Решение по дело №4665/2013 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                          12 декември 2013 година                     град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

              Старозагорският районен съд, гражданско отделение, седми състав, в публично заседание на 10 декември 2013 г. в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

 

при секретаря …..Н.Н. ……………………………….и с участието на прокурора…………………………………………………., като разгледа докладваното от …….съдията Мишова.………….…..гр.д. № 4665 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                             Производството по делото е образувано по искова молба от „Прогрес” АД, със седалище в гр. Стара Загора срещу „Софстрой” АД със седалище в гр. София за присъждане на суми по договор за изработка на основание чл.266, ал.1, изр. първо ЗЗД, във връзка с чл.288 ТЗ и за присъждане на обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.288 ТЗ.

           Ищецът твърди, че с поръчка вх. № 0499/20.02.2012 г. "Софстрой” АД възложил, а „Прогрес” АД приел да изработи 31 броя пейки, модел 709; 5 броя кош, модел Т1, 54 броя решетка Р200. Страните се уговорили цената да бъде платена на два пъти - 40% като аванс, а останалата сума - след изработване на изделията и тяхната експедиция. Ищецът твърди, че е издал фактура № 3180/20.02.2012 г. за дължимия от възложителя аванс в размер на 4927,20 лв. с включен ДДС и на 29.02.2012 г. ответникът платил посочената сума, за което била издадена и данъчна фактура № **********/29.02.2012 г. След изработването на изделията ищецът издал втора проформа фактура № 3190/01.03.2012 г. за останалата дължима цена в размер на 7390,80 лв., а на 05.03.2012 г., когато всички заявени изделия били изработени,  монтирани (сглобени) и  изпратени на възложителя съгласно нареждане за експедиция № 247/05.03.2012 г., била издадена и данъчна фактура № **********/05.03.2012 г. за остатъка от дължимата цена.

                    Ищецът твърди, че ответникът приел изделията и данъчната фактура без възражения, но на датата на експедирането - 05.03.2012 г., но не платил дължимата цена. Изделията били превозени за сметка на ищеца до посочено от възложителя място - гр. Попово, но и след тяхното получаване в местоназначението на 06.03.2012 г., възложителят не платил. Цената не била платена и след многобройните покани. Затова ответникът дължал и обезщетение за забавено изпълнение на задължението да плати пълния размер на дължимата цена за периода 07.03.2012 г. до датата на подаване на настоящата искова молба в съда. Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 7390,80 лв., представляваща неизплатен остатък от цената за изработени и монтирани изделия, съгласно данъчна фактура № **********/05.03.2012 г. и 1 177,06 лв. - обезщетение заради забавено плащане. В с.з. иска съдът да се произнесе с неприсъствено решение.

                        Ответникът не изпраща отговор, не се явява в с.з. и не взема становище по иска.

             Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:

                    Неприсъственото решение не се мотивира по същество. На основание чл.239, ал.2 ГПК е достатъчно да се укаже, че кумулативното  предвидените в правната норма на чл.239, ал.1 ГПК предпоставки са налице, а именно: на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в с.з., и ако искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. С разпореждане от 04.10.2013 г., връчено при условията на чл. 50, ал.3 ГПК, на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в с.з. Освен това съдът намира иска за вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства, че ищецът е изработил описаните в поръчката изделия, за което ответникът е платил аванс. По делото няма данни да е постъпило плащане по издадената от ищеца фактура.

                    На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 056,63 лв. за държавна такса и  за адвокатско възнаграждение.

                      Предвид на изложеното съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

                     ОСЪЖДА при условията на чл.239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение „Софстрой” АД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Метличина поляна, № 15, ет.2, представлявано от Фридрих Георгиев Катцер, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 266, ал.1, изр. първо ЗЗД във връзка с чл.288 ТЗ на „Прогрес” АД със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, кв. Индустриален, представлявано от изпълнителния директор Славин Димитров Янакиев, ЕИК *********, сумата от 7 390,80 лв. (седем хиляди триста и деветдесет лева и 80 ст.), представляваща неплатената част от цената на изработени и доставени 31 броя пейки, модел 709; 5 броя кош, модел Т1 и 54 броя решетка Р200 по фактура № 168195 от 05.03.2012 г., както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.288 ТЗ сумата от 1 177,06 лв. обезщетение за забава на плащането по фактурата за периода от 07.03.2012 г. до 02.10.2013 г.

 

                   ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Софстрой” АД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Метличина поляна, № 15, ет.2, представлявано от Фридрих Георгиев Катцер, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Прогрес” АД със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, кв. Индустриален, представлявано от изпълнителния директор Славин Димитров Янакиев, ЕИК *********, сумата от 1 056,63  лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

 

                   Решението не подлежи на обжалване.

 

                  

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: