Решение по дело №2356/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юни 2020 г. (в сила от 15 юни 2020 г.)
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20191320102356
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 343

гр. Видин, 15.06.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав, в публичното заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                               Председател: Милена Стоянова    

                                                        

при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от съдията Стоянова                     гр. дело № 2356 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 330 от ГПК, във вр. с чл. 321, ал. 5 от ГПК,        вр. чл. 49, ал. 4 от СК.

 Делото е образувано по искова молба на Н.Д.М. от                           гр. Видин против А.А.М. *** за развод.

          Твърди се от ищцата, че с ответника са сключили граждански брак през 2016г., от който брак страните нямат родени деца.  Поддържа се, е още в самото начало на брака ответника е започнал да се държи грубо с ищцата – да й нанася побой, да я обижда.  Посочва се също, че ответникът системно злоупотребявал с алкохол. Поради системния тормоз ищцата напуснала семейното жилище и заминала за Чехия, където има роднини.  Ответникът  е научил къде се намира ищцата и на 01.06.2019г. е пристигнал при нея, като се опитал да я отвлече. Налице е дълбоко и непоправимо разстройства на брака по вина на ответника.

            Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ответника.

            Ответникът в законния месечен срок  е подал отговор на исковата молба, с който е заявил, че иска е неоснователен. Изложеното в исковата молба, че ищцата била подложена на тормоз не отговаря на истината. Моли иска да се отхвърли като неоснователен. В предявения насрещен иск е посочил, че ответницата по насрещния иск е напуснала семейното жилище на 25.05.2019г., ищецът по насрещния иск се притеснил за нея. Установили са контакт и тя му е заявила, че няма да живее повече с него и желае развод.

            Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ответницата по насрещния иск. Иска се ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Видин,                   ул. Стара планина № 79, да бъде предоставено на мъжа. Изразил е желание за сключване на споразумение.

            Ответницата по насрещния иск е заявила, че същия е неоснователен.

                       В проведеното на 08.06.2020г. открито съдебно заседание, страните, чрез упълномощени процесуални представители са изложили споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, с което са заявили, че са уредили отношенията  помежду си.

                       Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и изложеното споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                       Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак - дубликат от 09.08.2019г., издадено въз основа на акт за граждански брак № 0190 от 31.08.2016г., издаден от Община Видин, бракът между страните е сключен на 31.08.2016г.

  От брака страните нямат родени деца.

  Страните са заявили, че няма да си дължат издръжка един на друг.

  Страните са се съгласили семейното жилище, находящо се в гр. Видин, ул. Стара планина № 79, да се ползва от А.А.М..

  Страните са заявили, че нямат спор относно придобитото по време на брака в режим на СИО движимо и недвижимо имущество.

Страните са се съгласили след прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име Борисова.

  Разноските остават така, както са направени.

                       Съдът намира, че  споразумението, с което се уреждат спорните въпроси, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави,  поради което същото ще следва да бъде утвърдено с решението.

                       На основание чл. 329, ал.1 от ГПК съдът определи окончателната държавна такса в размер на 40.00 лева, платима по равно от страните.        

              Воден от горните съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

              ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД по взаимно съгласие гражданският брак между Н.Д.М. с ЕГН: **********, с адрес: ***,                  ул. Иван Тодорин № 13Б и А.А.М. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сключен с акт за граждански брак № 0190 от 31.08.2016г.,                  изд. от  Община Видин.

              УТВЪРЖДАВА постигнатото от страните споразумение, както следва:

  Страните са заявили, че няма да си дължат издръжка един на друг.

  Страните са се съгласили семейното жилище, находящо се в гр. Видин, ул. Стара планина № 79, да се ползва от А.А.М..

  Страните са заявили, че нямат спор относно придобитото по време на брака в режим на СИО движимо и недвижимо имущество.

  След прекратяване на брака жената ще носи предбрачното си фамилно име БОРИСОВА.

  ОСЪЖДА Н.Д.М. с ЕГН: ********** да заплати  по сметка на РС – Видин окончателна д.т. в размер на 20.00 лева.

  ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на РС – Видин окончателна държавна такса в размер на 20.00 лева.

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: