл. 131 от ГПК представя писмен отговор, с който твърди че няма контакт с клиента си и моли съда да постанови съдебния акт въз основа на доказателствата о делото.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, прецени ги по реда на чл. 235, ал.2 от ГПК и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр. д.№ 399/2019 г. по описа на РС-Дулово е, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, като длъжникът е осъден да заплати на ищеца: 175.48 лв.- неизплатени договорни далекосъобщителни услуги; 13.12 лева мораторна лихва за забава върху сумите за периода от 21.02.2018 година до 12.06.2019 година, законната лихва върху вземането считано от датата на подаване на заявлението 04.07.2019 година до окончателното му плащане.
Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК и съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
По делото е предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. Чл.79, чл.86 и чл. 92, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца.
От страна на ответника не се оспори факта на съществуването на облигационното правоотношение между страните и възникналото задължение въз основа на него.
Предвид на изложеното, съдът приема, че е основателна претенцията за търсената главница и законната лихва върху нея. Ищеца няма претенция за мораторната лихва, което от своя страна изключва отхвърлянето на законната лихва върху мораторната ,както е издадена заповедта за изпълнение, понеже лихва върху лихва се допуска само при изрично писмено договаряне ,каквото в настоящия договор няма.
При този изход на производството и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в размер на 355.00 лева- 25.00 лева-ДТ ,150.00 лв депозит за особен представител и 180.00 лв възнаграждение на адвокат процесуален представител на ищеца.
Ищецът е направил разноски в заповедното на производството от 25.00 лева-ДТ и 180 лева адвокатско възнаграждение, което също се дължи от ответната страна.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н.А.М. *** с ЕГН********** ,че дължи изискуемо вземане към кредитора"Теленор България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4,бизнес парк София, сграда 6 по иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД, за сумата 175.48 лв. представляваща незаплатени суми за ползвани електронни услуги по договор от 26.05.2015 година , ведно със законната лихва считано от 04.07.2019 година до окончателното и плащане за която е издадена заповед по ч.гр.д. №399/19 по описа на РС- Дулово.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Н.А.М. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4,бизнес парк София, сграда 6 направените разноски в исковото производство в размер на 355.00 лв /триста петдесет и пет/ лева- включая ДТ, депозит за ОП и възнаграждение на един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Н.А.М. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4,бизнес парк София, сграда 6 направените разноски в заповедното производство в размер на 205.00 лв /двеста и пет/ лева- включая ДТ и възнаграждение на един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Силистренския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: