№ 608
гр. Варна, 05.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николина П. Дамянова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
Деспина Г. Г.
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20253000500407 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.№ 12899/7.05.2025 от Л. И. Л. ЕГН: **********, чрез адв.Ел.Е. от
АК-Варна, срещу решението на ОС-Варна № 391/11.04.2025 по гр.д.№
1505/2024, с което е отхвърлен искът й срещу А. К. А. ЕГН ********** и К. А.
А. ЕГН **********, двамата от гр.Варна, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот
представляващ жилище, находящо се в подпокривно пространство, със
застроена площ от 106,42 кв.м., състоящо се от един МАНСАРДЕН
АПАТРАМЕНТ с площ от 94,56кв.м., находящ се на четвърти етаж в
еднофамилна жилищна сграда с идентиф.№ 10135.2563.388.1 по КККР на
гр.Варна, със РЗП 708кв.м. и ЗП 213кв.м., а по КК - със ЗП от 241кв.м.,
построена в ПИ идентификатор № 10135.2563.388 по КК и КР на гр.Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 на ИД на АГКК, находящ се в
гр.Варна, м-ст „Св.Никола“, с площ от 597кв.м. по КК, а по документ за
собственост - с площ от 550кв.м., трайно предназначение: урбанизирана
територия; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), със стар
номер: УПИ пл.№ Х-2070, квартал 49, при граници: ПИ с идентиф.№№
10135,2563.566; 10135.2563.538; 10135.2563.387, въз основа на давностно
владение установено върху имота, считано от края на 2000г до депозиране на
исковата молба в съда – 30.07.2024г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК.
Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение
на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и
необосноваността му. Не било разграничено финансирането и изработването
на недв.вещ от дейността по организиране, иницииране и провеждане на адм.
производство, в което да бъде одобрена строителна документация.
1
Не било отчетено от съда, че през 1995г ищцата предоставила средства
на ответниците за строежа на жилищната сграда, в която е изграден
процесният обект. В замяна на тази помощ ответниците поели ангажимент да
изградят жилище за бабата на ищцата, респ. за нея, видно от сключен договор
за заем от 10.08.1995г. Това обстоятелство наложило внасянето на изменения в
строителните книжа, касаещи четвъртия етаж на сградата.
Изложени са пространни оплаквания за неправилно ценени на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, довели до постановяване на
необоснован окончателен съдебен акт. Намира показанията на свид.Г.Г. за
откъслечни, неясни и противоречащи на останалите доказателства по делото.
Същите съдържат данни единствено относно изграждането на
електроинсталацията, на ВиК-инсталация и за външното измазване на 4ет. от
жил. сграда, но не съдържали сведения относно възложителя на СМР.
Възразява се още, че ищцата била живяла в спорния обект със
съзнанието, че същият е нейна собственост, затова е и възлагала
извършването на довършителни и ремонтни дейности., като последните са
нетипични за държател на имота.
Намира коментара на показанията на свид.В. за избирателен и
тенденциозен.
Възразява и за това, че смяната на дограма представлява основен ремонт
и затова нелогично било да се приеме, че ищцата била със съзнанието, че
извършвала подобрение на чужд имот. От момента, в който ищцата
установила фактическа власт върху самостоятелния обект през 2000, същата
била с намерение за своене. Осъществяваното от нея владение било спокойно,
явно, трайно, като е продължило до 2024г, което се извежда от факта, че била
вложила средства в строежа на четвъртия етаж на жил. сграда, заплащала за
ремонти и плащала местен данък. Сключеният договор за заем от 10.08.1995г
също съставлявал индиция за уговореното м/у страните за отстъпване на
самостоятелен обект в сградата на бабата на ищцата, а след кончината й –
собствеността да премине в патримониума на ищцата.
Счита, че неправилно не са били кредитирани показанията на
свидетелите Няголов и Крушовалиева.
Отправя искане за отмяна на решението и за постановяване на друго
уважаването на предявения от нея положителен установителен иск за
собственост.
Претендира сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
С жалбата са направени и доказателствени искания - за допускане до
разпит на един свидетел при условията на водене, чрез чиито показания да
бъде опровергано изложеното от свид.В. за това, че Л. Л. била напуснала
имота през 2011г, а на свид. Г. – изцяло, като се позовава на допуснато
процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да бъде разпитан такъв
свидетел.
2
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от А. К.
А. и К. А. А. със становище за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.
Поддържат се твърденията на ищцата за извършвано от нея
строителство на процесния имот са останали недоказани. Тъкмо обратното, по
време на строителството ищцата единствено обитавала втория етаж на жил.
сграда, а след завършването й на етап „груб строеж“ през 2001г се преместила
в помещение, находящо се на четвъртия етаж.
Недоказани са останали и твърденията за уговорки между страните
ищцата да участва в строежа на сградата, да извършва довършителни работи,
да излива допълнителна бетонна плоча за тавански етаж или СМР.
Оспорен е статутът на самостоятелен обект на обитаваното от ищцата
помещение на четвъртия етаж от жил. сграда. Доколкото били извършени
подобрения от свид.В.В., те били с цел създаване на комфортни жилищни
условия за него и за въззивницата. Подобренията били извършени със
знанието и съгласието на въззиваемите.
Излага още, че през 2011 въззивницата преустановила упражняването на
фактическа власт поради възникнал конфликт между нея и майка й.
При това положение упражняваната от ищцата фактическа власт е била
за период, по–кратък от 10г - от м.12.2001 до пролетта на 2011г. Спорадичните
периоди на ползване след 2013г счита, че не изпълват съдържанието на
понятието „владение“, респ. не попадат под хипотезата на чл.83 ЗС
Поддържа се и възражението за недоказаност на твърдението за
предоставена сума в заем в размер на 1 200 000лв от М.С. на А. и К. А.и и за
нищожност на договора за заем от 10.08.1995г поради противоречието му със
закона, тъй като същият бил с неясен предмет.
Отправя искане за потвърждаване на постановеното от ОС-Варна
решение като правилно и законосъобразно.
Претендират се съдебно-деловодните разноски, сторени пред въззивната
инстанция.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира въззивната жалба за подадена в срок и от
страна с правен интерес от предприетото обжалване. Същата отговаря на
изискванията за редовност и затова заедно с подадения срещу нея ПО следва
да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з.
Що се отнася до направеното доказателствено искане от
въззивницата за разпит на още един свидетел, съдът намира същото за
неоснователно поради настъпила преклузия за това; не се сочат обстоятелства,
които да обуславят наличието на предпоставките по чл.266 ал.3 ГПК. Ето
защо следва да бъде оставено без уважение.
3
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата по доказателствата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 10.12.2025 от 10ч, за която
дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4