РЕШЕНИЕ
№ 1622
гр. Русе, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20254520104456 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от Т. С. Ц. от
гр.Русе чрез редовно упълномощен процесуален представител срещу "Аксес
Файнанс" АД-София Твърди, че на *** г. Сключила Договор за паричен заем
«Бяла карта» с ,,Аксес Файнанс" ООД, чиито правоприемник е ,,Аксес
Файнанс" АД/, по силата на който ответното дружество поело задължението
да й предостави сумата от 300 лв., а ищцата се задължила да я върне, ведно с
възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: Общ размер на
кредита - 300 лв.; ГПР - 45,90 %; Лихвен процент на кредита – 43,20 %. В
договора, обаче, на ищцата било вменено и задължението да предостави един
от следните видове обезпечения на кредита: „1. Едно физическо лице –
поръчител, което да отговаря на изброени изисквания; 2 . Банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя, за сумата от 457,29 лв. със срок на валидност 2
годии след сключването на договора. Ищцата твърди, че така още при
изготвянето на договора икономически по-силната страна предвидила
неизпълними условия пред заемополучателя за предоставяне на обезпечения,
при непредставянето на които ответното дружество предвидило заплащане на
допълнителна неустойка в размер на 10% от усвоената, но непогасена
главница, която се начислявала ежемесечно и се включвала към размера на
месечната погасителна вноска. В чл.21, ал.1 от договора било предвидено и
1
друго допълнителни задължение за нея под формата на разходи за събиране на
вземания, които се начислявали ежедновно в определен размер - 2,50 лв. на
ден. Така при отпуснат заем от 300 лв., ищцата била задължена да върне общо
суми в размер надвишаващ максимално допустимия размер на ГПР съгласно
ЗПК. Това следвало и от задължението да сключи застраховка с конкретно
посочено от кредитодателя лице, която макар и озаглавена «Доброволна
застраховка» била задължителна клауза от договора между страните, без която
кредитът не би бил отпуснат. Поради горното ищцата счита, че процесният
договор за паричен заем е изцяло недействителен по смисъла на ЗПК и ЗЗП. В
условията на евентуалност счита, че същият съдържа и отделни нищожни
клаузи – разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 20, чл. 21, ал 4, чл. 21, ал. 5 и чл.
28. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена
недействителността на Договор за паричен заем «Бяла карта», сключен на ***
г., поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условие на
евентуалност моли да бъде прогласена нищожността на горепосоччените
отделни негови клаузи. Претендира и разноските, направени в настоящото
производство.
Ответникът оспорва предявените искове.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
От фактическа страна:
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на
на *** г. между страните по делото е бил сключен Договор за потребителски
кредит "Бяла карта“. По силата на договора, кредиторът "Аксес Файнанс" АД-
София с правоприемник ,,Аксес Файнанс" АД-София, е предоставил на
кредитополучателя Ц. кредит в размер на 300.00лв., със срок на кредита –
неопределен срок, Годишен лихвен процент /ГЛП/ - 43.20%, Лихвен процент
на ден- 0.12% и Годишен процент на разходите /ГПР/ - 45,90.
В чл.15 от договора е предвидено задължение на кредитополучателя да
предостави един от следните видове обезпечения на кредита: „1. Едно
физическо лице – поръчител, което да отговаря на изброени изисквания; 2 .
Банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата от 457,29 лв. със срок
на валидност 2 годии след сключването на договора. В чл.20 от договора е
посочено, че при непредставяне на обезпечението по чл.15
кредотополучателят дължи неустойка в размер на 10% с подробно посочени
параметри, която се включва към текущото месечно задължение/месечна
погасителна вноска/. В чл.21, ал.4 е предвидено начисляване на суми за
разходи за събиране на вземането, но не при реалната направа на такива, а под
формата на ежедневно дължима сума от 2,5 лв. на дене, т.е. на практика
2
неустойка за неизпълнение, начислявана подневно. В чл.21, ал.5 от договора е
предвидено при неизпълнение над 120 лв. след настъпване на предсрочна
изискуемост да се дължи еднократно сума в размер на 100 лв. В чл.21, ал.1 от
договора е предвидена възможност за обявяване на предсрочна изискуемост
при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя. В чл.28
от договора е предвидено еднократно заплащане на такса за издаване на у-ние
за липса на задължение. Договорът не съдържа погасителен план с посочени
месечни вноски..
От правна страна:
По главния иск за цялостна нищожност на договора:
Ответното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Основателно е
релевираното в исковата молба основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да
гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото
задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение
да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания,
3
защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 45.90 %, а
договорната лихва е 43.20 %. Не става ясно какво представлява разликата
между горните проценти и кои разходи, посочени в договора покрива. Видно
е, че отделно е предвидена неустойка за непредставяне на обезпечение, която
не е включена в посочения ГПР. Това поставя потребителя в положение да не
знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в
това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на
посоченото законово основание. Наред с това, клаузата на чл. 20 от договора,
касаеща задължението за заплащане на неустойка при неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение на кредитора
е нищожна, поради противоречие на добрите нрави и тъй като е сключена при
неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Това е така,
защото с включването на тази неустойка в ГПР действителният ГПР със
сигурност надвишава максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Предвидената неустойка не е за неизпълнение на същинското
задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение
за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Така
уговорена, тази неустойка противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй
като по този начин на практика обезщетението, което кредиторът би получил
при неизпълнение, би надхвърлило максимално допустимия размер на
обезщетението за забава, а именно законната лихва. Изрично в посочения
текст е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. С подобно действие са и разпоредбите на чл.21, ал.4, чл.20,
ал.5 от договора, които също водят до надвишаване на максимално
допустимия ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК. В настоящия случай ГПР по договора
се оказва не само некоректно посочен, но и по-висок от записаното в него
45.90 %, а съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22
неточното посочване на размера на ГПР се приравнява на липса на ГПР, което,
съгласно чл. 22 ЗПК, влече нищожност на договора, която следва да бъде
прогласена. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз,
изразена чрез решението по дело C-714/22, според която разходите, свързани с
4
допълнителните услуги към договор за потребителски кредит, които дават
приоритет на разглеждането на молбата за кредит на потребителя, купуващ
тези услуги, и на предоставянето на заетата сума, попадат в понятието „обща
цена на кредита за потребителя“ по смисъла на член 3, буква ж) от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредит и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета. В този смисъл е и трайната съдебна практика на този и
други съдилища в страната. С оглед изложеното, съдът намира, че процесният
договор за кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна
недействителност - нищожност на договора. Ето защо, предявеният иск по чл.
26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за
нищожен следва да бъде уважен като основателен и доказан.
С оглед уважаването на главния иск съдът не следва да се произнася
по предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване
нищожността на отделни клаузи от договора.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 533 лв.-
заплатена д.т. по иска, а на адв. К. Б. – 400 лв. адв. възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН /НИЩОЖЕН/, на осн.26, ал.1
ЗЗД във вр. чл.22 от ЗПК Договор за потребителски паричен заем – кредит
"Бяла карта“, сключен на *** г. между ищеца Т. С. Ц. от гр.Русе с
ЕГН:********** и ,,Аксес Файнанс" ООД, чиито правоприемник е ответникът
,,Аксес Файнанс" АД-София с ЕИК *********.
ОСЪЖДА ,,Аксес Файнанс" АД-София с ЕИК ********* да заплати на
Т. С. Ц. от гр.Русе с ЕГН:********** сумата в размер на 53 лв.- разноски по
делото.
ОСЪЖДА ,,Аксес Файнанс" АД-София с ЕИК ********* да заплати на
адв. К. Б. от АК-Русе сумата от 400 лв. – представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за оказаната на Т. С. Ц. безплатна адвокатска помощ по
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6