Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
260056 24.02.2021г. град Стара
Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ състав
На шестнадесети февруари 2021 година
в публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ ЧЛЕНОВЕ
: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар : Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело № 3423 по описа за 2020
година,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е на основание чл.258- 273 от ГПК във
вр. с чл.210, ал.3 във вр. с чл.203, ал.1 от КТ и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.
Производството по делото е било образувано по
постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№
261088/16.11.2020г. от
работодателя- ищец/юридическото лице/ „М.М.-И.”-
ЕАД, ***, против изцяло негативното за него първоинстанционно Решение
№ 260038/03.11.2020г., постановено по гр.д.№ 317/2020г. по описа на РС- Раднево,
с което е бил отхвърлен изцяло иска му против ответника- негов работник Б.И.Г. ***
за сумите в общ размер на 1 551, 26 лв. за ограничена имуществена
отговорност към 20.05.2020г. по чл.210, ал.3 от КТ. Прави оплаквания, че РС при
липсата на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства неправилно не
бил констатирал, че работникът Г. не си бил изпълнявал в пълнота служебните
задължения, и въпреки, че последното спиране на ГТЛ от метал- детектора е било
в тъмната част на денонощието, е могъл и е бил длъжен да избегне по- голямото
нараняване на ГТЛ, което се установило едва в 7 ч. на сутринта. Излага своите подробни
фактически и правни оплаквания, че макар съдебното решение да било
валидно и допустимо, твърди, че то било изцяло неправилно, като постановено в
противоречие на материалния закон, при допуснати съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Моли въззивния ОС- Ст.Загора да го отмени и да
постанови ново, с което да уважи изцяло предявените два кумулативно съединени
осъдителни иска против ответника- работник за съответните суми в левове, със
законните последици от това. Претендира
разноските си пред двете съдебни инстанции. Няма свои нови доказателствени
искания пред настоящия въззивен съд. В този смисъл е пледоарията на
процесуалния му представител- юрисконсулт, както и писмената му защита по
делото в дадения му от съда 1- седмичен срок.
В законния 2- седмичен срок
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от
работника- ответник/гражданина/ Б.И.Г. ***, който счита в.жалба за изцяло неоснователна
и недоказана, като моли настоящия въззивен съд да я остави без уважение, като
се потвърди изцяло позитивното за него първоинстанционно Решение на РС-
Раднево, със законните последици. Излага подробно своите фактически и правни
доводи в подкрепа на защитната си теза. Няма нови доказателствени искания пред тази въззивна инстанция.
Претендира разноските си по настоящото въззивно дело. В този смисъл е и пледоарията
на процесуалния му представител- адвокат по делото. Въззиваемият не е представил
по делото писмената му
защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.
Настоящият въззивен съд, като обсъди събраните по
делото на РС писмени и гласни доказателства, мотивите на атакуваното
първоинстанционно Решение, доводите на всяка една от страните и приложимите по
казуса материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по
несъмнен и безспорен начин следното :
Пред настоящата въззивна съдебна инстанция няма
искани, допускани и събирани нови писмени и/или гласни доказателства, и няма искани,
назначавани и приемани нови съдебни експертизи- нито по искане на някоя от
страните по делото, нито по служебно по инициатива на въззивния ОС- Ст.Загора,
извън тези от първата съдебна инстанция.
Въззивният ОС- Ст.Загора констатира, че пред РС са събрани
множество писмени и гласни доказателства, от които безспорно се установява, че
страните по делото са били в трудови правоотношения помежду си за съответния
период от време, като единствено спорен между страните по делото остава въпроса
дали работникът- ответник по време на работата си по трудово правоотношение при
работодателя си на въпросните дати и в тази нощна смяна е извършил нарушение на
трудовата дисциплина и е нарушил задълженията си по трудовата му
характеристика, за да носи и съответната търсена по делото ограничена
имуществена отговорност при небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите си задължения по смисъла на чл.210, ал.3 от КТ в търсения от
работодателя му размер от главница в размер на 1 550, 08 лв., ведно със
законните последици от това. На този въпрос първоинстанционният съд е отговорил
в Решението със съответните мотиви изцяло отрицателно, като фактическите и
правните му изводи за цялостна недоказаност на тази ищцова претенция са напълно
обосновани, законосъобразни и правилни. Пред РС е било установено и доказано по
несъмнен и безспорен начин, че ответникът-
въззиваем Б.И.Г. *** е работил по трудово
правоотношение с въззивника- работодател. В тази връзка РС е обсъдил подробно всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, и направените фактически и правни изводи за пълна недоказаност
на твърдяната от работодателя- ищец небрежност от страна на работника-
въззиваем при или по повод изпълнението на трудовите му задължения и съответно причинно-
следствена връзка между настъпилата имуществена вреда и действията на работника
на работното му място и в рамките на работното му време, са напълно верни,
мотивирани и обосновани. В тази връзка напълно правилен и обоснован е изводът
на РС, че по делото пред РС не се е установило работникът да е проявил
небрежност при изпълнение на работата си по време на нощната смяна на 22 срещу
23.04.2020г., която да е допринесла за увреждането на ГТЛ на работодателя му, и
че при определени условия и съвпадение на факти би могъл да забележи визуално
наличието на вредни примеси в транспортирана земна маса, ако същите се намират
над нея или да усети или да чуе удар от падането на такива в бункера, ако точно
в този момент се намира в кабината на задвижващата станция. Но наличието на едно
такова съвпадение на факти и обстоятелства не се доказва по делото, нито пред
РС, нито сега пред ОС. Първоинстанционният РС- Раднево е направил тези фактически и правни изводи въз
основа на доказаните по делото технологични особености на производствения
процес и практически трудови функции на длъжността, заемана от работника-
въззиваем. Трудовите функции на длъжността са изрично посочени в длъжностната му
характеристика, представена по делото, като там липсва вменено трудово задължение
по прочистване на земната маса, движеща се по лентата на ГТЛ, от метални и
бетонови примеси. Действително в т.2.5 от тази негова длъжностна характеристика
изрично е посочено, че машинният оператор/въззиваемия/ трябва да следи и
контролира работата на транспортьора посредством уредите на пулта и да
наблюдава движението на лентата, незабавно да спира задвижващата станция при
възникнала опасност от аварии и злополуки, но това трудово задължение е
добросъвестно изпълнявано от работника през нощната смяна на 22/23.04.2020г.,
като не са били установени пред РС никакви нарушения в работата на
транспортьора, нито на движението на лентата на този ГТЛ, които да са били възприети
от работника, като опасност от аварии и злополуки, и които да са налагали
спирането на задвижващата станция на ГТЛ. В длъжностната характеристика на
работника- въззиваем са посочени и задълженията му, като машинен оператор да
обхожда задвижващата станция на ГТЛ и да проверява състоянието на основните й
механизми и възли, а също така да обхожда и проверява състоянието на гирляндите
на линейната част на ГТЛ на разстояние от 100 м. от станцията и до 100 м. от
следващия ГТЛ. Видно от показанията на свидетелите Б., Г. и Ч. огледът на ЗС и
на гирляндите на транспортьора на ГТЛ е отнемал около 40 минути/по 20 минути
напред и 20 мин. назад/, като този оглед се извършвал периодично през цялата нощна
работна смяна. Свидетелите установяват, че при ЗС- 1102 има особености в
разположението на бункера спрямо станцията - за разлика от другите ЗС, при ЗС-
1102 бункерът бил захванат за кабината на станцията и земната маса удряла
непосредствено в самата кабина, поради което в кабината имало непрекъснати
вибрации и шумове, които били много по- силни там в сравнение с другите подобни
станции. Свидетелите установяват по несъмнен начин, че шумът на задвижващата
станция е много голям, като към шума от работата на самата станция се добавял и
шума от движението на ролките, гирляндите и лентата, поради което машинният
оператор/какъвто е работника- въззиваем/ обективно не е бил във фактическо състояние
да чуе и различи удар от голяма буца пръст и удар от метален предмет в
откатната дъска на бункера, която е била облицована с гума, още по-малко пък,
ако в момента на преминаване на металния примес през бункера машинният оператор
се намирал на 100 м. от станцията за извършване на оглед. Свидетелите сочат
категорично, че дори нещо да се спре в бункера, няма да се види от машинния оператор
там, освен ако последният е отвън, като от кабината на ЗС- 1102 видимостта
върху лентата е била от 10-тия метър нататък, защото кабината била зад самия бункер, визуално движението на лентата изглеждало
бързо и не било възможно да се възприеме наличието на някакви отпадъци в
земната маса върху лентата, дори при пряко наблюдение на същата, особено ако те
са затрупани с пръст. Такива отпадъци можело да бъдат забелязани, само ако са
на повърхността на лентата и на бункера. Особено през нощта осветлението било
ограничено, като не било по цялата дължина на лента, а само в началото й на
задвижващата станция ЗС- 1102. Предвид установените от тези свидетели
характерни условия на работа на ЗС- 1102, недоказана се явява тезата на работодателя,
че работникът е трябвало задължително да различи шума от падането на релсата в
бункера и съответно да спре работата на ЗС и че неразличаването на шума от
удара на релсата в откатната дъска на ЗС представлява недобросъвестно
изпълнение на задълженията му. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
ангажираните от работодателя свидетели никога не са изпълнявали пряко задълженията
на машинен оператор и никога не са работили на тази конкретна ЗС- 1102, поради
което твърденията им за съществена разлика в шума при падане на метален или
бетонов примес в бункера и за възможността този шум да бъде различен от
машинния оператор- работник от останалите шумове на ЗС в хода на текущото
изпълнение на задълженията на последния са по-скоро на теоретични, отколкото да
са въз основа на някакъв конкретен практически опит. По делото нито пред РС,
нито пред ОС не се доказа, че нараняването на ГТЛ- 1111 от заклещилата се релса
в бункера на ЗС- 1111 е в пряка и непосредствена причинно- следствена връзка с
действия/или бездействия/ на работника при или по повод изпълнение на трудовите
му задължения по време на тази конкретна нощна смяна. Действително в една част
от работното си време работникът наблюдава движението на лентата на ГТЛ,
включително и товара върху нея, но в по- голямата част от работното си време
извършва на място непосредствен оглед на възлите и механизмите на ЗС, както и
на гирляндите на линейната част на транспортьора, през което време практически няма
поглед върху изкопаната земна маса, придвижваща се върху лентата на ГТЛ. Наред
с това скоростта на движение на лентата на ГТЛ е 5,24 м/сек./или приблизително
18-20 км/ч./, а количеството транспортирана по ГТЛ маса е обичайно слой с
дебелина около 40-50 см, дори когато пряко се наблюдава земната маса, обективно
не могат да бъдат забелязани намиращи се в нея метални или бетонови примеси. Както
е изрично отбелязано в самата Заповед № 44/20.05.2020г. за реализиране на
ограничена имуществена отговорност, както и в Протокола за разследване на
аварията, желязната релса е била затрупана от транспортираната
земна маса и въобще не би могла да бъде забелязана при преминаване на земната
маса през задвижващите станции, дори и при пряко наблюдение на лентата от
машинните оператори. Предвид
дължината на попадналата желязна релса, тя категорично е била разположена по
дължината на самата лента и затрупана със земна маса, поради което обективно не
е била видима от никого на повърхността. Поради което напълно правилно РС е
съобразил, че металдетекторът, подаващ сигнал за наличие на метални примеси в
изкопаната земна маса, е разположен на роторната лента, която се намира
непосредствено до багера, на разстояние около 2 км. от тази ЗС- 1102/местоработата
на работника/ и операторите на задвижващата станция дори не разбират, че има
подаден сигнал от металдетектора и багерът автоматично е спрял работа, тъй като
целия ГЛТ продължава да се движат.
При
извършената въззивна проверка ОС- Ст.Загора констатира, че предявения иск по чл.210,
ал.3 във вр. с чл.203, ал.1 от КТ се явява неоснователен поради изключване на
отговорността на работника по силата на разпоредбата на чл.204 от КТ, тъй като
нараняването на платното на процесния ГЛТ- 1111 очевидно е резултат на нормален
производствен стопански риск предвид основната причина за настъпилата авария,
като в Протокола на комисията за разследване на аварията изрично е посочено, че
основната причина за аварията е наличието на непочистени материали в забоя на
изземвания хоризонт от РТНК-1, намиращи се на различна дълбочина на забоя.
Комисията предполага, че въпреки почистването на втори хоризонт от персонала на
РТНК-2 са останали материали от експлоатираните от тях транспортьори, които са
разположени, затрупани или забити в земната маса, а не над нея. Следователно така
посочената основна причина за аварията според самата комисия на работодателя-
въззивник е, че при работа на багера на този хоризонт е нормално в изкопаната
земна маса да попаднат всякакви материали/включително и метални/, което с оглед
характерните особеностите на производствения процес при работодателя- въззивник,
винаги може да доведе до вреда за имуществото на работодателя, което по
съществото си представлява нормален производствено-стопански риск в рамките на
обичайния му производствен процес.
Освен
неоснователен по фактическата и правната си същност, процесният иск по чл.210,
ал.3 във вр. с чл.203, ал.1 от КТ се явява изцяло неоснователен и недоказан
и по размер, тъй като работодателят формира имуществената претенция към работника
си, въз основа на стойността за закупуване на напълно ново платно на ГТЛ, без
да са налице каквито и да са представени доказателства пред РС, че процесното наранено
платно е било пуснато в експлоатация непосредствено преди аварията, като към
исковата молба е приложен и писмен Договор № МТ-470/2018г., от който не може да
се установи, че по този конкретен договор е закупено нараненото платно на процесния
ГТЛ- 1111. А и до датата на процесната авария е налице естествена работна амортизация
на цялото платното на ГТЛ, като работодателят по никакъв начин не установява и
доказва каква е неговата остатъчна стойност. От показанията на посочените от
работодателя свидетели е видно, че лентата на ГТЛ не е била еднакво наранена,
поради което, първоначално наранените участъци са били лепени, а впоследствие
поетапно са били заменени с друга работоспособна вече употребявана лента на
ГТЛ. По делото пред РС не са представени абсолютно никакви доказателства за твърдения
от работодателя разход за закупуване на ново платно, нито пък има протокол за
бракуване/изцяло или отчасти/ на процесното нараненото платно. Наред с това,
съгласно Протокола за разследване на аварията на работодателя, цялото имущество
на работодателя „М.М.-И. "-ЕАД е било застраховано, все още се явява застраховано
и по делото не е доказано застрахователят да се е произнесъл по преписката за
процесната щета, което има пряко отношение към претендирания размер на твърдяната
от работодателя негова вредата, като резултат от аварията и който размер при
приключване на съдебното дирене по делото не е установен.
Предвид
всички гореизложени съображения въззивният съд счита, че въззивните оплакване на
работодателя се явяват неоснователни и недоказани, че атакуваното изцяло негативно
за него първоинстанционно Решение се явява напълно мотивирано, законосъобразно
и правилно, и следва да се потвърди, ведно с всички законни последици от това.
С оглед изхода на делото пред настоящия въззивен ОС,
предвид представените писмени доказателства за разноските по делото и
приложимите разпоредби на чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 и 2 от ГПК, следва въззивникът
да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от него разноски за
възнаграждение на един пълномощник- адвокат в размер на минималните по тарифата
340 лв.
Съгласно императивните разпоредби на чл.280, ал.3,
пр.1 от ГПК, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по-
нататъшно касационно обжалване пред ВКС на РБ- гр.София.
Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.258- 273
от ГПК във вр. с чл.210, ал.3 във вр. с чл.203, ал.1 от КТ и във вр. с чл.82-
86 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260038/03.11.2020г., постановено по
гр.д.№ 317/2020г. по описа на РС- Раднево, обл.Старозагорска.
ОСЪЖДА „М.М.-И.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, ***, да заплати на Б.И.Г.-
ЕГН ********** ***, ***, *** разноските пред въззивната инстанция в размер на общо 340 лв./триста и четиридесет лева/ за
адвокатско възнаграждение на един
пълномощник- адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :