Решение по дело №77/2023 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 60
Дата: 11 юли 2023 г.
Съдия: Янко Новаков Новаков
Дело: 20232001000077
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 25 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Бургас, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20232001000077 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 260079 от 18.11.2022 г. по търговско дело № 429/2020
г. на Окръжен съд – Бургас е постановено следното:
- уважен е искът на „Хол Строй“ ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Красна поляна“ I, бл. 15Б,
вх. А, ет. 6, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Люлин планина“ № 33А, ет. 1
против „Водоканалстрой Костови“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Мария Луиза“ № 59, ет. 1, със съдебен
адрес: гр. София 1303, бул. „Тодор Александров“ № 28, ет.7 – адв. С. Б. за
заплащане на сумата от 26912,33 лева, представляваща възнаграждение за
извършени строително-монтажни работи (СМР) по договор от 28.10.2019г.
ведно с мораторна лихва в размер на 2661,54 лева, дължима за периода от
06.11.2019г. до завеждането на делото на 02.11.2020г.;
- отхвърлен е искът на „Хол Строй“ ЕООД , против
„Водоканалстрой Костови“ ЕООД за заплащане на сумата от 47248,15
лева, представляваща възнаграждение за извършени СМР по договор от
09.10.2019г. ведно с мораторна лихва в размер на 4672,69 лева, начислена за
периода от 06.11.2019г. до завеждането на делото на 02.11.2020г.;
- уважен е насрещният иск на „Водоканалстрой Костови“ ЕООД
1
против „Хол Строй“ ЕООД за заплащане на сумата от 1250 лева като част
от сумата от 74769,65 лева, представляваща платено на отпаднало основание
възнаграждение по договор за строителство от 09.10.2019г., който е развален,
ведно със законната лихва, считано от предявяването на насрещния иск на
11.12.2020 г. до окончателното изплащане;
- присъдени са съдебноделоводни разноски.
С Решение № 260011 от 03.02.2023 г. по същото дело е отхвърлена
молбата на ответника за допълване на горното решение, поради това, че
липсвало произнасяне по възражението му за прихващане с остатъка от
насрещното му вземане за връщането на платеното възнаграждение по
разваления договор от 09.10.2019 г.
Ищецът „Хол Строй“ ЕООД е подал въззивна жалба срещу
първото решение в частта, с която са отхвърлени претенциите му по договора
от 09.10.2019 г., в частта, с която е уважен насрещният иск и в частта относно
присъдените разноски, обусловени от произнасянето по посочените
претенции.
Изложил е доводи, че в тези части решението е постановено в
противоречие с материалния закон и задължителната практика на Върховния
касационен съд, както и при грешна оценка на събраните доказателства.
Посочил е, че възложените СМР били изпълнени надлежно.
Ищецът издал фактура от 06.11.2019 г. за дължимото
възнаграждение (след приспаднат аванс), подписана и осчетоводена от
ответника, който извършил частични плащания. Едното от тях било след
издаването на заповед от 13.11.2019 г. за спиране на строежа. Това
свидетелствало за признанието на дълга. В тази насока е цитирана практика
на ВКС.
Според събраните гласни доказателства ответникът нямал
забележки в процеса на изпълнение на работата. Тя включвала полагане на
ВиК тръби със съответните връзки в линейно трасе, за чието изкопаване
отговарял ответникът. Засипването на тръбите трябвало да стане с изкопаните
земни маси и именно това било сторено. Нямало доказателства, че
престираният резултат се отклонявал съществено от изискванията и че бил
безполезен.
Предвид изложеното ищецът трябвало да получи дължимото
възнаграждение. След като изпълнението било признато от ответника, той не
можел да се позовава на разваляне на договора. Затова и насрещният иск за
връщането на платеното на отпаднало основание се явявал неоснователен.
Жалбата е оспорена от ответника, който е изложил съображения в
2
подкрепа на изводите на съда, че е налице съществено неизпълнение,
обосноваващо развалянето на договора.
Нямало двустранно подписани протоколи за процесните СМР.
Ищецът издал фактура преди спирането на строителството на 13.11.2019 г.
След тази дата той не се ангажирал с никакви други дейности, включително
демонтаж и монтаж на тръби.
Спирането се наложило, тъй за извършените от ищеца СМР не били
уведомени нито лицата осъществяващи авторски и строителен надзор, нито
възложителят.
Установено било, че тръбите не били положени на необходимата
дълбочина, което наложило самият ответник да ги демонтира и монтира
отново в съответствие с проекта. Едва след това обектът бил приет и въведен
в експлоатация. Това ставало ясно от изслушаната допълнителна
съдебнотехническа експертиза. В тази връзка имало първични счетоводни
документи при ответника.
Ищецът не бил възразил относно предоставената му изкопна
техника. Дейностите по засипването също били некачествени, тъй като при
тях били използвани големи камъни и парчета асфалт, застрашаващи
целостта на тръбите.
Затова правилно съдът приел, че договорът е развален по вина на
ищеца.
Ответникът „Водоканалстрой Костови“ ЕООД е подал въззивна
жалба срещу решението от 18.11.2022 г. в частта, с която е осъден да плати
на ищеца възнаграждение за СМР по договора от 28.10.2019г. ведно с лихви.
В жалбата се изразява недоволство от това, че окръжният съд не бил
разгледал възражението на ответника за съдебно прихващане с насрещното
му вземане за връщане на платеното по разваления договор от 06.11.2019 г. -
след приспадане на сумата по насрещния частичен иск.
Жалбата е оспорена от ищеца, който поддържа тезата, че договорът
е бил изпълнен и не подлежи на разваляне.
Ответникът „Водоканалстрой Костови“ ЕООД обжалва и
Решение № 260011 от 03.02.2023 г., с което е била отхвърлена молбата му за
допълване на Решение № 260079 от 18.11.2022 г. с произнасяне по
възражението му за прихващане.
Изложил е сходни съображения с тези по първата му жалба.
И тази жалба е оспорена от ищеца, което е отбелязал, че
допълването би засегнало произнасянето по вече уважения иск.
3
Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:
Атакуваните решения са валидни и допустими.
С Решение № 260079 от 18.11.2022 г. Бургаският окръжен съд се е
произнесъл по всички искове, поради което липсва основание за допълването
му. Защитата на ответника против неразглеждането на възражението му за
съдебно прихващане с негово насрещно му вземане по чл. 55, ал. 1, предл. ІІІ
от ЗЗД се реализира по пътя на обжалване на решението, а не чрез
допълването му по реда на чл. 250 от ГПК. Уважаването на молбата за
допълване би довело до недопустимо изменение на резултата от
произнасянето по исковете при изчерпана правораздавателна компетентност.
Изложеното обосновава потвърждаването на Решение № 260011 от
03.02.2023 г., с което е отказано допълване на Решение № 260079 от
18.11.2022 г.
По правилността на Решение № 260079 от 18.11.2022 г.:
Първоинстанционният съд е уважил иска на „Хол Строй“ ЕООД с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД против
„Водоканалстрой Костови“ ЕООД за сумата от 26912,33 лева (с вкл. ДДС),
представляваща възнаграждение за извършени СМР по ремонт на
водопроводната мрежа на гр. Клисура, община Карлово съгл. договор от
28.10.2019г. ведно с мораторна лихва в размер на 2661,54 лева, дължима за
периода от 06.11.2019г. до завеждането на делото на 02.11.2020г.;
В мотивите е обсъден приемо-предавателен протокол – обр. 19 от
05.11.2019 г. (л. 19 от делото на ОС – Бургас) и издадена въз основа на него
Фактура № 68 от 06.11.2019 г., която не е платена.
Пред настоящата инстанция ответникът „Водоканалстрой Костови“
ЕООД е изоставил всички свои правоизключващи възражения по посочения
договор от 28.10.2019 г. като е заявил, че поддържа само възражението за
съдебно прихващане с насрещното си вземане по чл. 55, ал. 1, предл. ІІІ от
ЗЗД за връщане на платената част от цената по договора от 09.10.2019 г.
За непогасения остатък от това вземане е бил предявен частичен
насрещен иск.
С договора от 09.10.2019г. (л. 23-34) ответникът „Водоканалстрой
Костови“ ЕООД е възложил на ищеца „Хол Строй“ ЕООД извършването на
СМР по ремонт на водоснабдителната мрежа на с. Слатина, община Карлово.
Инвеститор на обекта е била Община Карлово.
Ищецът е бил ангажиран като подизпълнител. Той е следвало да
4
работи по линейно улично трасе с дължина 2487 метра съгласно одобрения
инвестиционен проект като: премахне съществуващата пътна настилка;
изпълни изкоп „ръчен и машинен“ с използване на техника на възложителя
(верижен каналокапател); монтира ВиК тръби – ПЕВП с диаметър от поне 110
мм върху подложка; изпълни челни заварки и връзки; извърши обратно
записване с трамбоване и валиране; укрепи спирателните кранове (СК),
тротоарните спирателни кранове (ТСК) и пожарните хидранти (ПХ); извърши
валиране с финален пласт чакъл до достигане на изискуемите по проект
плътност и еластичност, доказани с лабораторни проби; проведе
необходимите хидравлични тестове.
Всички строителни материали е следвало да бъдат осигурени от
възложителя.
Установен е бил срок за изпълнение от 40 календарни дни, но не по-
късно от 20.11.2019 г.
Уговореното е било възнаграждение на стойност 216282,68 лева без
ДДС (145240,80 лева – за линейната мрежа и 71041,88 лева за СВО и ПХ). В
включен ДДС възнаграждението възлиза на 259539,22 лева
Ищецът е въвел като предмет на спора извършени от него СМР на
обща стойност 122317,80 с ДДС, за които издал Фактура № 67 от 06.11.2019
г. (л.35 от делото на ОС - Бургас). Претендира неиздължен остатък от
47248,15 лева с ДДС (след приспадане на авансови и частични плащания)
ведно с мораторни лихви.
Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска като е
отбелязал, че няма данни за надлежно изпълнение.
По делото липсват двустранни приемателни протоколи (обр. 19).
Няма спор, че на 13.11.2019 г. дружеството, упражняващо
строителен надзор – „Пешев“ ЕООД, е издало заповед за спиране на
строителството (л. 63). Управителят С. П., разпитан като свидетел в съдебно
заседание на 24.02.2022 г., е потвърдил, че спирането се наложило, понеже
трасето, по което работил ответникът, било засипано преди да бъде
проверено. Не били съставени актове за скрити работи, не били проведени
необходимите тестови изпитвания. След това било установено, че тръбите
били положени твърде плитко (на повечето места на 80 - 90 см под
повърхността, а в отделни участъци и на 50 см т.е. в зоната на замръзване, при
положение че проектът предвиждал минимална дълбочина между 120 см. -
170 см). Освен това не били спазени изискванията относно подложката,
плътността и вида на насипа, в който били открити големи парчета асфалт и
камъни, застрашаващи целостта на тръбите. Връзките не били правилно
укрепени. Имало и стърчащи тротоарни кранове.
5
Изработеното било негодно, което наложило всички СМР да бъдат
изпълнени отново без участието на ищеца в периода след средата на декември
2019 г. до май 2020 г.
Изискванията на проекта са коментирани и в основното и
допълнителното заключение по изслушаната съдебнотехническа експертиза.
Видно от обстоятелствената част на допълнителната искова молба,
ищецът не оспорва, че е бил уведомен за спирането на строителството, но не
твърди да се е включвал в последващия строителен процес.
За некачественото изпълнение може да се съди и от показанията на
водения от ищцовата страна свидетел И. Т., работил на обекта пред октомври
и ноември 2019 г., който сам посочва, че проектантът правил забележки
относно плиткия и тесен изкоп, както и относно насипа, но без резултат.
В чл. 1 от договора ясно са разписани задълженията на ищеца по
направата на изкоп за полагане и монтаж на тръби в съответствие с одобрения
проект с техника и строителни материали на ответника. Оплаквания за
недостиг на материали не е имало. Ако предоставената на ищеца изопна
машина не е имала нужния капацитет, той не е трябвало да започва работа,
без да предупреди другата страна. Затова той отговаря за некачественото
изпълнение – чл. 260, ал. 2 от ЗЗД.
Не имало никакво оправдание за прибързаното засипване на трасето
с положените тръби, без да е бил съставен протокол за приемането на
работата. Ищецът е напуснал обекта, преди да бъдат извършени каквито и да
е тестови изпитвания. Не се е включил в строителния процес след
възобновяването му и не е взел участие при отстраняване на некачествено
изпълнените СМР. В тази връзка е и заключението по допълнителната
съдебнотехническа експертиза. Основното заключение не е изследвало
специално работата на ищеца като подизпълнител, а се е позовало на
крайните резултати след приключване на строителството.
Несериозни са възраженията на ищеца, че върху него не е бил
осъществяван текущ контрол по чл. 262 от ЗЗД. Неупражняването на правата
на другата страна в тази насока не го освобождава от отговорност.
Ищецът не може да се позовава на фактура и на частични плащания
по нея, извършени преди да бъде установено некачественото изпълнение.
Цитираната в жалбата практика на ВКС е неотносима към настоящия казус.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
престираното от ищеца е било изцяло негодно и безполезно. Ответникът е
загубил интерес от изпълнение на договора, поради което надлежно е
упражнил правото си да го развали по реда на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Изявление
6
в този смисъл се съдържа в отговора на исковата молба.
Поради прекратяването на договорната връзка получените от ищеца
авансови и частични плащания подлежат на връщане на основание чл. 55, ал
1, предл. ІІІ от ЗЗД. Тяхната обща стойност възлиза на 74769,65 лева
(платежните на нареждания са приложени на л.36, 38 и 39 от делото на ОС –
Бургас).
Първоинстанционният съд правилно е приел, че вземането на
ответника по чл. 55, ал 1, предл. ІІІ от ЗЗД е в посочения размер. Той е
уважил предявения частичен насрещен иск, но не се е произнесъл по
възражението за прихващане, формулирано в отговора на исковата молба.
Пропускът следва да бъде отстранен от настоящата инстанция. Така срещу
вземанията на ищеца по договора от 28.10.2019г. за възнаграждение от
26912,33 лева и за мораторни лихви от 2661,54 лева следва да се извърши
прихващане с насрещното вземане на ответника за връщането на даденото по
договора от 09.10.2019г. на стойност 74769,65 лева.
Това налага отхвърлянето на иска по чл. 79, ал. 1 вр. 266, ал. 1 от
ЗЗД за присъждане на възнаграждение по договора от 28.10.2019 г. ведно с
лихви.
След прихващането остатъкът от насрещното вземане на ответника
за връщане на даденото по договора от 09.10.2019г. възлиза на 45195,78 лева.
Предявеният насрещен иск е за част от тази сума - 1250 лева (ведно със
законната лихва), поради което се явява основателен.
Изложеното обосновава отмяната на обжалваното решение в частта
относно уважаването на претенциите по договора от 28.10.2019 г.
В останалата част, включително и относно уважаването на
частичния насрещен иск, решението следва да се потвърди. То не се ползва
със сила на пресъдено нещо относно пълния размер на вземането, който
поради коментираното по-горе прихващане възлиза на 45195,78 лева, а не на
74769,65 лева.
По съдебноделоводните разноски:
За разноските на страните пред двете инстанции свидетелстват
неоспорените списъци по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78, ал 3 от ГПК, с оглед цялостното отхвърляне на
исковете, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените
разноски пред първата инстанция в пълен размер - 16962,27 лева. Тъй като с
обжалвания акт са му присъдени 13650,62 лева, ответникът има право на
разликата от 3311,65 лева.
В полза на ищеца разноски за първоинстанционното разглеждане на
7
делото не се дължат.
Пред настоящата инстанция страните са направили следните
разноски: ищецът -7063,42 лева, а ответникът – 7727,82 лева.
Въззивното производство е приключило с негативен изход за
ответника само в частта относно жалбата му против отказа за допълване на
първоинстанционното решение. Производството в тази му част се развива без
самостоятелен материален интерес. За него ответникът дължи държавна такса
от 15 лева.
Съобразно постановения резултат по жалбите съдът присъжда
следните разноски за въззивната инстанция: 100 лева – полза на ищеца и
7627,82 лева – в полза на ответника.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260011 от 03.02.2023 г. по търговско
дело № 429/2020 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлена молбата на
ответника „Водоканалстрой Костови“ ЕООД за допълване на Решение №
260079 от 18.11.2022 г., постановено по същото дело.
ОТМЕНЯ Решение № 260079 от 18.11.2022 г. по търговско дело №
429/2020 г. на Окръжен съд – Бургас В ЧАСТТА, с която ответникът
„Водоканалстрой Костови“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. „Мария Луиза“ № 59, ет. 1, със съдебен адрес:
гр. София 1303, бул. „Тодор Александров“ № 28, ет.7 – адв. С. Б. е осъден да
заплати на ищеца „Хол Строй“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к. „Красна поляна“ I, бл. 15Б, вх. А, ет. 6,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Люлин планина“ № 33А, ет. 1 сумата от
26912,33 лева, представляваща възнаграждение за извършени строително-
монтажни работи по договор от 28.10.2019г. ведно с мораторна лихва в
размер на 2661,54 лева, дължима за периода от 06.11.2019г. до завеждането
на делото на 02.11.2020г., както и съдебноделоводни разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 5193,73 лева.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Хол Строй“ ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Красна поляна“ I, бл. 15Б,
вх. А, ет. 6, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Люлин планина“ № 33А, ет. 1
против „Водоканалстрой Костови“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Мария Луиза“ № 59, ет. 1, със съдебен
адрес: гр. София 1303, бул. „Тодор Александров“ № 28, ет.7 – адв. С. Б. за
8
заплащане на сумата от 26912,33 лева, представляваща възнаграждение за
извършени строително-монтажни работи (СМР) по договор от 28.10.2019г.
ведно с мораторна лихва в размер на 2661,54 лева, дължима за периода от
06.11.2019г. до завеждането на делото на 02.11.2020г.
Отхвърлянето на иска е постановено поради уважаване на
възражение за съдебно прихващане с насрещното вземане на ответника
„Водоканалстрой Костови“ ЕООД против ищеца „Хол Строй“ ЕООД за
сумата от 74769,65 лева, получена на отпаднало основание по договор за
извършване на строително-монтажни работи от 09.10.2019г., като остатъкът
от тази сума след прихващането възлиза на 45195,78 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260079 от 18.11.2022 г. по търговско
дело № 429/2020 г. на Окръжен съд – Бургас В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Хол Строй“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к. „Красна поляна“ I, бл. 15Б, вх. А, ет. 6,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Люлин планина“ № 33А, ет. 1 да заплати на
„Водоканалстрой Костови“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. „Мария Луиза“ № 59, ет. 1, със съдебен адрес:
гр. София 1303, бул. „Тодор Александров“ № 28, ет.7 – адв. С. Б.
допълнителни разноски за първоинстанционното разглеждане на делото в
размер на 3311,65 лева (три хиляди триста и единадесет лева и шестдесет и
пет стотинки), както и разноски за въззивното разглеждане на делото в размер
на 7627,82 лева (седем хиляди шестстотин двадесет и седем лева и осемдесет
и две стотинки).
ОСЪЖДА „Водоканалстрой Костови“ ЕООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Мария Луиза“ № 59, ет.
1, със съдебен адрес: гр. София 1303, бул. „Тодор Александров“ № 28, ет.7 –
адв. С. Б. да заплати на „Хол Строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к. „Красна поляна“ I, бл. 15Б, вх. А, ет. 6,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Люлин планина“ № 33А, ет. 1 разноски за
въззивното разглеждане на делото в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА „Водоканалстрой Костови“ ЕООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Мария Луиза“ № 59, ет.
1, със съдебен адрес: гр. София 1303, бул. „Тодор Александров“ № 28, ет.7 –
адв. С. Б. да заплати по транзитната сметка на Апелативен съд – Бургас
сумата от 15 (петнадесет) лева, представляваща държавна такса по жалбата
му срещу Решение № 260011 от 03.02.2023 г. по търговско дело № 429/2020 г.
на Окръжен съд – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10