Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1649 25.11.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на девети ноември две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател:
Галя Русева
при
секретаря И.Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 1468 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.203 и сл. АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба, уточнена в молба
вх.№ 6323/28.07.2020 г. и молба вх.№ 8801/13.10.2020 г., подадена от Т.Р.К. с
ЕГН **********, Н.И.К. с ЕГН ********** и Я.И.К. с ЕГН **********, чрез адв. С.
от БАК, със съдебен адрес ***, с която се претендира осъждането на ответника да
заплати на ищците обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди в общ
размер на 2 225 лв. /на всеки от ищците – по 741,66 лв./, от които: сумата
от 875 лв. – представляваща заплатени
на Б. К.и М. Б.разноски съгласно Определение № 225/26.06.2017 г., с което е
изменено Решение № 69/18.05.2017 г. по гр.д. № 45/2015 г. по описа на РС
Поморие в частта за разноските; сумата от 925
лв. – представляваща заплатени на Р. К. С.разноски съгласно Решение №
69/18.05.2017 г. по гр.д. № 45/2015 г. на Поморийски РС; и сумата от 425 лв. – представляваща заплатени от
ищците разноски по изп.дело № 20178040400706 по описа на ЧСИ Д.Н.при БОС, ведно
със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковете –
22.07.2020 г. до окончателното изплащане, които вреди ищците твърдят, че са
претърпели по вина на ответната Община Поморие.
Ищците твърдят, че са наследници на И.М.К. –
наследник на Н. /К./ М.К., като на същите била възстановена собствеността в
стари реални граници върху два недвижими имота в землището на с. Горица, Общ.
Поморие, с Решение № 246/29.06.1998 г. на ПК Поморие, а именно – нива от 1,491
дка в кв.72, парцел VI по кадастралния и
регулационен план на с. Горица от 1933 г., и нива от 1,321 дка в кв.72, парцел V по кадастралния и регулационен план на с. Горица от
1933 г. Вторият кадастрален и регулационен план на селото бил одобрен със
Заповед № 381/29.03.1977 г., а новият актуален кадастрален план бил одобрен със
Заповед № 17-1/03.02.2005 г. Съгласно заключение на СТЕ по гр.д. № 515/2009 г.
по описа на РС Поморие, заведено от ищците, било установено, че в плана от 1933
г. е заснет имот пл.№ 336, за който били отредени два урегулирани парцела,
които са възстановените на ищците имоти /парцел VI-336
и парцел V-336 в кв.72/, като по разписния лист към
плана от 1933 г. имот пл.№ 336 бил записан на наследодателя им К. М.К.. Пак
съгласно заключението на СТЕ по гр.д. № 515/2009 г. на ПРС било установено, че
бивш парцел VI-336 в кв.72 по плана от 1933 г. припокрива
част от парцел V-364 в кв.49 по плана от 1977 г. /идентичен с
имот пл.№ 620 по плана от 2005 г./, част от имот пл.№ 613 и част от имот пл.№
621 по плана от 2005 г., а бивш парцел V-336 в кв.72 по плана от 1933 г. припокрива част от имот пл.№ 613, част от
имот пл.№ 615, част от имот пл.№ 619 и
част от имот пл.№ 621, всички по плана от 2005 г. Пак съгласно заключението
на СТЕ по гр.д. № 515/2009 г. на РС Поморие било установено, че части от бивш
парцел VI в бивш кв.72 с площ от 1,491 дка, по действащия
кадастрален план на с. Горица от 2005 г., попадат в: УПИ V-364 кв.49 с площ от 574 кв.м. /в т.ч. част от имот
пл.№ 621 с площ от 20 кв.м./; в улица с ОК №№ 13, 122 и 119 с площ от 77 кв.м.;
в УПИ IV-363 кв.49 с площ от 366 кв.м.; в имот пл.№
614 с площ от 10 кв.м.; в имот пл.№ 613 с площ от 148 кв.м. и имот пл.№ 621 с
площ от 316 кв.м. Съответно, било установено, че по действащия кадастрален план
на с. Горица от 2005 г., части от бивш парцел V
в бивш кв.72 по отменения план на с. Горица с площ от 1,321 дка попадат в: имот
пл.№ 613 с площ от 27 кв.м.; имот пл.№ 621 с площ от 354 кв.м.; имот пл.№ 615 с
площ от 116 кв.м., имот пл.№ 619 с площ
от 824 кв.м. Така, ищците индивидуализират имотите си съгласно влязлата в
сила кадастрална карта на с. Горица от 2005 г., като твърдят, че понастоящем
възстановените им имоти попадат в имоти с горните номера.
Ищците твърдят, че след възстановяване на
собствеността им с Решение на ПК Поморие от 1998 г. са започнали да владеят
имотите си, тъй като в периода след отчуждаването им същите не са били
променяни и както те, така и съседите им си знаели имотите и нямало спорове
между тях. През 2006 г. ищците разбрали, че техни съседи и братовчеди – По. К.,
Ж.К. и Т. К., собственици на имот пл.№ 621, са се снабдили с нот.акт по
обстоятелствена проверка, издаден въз основа на документи от Община Поморие, вкл.
за части от имота им. Това наложило завеждането от ищците на гр.д. № 94/2008 г.
по описа на РС Поморие и с влязло в сила решение по това дело ответниците П. К.,
Ж. К. и Таня К. били осъдени да предадат на ищците владението върху 695/1718
кв.м. ид.ч. от имот пл.№ 621 по плана на с. Горица от 2005 г., част от
възстановения на ищците имот. Именно в хода на производството по гр.д. №
94/2008 г. по описа на ПРС се установило чрез СТЕ, че части от имота на ищците
са във владение на останалите им съседи, в различен обем, поради факта, че
Община Поморие не е изпълнила законовите си задължения по поддържане на
плановете на населеното място и разписния лист на собствениците на имотите.
Ищците сочат, че са инициирали процедура пред Община Поморие за нанасянето на
имота им и вписването им в разписния лист към плана, което им е било отказано.
Това наложило завеждането на ново дело срещу останалите им съседи. Така било
образувано гр.д. № 515/2009 г. по описа на ПРС с правно основание чл. 108 ЗС, с
което ищците претендирали ответниците да им предадат владението на частите от бившите
парцели V и VI в
бивш кв.72, които се намират в тяхна фактическа власт. Тъй като по това дело
ищците не знаели кои са надлежните ответници, и с цел уточняване на пасивната
легитимация по иска, са поискали от съда да им издаде съдебно удостоверение,
което да им послужи пред Община Поморие, по силата на което да се снабдят с актуална
скица на имоти с №№ УПИ V-364, УПИ ІV-363, на имот пл.№ 613, имот пл.№ 615,
имот пл.№619 в кв.49 по плана на с. Горица, допълнена с имената на
собствениците, на които се водят съответните имоти в разписните книги на Община
Поморие. Именно въз основа на това тяхно искане и издаденото им съдебно
удостоверение, Община Поморие издала Скица № 3/08.01.2010 г., в която посочила
като собственик на имот пл.№ 619 Д. М.Ч.. Така, ищците насочили иска си по чл.
108 от ЗС по гр.д. № 519/2009 г. на ПРС срещу Б. К.и М. Б., като наследници на
починалата Д. Ч. и като лица, които съгласно скицата са посочени като
собственици на имот пл.№ 619, припокриващ се с имота на ищците на площ от 824
кв.м. По гр.д. № 515/2009 г. на ПРС било постановено Решение № 163/16.11.2012
г., допълнено с Определение от 15.03.2012 г. в частта за разноските, но същото
било предмет на обжалване и по образуваното в.гр.д. № 1631/2013 г. по описа на Бургаски окръжен съд, чрез нова
СТЕ се установило, че поземлен имот № 009014 по плана за земеразделяне на с.
Горица, който е записан на Б. К.и М. Б.като наследници на Д. Ч., който според Община Поморие бил идентичен с
имот пл.№ 619 по плана на с. Горица от 2005 г., всъщност не са идентични.
По тази причина, с Решение № І-1 от 27.01.2015 г. БОС обезсилил Решение №
Решение № 163/16.11.2012 г. по гр.д. № 515/2009 г. на ПРС и върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане било
образувано гр.д. № 45/2015 г. по описа на ПРС и с решение от 18.05.2017 г. било
признато правото на собственост на ищците върху претендираните 824/1081 кв.м.
ид.ч. от имот пл.№ 619 по плана на с. Горица, като ищците били осъдени да
заплатят по това дело сумата от 875 лв. разноски на Б. К.и М. Б., които
неправилно и по вина на Община Поморие, вследствие на невярно предоставена от
общината информация съгласно издадената скица № 3/08.01.2010 г., били
конституирани като ответници по иска по чл.108 ЗС, въпреки че не владеят имота,
предмет на спора. Сумата от 875 лв. директно била заплатена от ищците на тези
ответници по банков път. Със същото съдебно решение по гр.д. № 45/2015 г. на
ПРС бил отхвърлен искът на ищците против отв. Р. К. С.поради изтекла в нейна
полза придобивна давност, като ищците били осъдени да заплатят на Стоянова
разноски в размер на 925 лв. За тази сума било образувано изп.дело №
20178040400706 по описа на ЧСИ Д.Н.при БОС, и в срока за доброволно изпълнение
ищците заплатили разноските в размер на 425 лв. по изпълнителното дело, както и
дължимата главница от 925 лв., или общо сумата от 1 350 лв.
Ищците считат, че с неправомерното си
поведение – незаконосъобразно бездействие и издаване на акт с невярно съдържание,
ответната Община Поморие е станала причина за водене от тях на съдебни дела
повече от 10 години, в резултат на което ищците са претърпели имуществени
вреди, изразяващи се в заплатените суми за разноски по делата /граждански и
изпълнително/. Ето защо, претендират присъждане на сумата от общо 2 225
лв. /по 741,66 лв. за всеки от ищците/ – обезщетение за причинени от Община
Поморие вреди, подробно уточнени в молбата-уточнение, а именно: 875 лв. – обезщетение
за причинени вреди, представляващи заплатени на Б. К.и М. Б.разноски съгласно Определение
№ 225/26.06.2017 г., с което е изменено Решение № 69/18.05.2017 г. по гр.д. №
45/2015 г. по описа на РС Поморие в частта за разноските; 925 лв. – обезщетение
за причинени вреди, представляващи заплатени на Р. К. С.разноски съгласно
Решение № 69/18.05.2017 г. по гр.д. № 45/2015 г. на Поморийски РС; 425 лв. – заплатени
от ищците разноски по изп.дело № 20178040400706 по описа на ЧСИ Д.Н.при БОС.
Сумите се претендират, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковете – 22.07.2020 г. до окончателното изплащане.
В с.з. ищците се представляват от
адвокат, който поддържа исковата молба, моли за уважаването й, сочи
доказателства и претендира присъждане на разноски.
Правното основание на предявените при
условията на обективно и субективно съединяване искове е чл.1, ал.1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. Л. А., оспорва
предявените искове, като счита същите за неоснователни, доколкото претърпените
от ищците вреди не стоят в
причинно-следствена връзка с незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
Община Поморие, а са резултат от съществуващ спор за материално право между
ищците, като наследници на Н.К., и лицата, с които
са водили граждански дела за собственост.
В с.з. ответникът се представлява
от адв. А., която моли за отхвърляне на исковете, ангажира
доказателства и претендира разноски.
С Определение № 1452/30.07.2020 г. като контролираща страна по делото е
конституирана Прокуратурата на РБ, чрез Окръжна
прокуратура – Бургас, предвид разпоредбата на чл.10,
ал.1 от ЗОДОВ, която предвижда, че този вид дела се разглеждат със задължително
участие на прокурор. В с.з. представител на ОП Бургас
изразява становище за неоснователност на предявените искове, предвид факта, че не се доказва
бездействие от страна на Община Поморие.
Не ангажира доказателства.
Административен съд – Бургас, като
взе предвид исковата молба и уточненията към нея, становището на ответника и на
контролиращата страна, събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно и това се установява от
събраните писмени доказателства /удостоверения за наследници на л.9 и л.10/, че
ищците са наследници по закон на И.Н. К., б.ж. на гр. Бургас, поч. на
04.09.2006 г., а последният е наследник на Н.М. К.,***, поч. на 03.04.1968 г.
Безспорно е също, че с Решение № 246/29.06.1998 г. на ПК Поморие, постановено
по преписка вх.№ ГО91/27.09.91 г. /л.91 и л.92/, на наследници на Н. М. К. е
било възстановено правото на собственост на осн.чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ върху
земеделски земи в землището на с. Горица в стари реални граници, а именно –
върху нива от 1,491 дка, шеста кат., кв.72, парцел VI по плана на с. Горица и
установен със скица № 668/12.06.198 г. на ТУСОС – гр. Поморие, както и върху
нива от 1,321 дка, пета кат., находяща се в землището на с. Горица, кв.72,
парцел V по плана на с. Горица и установен със скица от 12.06.1998 г. на ТУСОС
– Поморие. Решението на поземлената комисия има конститутивно действие /т.1 на
ТР № 1/1997 г. по гр.д. № 11/197 г., ОСГК на ВС/. Влязлото в сила решение за
възстановяване на земята, придружено със скица, удостоверява правото на
собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху
имота /чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ/. Имотите на ищците са индивидуализирани в
решението на ПК Поморие съобразно плана на с. Горица от 1933 г., като се
установява и не се спори, че за селото има втори кадастрален и регулационен
план, одобрен със Заповед № 381/29.03.1977 г., а новият актуален кадастрален
план е от 2005 г. и е одобрен със Заповед № РД-17-1/03.02.2005 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по кадастър /л.100 и л.108/. Същият не
касае регулационния план на селото, който е от 1977 г.
Установява се /както от самите твърдения в
исковата молба, така и от писмените доказателства по делото, вкл. и от приложените
гр.д. № 515/2009 г. и гр.д. № 45/2015 г. по описа на РС Поморие/, че ищците всъщност
не са били във владение на имотите си, което е дало основание на трети лица,
техни съседи по имоти, да се сдобият с констативни нотариални актове за
собственост по обстоятелствена проверка, вкл. за части от ищцовите имоти, както
и за установяването на фактическа власт върху тях, продължила повече от 10
години.
На първо място, свидетелство за това, че
ищците не са владяли имотите си, е находящите се в кориците на делото 2 бр.
писма до Община Поморие от ищцата Т.К. /вх.рег.№ 94-Д-105/22.05.2008 г. и
вх.рег.№ 94-Д-106/22.05.2008 г./, с които същата е поискала да се извърши въвод
във владение на двата им възстановени имота от компетентния орган в Община
Поморие, тъй като имотите се намират в регулация /л.90 и л.91/. По повод на
писмо с вх.рег.№ 94-Д-105/22.05.2008 г., от Община Поморие е отговорено, че от
изпратената им от ПК Поморие скица към решението за възстановяване на
собствеността ставало ясно, че са попълнени имоти V, VI -336 кв.72 по
отменения план от 1933 г., записани на наследници на К. М.К., докато по
действащия кадастрален план на с. Горица и в разписната книга към него са
попълнени други имоти със следните собственици: № 620 – на Колю Митев К.; № 621
- на Х.Ж. К. и Тодор Желев К., и № 619 – на Д. М.Ч.а. Общината е отговорила
също, че не е в нейни правомощия да въвежда във владение на имоти, които не са
нейна собственост /писмо до Т.К. на л.80 от делото/. По делото няма данни
Община Поморие да е отговорила на искането на Т.К., обективирано в другото
писмо от 22.05.2008 г. с вх.рег.№ 94-Д-106, касаещо искане за въвод във
владение на другия имот.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2 ППЗСПЗЗ
/изм.ДВ бр.31/2003 г./, граничните точки на имотите, възстановени извън
раниците на урбанизираните територии в стари съществуващи граници, се заснемат,
а тези във възстановими граници се трасират на място и се документират с
протокол за въвод във владение, като в границите на урбанизираните територии
имотите се трасират от техническата
служба на общината по искане на собствениците. До изменението на чл.30, ал.2
ППЗСПЗЗ през 2003 г., редакцията на този текст след 1997 г. също е предвиждала
задължение на техническата служба на общината само да трасира имоти в границите на урбанизираните територии. Имотите
на ищците попадат в регулация, което е видно и от приложените по делото писмени
доказателства, вкл. представеното от ищците заключение на СТЕ по гр.д. №
515/2009 г. на ПРС /л.24-л.25/, представеното заключение на СТЕ по в.гр.д. №
1631/2013 г. на БОС /л.27-л.28/ и Скица № 3/08.01.2010 г., издадена от Община
Поморие по гр.д. № 515/2009 г. на ПРС /л.17/, съгласно която имот пл.№ 613,615
и 619 са в регулация, без ПУП. Ищците са инициирали действия пред Община
Поморие през 2008 г. за въвод във владение на имотите си, но не са сезирали
надлежния за това орган. Това е така, тъй като трасирането на имотите, което
има предвид разпоредбата на чл.30, ал.2 ППЗСПЗЗ, е различно от въвод във
владение. Съгласно нормата на чл. 32, ал.2 ППЗСПЗЗ /ДВ бр. 122/1997 г./, въводът
във владение на възстановените земеделски
земи се извършва от длъжностно лице от общинската служба по земеделие в присъствието на собственика или на упълномощено от него лице. Това се извършва въз основа на влязло в законна сила решение за възстановяване на
собствеността и заверена скица от общинската служба по земеделие. За извършения въвод се съставя протокол. Материализирането на граничните точки с трайни знаци се извършва от собственика.
Именно трасирането /материализирането на граничните точки с трайни знаци/ е
компетентна да извърши съответната община, но това става, след като лицата са
въведени във владение на имотите си. Настоящият случай не е такъв - липсват
данни и доказателства ищците да са предприели каквито и да било действия по
въвеждане във владение на имотите си пред компетентната ОСЗ. Дори в самата
искова молба и в допълнителните уточнения към нея ищците сочат, че
административната процедура по въвода им във владение не била довършена, както
и че наследодателят им Илия К. приживе е правил опити да проведе
административна процедура по отразяване на възстановената собственост, без да
довърши процедурата. Липсват доказателства по делото ищците, респ. техният
наследодател Илия К., да е сезирал компетентната съгласно чл.32, ал.2 ППЗСПЗЗ
ОСЗ Поморие с искане да се извърши въвод. В кориците на приложеното гр.д. №
515/2009 г. на ПРС се съдържа протокол за въвод във владение на наследници на
Никола Митев К. от 13.10.1997 г. /л.27 от делото на ПРС/, който обаче не касае
процесните земи, доколкото същите са възстановени с решение от 1998 г., т.е.
след датата на протокола за въвод във владение.
Именно фактът, че ищците не са били във
владение на имотите си, е станал повод за завладяването на последните от трети
лица. Доказателства за това са и приложените към настоящото гр.д. № 515/2009 г.
по описа на РС Поморие и гр.д. № 45/2015 г. по описа на РС Поморие. От първото
е видно и не се спори между страните, че ищците са предявили иск по чл.108 ЗС срещу
непосочени първоначално в исковата молба ответници за частите от имотите, които
попадат в границите на бивши парцели V и VІ в кв.72 по плана на с. Горица. С
цел уточняване на пасивната легитимация по иска си, са поискали издаването на
съдебно удостоверение, което да им послужи пред Община Поморие за снабдяването
с актуална скица на имоти № УПИ V-364, УПИ ІV-363, имот пл.№ 613, имот пл.№
615, имот пл.№ 619 кв.49 по плана на с. Горица, Общ. Поморие, допълнена с
имената на собствениците, на които се водят съответните имоти в разписните
книги на Община Поморие. Искането е направено с исковата молба от 16.12.2009 г.
/л.4 – л.5 от гр.д. № 515/2009 г. по описа на РС Поморие/. Съдът е уважил
искането и е било издадено съдебно удостоверение, посредством което ищците са
се снабдили със Скица № 3/08.01.2010 г., издадена от Община Поморие и приложена
на л.49 от делото на ПРС. Съгласно така издадената скица, имот пл.№ 619 по
регулационния план на с. Горица от 1977 г. е част от имотите на ищците и същият
е записан на Д. М. Ч.. Именно тази скица ищците твърдят, че е с невярно
съдържание досежно отразеното в нея, а именно – досежно фактът, че имот пл.№
619 е записан на Д. М. Ч., докато всъщност чрез заключението на СТЕ по в.гр.д.
№ 1631/2013 г. на БОС се доказало, че на това лице е възстановен друг имот, а
именно - ПИ № 009014 по плана за земеразделяне на землището на с. Горица, който
обаче не е идентичен с имот пл.№ 619.
От доказателствата по делото се установява, че
данните за собствениците съгласно издадената от Община Поморие скица от
08.01.2010 г. са послужили като основание ищците да насочат иска си по чл. 108
ЗС по гр.д. № 515/2009 г. на ПРС и срещу Б. К.и М.Б., в качеството им на
наследници на Д.Ч.. Претенцията на ищците срещу тези лица е била уважена с
Решение № 163/16.11.2012 г. по гр.д. № 515/20009 г. на ПРС, което било
обжалвано по в.гр.д. № 1631/2013 г. на БОС и в хода на това производство, чрез
заключение на СТЕ /л.27-л.28/, е установено, че възстановеният на Д. Ч.имот не
е имот пл.№ 619 по плана от 2005 г., а имот № 009014, който не е идентичен и не
попада в имот пл.№ 619. Това е станало повод с Решение № І-1/27.01.2015 г. по
в.гр.д. № 1631/2013 г. на БОС въззивната инстанция да обезсили
първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг
състав на ПРС /л.21-л.23/. Видно от мотивите в решението на БОС, съдът е дал
указания на РС да изясни актуалния регулационен статут на процесните имоти,
след което да даде указания на ищците да конкретизират иска си и да изяснят кой
е претендираният имот.
При новото разглеждане на делото е образувано
гр.д. № 45/2015 г. на ПРС, по което съдът се е произнесъл с Решение №
69/18.05.2017 г. /л.35-л.40/, с което е признал на ищците правото на
собственост по отношение на отв. М. Б.и отв. Б. К.върху 824/1081 кв.м. ид.ч. от
имот пл.№ 619 по кадастралния план на с. Горица от 2005 г., но е отхвърлил
искането за предаването на ищците на владението върху тези ид.ч. от имота, тъй
като е приел, че тези ответници не владеят имота. По отношение на отв. Р. К. С.,
искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен поради изтекла в полза на този ответник
придобивна давност за 366/1010 кв.м. ид.ч. от УПИ ІV-363 кв.49 и 10/1088 кв.м.
ид.ч. от имот пл.№ 614. В резултат от
крайния изход на делото, ищците са били осъдени да заплатят на М. Б.и Б. К.с
Определение от 26.06.2017 г. по гр.д. № 45/2015 г. на ПРС разноски в размер на
875 лв. /л.41/. Няма спор между страните, че тази сума е заплатена от ищците с
платежни нареждания доброволно на 03.10.2017 г. /л.6/. Ищците считат, че са
претърпели тези вреди, тъй като Община Поморие, погрешно посочвайки Д. Ч.като
собственик на имот пл.№ 619 в издадената Скица № 3/08.01.2010 г. /която в тази
част според ищците е документ с невярно съдържание/, е станала причина неоснователно
да се привлекат наследниците на Чернева /Богданова и Караджова/ като ответници
по иска по чл. 108 от ЗС, доколкото по гражданското дело се е установило, че
всъщност тези лица никога не са владели и не владеят имота им и по тази именно
причина искът спрямо тях е бил отхвърлен като неоснователен и са им присъдени
разноски в размер на общо 875 лв.
Съдът намира, че този довод на ищците не може
да бъде споделен, тъй като не е налице твърдяната от тях причинно-следствена
връзка между противоправно действие/бездействие на Община Поморие и настъпилите
за ищците вреди. На първо място, причината изобщо за завеждането на
гражданските дела от страна на ищците е фактът, че същите не са владяли имотите
си, т.е. не са упражнявали фактическа власт върху тях, тъй като не са извършили
административната процедура по въвод във владение. От твърденията на ищците
може да се направи извод, че същите обосновават претърпените вреди в размер на
875 лв. както с издаването на документ с невярно съдържание от страна на Община
Поморие /скица № 3/, така и с неизпълнение от страна на общината на законово
вменено й задължение да поддържа данните в разписния лист към плана на имотите.
И двата доводи на ищците в тази връзка са
неоснователни. Издаването на Скица № 3/08.01.2010 г. от страна на Община
Поморие представлява индивидуален административен акт, който не е оспорен и не
е обжалван. Изрично в тази скица е
записано, че същата се издава въз основа на действащия за с. Горица
регулационен план от 1977 г., т.е. общината е имала задължение да удостовери
чрез издадения документ актуалния регулационен статут на имотите на ищците /в
каквато връзка е било поискано и издадено и съдебното удостоверение по гр.д. №
515/2009 г. на ПРС/, което е и сторено. По никакъв начин от доказателствата по
делото не се установява, че отразеният регулационен статут на имотите на ищците
съгласно така издадената скица не съответства на действителното фактическо
положение, още повече че скицата представлява извадка от действащия регулационен
план от 1977 г. Даже напротив, видно от постановеното влязло в сила решение по
гр.д. № 45/2015 г. на ПРС, със същото е признато правото на собственост на
ищците върху имот пл.№ 619 по плана на с. Горица, тъй като съдът е приел за
доказано, че този имот се припокрива с част от възстановения на ищците имот.
Що се отнася до факта, че отв. Б. К.и М. Б.не
са владели никога този имот и поради това искът спрямо тях е отхвърлен, следва
да се имат предвид два факта: на първо място, при безспорно установеното по
делото, че от 2005 г. за територията на с. Горица има влязла в сила кадастрална
карта, задължение да поддържа данните за собствениците на имотите след 2005 г.
е на Агенцията по геодезия, картография и кадастър по силата на чл.4, ал.1 ЗКИР, тъй като съгласно разпоредбата на §4, ал.4 ПЗР ЗКИР, след одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри дейностите на общинската администрация
по поддържане на кадастралните планове и
по издаване на скици от тях за
съответното землище се прекратяват. Ето защо, Община Поморие е нямала
задължение да съхранява и поддържа актуални данни за собствениците на имотите
към 2010 г., още повече че съгласно разпоредбата на §4, ал. 2 ПЗР ЗКИР, с
откриването на производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални
регистри за територията, общината е била длъжна да предаде на Агенцията данните
за измененията в поддържаните от нея планове и карти в 7-дневен срок от
отразяването им. Поради това, няма как Община Поморие да бъде отговорна за
поддържането на данните за собствениците на имотите след 2005 г. и от нея да се
търсят вреди за неправилното отразяване на тези данни.
На следващо място, следва да се има предвид,
че след като в производството по в.гр.д. № 1631/2013 г. на БОС чрез експертиза
е било установено, че имот пл.№ 619 не е идентичен с възстановения на Д. Ч.имот
№ 009014, въззивният съд, обезсилвайки първоинстанционното решение, в мотивите
на решението си е дал указания при новото разглеждане на делото ищците да
уточнят претенцията си и да посочат кой е претендираният от тях имот. Такива
указания районният съд е дал на ищците с Разпореждане от 04.02.2015 г. по гр.д.
№ 45/2015 г. на ПРС. Ищците не са коригирали в тази връзка привлечените от тях
лица като ответници по делото, нито са въвели изменение в предявения иск
досежно спорните имоти, което е видно от депозираната молба-уточнение на
13.02.2013 г. по гр.д. № 45/2015 г. на ПРС. В същата изрично е записано, че
ответниците /в т.ч. и Караджова и Богданова/ владеят спорните имоти. Съдът им е дал възможност впоследствие
отново да конкретизират претенцията си и да заявят дали поддържат иска си по
чл. 108 ЗС срещу наследниците на Д. Ч./разпореждане от 25.04.2016 г. по гр.д. №
45/2015 г. на ПРС/. Ищците отново са заявили изрично с молба-уточнение от
10.05.2016 г., че поддържат иска си срещу тези лица както в установителната му
част, така и в осъдителната. От това може да се направи извод, че ищците са продължили да твърдят, че
процесната част от имот пл.№ 619, припокриваща се с техния имот, се владее от
Караджова и Богданова, което твърдение се оказва невярно. Същото не стои във
връзка с твърдяното противоправно бездействие от страна на Община Поморие.
Искът спрямо Богданова и Караджова не е отхвърлен в установителната му част,
тъй като съдът е приел, че е налице правен интерес и спор за материално право,
а е отхвърлен единствено в осъдителната му част. С оглед на това, единствено
заради процесуалното поведение на ищците и поддържаната от тях защитна теза,
при новото разглеждане на делото се е стигнало до отхвърляне на иска по
отношение на Б. К.и Марийка Богданова. Поради това, ищците сами са станали
причина за настъпването на вредните за тях последици, представляващи заплатени
разноски на тези ответници, за които са имали данни още във въззивното
производство, че не владеят имота им. По тази причина, претенцията им по чл.1 ЗОДОВ срещу Община Поморие за сумата от 875 лв. – заплатени от тях разноски на
Богданова и Караджова, се явява изцяло неоснователна и следва да се отхвърли,
тъй като нито се доказва твърдяния правопораждащ факт /незаконосъобразно
бездействие на Община Поморие, респ. издаване на акт с невярно съдържание/ относно
настъпването на тези вреди, нито се доказва причинно-следствена връзка между
този факт и настъпилите вреди.
По отношение на останалите претенции на ищците
за присъждане на сумата от 925 лв. – заплатени на Радка Стоянова разноски, и за
присъждане на сумата от 425 лв. – заплатени от ищците разноски по изп.дело №
20178040400706 по описа на ЧСИ Д.Н.с район на действие БОС, съдът намира
следното:
С решението по гр.д. № 45/2015 г. на ПРС
ищците са били осъдени да заплатят на отв. Р. К. С.разноски в размер на 925 лв.
Решението на ПРС по гр.д. № 45/2015 г. не
е било обжалвано и е влязло в сила на 04.08.2017 г., като ищците не са
заплатили доброволно разноските на Р. К. С.и това е станало причина същата да се
снабди с изпълнителен лист и да образува изп.д. № 20178040400706 по описа на
ЧСИ Д.Н.с район на действие БОС. Не се спори между страните, че разноските на
Стоянова са били заплатени от ищците в хода на това изпълнително дело, след
като същите са получили поканата за доброволно изпълнение, като освен тези
разноски от 925 лв., ищците са заплатили и разноски по изпълнението в размер на
425 лв., или общо сумата от 1 350 лв. /платежно нареждане на л.8/. Ищците
считат, че са претърпели тези вреди, тъй като общината не е изпълнила
задължението си да поддържа разписните листи с данните за собствениците към
плана от 1977 г., в който като собственик на парцел ІV-363 кв.49 по плана от
1977 г., респ. на имот пл.№ 614 по плана от 2005 г., бил записан К. С. Г.–
наследодател на Р. С., което станало причина в полза на С. да изтече придобивна
давност в периода 1988 г. – 2008 г., преди завеждането на гр.д. № 515/2009 г.
по описа на ПРС. Поради това ищците считат, че тъй като воденето на разписните
книги към плана е в прерогативите на Община Поморие, а същата преди образуване
на гр.д. № 515/2009 г. е отказала да ги въведе във владение на имот пл.№ 614
/при което според ищците би се стигнало до спор за собственост между тях и
Радка Стоянова/, то общината е станала причина за отхвърляне на иска им срещу
Стоянова и за произтичащите от това разноски, още повече че до приемането на
заключението на СТЕ по гр.д. № 515/2009 г. на ПРС ищците не са знаели и нямало
откъде да узнаят, че с приемането на новия план през 2005 г. общината не ги е
вписала като собственици на имот ІV-363 и имот пл.№ 614 или части от него.
Тези доводи на ищците са изцяло неоснователни.
На първо място, както беше отбелязано по-горе, въводът във владение ищците е
следвало да поискат от общинската служба по земеделие, а не от общината,
независимо че имотите им се намират в регулация, с оглед нормата на чл.32, ал.2
ППЗСПЗЗ. Имотите на ищците са възстановени с решение на ПК Поморие от
29.06.1998 г., а същите са поискали въвод във владение от Община Поморие едва
на 22.05.2008 г., т.е. почти 10 години след възстановяване на собствеността.
Ирелевантни са аргументите на ищците, че ако бяха въведени във владение на
имотите си, би възникнал спор за материално право с Р. С.. Наличието на такъв
спор изначално не е предпоставено от изискването имотите на ищците да се
владеят от някого, респ. същите да са въведени във владение. Спорът за
материално право се е породил още със завладяването на ищцовите имоти от Стоянова
през 1998 г. и не стои в причинно-следствена връзка с данните за собствениците
в разписния лист към плана, доколкото всяко трето лице може да завладее чужд
имот, дори и коректно да са отразени данните за собствениците в плана. В тази връзка,
твърденията, че до приемането на заключението на СТЕ по гр.д. № 515/2009 г. на
ПРС ищците не са знаели и нямало откъде да узнаят, че с приемането на новия
план през 2005 г. общината не ги е вписала като собственици на имот ІV-363 и
имот пл.№ 614 или части от него, са ирелевантни.
Предвид горното, неоснователна се явява и тази
претенция на ищците за осъждането на ответната община да им заплати причинените
им имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски на Р. К. С.по гр.д. №
45/2015 г. по описа на РС Поморие в размер на 925 лв., както и заплатените от
ищците разноски в размер на 425 лв. по повод принудителното събиране на сумата
от 925 лв. по изп.дело № 20178040400706 по описа на ЧСИ Д.Н.с район на действие
БОС. Тези вреди в общ размер на 1350 лв. не са резултат от противоправно
действие/бездействие на Община Поморие, респ. не са резултат от неизпълнение на
задължението на Община Поморие да поддържа плановете на населеното място и
разписния лист на собствениците на имотите, както се твърди в исковата молба.
Липсва такава причинно-следствена връзка между тези вреди и твърдяното
противоправно бездействие от страна на ответната община. Причината ищците да
претърпят тези вреди, е не бездействието на Община Поморие да изпълни свое
законово задължение, а бездействието на самите ищци да потърсят и реализират
правото си на собственост. Причината за претърпените от тях разноски по гр.д. №
45/2015 г. по описа на РС Поморие и по впоследствие образуваното за тяхното
събиране изпълнително дело е пасивното поведение на ищците, които, от една
страна, като не са предприели съответните действия пред компетентната ОСЗ за
въвод във владение и не са разрешили навреме съществуващите спорове за
материално право с трети лица, са станали причина имотите им да бъдат завладяни
повече от 10 години спокойно и необезпокоявано от тези лица – в случая, от Р.К.С.,
която е противопоставила на предявения от ищците иск по чл. 108 ЗС по гр.д. №
45/2015 г. на ПРС възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност.
Присъдените на Стоянова по това дело разноски в никакъв случай не стоят в
причинно-следствена връзка с бездействието на Община Поморие, за да се търсят
от ищците като вреди, а са последица от отхвърляне на ищцовата претенция като
неоснователна. По същата причина, не е налице законово основание за
претендиране на осн.чл.1 ЗОДОВ от ответната община и на вредите, претърпяни от
ищците като разноски по изпълнителното дело в размер на 425 лв., тъй като тези
вредни последици ищците са претърпяли вследствие на забавата си да заплатят
доброволно на Стоянова, преди образуването на изпълнителното дело, следващите й
се разноски, т.е. тези вреди не са вследствие противоправно поведение на Община
Поморие, респ. – резултат на неизпълнено задължение за поддържане на разписните
листове към плана на с. Горица. Ето защо, в частта относно претенцията за
сумата от 925 лв. и за сумата от 425 лв., исковете по чл.1 ЗОДОВ се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на делото и предвид своевременното
искане на страните за присъждане на разноски, на осн.чл.10, ал.4 ЗОДОВ вр.чл.
203, ал.2 АПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Поморие
направените съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лв., представляващи
възнаграждение за адвокат.
Не следва да се уважава искането на процесуалния
представител на ищците за намаляване поради прекомерност на този хонорар, тъй
като същото не е направено до приключване на устните състезания през настоящата
инстанция, а едва в писмена защита по делото.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.Р.К.
с ЕГН **********, Н.И.К. с ЕГН ********** и Я.И.К. с ЕГН **********,***, с които
се претендира осъждането на ответника да заплати на ищците обезщетение за
претърпени от тях имуществени вреди в общ размер на 2 225 лв. /на всеки от
ищците – по 741,66 лв./, от които: сумата от 875 лв. – представляваща заплатени на Б. К.и М. Б.разноски съгласно
Определение № 225/26.06.2017 г. по гр.д. № 45/2015 г. по описа на РС Поморие;
сумата от 925 лв. – представляваща
заплатени на Р. К. С.разноски съгласно Решение № 69/18.05.2017 г. по гр.д. №
45/2015 г. на РС Поморие; и сумата от 425
лв. – представляваща заплатени от ищците разноски по изп.дело №
20178040400706 по описа на ЧСИ Д.Н.при БОС, ведно със законната лихва върху
сумите от датата на предявяване на исковете – 22.07.2020 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Т.Р.К. с ЕГН **********,
Н.И.К. с ЕГН ********** и Я.И.К. с ЕГН **********,*** разноски в размер на 600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд на Р България.
СЪДИЯ: