РЕШЕНИЕ

 

Номер   1979                       20.11 Година  2018           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

 

На    тринадесети  ноември                                 2018    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    3590      по описа за            2018     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0333-000163/10.04.2018г. на Началника на РУП Стамболийски ОДМВР гр. Пловдив, с което на Д.Л.П. ЕГН ********** са наложени две административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 300лв. и 10лв. за извършени нарушения по чл.139 ал.5 и по чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата.

   

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

       ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

 

 

МОТИВИ :

           

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0333-000163/10.04.2018г. на Началника на РУП Стамболийски ОДМВР гр. Пловдив, с което на Д.Л.П. ЕГН ********** са наложени две административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 300лв. и 10лв. за извършени нарушения по чл.139 ал.5 и по чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата.

    Жалбоподателят Д.Л.П. чрез пълномощника си по делото адв. С., моли да се отмени Наказателното постановление, по съображения, изложени в жалбата и съдебно заседание.

   Въззиваемата страна- ОДМВР гр. Пловдив, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.  

 

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против П. за това, че на 05.04.2018г. около 16.30часа в Община Родопи на път трети клас № 8005-км.5 пътен възел с АМ „Тракия” като водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ” с рег. № … като: 1. Управлява МПС по третокласен път част от републиканската пътна мрежа без заплатена винетна такса към момента на съставяне на АУАН, без залепен винетен стикер съгласно чл.10 ал.1 от ЗП; 2. Не може да представи контролен талон към СУМПС.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № Г868432/05.04.2018г., същият е съставен против жалбоподателя за посочените нарушения, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителя С.С.К. изцяло поддържа изложените в него констатации. Същият допълва, че лично е установил извършеното, като възприел, че жалбоподателят слязъл от магистралата, завил към с. Цалапица, а знак Д 25 бил поставен на пътя с. Цалапица-гр. Съединение и не е имал възможност да го види.

         По делото е представен и приет фискален бон за закупуване на винетка за автомобила на жалбоподателя, както и справка от Сектор „ПП” ОДМВР гр. Пловдив, видно от която мястото на нарушението е част от републиканската пътна мрежа и е посочено мястото на знак Д25.

         От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършени от страна на Д.Л.П. административни нарушения по чл. 139 ал.5 и чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя К., дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая. Същите напълно се подкрепят от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, справка за нарушител от региона, справка от Сектор „ПП” ОДМВР гр. Пловдив, Заповеди. Във връзка с това следва да се посочи, че липсват основания да не бъдат кредитирани показанията на актосъставителя, който подробно описва собствените си констатации, като без съмнение заявява, че жалбоподателят е управлявал МПС, на което не е имало залепен винетен стикер по републикански път.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗДвП във връзка със задължението за движение по републиканската пътна мрежа само след заплащане на дължимата винетна такса, както и това всеки водач да носи и да представя при поискване от компетентните органи необходимите документи, доказващи правоспособността му.

 

   Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 18-0333-000163/10.04.2018г. на Началника на РУП Стамболийски ОДМВР гр. Пловдив, с което на Д.Л.П. ЕГН ********** са наложени две административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 300лв. и 10лв. за извършени нарушения по чл.139 ал.5 и по чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

  

      Що се отнася до размера на наложените наказания „ГЛОБА”, то видно от правилно посочените санкционни норми на чл.179 ал.3 т.4 и чл.183 ал.1 т.1, пр. 2 от ЗДвП, те са в рамките на определения размер на санкциите за реализираните от жалбоподателя нарушения. Следователно правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно тези размери, като е преценил конкретната тежест на извършеното.

 

     По делото се сочат, но при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията, наведени в жалбата и съдебно заседание, тъй като видно от текстовете като на АУАН, така и на атакуваното НП, в същите в достатъчна степен са индивидуализирани мястото, датата, времето, начина на извършване на нарушението и самоличността на извършителя. В тази връзка въз основа на тях може по категоричен начин да бъде установено точното деяние на жалбоподателя, както и обстоятелствата, при които е осъществено. Тоест безспорно се установява деянието и извършителя, поради което и не може да се приеме, че е налице нарушение на процесуалните правила или нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

    На следващо място категорично се установи, че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил по път, част от републиканската пътна мрежа и на участък, който попада извън границите на урбанизираните територии. Следователно за него е възникнало задължение да заплати съответната винетна такса и да разполага с винетен стикер, който да е поставен на предвиденото за това място. От показанията на разпитания като свидетел актосъставител и от необорени констатации в АУАН се установи, че към момента на проверката П. не е бил поставил такъв стикер, нито е бил заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП за управляваното от него пътно превозно средство. Последното същият е сторил едва почти десет дни по-късно – на 13.04.2018г., видно от фискалния бон, приложен по делото. В тази връзка следва да се посочи, че фактическият състав на заплащането на винетка включва поредица от две действия в своята нормативно установена последователност – закупуване на винетка и залепване на винетен стикер. За да има право водач на ППС да ползва републиканската пътна мрежа, той трябва да отговаря на две кумулативно дадени условия, а именно: да е налице заплатена винетна такса за съответния период и категория ППС и валидният винетен стикер да е залепен на долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС. Налице е един фактически състав, на който следва да отговаря всеки водач на ППС, който иска законно да ползва републиканската пътна мрежа. В този случай съдът приема, че правилно наказващият орган е реализирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на водач на ППС по чл. 179, ал. 3 ЗДвП. Наистина налице е списък и забележката към него, в който изрично са изключени околовръстните пътища, но това не се отнася до път трети клас № 8005, който е част именно от републиканската пътна мрежа и за него винаги се дължи винетна такса. Освен това липсата на знак Д25, който непосредствено да е бил възприет от П., не отменя задължението на водачите на МПС да заплатят винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа. Съгласно разпоредбата на чл.121а от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци с пътен знак Д25 „За използването на пътя се изисква платена винетна такса“ се сигнализира републикански път, чието използване изисква платена винетна такса. Наличието или липсата на знак Д25 не означава въвеждане на задължение или не за управление на ППС със заплатена винетна такса. Поставянето или не на пътен знак „винетка“ не изключва виновността на поведението на жалбоподателя и не го освобождава от отговорност. Още повече, че информацията за списъка на пътищата, за които се дължи винетна такса, е общодостъпна за всеки един гражданин (така Решение № 1540 от 13.09.2017 г. по а.н.д. № 4018/2017 г. на Районен съд – Пловдив, потвърдено с Решение № 2224 от 13.12.2017 г. по к.а.н.д. № 2856/2017 г. на Административен съд – Пловдив). При така установените факти се налага извод, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му във вина нарушение.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                     

        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.