Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 06.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена И................
………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 03053 по описа
за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано след
обезсилване решение № 53, т. VІІІ от 16.07.2014г.
по гр.д.№ 2178/2012г. на Районен съд град
Добрич, допълнено с решение № 81, т.Х от 06.11.2015г. по гр.д.№ 2178/2012г.
на ДРС в частта, в която първоначалният
ищец В.Й.В., ЕГН ********** и **ата му А.И.
С., ЕГН **********, като негов задължителен необходим другар са осъдени да заплатят на В.Н.И., ЕГН **********
сумата от 2 000 лева, (частичен иск от вземане
в общ размер от 39 375 лева за връщане
на припадащата ѝ част
от продажната цена по договор за покупко – продажба от 24.09.2008г.), като
дадена при първоначална липса на основание
по частично нищожен договор, сключен с нотариален акт № 66, том 8, рег.
№ 12288, дело № 739/2008г. на нотариус с рег. № 158 в регистъра на Нотариалната
камара, вписан с вх. рег. № 13934 от 24.09.2008год., Акт № 72, том 23, дело №
7160/2008год. на Службата по вписванията – Добрич, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.11.2012год. - датата на предявяване на
насрещния иск, до окончателното плащане, като делото е върнато на ДРС за разглеждане на иска по чл.42, ал.1 ЗЗД и
чл.190 във връзка с чл.189 ЗЗД на В.Н.И., ЕГН ********** против А.И. С., ЕГН **********;
както и в частта, в която В.Й.В., ЕГН ********** и **ата му А.И. С., ЕГН ********** като негов
задължителен необходим другар са осъдени
да заплатят на Г.С.Р., ЕГН **********
сумата от 1 500 лева (частичен иск от вземане в общ размер от 7 875 лева за връщане
на припадащата й част от продажната цена по договор за покупко –продажба от 24.09.2008г.), като
дадена при първоначална липса на основание
по частично нищожен договор, сключен с нотариален акт № 66, том 8, рег.
№ 12288, дело № 739/2008г. на нотариус с рег. № 158 в регистъра на Нотариалната
камара, вписан с вх. рег. № 13934 от 24.09.2008год., Акт № 72, том 23, дело №7
160/2008г. на Службата по вписванията – Добрич, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.11.2012год. - датата на предявяване на
насрещния иск, до окончателното плащане.
Следва да се посочи, че в хода на
производството пред въззивния съд, след оставяне без движение на насрещния иск,
с поправена искова молба рег.№ 3680 от 26.02.2016 год. е извършено уточнение на
петитума, че
заплатената продажна цена подлежи на връщане в случай на съдебно
отстранение от недвижимия имот /част от него - от А.И. С., продала чужд имот без представителна власт/. В
условията на евентуалност е заявена
претенция срещу първоначалния ответник В.Й.В. и А.И. С. за солидарното им
осъждане да върнат продажната цена по договора от 24.09.2008 год., като основание за възникване
на солидарността е посочена разпоредбата на чл.32, ал.2 СК.
Делото е върнато на ДРС с указание за
разглеждане на исковете по чл.42 ал.1 ЗЗД и чл.190 във връзка с чл.189 ЗЗД
на Г.С.Р., ЕГН ********** и В.Н.И. против А.И. С., ЕГН **********.
В хода на производството е
починала ищцата В.Н.И., поради което са били конституирани като страни по реда
на чл.227 ГПК освен подалата частичен иск Г.С.Р., и неподалите иск Я.С.Д. и М. С.Д. като нейни наследници - всяка от тях по
666,67 лева по частичния иск и по 13 125 лева по общата искова претенция.
Делото е било спряно до влизане в сила на решението по гр.дело № 4435/2017г. по
описа на ДРС. След постигане на съдебна спогодба по него, настоящото е
възобновено. По искането за конституиране на В.Й.В. като трето лице помагач на
ответника, съдът е намерил същото за неоснователно и го е отхвърлил.
С оглед установеното като
фактическа обстановка по главния иск, съдът, за да се произнесе по насрещните
искове, върнати за разглеждане от нов състав, съобрази следното:
Съгласно указанията
на ДОС в отменителното решение № 169 от 22.06.2016г. по в.гр.дело № 62/2016г., върнатите
за ново разглеждане насрещни искове следва да се разглеждат между посочените
страни – ищци В.Н.И. /земестена в хода на
производството от наследниците си Г.С.Р., Я.С.Д. и М.С.Д./ и Г.С.Р., ответник –
А.И. С.. Това е във връзка с последиците от решението по исковете по чл.42 ЗЗД и
чл.108 ЗС. Правото на собственост на първоначалния ищец В.В.
е уважено до размера от 8 824,14/13 725 ид.части, като в останалата част
за горницата в размер на 4 900,86/13 725 ид.части е обявено, че същите са
придобити в режим на СИО по време на брака между В.В.
и А. С.. Претендирано по исковете е
дължимо само от пълномощника-бивш **, действал без представителна власт, за
размера над идеалните части, придобити в режим на СИО – 4 900,86/13 725 идеални
части. Това е така, тъй като е осъществена хипотезата на чл.22, ал.3 СК /отм./
- **ата сама се е разпоредила с общи права върху недвижима вещ, другият ** - В.Й.В., е имал възможността да оспори разпореждането
в сроковете по чл.22, ал.3 СК /отм./, респективно по чл.24, ал.4 СК. Като не го
е сторил, разпореждането е породило вещно действие и притежаваните общо от
двамата ** - продавачи 4 900,86/13 725 идеални части от имота изцяло са
преминали към купувачката и нейния ** /починал преди образуване на делото/.
При съдебна евикция - реализирана
или евентуална, е налице неточно изпълнение на задължението да се прехвърли
правото на собственост, което поражда отговорност за продавача освен да върне
част от цената на имота при частична евикция, също и да обезщети купувача за
вредите - чл.190, ал.2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди извън посочените в чл.189, ал.1 ЗЗД, съгласно същата
разпоредба, се определя по общите правила за неизпълнение на задължението -
чл.82 и чл.83 ЗЗД. Съгласно чл.82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба
и пропуснатата полза, пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
При евикция продавачът дължи на
добросъвестния евинциран купувач обезщетение за вредата, съставляваща разлика
между платената цена и увеличената стойност на имота при съдебното
отстраняване, поради промени в пазарните условия. Вредата е пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на продавача и може да бъде
предвидена при пораждане на задължението. Добросъвестността на продавача има
правно значение само за отговорността за непредвидимите преки и непосредствени
вреди от евикцията.
Съгласно разпоредбите на чл.189 ал.1 и чл. 190 ЗЗД
право да развали договор за покупко-продажба на имота при евикция има само
добросъвестния купувач – този, който не е знаел, че имотът е обременен с
права на трето лице. Недобросъвестният купувач е лишен от правото да
иска разваляне на продажбата, като единствената възможност, която законът
му предоставя, е с разпоредбата на чл.192 ал.1, т.1 ЗЗД - ако претърпи съдебно
отстранение да иска да му бъде върната покупната цена. Релевантният момент за
преценка добросъвестността на купувача е сключването на сделката /Решение № 1196
от 05.02.2009г. по гр.д. № 4864/2007г. на ВКС, І г.о./ Купувачът е знаел, че имотът
е в режим на СИО, като е пристъпил към неговото закупуване чрез **ата А. И. С.- Василева и няма данни за
недобросъвестност.
В конкретния казус ищците В.И. /починала в хода на
делото и заместена от нейните наследници/ и ** й Г.Р., в първоначалната и
поправената впоследствие насрещна искова молба, желаят/претендират „връщане“ на
част от припадащите се суми от платената на продавача цена за имота съобразно
правата на всяка една от тях. Въпреки че е използвана думата „връщане“, с оглед
липсата на воля за разваляне на договора за продажба на процесния имот, то
очевидно се касае за искане за намаляване на цената в хипотезата на чл.190, ал.2 ЗЗД, уреждаща правата на купувач по
договор за продажба, когато част от вещта принадлежи на трето лице. В този
случай купувачът може да поиска разваляне на договора по съдебен ред, ако
според обстоятелствата се приеме, че не би сключил договора, ако знаеше това
/ал.1/ или в противен случай може да иска намаление на цената /ал.2/, като и в
двата случая има право и на обезщетение за вредите. Упражняването на едно от
правата по ал.1 или ал.2 е предоставено на волята на купувача.
Намалението на цената на недвижим
имот, който към момента на продажбата е бил обременен с тежест, се извършва с
оглед уговорената от страните цена. Пазарната стойност на имота към момента на
продажбата няма значение за отношенията между равнопоставени субекти, които
свободно са формирали и изявили волята си при сключване на договора за
покупко-продажба. Те са се съгласили, че вещта струва толкова, за колкото е
продадена от едната страна на другата, съответно именно така уговорената цена е
меродавна при намалението, което се извършва на основание чл.190 ЗЗД.
За да бъде основателен искът по
чл.190, ал.2 ЗЗД, следва да се установи наличието на следните предпоставки: че
е бил сключен валиден договор за покупко –продажба, наличието на вещни права на
трето лице върху част от прехвърления имот, които изключват правото на
собственост на ищеца за тази част, нежеланието на купувача да развали договора,
въпреки правата на третото лице
От събраните по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че на 24.09.2008г. между А.И.С.
и ищцата В.Н.И. /по време на брака си със С. Д. И., починал на 04.01.2010г./ е
сключен договор за покупко продажба на недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор №72624.618.229.7.55, намиращ
се в сграда с идентификатор №72624.618.229.7, разположена
в поземлен имот с идентификатор №72624.618.229 по кадастралната карта на гр. Добрич,
представляващ апартамент
№13, намиращ се на *-тия
етаж във вх.* на
бл.* в гр.
*, ул.”***”, състоящ се от 2 стаи,
кухня и сервизни помещения със застроена
площ от 62.46 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение №13 с площ от 3 кв.м., както
и съответните проценти от общите части
на сградата и от правото на
строеж върху поземлен имот №72624.618.229 по кадастралната карта на град
Добрич, обективиран в нотариален акт № 66, том VІІІ, рег. № 12288, дело
№739/2008г. на нотариус с рег. № 158 в регистъра на Нотариалната
камара, вписан под вх. рег.
№ 13934 от 24.09.2008г., акт № 72, нотариално дело
№ 7160 от 24.09.2008г.
на Службата
по вписванията – Добрич. Посоченият материален интерес е в размер на 8 500 лева. По гр.дело №
2178/2012г. по описа на ДРС като ответници са били конституирани и наследниците
на починалия – неговите дъщери Г.С.Р., Я.С.Д. и М.С.Д.. С подаването на писмен
отговор, насрещни искове са подали В.Н.И. и Г.С.Р. до размера на припадащите йм
се части от продажната цена на имота. С влязло в сила решение е уважен иск по
чл.108 ЗС, по силата на който се ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Н.И. с ЕГН ********** ***, Г.С.Р. с ЕГН ********** ***,
Я.С.Д. с ЕГН ********** *** и М.С.Д. с ЕГН ********** ***, че
В.Й.В. с ЕГН ********** *** е собственик на 8824.14/13725 идеални части от самостоятелен
обект с идентификатор
№72624.618.229.7.55, намиращ се
в сграда с идентификатор
№72624.618.229.7, разположена в поземлен
имот с идентификатор
№72624.618.229 по кадастралната
карта на гр. Добрич, представляващ апартамент
№13, намиращ се на 5-тия етаж във
вх.В на бл.17 в гр. Добрич, ул.”***”, състоящ се от 2 стаи,
кухня и сервизни помещения със застроена
площ от 62.46 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение №13 с площ от 3 кв.м., както
и съответните проценти от общите части
на сградата и от правото на
строеж върху поземлен имот №72624.618.229 по кадастралната карта на град
Добрич, като ОСЪЖДА В.Н.И., Г.С.Р., Я.С.Д. и М.С.Д. да
предадат владението на В.Й.В. върху тези 8824.14/13725 идеални части от същия
недвижим имот.
При тези съображения настоящият
съдебен състав приема, че в полза на В.Н.И.
/починала в хода на настоящото производство след връщане на делото от ВКС и
заместена по чл.227 ГПК от своите наследници
Г.С.Р., Я.С.Д. и М.С.Д./ и Г.С.Р. е възникнало субективното право да бъдат обезщетени за
частична евикция. По делото е безспорно установено, че същите не са собственици
на 8 824,14/13 725 идеални части от прехвърления имот, поради което
платената от купувача цена по договора от 24.09.2008г. в размер на 8 500 лева
следва да бъде намалена със сумата от 3 035,14 лева до размера на 5 464,86
лева. Намалението на цената по чл.190, ал.2 ЗЗД се извършва с оглед уговорената
от страните цена /вж. Решение № 457 от 02.11.2011г. по гр. д. № 498/2011г.,
ВКС, IV г.о./. Първоначалната ищца по насрещния иск В.Н.И. /починала и
заместена в хода на производството от наследниците си Г.С.Р., Я.С.Д. и М.С.Д./ би имала право по иска по чл.190, ал.2 ЗЗД на
сума в размер на 4 554,05 лева /по 1 518,02 лева за всяка от
наследниците/, а ищцата Г.С.Р. – на сумата от 910,81 лева.
Предвид изложеното, всички
възражения от страна на пълномощниците на ответника за неоснователност на
насрещните искове следва да се отхвърлят. Съдът намира, че
насрещните искове от Г.С.Р., Я.С.Д.
и М.С.Д. в качеството им на наследници на първоначалния
ищец по насрещния иск В.Н.И. са основателни до поисканите частични размери – от по 666,67 лева за всяка
една от трите /пълният претендиран размер е от по
13 125 лева за всяка една от тях/, а за Г.С.Р. – до размера от 910,81 лева, като за горницата до претендираните
1 500 лева се отхвърли като неоснователен.
Предвид уважаване
на частичните насрещни искове до претендирания размер, подлежат на уважаване и акцесорните
за претендираната законна лихва върху главниците от датата на подаване на
насрещните искове – 29.11.2012г., до окончателното плащане.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците по насрещните искове
са дължими разноските както следва: на Г.С.Р., Я.С.Д. и М.С.Д. в качеството
им на наследници на първоначалния ищец по насрещния иск В.Н.И. – 180 лева, а на Г.С.Р. – 97,15 лева съразмерно уважената част от иска. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по насрещния иск са дължими разноските съсъразмерно
отхвърлената част от иска на Г.С.Р. – 98,20 лева.
Р Е
Ш И
:
ОСЪЖДА А.И. С., ЕГН **********
с адрес ***, да
заплати на Г.С.Р., ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.190, ал.2 ЗЗД в качеството
на наследник и заместила по реда на чл.227 ГПК
съобразно наследствените права първоначална ищца по насрещния иск В.Н.И. с ЕГН ********** *** и припадащата й част от
продажната цена на имота, сумата от 666,67
лева /шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща частичен иск /пълният размер е от 13 125 лева/ от
стойността на намалената с 4 900,86/13 725 ид.части
от заплатената цена в размер на 8 500 лева за процесния
имот, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на насрещните искове – 29.11.2012г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А.И. С., ЕГН **********
с адрес ***, да
заплати на Я.С.Д., ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.190, ал.2 ЗЗД в качеството
на наследник и заместила по реда на чл.227 ГПК
съобразно наследствените права първоначална ищца по насрещния иск В.Н.И., ЕГН ********** и припадащата й част от
продажната цена на имота, сумата от 666,67
лева /шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
частичен иск /пълният размер е от 13 125 лева/ от стойността на намалената
с 4 900,86/13 725 ид.части от заплатената цена за
процесния имот в размер на 8 500 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещния иск
– 29.11.2012г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А.И. С., ЕГН **********
с адрес ***, да
заплати на М.С.Д., ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.190, ал.2 ЗЗД в качеството
на наследник и заместила по реда на чл.227 ГПК
съобразно наследствените права първоначална ищца по насрещния иск В.Н.И. с ЕГН ********** *** и припадащата й част от
продажната цена на имота, сумата от 666,67 лева /шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляваща частичен иск /пълният размер е от 13 125 лева/
от стойността на намалената с 4 900,86/13 725 ид.части
от заплатената цена в размер на 8 500 лева за процесния
имот, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на насрещните искове – 29.11.2012г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А.И. С., ЕГН **********
с адрес ***, да
заплати на Г.С.Р., ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.190, ал.2 ЗЗД в качеството
на ищец по насрещен иск и припадащата й част от продажната цена на имота,
сумата от 910,81 лева /деветстотин и
десет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща частичен иск /пълният
размер е от 7 875 лева/ от стойността на намалената с 4 900,86/13 725
ид.части от заплатената цена за процесния имот в размер на 8 500 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещния
иск – 29.11.2012г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
от присъдените 910,81 лева до претендираните 1 500 лева.
ОСЪЖДА А.И. С., ЕГН **********
с адрес ***, да
заплати на Г.С.Р., ЕГН ********** с адрес ***, Я.С.Д., ЕГН ********** с адрес *** и М.С.Д., ЕГН **********
с адрес ***, сумата
от 180 лева /сто и осемдесет/,
представляваща сторените по делото разноски по насрещния иск в качеството им на
наследници и заместили по реда на чл.227 съобразно наследствените права
първоначална ищца по насрещния иск В.Н.И. с ЕГН ********** *** и припадащата й част от продажната цена на имота.
ОСЪЖДА А.И. С., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Г.С.Р., ЕГН **********
с адрес ***, сумата
от 97,15 лева /деветдесет и седем
лева и петнадесет стотинки/, представляваща сторените по делото разноски
съразмерно на уважената част от насрещния иск за припадащата й част от
продажната цена на имота.
ОСЪЖДА Г.С.Р., ЕГН **********
с адрес ***, да
заплати на А.И. С., ЕГН **********
с адрес ***, сумата
от 98,20 лева /деветдесет и осем
лева и двадесет стотинки/, представляваща сторените по делото разноски
съразмерно на отхвърлената част от насрещнияя иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :