МОТИВИ:
Срещу подсъдимия В.В.Л. *** е предявено обвинение по чл. 159 ал.4 т.1 във вр. с
ал.1 във вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа обвинението.
Разпитан в хода на разследването
подсъдимият признава вината си.
По искане на подсъдимия В.Л. и неговия защитник, делото бе разгледано по
реда на глава ДВАДЕСЕТ И СЕДМА от НПК -
съкратено съдебно следствие, като съобразно разпоредбата на чл. 371 т.2 от НПК
подсъдимият призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират други доказателства относно тези
факти.
Въз основа направеното самопризнание от подсъдимия В.Л.,
съпоставено с показанията на свидетелите М.К.Р., К.Р.Р., П.К. Р., В.Д.П., М.М.Г.,
П.П.А., Л.И.Б., заключението на съдебно-психологичната експертиза, както и останалите
писмени материали, съдържащи се в Сл.д. №12/2019г. по описа на ОСООП Габрово, всички приобщени по
предвидения от НПК ред и имащи значение за изясняване обстоятелствата по
делото, както следва:протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на
веществени доказателства, фотоалбум, разписка, 6 броя справки от НБД Население,
справка за съдимост, справка-характеристика, съдът намери за установена
следната фактическа обстановка:
На 02.02.2019г. в следобедните часове св.М.К.Р., на
12 години, М. М.С., на 12 години, св.Л.И.Б., на 14 години и подсъдимия В.В.Л.,
на 16 години се срещнали в района на студентското общежитие в гр. Габрово, кв.
„Трендафил". Четиримата се познавали от преди. Известно време след това
четиримата решили да отидат в горичката зад магазин „Лидъл", находящ се в
гр.Габрово, кв."Младост" на ул."Свищовска". Когато отишли
там св. М.Р. седнал на една стара автомобилна гума. Четиримата разговаряли.
Свидетелят Б. поискал от св.М.Р. да му направи „свирка". Първоначално Р.
не се съгласил, но св.Б. настоял отново, след което си свалил панталона.
Свидетелят Б. извадил половия си орган, който бил в състояние на ерекция и го
пъхнал в устата на св.М.Р.. Малко след това св.Р. се отдръпнал. Случилото се
между двамата било заснето от подсъдимия В.Л. с мобилния му телефон. Веднага
след това Р. си тръгнал, тъй като имал уговорка да се срещне до магазин „Лидъл"
с майка си - св. К.Р.Р..
Същата вечер подъсдимия Л. изпратил на св. Б. чрез
приложението „Месинджър" направената от него снимка, който като я видял
веднага я изтрил.
Подсъдимият В.Л. изпратил на св. М.М.Г. чрез
приложението „Месинджър и „Вайбър" направената от него на 02.02.2019г.
снимка на свидетелите М.Р. и Л.Б., която отразявала действия на полово
удовлетворение без съвкупление между лица от един и същи пол.
Направената от подсъдимия Л. чрез мобилния му телефон
снимка, на която се виждат действия на полово удовлетворение без съвкупление
между лица от един и същи пол - ненавършилите 18- годишна възраст М.К.Р. и Л.И.Б.
е неприличен, неприемлив и несъвместим с обществения морал материал, чието
съдържание изобразява реално блудствено действие между лица от един и същи пол
и като такава тя представлява порнографски материал по смисъла на чл.93 т.28 от НК.
Така установената фактическа обстановка не е предмет
на оспорване от страна на подсъдимия В.Л.. Същият призна фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да се не събират други
доказателства досежно тези факти.
Самопризнанието направено от подсъдимия В.Л.
се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства, които са в такава
взаимовръзка, че преценени поотделно и в тяхната съвкупност, налагат
категоричния и несъмнен извод, относно авторството на деянието и начина на
извършване.
При така установеното от фактическа страна от правна
страна настоящия състав на съда намира, че подсъдимия В.В.Л. е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по
чл. 159 ал.4 т.1 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК.
От обективна страна, деянието е осъществено, като
подсъдимият Л., като непълнолетен, но
след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си е създал порнографски материал, като е направил снимка с
мобилния си телефон на М.К.Р., на 12 години и на Л.И.Б., на 14 години в момент,
в който и двамата извършват действия на полово удовлетворение без съвкупление и
разпространил тази снимка чрез мобилните приложения „Месинджър" и
Вайбър", като я изпратил на М.М.Г. и Л.И.Б..
От субективна страна деянието е извършено при форма
на вината – пряк умисъл, деецът е съзнавал общественоопасните последици и пряко
е целял тяхното настъпване.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
обсъди смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите
за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието
и наложи наказание при приложението на разпоредбата на чл. 58 а ал.4 във вр. с
чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК – ПРОБАЦИЯ
със следните пробационни мерки - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за
срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност на изпълнение ДВА пъти седмично и
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Смекчаващи вината обстоятелства- чистото съдебно
минало, млада възраст, разкаяние за стореното, изрядно процесуално поведение.
Самопризнанието не следва да се отчита като
смекчаващо обстоятелство отново, тъй като то е задължително за производството
по което бе разгледано делото.
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
Степента на
обществена опасност на подсъдимия, като деец е ниска предвид съдебното му
минало.
Степента на обществена опасност на деянието е висока,
същото засяга охранявани обществени
отношения, които осигуряват и съблюдават половия морал и правилното духовно и
физическо развитие на подрастващите.
За деянието извършено от подсъдимия е предвидено
наказание до три година лишаване от
свобода, съобразно разпоредбата на чл. 63 ал.1 т.3 от НК.
След извършеният анализ на обстоятелствата имащи
значение за определяне на наказанието, съдът намира, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства при
наличието на които и най-лекото предвидено от закона наказание, ще се окаже
несъразмерно тежко и са налице
предпоставките за определяне на наказанието при приложение разпоредбата на чл.
55 от НК, която в случая се явява и по-благоприятна за дееца.
Прилагайки разпоредбата на чл. 55 от НК съдът замени
предвиденото от закона наказание лишаване от свобода с пробация, съобразно чл.
55 ал.1 т.2 б. Б от НК, като счита, че за постигане целите на наказанието и
оказване на нужното въздействие спрямо подсъдимия, следва да бъдат определени
двете задължителни пробационни мерки, а именно - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ
СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ, за срок от
ЕДНА ГОДИНА за всяка една от мерките, като периодичността за изпълнение на
пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес да е два пъти седмично.
В разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК е
предвидено за непълнолетните извършители наказанието лишаване от свобада да се
заменя с пробация или обществено порицание. Съдът намира, че подходящото
наказание спрямо подсъдимия е именно пробацията, като това наказание ще
постигне целеният ефект, а не обществено
порицание.
С наложените пробационни мерки по вид и размер ще
бъде упражнен контрол върху подсъдимия, като ще бъде постигнато целеното
превъзпитателно въздействие спрямо него с реалното ограничаване на
неговите права на свободно придвижване и
да определя сам режима си на живот, като това ограничаване на правата му се явява последица от извършеното от него
престъпление. Освен това наложената мярка - задължителните срещи с пробационен
служител има подчертано възпитателен характер, като чрез нея се въздейства спрямо подсъдимия и се упражнява контрол срямо него.
Съдът счита, че така определеното наказание по вид и
размер съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и че така наложеното наказание е справедливо и с него ще бъдат постигнати
целите предвидени в чл. 60 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия В.В.Л. да заплати направените по
делото разноски в размер на 201,60 лева по сметка на ОСООП Габрово, на
основание чл. 189 ал.3 от НПК.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: