Р Е
Ш Е Н
И Е №393
гр.К., 15.07.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на петнадесети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №2137 по описа за 2019 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД във
вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 19.03.2015г. между ***.ЕООД, опериращо на пазара
на финансови услуги под търговската си марка ***.и А.П.А. е сключен Договор за
кредит №***., по реда на чл.6 от ЗПФУР, оформен съгласно чл.3, във вр. с чл.2
от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно
описана в Общите условия на ***.ЕООД и в съответствие със ЗПФУР.
Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в
системата на ***.на интернет страницата на кредитодателя www.vivus.bg, на която били представени и Общите условия,
които следвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата
преддоговорна информация с оглед изискванията на чл.8 от ЗПФУР. След подаване
на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на кредитополучателя
на интернет страницата на ***.. Кредитополучателят трябвало да подпише
договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона
„Подпиши“. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
потвърждавал, че е прочел и приемал условията на Договора за кредит и бланката
на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с
кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата по кредита по
описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. В процесния случай, на
19.03.2015г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на ***.под
№***. и явяващ се първи договор за кредит между тях. В заявката си А.П.А.
заявявал желание да му бъде отпусната сума в размер на ***.лв. Кредитът бил
отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 18.04.2015г.. Съгласно заявката
на ответника и условията по договора, сумата от *** лв. била отпусната на същия
ден – 19.03.2015г. на името на кредитополучателя по посочния от него в договора
предпочитан начин – чрез паричен превод, посредством Изипей. С настъпване на
падежа по договора – 18.04.2015г., кредитополучателят се задължил да върне сума
в общ размер *** лв., но същият не погасявал дължимите суми и изпаднал в
забава. На основание и съгласно т.13.3 буква „а“ от Общите условия, приложими
към договор за кредит №***. и във връзка с неизпълнението към неизплатената
остатъчна главница започвало да се начислява наказателна лихва, формирана чрез
надбавяне на наказателен лихвен процент – 10.01% към договорния лихвен процент
върху неизплатената главница за периода на просрочието. От ***.изпратили три
броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за
кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит - актуален
размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата,
съгласно т. 13.4. от Общите условия към договора за кредит се таксували по
10.00 лева за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател.
Въпреки отправените покани, ответникът не погасявал гореописаните вземания. На
01.02.2018г. ***.ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с „К.Б.“ ЕООД, в
качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания №ВGF-2018-005/01.02.2018г.,
по силата на който цедента прехвърлил на цесионера вземанията по Договор №***.,
срещу длъжника А.П.А., както следва: главница- ***, наказателна лихва – ***.лв.
за периода от 19.04.2015г. /денят, следващ падежната дата/ до 31.01.2018г.
/денят предхождащ датата на цесията/, отписани такси за събиране /цената на три
изпратени писма/ - ***.лв. или сума в общ размер на ***.лв.. Посочените
вземания били подробно описани в Приложение №1, неразделна част от Договора за
прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл.26 и
Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника
от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно
предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, „К.Б.“
ЕООД изпратило уведомление за цесията, чрез препоръчана пратка посредством
„Български пощи“ ЕАД, която била върната като отказана на 19.12.2018г. В
изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.99, ал. 4 от ЗЗД, ***.ЕООД
предоставило на „К.Б.“ ЕООД „Потвърждение за прехвърляне на вземания“ от
01.06.2018г. От сключването на договора за цесия забавата на ответника
продължавала. Счита, че в полза на „К.Б.“ ЕООД се формирало ликвидно и
изискуемо вземане спрямо А.П.А., от което претендира единствено сума в размер
на ***.лв., представляващи неплатена главница по договор за кредит
№99772350001. Моли съда да постанови решение, с което да осъди А.П.А. ***, да
заплати на „К.Б." ЕООД сума в общ размер ***.лв. и законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден срока
по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника счита иска за
допустим, но неоснователен. Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът можел да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Предишният кредитор /цедентът бил длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредито/цесионера намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето имало действие спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато и то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
С искова молба било представено изрично пълномощно, с което ищецът- цесионер е
упълномощен от цедента и предишен кредитор ***.ЕООД от негово име писмено да
уведомява длъжниците за прехвърлянето на вземанията по договори за кредит. Това
упълномощаване не противоречало на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4
от ЗЗД /решение №137/02.06.2015г. по гр.д.№5759/2014г. на ВКС, ІІІ г.о./. От
представените доказателства ставало ясно, че цесионерът от името на цедента
изпратил съобщение за извършената цесия, но същото не достигнало до длъжника.
Към исковата молба ищецът приложил уведомление с искане, то да бъде връчено от
съда, от което следвало, че преди завеждане на иска, цедентът не е уведомил
длъжника. Ответникът не бил уведомен и в хода на производството, т.к. не
участвал в него. Като назначеният от съда особен представител не упражнявал
свои процесуални права, а тези на страната, която представлява /в т.см. т.7 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК/.
Следователно длъжникът не можело да се счита за уведомен за цесията чрез
назначения особен представител. Поради това сключената между ***.ЕООД и „К.Б.“
ЕООД цесия, не е породила действие по отношение на А.П.А., той не бил уведомен
надлежно по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Предвид това ищецът не се явява
кредитор на ответника А.П.А., поради което предявеният иск следвало да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
От събраните по делото
доказателства, доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Не е спорно, а и от представеното
заверено копие на договор за кредит №***./19.03.2015 г.
се установява, че е сключен между ***.ЕООД в качеството на кредитодател и А.П.А.
в качеството на кредитополучател, с посочени постоянен адрес *** и текущ адрес
гр.К., ж.к.“***.“ бл.***., при следните условия: вид на кредита- потребителски,
сума на кредита-*** лв., лихвен процент-
0%, ГПР- 0%, срок на кредита- 30 дни, падеж на кредита-18.04.2015 г. и обща
дължима сума-*** лв. Посочено е, че
сумата се получава чрез
ИЗИПЕЙ. Представени по делото са общите
условия по договора за кредит. Не е спорно, а и от приетата по делото разписка
за извършено плащане от 19.03.2015 г. се установява, че ***.ЕООД е превело на А.П.А.
сумата от*** лв. Вписано в разписката е,
че плащането се извършва чрез системата за електронни плащания e Pay.bg.
От
представените договор за прехвърляне на вземания №ВGF-2018-005/01.02.2018г.,
ведно с Приложение №1 към него и потвърждение за прехвърляне на
вземания /л.13 и л.17/ се установява, че “*** “ ЕООД като цедент е
прехвърлил на „К.Б.“ ЕООД- цесионер вземания от длъжници по сключени
договори описани в Приложение №1/л.14-16/, заедно с всички привилегии,
обезпечения, лихви и други принадлежности,
а от Приложение №1 е видно, че е
прехвърлено и вземане по договор за кредит №***./19.03.2015 г. с
кредитополучател А.П.А. и с общ размер на вземане ***.лв. Старият кредитор “*** “
ЕООД -цедент
е подписал пълномощно /л.18/, с което е упълномощил цесионера „К.Б.“
ЕООД от
негово име да уведомява длъжници по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
прехвърлените вземания, предмет на сключения договор №ВGF-2018-005/01.02.2018г. В изпълнение на
пълномощното „К.Б.“
ЕООД е
изпратило до длъжника А.П.А.
уведомително писмо за прехвърленото вземане /л.19/, но видно от
приложеното известие за доставка на „Б.
п.“ ЕАД /л.20/ уведомлението е върнато от адреса гр.К., ж.к.“*** “ бл.*** с
отметка, че получателят е непознат на посочения адрес.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск е с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 във вр. с чл.99 от ЗЗД. За основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: наличие на облигационно правоотношение между "*** " ЕООД и ответника с предмет предоставяне на заемна сума; реалното предоставяне на заемната сума в размер на*** лв.; наличие на валиден договор за цесия, за който длъжникът е бил уведомен.
***.ЕООД е финансова институции по смисъла чл.3, ал.2 от ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК по сключения между него като кредитодател и ответника А.П.А. –кредитополучател договор за кредит №***./19.03.2015 г. по чл.6 от ЗПФУР.
Ищецът основава активната си
материално-правна легитимация на договор за прехвърляне на вземания №
ВGF-2018-005/01.02.2018г., ведно с приложение №1 към него, сключен
между дружеството като цесионер и ***.ЕООД като цедент.
От разпоредбата на чл.99 от ЗЗД следва, че кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. По делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът- цесионер е упълномощен от предишния кредитор да уведоми длъжниците от негово име за прехвърлянето на вземанията по сключените потребителски договори. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./. По делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът- цесионер е упълномощен от цедента и предишен кредитор ***.ЕООД от негово име писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по договори за кредит. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./. От представените по делото доказателства става ясно, че цедентът е изпратил уведомление за извършената цесия до длъжника на единият от посочените в договора за кредит адрес в гр.К., но уведомлението не е достигнало до адресата. Доставката на препоръчани пощенски пратки е услуга, подробно регламентирана с Общите условия на договора с потребители на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД /ОУ на ДПУПУППП/ – чл.44 и чл.53. Задължение на доставчика е да връчи пратката, а в предвидените в ОУ хипотези – да остави писмено служебно известие в пощенската кутия с покана получателят да се яви в пощенската служба. В процесния договор за кредит №***./19.03.2015г. страните не са уговорили уведомления, покани и други документи да се считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени до адресите за кореспонденция, изпратени на посочените в договора адреси. Ищецът не е навел твърдения и в тази връзка не са ангажирани доказателства, че е изпратил уведомление на ответника и на посочения в договора текущ, а и на вписаната в договора ел.поща /е-mail /. Предвид липсата на други предписани предпоставки, при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа, съдът приема, че не е налице фингирано връчване на уведомленията за извършената цесия. По тези съображения волеизявлението на цедента по чл.99, ал.3 от ЗЗД, направено преди подаване на исковата молба не може да се приеме за достигнало до длъжника. Съдебната практика е последователна в разбирането, че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99, ал.3, предл.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска съгласно чл.235, ал.3 от ГПК / в т.см. Решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г. на ВКС, II т. о. и др./. В хода на настоящото производство ответникът не е намерен, както на посочения в исковата молба адрес, така и на постоянния и настоящ адрес по справката в НБДН, поради което за да бъдат защитени правата му е назначен особен представител. Процесуалното представителство произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а представителството чрез назначаване на особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки /т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява / т.см. т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице / в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за прехвърляне на вземания /цесия/, а и след като особеният представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за уведомен за цесията. Предвид това съдът намира, че извършеното прехвърляне на вземания няма действие по отношение на ответника А.П.А., тъй като цесията не му е съобщена по предвидения от закона ред, т.е. не е спазено изискването на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника. Ето защо ищецът не се явява кредитор на ответника и предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл.240 вр. чл.99 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото
претенцията за разноски на ищеца се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК:*** , със
седалище и адрес на управление ***, п.к.1606 против А.П.А., с ЕГН-********** ***, иск с правно основание чл.79,
ал.1 във вр. с чл.240 във вр. с чл.99 от ЗЗД, за заплащане на сума в общ размер***
лв. –главница по договор за кредит №***./19.03.2015 г.,
сключен между ***.ЕООД и А.П.А., прехвърлена с договор за
прехвърляне на вземания №ВGF-2018-005/01.02.2018г., сключен между ***.ЕООД и „К.Б.“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: