№ 405
гр. Шумен, 23.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500050 по описа за 2022 година
Постъпила е молба вх. № 1769/21.04.2022 г. от жалбоподателя по делото и ответник в
първоинстанционното производство СВ. Н. СТР., с искане да бъде допълнено решение №
95/20.04.2022 г. по в.гр.д.№ 50/2022 г. на ШОС, относно разноските сторени от ответника в
заповедното производство и в първоинстанционното производство, съразмерно с
отхвърлената част от иска, по реда на чл.248 ГПК.
Въззиваемата страна – Д.Д. не е депозирал отговор на молбата, в срока по чл.248, ал.2
от ГПК.
Молбата за допълване на решението относно разноските е подадена в срока по чл.248,
ал.1 ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
С решение № 95/20.04.2022 г. по в.гр.д. № 50/2022 г., ШОС е отменил решение
№260002 от 10.01.2022г. по гр.дело №564/2021г. на ШРС само в частта, с която, на
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, е признато за
установено по отношение на СВ. Н. СТР., че в полза на Д. Й. Д. съществува вземане от С. в
размер над 2100лв. до 2800лв., представляващо неизпълнено задължение за плащане на
наемна цена по договор за наем от м.август 2018г. на секционно рамково скеле, състоящо се
от 48бр. нормални рамки, 8бр. стълбовидни рамки, 15бр. метални скари-пътеки, 6бр.
регулиращи винтове, 48бр. тръбни хоризонти, 96бр. тръбни диагонали, 4бр. от по 4м. и 4бр.
от по 1м. укрепващи тръби и укрепващ механизъм тип „жабка“-15бр., и в полза на Д. са
присъдени деловодни разноски в размера над 702лв. до 936лв. в първоинстанционното
производство и в размера над 42лв. до 56лв. по ч.гр.д. №9/2021г. на ШРС, като вместо това
е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Д. Й. Д. срещу СВ. Н. СТР. иск с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, за
1
установяване дължимостта на вземане в размер над 2100лв. до 2800лв. /за 700лв./,
представляващо неизпълнено задължение за плащане на наемна цена по договор за наем от
м.август 2018г. на секционно рамково скеле за периода м.март 2020г. до м.октомври 2020г.
включително, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №260010/07.01.2021г. по ч.гр.д. № 9/2021г. на ШРС.
Потвърдил е решението в останалата обжалвана част /с която С. е осъден да заплати на
Д.а сумата 2100лв.- незаплатена наемна цена по договор за наем от м.август 2018г. на
секционно рамково скеле и е отхвърлен предявеният от С. срещу Д. насрещен иск, с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 960лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на собствения му недвижим имот, складова площ от 8кв.м.,
намираща се в сграда, находяща се в с.Лозево, Шуменска обл., ул.“....“, за периода
м.октомври 2018г.-м.октомври 2020г./ .Със същия съдебен акт е осъдил Д. Й. Д. да заплати
на СВ. Н. СТР., направени разноски пред въззивната инстанция в размер на 20.25лв. В
останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право да иска заплащане
на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая
ответникът претендира разноски за заповедното производство и за първоинстанционното,
съразмерно с отхвърлената част на първоначалния иск.
Видно от приложените по заповедното производство доказателства /ч.гр.д. № 9/2021 г.
на ШРС/ ответникът е депозирал възражение по чл.414 ГПК, но липсват доказателства за
направени разноски в заповедното производство.
Що се отнася до искането за присъждане разноските за първоинстанционното
производство, съразмерно с отхвърлената част от иска, настоящата инстанция счита, че
такива не се дължат. Видно от представения списък на разноските по чл.80 ГПК /опис/ по
гр.д.№ 564/2021 г. на ШРС, ответникът претендира разноски в размер на 426 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за защита по първоначалния иск.
Приложено е пълномощно от ответника СВ. Н. СТР., с която упълномощава
едноличното адвокатско дружество „С. и партньори“, представлявано от адв. СВ. Н. СТР.. В
договора за правна защита и съдействие, е отразено, че за защита по първоначалния иск е
договорено адвокатско възнаграждение от клиента С.С. на едноличното адвокатско
дружество „С. и партньори“, представлявано от С.С. в размер на 426 лв., която сума е
отразена като платена брой.
Адвокатското дружество, учредено по реда на чл. 57 от ЗАдв. е юридическо лице, но
същото не може да бъде процесуален представител на страната по пълномощие, изводимо от
предвидената в изр. второ на чл.71, ал.1 ЗАдв. необходимост от преупълномощаване на
конкретен адвокат от управителя на дружеството, както и от очертания в чл.32 от ГПК кръг
на лицата, които биха могли да бъдат процесуални представители на страните по
пълномощие.
Същевременно при договора за правна защита и съдействие, който по своята същност е
2
договор за поръчка, довереникът се задължава да извърши правни действия за сметка на
доверителя, т.е. страни по договора са довереникът и доверителя. Законът за адвокатурата е
предвижда, че договорът за правна защита и съдействие се сключва между адвоката и
клиента, а възнаграждението се определя в договора между тях. Няма пречка адвоката да
осъществява правна помощ /срещу възнаграждение или безплатно –чл.36, чл.38 ЗАдв./ на
друг юрист.
В настоящия случая, обаче адвоката С. и клиента С. по договора за правна защита и
съдействие са едно и също лице, поради което се стига до недопустимо упълномощаване сам
на себе, договаряне сам със себе си и заплащане на възнаграждение сам на себе си. Поради
същата причина и първоинстанционния съд не е приел адв. С., представляващ едноличното
адвокатско дружество „С. и партньори“, за процесуален представител на ответника С.С.
именно поради недопустимото съвпадение на страна и пълномощник по делото/протокол от
о.с.з. от 21.10.2021 . по гр.д.№ 564/2021 г.на ШРС/.
С оглед изложеното неоснователно се явява искането за заплащане на разноски,
съразмерно с отхвърлената част на първоначалния иск, представляващи адвокатско
възнаграждение по реда на чл.78, ал.3 ГПК, поради което молбата следва да бъде оставена
без уважение. Доказателства за направени други разноски от ответника по първоначалния
иск, различни от адвокатско възнаграждение, не са налице по делото.
Само за пълнота следва да се отбележи, че посочените в списъка по чл.80 ГПК
разноски - 50 лв. за държавна такса, 130 лв. за депозит за вещо лице и 300 лв. за адвокатско
възнаграждение, са такива по насрещния иск от ответника срещу ищеца по първоначалния
иск, който е отхвърлен изцяло, поради което по него разноски не се следват.
Водим от горното и на основание чл.248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1769/21.04.2022 г. от С.Н. С., за допълване на
решение № 95/20.04.2022 г. по в.гр.д. № 50/2022 г. на ШОС, с присъждане на разноски за
заповедното производство и първоинстанционното производство, в полза на ответника С.С.,
съразмерно с отхвърлената част на първоначалния иск, по реда на чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, във вр. с чл.274,
ал.4, във вр. с чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3