Р Е Ш Е Н И Е
№145
гр.
Велико Търново, 23.05.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на единадесети май две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 90/2022 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал.
4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Административното
дело е образувано по жалба от „Имекс груп“ ЕООД, гр. Свищов, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) №11178/08.02.2022 г., издадена от началник
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Главна дирекция „Фискален
контрол“ (ГДФК) при ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски
обект – зоомагазин „Аква“, гр. Свищов, стопанисван от
оспорващото дружество, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни на
основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на оспорената ПАМ поради постановяването й
при съществени процесуални нарушения, допуснати от контролния орган при
преценка на доказателствения материал и неправилно установена фактическа
обстановка, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон и
противоречие с целта на закона. Оспорва се възприетата фактическа обстановка с
твърдения, че Б. З.не заема длъжност продавач-консултант, не може да борави с
касовия апарат, че в деня на проверката зоомагазинът не е работел с клиенти, както
и че фактическата наличност от 216 лева не е установена в касата на обекта, а
просто е била там. Жалбоподателят възразява, че липсва правно основание за
прилагане на ПАМ. Определя мотивите относно продължителността на срока на ПАМ
като общи, бланкетни и лишени от конкретност. Не
намира за обоснован извода, че е нарушен особено важен държавен интерес, който
се нуждае от защита посредством тази ПАМ. Счита, че са нарушени принципите за
истинност и съразмерност относно наложената мярка и вмененото нарушение, за
което подчертава, че е изолиран случай. Отделно, жалбоподателят навежда доводи,
че в обекта има много аквариуми с общ обем от 2 000 литра, единият от
които – 500 литра, с декоративни рибки, което възпрепятства преместването им,
поради което запечатването на магазина би довело до непоправими вреди и фалит. Развива
съображения за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание
дружеството се представлява от адв. П.Д., който поддържа
доводите за незаконсъобразност на процесната ПАМ. По изложените мотиви се
претендира отмяна на процесната ПАМ и присъждане на направените разноски.
Ответната страна – началникът
на Отдел „Оперативни дейности“ към ГДФК в ЦУ на НАП, се представлява от ст. юк Пл. К., който оспорва жалбата. Излага съображения за
законосъобразност на заповедта, включително за мотивираност на срока, за който
подчертава, че е под средния законов размер. Счита, че събраните доказателства установяват
посоченото материалноправно основание за издаване на
заповедта, което е неиздаване на касова бележка без да се държи сметка за
стойността на продажбата. Иска от съда да отхвърли жалбата срещу ПАМ и да присъди
на НАП възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като взе
предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища от страните прие за установено следното:
На 01.02.2022 г., в 10:20 часа е извършена проверка на обект – зоомагазин
„Аква“, намиращ се в ГР..., ул., стопанисван от „Имекс груп“ ЕООД. Проверката е документирана
с Протокол за извършена проверка сер. АА № 0015324/01.02.2022
г., приложен по делото. В рамките на тази проверка са събрани документи от
задълженото лице, а именно: 1. Обяснения от лицето Б. З.в качеството му на
продавач-консултант в Зоомагазин „Аква; 2. Опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката, изготвен от
Б. З.; 3. Декларация от Б. З., работещ по гражданско правоотношение; 4. Дневен
отчет №0003620/01.02.2022 г. и разпечатка от ФУ – КЛЕН №0003619 за 01.02.2022
г.
Въз основа на тези
доказателства ответникът е приел, че лицето, в качеството си на задължено лице
по Наредба №Н-18/13.12.2006 г., не регистрира и не отчита всяка извършена продажба
на стоки, чрез издаване на касова бележка от въведеното ФУ в обекта. Този извод
е направен, след като инспектор по приходите Илиян Енев е извършил контролна
покупка на стоки – ½ кг храна за котки на стойност 1,50 лева, заплатени
в брой на Б. З., който при приемане на плащането не издал фискален касов бон,
нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. Не се спори, че касов бон
не е издаден и по-късно – в рамките на самата проверка или до приключване на
деня (със съответния дневен финансов отчет), а това се установява и от Отчета
от КЛЕН №0003619 от 01.02.2022 г. в 10:24 ч. и Дневен отчет от фискалната памет
№0003620/01.02.2022 г., според който реализираният оборот е в размер на 0,00
лева.
Същевременно, в хода
на проверката било установено, че в търговския обект има 216,00 лева, изброени
лично от Б. З., докато ФУ не е отчитало нито внесени, нито изведени, нито
служебно въведени пари от касата. Предвид установената фактическа наличност на
парични средства и положителната касова разлика от 216,00 лева, е направен
извод, че задълженото лице не е спазило изискването на закона да регистрира
всяка промяна в касовата наличност на фискалното устройство (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата), с което е изпълнен състава на чл. 33 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. и е послужило като допълнително основание за горния правен
извод, че лицето, в качеството си на задължено лице по Наредба №Н-18/13.12.2006
г., не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба.
На това основание,
което изпълнява състава на чл. 25, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. вр. чл. 118,
ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 186, ал 1, т. 1, б. „а“ от същия закон, спрямо ЮЛ е
приложена ПАМ запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за
срок от 14 дни, за което е съставена Заповед №11178/08.02.2022 г. от началник
Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново.
Според текстовата
част на заповедта за прилагане на ПАМ при определяне конкретно на
продължителността на мярката са отчетени вида и тежестта на допуснатото
нарушение и последиците от него, местоположението на обекта, характера на
дейността му. Посочено е, че ПАМ е предназначена както да охрани интересите на фиска, като се прекратят подобни противоправни
практики от същия търговец, така и като превенция на непосредствено
настъпващите вреди от неотчитане на приходи.
Процесната заповед за прилагане
на ПАМ е връчена на упълномощен представител на дружеството на 09.02.2022 г. Дружеството
е оспорило ПАМ по съдебен ред с жалба, изпратена по пощата до ТД на НАП –
Велико Търново на 17.02.2022 г., въз основа на която е образувано това дело.
В хода на делото,
наред с пълната административна преписка са събрани като нови писмени доказателства
представените от жалбоподателя Договор за извършване на работа чрез личен труд
от 31.01.2022 г. между „Имекс груп“
ЕООД и Б. З., Акт за установяване на административно нарушение №F641874/09.02.2022 г., Акт за установяване на
административно нарушение №F641875/09.02.2022 г.
и контролна лента от ФУ от 01.02.2022 г. Събрани са и гласни такива, чрез свидетелските
показания на З.З. – син на управителя на дружеството -
жалбоподател. Свидетелят уточнява, че управлява дружеството с генерално
пълномощно, защото баща му е възрастен, но въпреки това работи в магазина, за
да си допълва пенсията. Свидетелят твърди, че на 01.02.2022 г. баща му е
отсъствал поради здравословни проблеми и той е трябвало да приеме стока в
магазина. На същата дата обаче е имал посещение при зъболекар във Велико
Търново и е поръчал на сина си – Б. З., да приеме стоката в магазина. Докато е
бил в Търново З.З. е получил обаждане от сина си, че
в магазина има проверка от НАП. Проверяващите поискали да купят някаква храна и
той им продал. При завръщането си в зоомагазина свидетелят е бил информиран от
проверяващите, че на Б. З.трябва да се направи договор, за да се избегне
информиране на Инспекцията по труда. За намерените в обекта 216 лева свидетелят
обяснява, че това са пари на фирмата и са оставени там, за да се плати стоката.
Отрича сумата да е била в каса, като твърди, че се е намирала в шкаф, където обичайно
стоят и отвертки, но признава, че при указанието на проверяващите към сина му
да извади парите от касата, последният ги е извадил именно от този шкаф. Б. З.не
знаел как се включва касовият апарат и как се въвеждат суми, неговата задача
била само да приеме стоката и да я плати. Показанията на свидетеля, ведно с
всички останали доказателства, ще бъдат обсъдени по-долу по съществото на
делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разпоредбата на чл.
186, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че заповедта, с която се налага ПАМ по чл. 186,
ал. 1 от ЗДДС, подлежи на обжалване по реда на АПК. С оглед на това препращане
приложение намира текстът на чл. 148 от АПК, според който административният акт
може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му
по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е
предвидено друго. Доколкото по отношение на заповедта, с която се налага ПАМ,
не е предвидено задължително обжалване пред по-горестоящия административен
орган, то последното не се явява задължителна предпоставка за съдебно
обжалване, а зависи от волята на адресата на акта по кой ред да защити права
си. В този смисъл Определение № 370 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14865/2018 г., VIII о.
Разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на оспорване
в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на ПАМ №11178/08.02.2022
г., издадена от началник Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГДФК
при ЦУ на НАП. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 186, ал.
3, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за
Национална агенция по приходите и на основание заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. (л.
17 от делото) на изпълнителния директор на НАП, поради което е валиден такъв.
Съдът намира, че
заповедта за прилагане на ПАМ е постановена в съответната писмена форма и съдържа
необходимите реквизити. Неоснователни са наведените от оспорващото дружество
възражения, че в оспорения административен акт не са изложени мотиви в
нарушение на чл. 59, ал. 2
от АПК и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС – в заповедта за налагане на ПАМ се
съдържа словесно описание на приетите за установени от административния орган
факти и посочване на правното основание за прилагането на ПАМ, както и за
нейната продължителност, като подробни съображения за това съдът ще изложи
по-долу.
В хода на административното
производство органите по приходите са изпълнили задълженията си по чл. 26 и сл.
от АПК, като са извършили проверката си с посещение на място, в присъствието на
представител на жалбоподателя. Проверяващите са довели до знанието на данъчния
субект установените факти и предприетите въз основа на тях последващи
действия, като са му предоставили възможност да ангажира допълнителни
доказателства. Осигурено е участие на страната в производството, събрани са
годни и относими доказателства и са изяснени относимите
факти и обстоятелства от значение за случая. Тук е мястото да се посочи, че не
са нарушени процесуални правила и принципи нито в хода на производството, нито при
прилагането на процесната ПАМ от нейния издател.
Не се откриват и пороци,
засягащи материалната законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. По силата на
чл. 187, ал.
1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от негов пълномощник.
В нормата на чл. 118, ал.
1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на
МФ независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането,
а според чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
От цитираните
разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред
неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална
касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган налага на
търговеца ПАМ – запечатване на обект и забрана за достъп до него. Законът
определя момента, в който следва да се издаде бележка различно – в зависимост
от вида на търговията – директна или разносна. В общия случай, на директната
търговия, какъвто е и процесният, фискалната касова бележка се издава при
извършване на плащането. (При разносна търговия – касовата бележка се издава
дори предварително – преди получаване на плащането, като това е възможно
предвид механизма на тази търговия, който изисква предварителна заявка, освен
ако самият разносвач не е снабден с подвижно фискално устройство.) След като в
случая не се спори, че е извършена продажба на стока, за която е получено
плащане, като платената сума е приета от Б. З.(потвърждение
за което се намира не само в писмените доказателства, но и в гласните такива), който има достъп до касовия апарат на жалбоподателя (а
се представя и като служител/изпълнител на същия – видно от дадените лично
обяснения, саморъчната декларация и договора), то с приемането на платената
сумата, е било дължимо издаването на касова бележка. След като липсва касова
бележка при извършване на плащането е извършено нарушение на реда и начина на
документиране на продажбата и е изпълнено материалноправното
условие на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на процесната ПАМ
– неиздаване съответен документ за продажба по чл. 118.
Тук е мястото да се
посочи, че няма как се кредитират обясненията на свидетеля З.З. и възраженията по фактите, развити в жалбата, че Б. З.не
е издал касова бележка, защото не знае как се работи с касовия апарат, тъй като
не заема длъжност в щата на дружеството. Преди всичко, лицето е било в обекта и
е предприело всички обичайни действия, привични на продавач-консултант, за да
бъде осъществена контролната покупка на ½ кг храна за котки от
проверяващите. Демонстрираното от него поведение не е оставило съмнение у
приходните органи, че лицето познава предлаганите асортименти, знае цените им,
наясно е с организацията на работата в магазина, включително употребата на шкафове
и чекмеджета в бюрото, изпълняващи функцията на „каса“ или помощни такива. От
свидетелските показния става ясно, че на Б. З.конкретно е възложено на този ден
да бъде в зоомагазина, да получи стока, за която да плати – все функции,
типични за длъжностната характеристика на продавач в търговски обект. В случай,
че не му е било вменено това качество и действително не е бил информиран как да
процедира, то няма обяснение защо е предприел конкретната продажба, за която едва
впоследствие е узнал, че е контролна доставка. Видно от справката за трудови
договори на „Имекс груп“
ЕООД (л. 14 гръб) дружеството
действително няма персонал по трудови договори и явно е практика извършването
на директната търговска дейност от лица без трудовоправни
отношения с „Имекс груп“
ЕООД. В този смисъл са и показанията на свидетеля З., който заявява, че в
магазина работи баща му, но когато му се налага да ходи на лекар, той остава
там, т.е. замества го в служебните му задължения, а в деня на проверката
очевидно заместник е бил Б. З.. Потвърждение на обстоятелството, че лицето е
било ангажирано да обслужва търговския обект от 01.02.2022 г. до 02.02.2022 г. се намира и в представения договор на л. 27 от
делото, според който възложителят „Импекс груп“ ЕООД е възложил на изпълнителя Б. З.да обслужва
търговския обект срещу заплащане от 50 лева. Обстоятелствата как и защо е
сключен този договор не са надлежно доказани, а и нямат правно значение за
спора по делото (касаят друг вид административно
производство). По правилата на логиката и търговския оборот обслужването
на търговски обект неминуемо включва и извършването на продажби и всички
съпътстващи административно-технически действия, включително боравене с касовия
апарат и издаване на касови бележки. Обучението на обслужващия персонал е
отговорност на проверявания субект. След като Б. З.е бил в обекта, осъществил е
продажбата и е получил плащането (факти, които не са
спорни), последният е следвало да издаде и касов бон за това.
Касовата бележка (фискалния
бон) е първичен счетоводен документ, който се издава задължително за всяко
отделно плащане в брой при доставка на стока или услуга, независимо дали за
тази доставка е издадена фактура. След като плащането е прието, то няма
съмнение, че е следвало да бъде издадена и касова бележка. Такава касова бележка
както в хода на проверката, така и по делото няма. След като това е така, в
настоящия случай нарушението е установено по безспорен начин от контролните
органи. Само по себе си установяването на нарушението е единствено и достатъчно
условие органът по приходите да приложи ПАМ и последният не разполага с други
юридически равностойни варианти, поради което преценката относно обществената
значимост на административното нарушение, включително поредността
му и причиняването или не на щети на фиска, е
направена от законодателя, а не е предоставена на органа по приходите. При
описаните по-горе факти са налице предвидените в закона предпоставки за прилагане
на ПАМ по чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС и органът няма право на преценка.
Неоснователни са
възраженията с жалбата до съда, че доколкото се касае за зоомагазин и част от
стоката представлява живи декоративните рибки, които са поместени в аквариуми,
чието отстраняване от обекта е трудно или невъзможно, поради което дружеството
ще претърпи непоправими вреди, обуславящи фалита му. ЗДДС и общият АПК не
установяват подобна пречка или изключение от нормативно предвидената мярка за
запечатване на определени видове търговски обекти (примерно
зоомагазини). Обезпечаването на сигурността и нормалното
съществуване на рибки и животни, респективно предотвратяването на вреди за
търговеца, който ги стопанисва, са негова отговорност и законът е предвидил, че
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице – аргумент от чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Ангажиментът
и организацията по отстраняването принадлежи на задължения субект и
невъзможността или трудността за изпълнението не е повод ПАМ да не бъде
наложена, а и прилагането на ПАМ по принцип е следствие от противоправното
поведение на този субект.
На следващо място,
неприемливи са съображенията на жалбоподателя, че издателят на процесната
заповед не е мотивирал срока на ПАМ. Всъщност единствената преценка, която дължи
административният орган при прилагането на ПАМ от вида на процесната, е тази по
отношение на срока ѝ и такава е била направена от органа. Видно от самата
заповед, за мотивиране на четиринадесетдневния срок на действие на ПАМ като съобразени,
освен вида на нарушението и последиците от него, са посочени следните
обстоятелства: видът на търговския обект, местоположението му в града и
човекопотокът там, характерът и организацията на дейността, наличието на
постоянна клиентела и възможността за многократно проявление на установеното
нарушение. Направено е заключение, че е налице възможност за реализиране на
значителни обороти, а оттам и укриване на приходи от задълженото лице.
Неотразяването на продажби/плащания и неиздаването на фискален касов бон за тях
е преценено, че накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика,
като причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да
бъдат проследени извършените в обекта продажби, което води до неправилно
определяне на реализираната печалба, а оттам и на дължимите налози. Посочено е,
че се касае за отклонение от данъчното облагане, което винаги води до негативни
последици за фиска, поради неотчитане на приходи.
Като допълнителен аргумент е изтъкнато и другото констатирано от проверката
нарушение – разликата между касовата и фактическата наличност на паричните
средства. Изрично е подчертано, че необходимостта от защита на държавния
интерес е продиктувана не само от стойността на неотчетената стока, а от самия
факт на нерегистриране на продажби, поради неиздаване на фискални касови бележки.
Всичко изложено обуславя, че спазването на стриктна финансова и бюджетна
дисциплина е важно условие за защита на обществения интерес. Така с неиздаването
на изискуемата по чл. 118, ал.
1 от ЗДДС фискална касова бележка за извършена в търговския обект
продажба при всички положения е нарушена фискалната политика на държавата. При
определяне на срока в размер под средно допустимия е съобразена и нуждата от реорганизация
на дейността в търговския обект така, че да се избегне опасността
констатираното незаконосъобразно поведение да се превърне в практика.
Съдът намира, че
заповедта за прилагане на ПАМ съдържа достатъчно и то относими мотиви за
продължителността й, тъй като всички горепосочени факти са именно такива. В
заповедта за прилагането на ПАМ са посочени като такива конкретни факти, които са
релевантни – напр. местонахождението на проверения обект (на главна търговска
улица със значителен поток от хора), естеството на дейността (предлага стока,
за която има постоянна клиентела и възможност за реализиране на обороти, което от
своя страна има значение както за мащабите на укритите приходи, така и
необходимото време за реорганизация на търговеца. Противно на твърденията,
заявени от процесуалния представител на оспорващото дружество в съдебно
заседание, тези обстоятелства не са бланкетни и общи,
а са съобразени с релевантните факти. Правилно е преценена степента на
обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на
установеното нарушение във времето, тъй като се касае за специфичен обект с
благоприятна локация и постоянна клиентела. От друга страна, касовата наличност
се формира от средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден,
средствата, с които е започната работа в началото на деня, както и средствата,
които постъпват в или излизат от касата във връзка с извършени разплащания. Установената
от органите по приходите разлика между паричните средства в касата и тези по
дневен финансов отчет освен че противоречат на горното правило, убедително
допълват основанията за прилагане на ПАМ. Подобна разлика според съда е индиция за системно неиздаване на касови бележки и
създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на
продажбите и разчитането с бюджета. Нарушението, заради което е приложена ПАМ,
е формално, като за съставомерността му не е
необходимо да настъпят вредни последици. На последно място в тази връзка, самата
стойност на контролната сделка според съда няма никакво значение, както е
посочено и в оспорената заповед, и прави неотносими
възраженията на жалбоподателя в този смисъл, както и оплакванията за
несъразмерност с времетраенето на ПАМ.
В заключение, съдът
намира, че при съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид
тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на
мярката, при 30-дневен максимален срок, правилно. Административният орган е
действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна
самостоятелност, тъй като срокът от 14 дни е съразмерен на извършеното и е
съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта,
както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане
на дейността от търговеца.
Оплакванията на
жалбоподателя за маловажност и приложение на чл. 28 от ЗАНН са неотносими за настоящото оспорване. Същите биха имали
отношение в хода административнонаказателно производство в случай на наложено
наказание за констатираното нарушение. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а“ от ЗДДС не регламентира хипотези за освобождаване на извършителя от
прилагането на ПАМ. Предвидено е изрично налагането на мярката, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции.
Накрая, не се намира
основание да бъде възприето възражението относно констатираната разлика между
касовата и фактическата
наличност в размер на 216 лева и развитите в тази връзка съображения за това
кое чекмедже/шкаф в бюрото е каса и кое – не. Важно е да се обърне внимание
отново, че фактическото основание за прилагане на ПАМ е неиздаване на касова
бележка при задължение за такова, а правното основание е чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ от ЗДДС, като двете са в пълна кореспонденция помежду си. Установената
разлика в паричната наличност изпълнява състава на отделно нарушение, което е
използвано като допълнителен аргумент в подкрепа на крайните изводи на
административния орган и съдът намира, че обстоятелството, че са констатирани
две нарушения на отчетността, не следва да се подценява, въпреки че отношение
към наложената ПАМ има само случая на неиздаване на касова бележка. Другото
нарушение касае нерегистрирането на промени в касовата наличност, което води до
разлика между наличните и документираните средства, а всяка разлика препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност. Касовата наличност се формира от
средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, средствата, с
които е започната работа в началото на деня, както и средствата, които
постъпват в или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други
търговци. Нарушението е формално, като за съставомерността
му не е необходимо да настъпят вредни последици. Разпоредбата на чл. 33 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ се намира в Глава IV
„Издаване на документ за продажба чрез фискално устройство“ и регламентира
отчетността на паричните потоци от дейността на съответните задължени лица и
тяхното регистриране. В алинея първа от цитираната разпоредба е въведено общото
задължение за съответните лица по чл. 3 от Наредбата извън случаите на продажби
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари в и извън касата) на ФУ да бъде регистрирана във ФУ чрез операциите „служебно
въведени“ или „служебно изведени“ суми, т. е. задължението е промяната в
касовата наличност (независимо дали е положителна или отрицателна), да бъде
отразена чрез фискалната памет на фискалното устройство, ако има работещо
такова в съответния търговски обект, а не по някакъв друг начин. В конкретния
случай това изискване не е съобразено, като е установена разлика, като
фактическата касова наличност е била по-голяма от отчетената във фискалното
устройство (която всъщност е била с нулеви стойности). Еднозначно е установено, че търговецът не е изпълнил
задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/
13.12.2006 година. Констатираната разлика между наличността на парични средства
според данните от ФУ и фактическата такава в касата на обекта няма пряко
отношение към налагането на ПАМ, а нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. не е основание за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, тъй
като не е сред основанията, посочени в чл. 186, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Въпросната
констатация обаче се явява подкрепяща тезата на органа по приходите относно
възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето, а
от там и определената продължителност на наложената ПАМ. Подобна разлика е индиция за създадена организация на работа, която не
позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета. В този
смисъл Решение № 4615 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 969/2020 г., I о., Решение № 34 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7511/2019 г., VIII о. Предвид всичко изложено,
без значение остават доводите, развити в жалбата и в показанията на свидетеля,
относно това в кое чекмедже се е намирала въпросната сума от 216 лева. Това е
така, защото законът не държи сметка за материализирането на касата, като обем,
в които се съхраняват пари и не въвежда конкретни изисквания за вид, качество и
разположение на мястото, където търговецът държи и оперира с паричните си
потоци. От значение е точната кореспонденция между данните във ФУ, счетоводното
им отражение в Сметка „Каса“ и фактическата наличност в търговския обект,
независимо как е организирано нейното съхранение. Показателно в случая е
обяснението на свидетеля, че „това са пари на фирмата“. Тук красноречиво стои
въпросът защо тогава същите са безотчетни?
Накрая, заповедта е
издадена и в съответствие с целта на закона, а именно предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения в защита на държавния бюджет и за
осигуряване на регулярност на приходите и нормално функциониране на цялата
държавна бюджетна система. В този смисъл е Решение №755 от 17.01.2019 г. на ВАС
по адм. д. №9649/2018 г., Решение №9497 от 14.07.2020
г. на ВАС по адм. д. №4657/2020 г., I о. Видно от
изложените в нея мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на
извършване на дейността в търговския обект, като прекият резултат е правилно
отчитане на дейността, без укриване на приходи, а индиректният – недопускане на
вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в
чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване
на обект“ е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото
към момента на постановяването й търговецът не е преустановил дейността си в търговския
обект, т.е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение,
свързано с неиздаване на документ за прието плащане. В случая издадената
заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет,
правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
По изложените мотиви
съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в определената
форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради което по отношение на нея не са налице
основанията по чл. 146 от АПК за отмяната й и жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на
делото искането на представителя на ответника за присъждане на направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно съгласно
разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във вр.
с чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност
на делото, размерът на възнаграждението следва да е претендираният
от 200 лева.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд Велико Търново, Четвърти състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Имекс
груп“ ЕООД, гр. Свищов против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №11178/08.02.2022 г., издадена от началник Отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Имекс груп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ГР...., с
ЕИК ..., представлявано от Л.З.Д., да плати на Национална агенция за приходите
– гр. София разноски за настоящото дело в размер на 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: