Р Е Ш Е Н И Е № 260339
28.05.2021
г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 26.03.2021г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 4593 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
В искова молба се твърди, че Сливенски районен съд е издал, в
производството по ч.гр.д.№ 1946/2011г., изпълнителен лист, с който Ф.Д.Е.
бил осъден да заплати на „Топлофикация-Сливен“ЕАД главница в размер 1
562.44лв., ведно със законната лихва, която е в размер 1 514.24лв. и
неолихвяема сума от 50лв. Ищецът счита,
че не ги дължи, защото са погасени по давност и предявява искове съда да
установи това с решение. От съдържанието на исковата му молба може да се
заключи, че твърдението му е, че изпълнителния лист е бил образуван в
изпълнително дело, последното действие, прекъсващо теклата в негова полза
погасителна давност, по което е било от 31.07.2015г., от който момент е
започнала да тече нова, като е изтекла на 31.07.2018г., защото вземанията са за
периодични плащания и се погасяват с краткия, 3-годишен давностен срок.
Ищецът претендира сторените от него разноски по настоящото дело.
На ответникът бе връчен препис от исковата молба, но не е депозиран писмен
отговор.
В проведеното по делото съдебно заседание присъстваха процесуални представители
и на двете страни. Представителят на ищеца поддържа исковете, а пълномощника на
ответника изразява мнение, че вземанията не са погасени по давност, защото в
хода на изпълнителното дело са били предприемани изпълнителни действия, които
са прекъсвали погасителната давност. Прави възражение за прекомерност на
сторените от ищеца разноски.
След като обсъди събраните по делото
доказателства съда приема за установени следните факти:
Видно от документа, представляващ лист №7 от материалите по делото, на
26.05.2011г. е издаден, в полза на „Топлофикация Сливен“ЕАД, изп.лист, по
силата на който Ф.Е. следва да заплати на дружеството главница в размер 1
860.88лв., представляваща стойността на топлинна енергия, заедно със законната
лихва, считано от 01.04.2011г.; лихва в размер на 315.59лв. за периода
30.11.2007г.- 14.03.2011г. и разноски в размер на 25лв. От поставения в горния
десен ъгъл на листа печат се установява, че той е бил образуван през 2011-та
година в изпълнително дело при частен съдебен изпълнител /М.М./, производството
по което е прекратено на 28.02.2020г.
Установява се и че последното изпълнително действие е от 31.07.2015г.
От документа, представляващ лист № 6 – покана за доброволно изпълнение, е
видно, че през 2020г. листа е бил образуван в ново изпълнително дело, при друг
ЧСИ /П.Г./.
Така установените факти налагат
следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове, а претенциите са съда да
приеме, че ищеца не дължи на ответника- кредитор сумите, за които ЧСИ му е връчил покана за доброволно
изпълнение да заплати. Единственият наведен аргумент е, че в полза на
длъжника/ищеца е изтекла погасителна давност. Според Е. този срок е 3-годишен,
като е започнал да тече от 31.07.2015-та година.
Съдът намира този довод, а поради това- и исковете, за основателни.
Погасителният давностен срок, на който се позовава ищеца, е краткия по закон
/Закона за задълженията и договорите/ 3-годишен. Точно той е приложим за
вземания като това на ответното дружество и др. подобни- за топлинна енергия,
питейна вода и т.н., защото отдавна е
установена съдебната практика, че те са периодични плащания и поради това се
погасяват именно с нея. Вземанията за лихва за забава се погасяват със същата
давност и то направо, по силата на изрична законова норма- чл.111 б.“в“1
предл.второ от ЗЗД.
Както се установи от издадения в полза на „Топлофикация Сливен“ЕАД
изп.лист, той на два пъти е бил образуван в изпълнително дело. Първото е от
годината на издаването- 2011-та, като е било при ЧСИ М.М.. Видно от поставения
в горния десен ъгъл от нея печат, последното изпълнително действие е от
цитираната по-горе дата- 31.07.2015г. То със сигурност е прекъснало теклата до
него момент погасителна давност, а от следващия ден е започнала да тече нова,
която също е 3 години.
Очевидно, че листа е върнат на кредитора през 2020г., след което, през
същата година, въз основа на него е образувано ново изп.дело. Доста време преди
това обаче задълженията на Е. са били погасени по давност- на 01.08.2018-та
година.
Задълженията на мъжа обаче са онези по изпълнителния лист, а не по поканата
за доброволно изпълнение. По тази причина съда не може да уважи втория и третия
от исковете, за разлика от първия, в пълен размер. Първото, главно задължение е
за главница от 1 868.88лв. Видно е от поставените на гърба на листа печати от
съдебния изпълнител, че на взискателя неколкократно са били изплащани парични
суми, с което очевидно главницата е била намалена до размер, формиращ цената на
първия иск- 1 562.44лв. Поради това той ще бъде уважен изцяло. Вторият и
третият също са основателни, но само до размерите, посочени в листа- 315.59лв.
за мораторна лихва и 25лв. разноски, за
която сума може да се приеме, че е неолихвяема. Поради това съда ще уважи
втория и третия от исковете частично.
За съда по настоящото дело е ясно как е формирано задължението на Е. по
връчената му от ЧСИ П.Г. покана за доброволно изпълнение в размер 1 514.24лв.-
това е начислена върху дължимата от него лихва забава в плащането на главницата
и е неясно как и защо е формирано задължението за неолихвяема сума от 50лв.
Изходът на делото означава, че на ищеца се следват разноски, но не в пълен
размер, а съразмерно уважената част от исковете- чл.78 ал.1 от ГПК. Разноските
на Е. са общо 573.07лв., от тях
заплатена държавна такса от 173.07лв. и адвокатско възнаграждение 400лв. Съдът
не споделя възражението на проц.представител на ответника, че тези разноски /а
всъщност-адвокатското възнаграждение/ са прекомерни- предвид размера на
паричните вземания, предмет на настоящото дело- така чл.7 ал.2, т.1 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. Ето защо, на това основание на ищеца се следва сумата
348.80лв.
Водим от изложеното, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И :
На основание чл.439 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф.Д.Е. с ЕГН **********
и съдебен адреса*** НЕ ДЪЛЖИ, поради
погасяването на задълженията с изтекла в негова полза давност, на „Топлофикация
Сливен”ЕАД с ЕИК *********; със седалище гр.Сливен и адрес на управление на
дейността- ул.“Стефан Караджа“ №23 сумите: главница от 1 562.44лв./хиляда петстотин шестдесет и два лева и четиридесет и
четири стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2011г.; лихва за
забава за периода 30.11.2007г.-14.03.2011г. в размер 315.59лв./триста и петнадесет лева и петдесет и девет стотинки/ и
разноски в размер 25лв./двадесет и
пет лева/, като за задълженията на мъжа е издаден от Сливенски районен съд, в
полза на търговското дружество, по ч.гр.д.№ 1946/2011г. изпълнителен лист
от 26.05.2011г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни втория установителен иск- за горницата над
315.59лв. до пълния заявен размер- 1 514.24лв., а третия установителен иск- за
разликата над 25лв. до пълния заявен размер-50лв.
НЕ УВАЖАВА основаното на чл.78 ал.5 от ГПК възражение на „Топлофикация
Сливен”ЕАД за прекомерност на заплатеното от Ф.Д.Е. на пълномощника му- адв.М.П.
***, адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофикация Сливен”ЕАД с ЕИК ********* и седалище гр.Сливен да заплати, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, на Ф.Д.Е. с ЕГН **********,
направените от последния разноски в настоящото дело, съразмерно уважената част
от предявените искове 348.80лв./триста
четиридесет и осем лева и осемдесет стотинки/, а отхвърля искането над този
размер до пълния претендиран- 573.07лв.
Решението подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с жалба, която
трябва да се подаде чрез районния съд, в 2-седмичен срок, течащ от момента на
връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ.