Определение по в. гр. дело №893/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1120
Дата: 19 септември 2025 г. (в сила от 19 септември 2025 г.)
Съдия: Емилия Дончева
Дело: 20251200500893
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1120
гр. Благоевград, 19.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емилия Дончева
Членове:Вера Коева

Милена Каменова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело №
20251200500893 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от
„З.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „****,
представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и Т.И., чрез адв. Г. С. Я.,
съдебен адрес: гр. С., ул. **** срещу Решение № 365/06.12.2024 г., постановено по
гр.д. № 643/2022 г. по описа на РС- Разлог.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението, както и за допуснати съществени процесуални
нарушения.
Оспорват се изводите на вещото лице по приетата съдебно-автотехническа
експертиза относно механизма на настъпване на процесното ПТП, че процесният
автомобил не е попаднал в изкоп, а върху насип, поставен с цел ограничаване
движението на превозни средства. Сочи се, че по делото липсват данни за подобни
действия на ответника по ограничаване на движението, мястото било свободно за
преминаване, имало кръстовище, което се установявало от приобщения по делото
снимков материал. Оспорва се и даденото обяснение от вещото лице, че насипът
бил с идеята да се предотврати свличането на строителни материали и отпадъци от
по-високата към по-ниската улица, като се твърди, че на практика двете улици в
заключението са разменени.
Твръди се, че въззивникът изрично е оспорил заключението на вещото лице
М. с доводи за липса на подробна информация от самия водач на МПС, който е бил
очевидец именно към датата на ПТП, като в тази връзка е поискано и допускане на
нова съдебно-автотехническа експертиза, с оглед липсата на отговори, вкл. и след
представяне на документи и скици от Община Разлог, но искането не е уважено.
Посочва се, че районният съд е допуснал гласни доказателства на ищеца-
въззивник в настоящото производство, но впоследствие свидетелят бил заличен,
без да са налице предпоставките за това. Твърди се, че първоинстанционният съд
не е извършил действия по призоваването на свидетеля по правилата на ГПК,
1
въпреки от изричните искания в тази насока.
Сочи се, че районният съд едностранчиво е тълкувал изводите на съда, без да
съпостави информацията с останалия доказателствен материал и без да събере
всички изискани доказателства, с което са нарушени принципите на
равнопоставеност на страните и на установяване на истината. Твърди се, че е
възприето съвсем буквалното разбиране на експерта относно препятствието, като
не е съобразена законовата рамка.
Твърди се, че първоинстанционният съд е нарушил процесуалната норма на
чл. 146 ГПК. Съгласно изготвения доклад по делото, на ищеца било указано, че в
негова тежест е да докаже вземането си. Не било указано обаче за кои от
твърдените от ищцовото дружество факти не са посочени доказателства. Законът
изрично задължавал първоинстанционния съд след като изготви доклада по
делото, да укаже на всяка от страните за кои факти, които са в нейна тежест да
докаже, не са посочени и представени доказателства. Според въззивника
районният съд е постановил решението в отклонение от практиката и в
противоречие с разпоредбите на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чл. 143 ГПК и чл. 145,
чл. 1 и ал. 2 ГПК. Сочи се, че районният съд не е изготвил коректно списък на
правнорелевантните факти, с оглед претендираните права и направените
възражения от страните, съответно не е квалифицирал правилно твърдените факти
и не е дал указания на ищеца относно обстоятелствата, които подлежат на
доказване, както и указания по отношение на фактите, за които не се сочат
доказателства. Така ищецът, въпреки че е положил съответните усилия и е
заплатил разноските по събиране на доказателства в хода на съдебното дирене, бил
силно ограничен от възможността да докаже претенцията си при условията на
пълно и главно доказване, доколкото при липса на произнасяне по смисъла на чл.
146, ал. 2 ГПК, такова на практика било невъзможно. Нарушени били не само
процесуалните правила за разпределяне на доказателствената тежест, но и
правилата за осигуряване на равнопоставеност в процеса, състезателност и
съдействие за установяване на истината- чл. 8, чл. 9 и чл. 10 ГПК.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
решение № 365/06.12.2024 г., постановено по гр.д. № 643/2022 г. по описа на РС-
Разлог и вместо него- да бъде постановено решение, с което с да бъде уважен
предявеният иск.
Във въззивната жалба се правят доказателствени искания за допускане на
гласни доказателства, за изискване от Община Разлог информация и скица относно
организацията на движението по **** към дата 23.01.2022 г., както и за допускане
на повторна съдебно-автотехническа експертиза. Исканията са мотивирани с
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
първоинстанционния съд.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 03.02.2025 г. В
предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената
въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.
В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна,
поддържа атакувания акт, който настоява да се потвърди, за което подробно се
аргументира.
По искането на въззивника за допускане на гласни доказателства:
С определението по чл. 140 ГПК районният съд е допуснал гласни
2
доказателства на ищеца посредством разпита на свидетеля Б.Т.Б., с адрес: **** и е
определил депозит за призоваване на свидетеля в размер на 100,00 лв.,
своевременно внесен от ищеца. Свидетелят е нередовно призован за второто с.з., в
което не е даден ход на делото, като призовката е върната с отбелязване на
длъжностното лице по връчванията, че лицето живее на адреса, но не е намерено,
както и не е намерено друго лице, съгласно да получи призовката. До датата на
третото с.з., проведено на 07.05.2024 г., призовката, изпратена до свидетеля, не е
върната в РС- Разлог. До свидетеля е изпратена призовка за следващото с.з.,
проведено на 25.06.2024 г., която призовка не е върната в РС- Разлог към датата на
с.з. С протоколно определение от 25.06.2024 г. съдът е заличил от списъка на
призованите лица допуснатия свидетел Б.Т.Б. поради невъзможност на бъде
призован. С молба от 05.07.2024 г. ищецът е поискал отмяна на определението, с
което е заличен свидетеля и призоваване на същия, включително и на известния по
делото телефонен номер, което искане е оставено без уважение от районния съд.
Данните по делото сочат, че свидетелят е призоваван на посочения от
страната адрес, на който адрес длъжностното лице е събрало данни, че живее
свидетеля, но липсват данни да е призоваван на известния по делото телефонен
номер.
Съгласно разпоредбата на чл. 158 ГПК ако събирането на някое
доказателство е съмнително или представлява особена трудност, съдът определя
срок за събирането му, след изтичането на който делото се гледа без него. При по-
нататъшното разглеждане на делото доказателството може да бъде събрано, ако
това не забавя производството. Настоящият съдебен състав намира, че макар
призоваването на свидетеля да е било неуспешно, първоинстанционният съд е
заличил свидетеля без да определи срок за събиране на това доказателство
съобразно изискването на чл. 158 ГПК. Предоставянето на такъв срок цели да
позволи на страната, направила искането, да положи усилия за събирането на
въпросното доказателство или да поиска друго такова. Само в този случай би
могло законосъобразно да се приложи предвидената в чл. 158 ГПК последица, а
именно делото да се разгледа без въпросното доказателство. С оглед на
изложеното съставът на въззивния съд намира, че следва да се допусне искания
свидетел при режим на призоваване, като се определи срок по чл. 158, ал. 1 ГПК,
след който съдът ще разгледа делото и без това доказателство. Следва да се
определи депозит за призоваването на свидетеля в размер на 100,00 лв., вносими от
въззивника в едноседмичен срок.
С въззивната жалба е направено искане на основание чл. 190 ГПК за
изискване от Община Разлог на информация и скица на организацията на
движението по **** към дата 23.01.2022 г., като изрично в схемата да бъдат
включени данни относно позволените маневри на мястото, т.е. дали е възможно
преминаване на автомобили от **** и обратно, съответно дали въобще е налице
кръстовище, както и данни относно извършените от дружество-подизпълнител
ремонтни дейности, вкл. снимков материал и скица, да бъде посочено коя улица е с
по-голям наклон и в коя посока.
Доказателственото искане е било направено от въззивника с молба от
05.09.2024 г. във връзка с оспорване на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-автотехническа експертиза. Доказателственото искане е
оставено без уважение като преклудирано. Настоящият съдебен състав намира, че
3
искането на ищеца е било своемвременно заявено след депозиране на
заключението от вещото лице на 29.08.2024 г. Доказателственото искане е
допустимо и относимо към предмета на спора, поради което следва да бъде
уважено.
С въззивната жалба е направено искане за допускане на повторна съдебно-
автотехническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в исковата
молба.
На основание чл. 201 ГПК повторно заключение се възлага, когато
заключението не е обосновано или възниква съмнение за неговата правилност.
Видно от материалите по делото, искането за допускане на повторна
съдебно-автотехническа експертиза е направено от въззивника с молба от
05.09.2025 г., с молба от 14.10.2025 г., както и с молба от 16.10.2025 г., и
депозирани преди о.с.з., в което е изслушана допуснатата експертиза, но същото не
е уважено от първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав като съобрази
своевременно оспорване от ищеца и разпоредбата на чл. 201 ГПК, намира, че
искането за допускане на повторна експертиза се явява допустимо и основателно и
следва да бъде уважено.
По делото е постъпила и частна жалба от „З.“ ЕАД, чрез адв. Г. С. Я., против
определение № 487/10.03.2025 г., постановено по гр.д. № 643/2022 г. по описа на
РС- Разлог, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за
изменение на Решение № 365/06.12.2024 г., постановено по гр.д. № 643/2022 г. по
описа на РС- Разлог в частта за разноските.
В частната въззивна жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на
обжалваното определение.
Твърди се, че присъдената сума за адвокатско възнаграждение на ответника
в размер на 1430,00 лв. не е заплатена, както и същата надвишава в пъти дължимия
за оказаната правна защита хонорар. Сочи се, че по делото е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на
650,00 лв., от които половината платима в срок от 7 дни от подписване, а другата
половина- в двумесечен срок от подписването, но не по-късно от датата на първото
открито съдебно заседание. По делото не били представени платежни документи за
нито едно плащане.
Твърди се, че от въззивника е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което въобще не е разгледано от съда.
Прави се искане за отмяна на обжалваното определение № 487/10.03.2025 г.,
постановено по гр.д. № 643/2022 г. по описа на РС- Разлог и изключване изцяло на
присъдените суми за адвокатско възнаграждение в размер на 1430,00 лв.,
евентуално- за намаляване на размера на присъдените разноски до размера на
432,27 лв. в случай на потвърждаване на решението на районния съд.
Препис от частна жалба е връчен на насрещната страна на 14.07.2025 г.,
която в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозирала отговор.
В отговора се излага становище за неоснователност на частната жалба.
Сочи се, че в последното открито съдебно заседание по делото от Община
Разлог е представен списък на разноски, както и доказателства за заплащането на
присъденото адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че въззивната жалба и
частната жалба са подадени в срок, поради което са процесуално допустими и
4
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 13.11.2025 г. от 09:00
часа, за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.
ДОПУСКА гласни доказателства на вззивника „З.“ ЕАД- един свидетел при
режим на призоваване- Б.Т.Б., с адрес: ****.
ОПРЕДЕЛЯ срок за събиране на допуснатото доказателство- датата на
насроченото във въззивното производство съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 100,00 лева,
вносими от „З.“ ЕАД в едноседмичен срок от получаване на съобщението за
настоящото определение на съда.
УКАЗВА на „З.“ ЕАД, че ако не внесе определения депозит за призоваване
на свидетеля в указания срок, съдът ще отмени определението си за допускане на
гласни доказателства.
Свидетелят Б.Т.Б. да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит на адрес: ****, както и на известния по делото телефонен номер.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК Община Разлог да представи до датата на
насроченото във въззивното производство съдебно заседание информация и скица
на организацията на движението по **** към дата 23.01.2022 г., като изрично в
схемата да бъдат посочени данни относно позволените маневри на мястото, т.е.
дали е възможно преминаване на автомобили от **** и обратно, съответно налице
ли е кръстовище, както и данни относно извършените от дружество-подизпълнител
ремонтни дейности, вкл. снимков материал и скица, да бъде посочено коя улица е с
по-голям наклон и в коя посока.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-автотехническа експертиза, по която
вещото лице след като се запознае с материалите по делото, извърши оглед на
място, извърши справки в Община Разлог и навсякъде, където счете за необходимо,
да отговори на въпросите:
1. Какъв е механизмът на ПТП? Нанесените щети на л.а. марка „Lexus“,
модел „RX“ с ДК № **** пряка и непосредствена последица от ПТП, станало
на 23.01.2022 г. ли са и съответстват ли на констатираната от застрахователя
щета?
2. Каква е пазарната стойност по възстановяване на нанесените вследствие
на процесното ПТП щети на увреденото МПС?
ОПРЕДЕЛЯ вещото лице Ж.С., което да извърши допусната експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице в размер на 500,00
(петстотин) лева, вносими от въззивника „З.“ ЕАД в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за настоящото определение.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесено
първоначално възнаграждение от страните.
УКАЗВА на вещото лице Ж.С., че следва да депозира заключението по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, най-късно една седмица преди
датата на съдебното заседание.
5
УКАЗВА на „З.“ ЕАД, че ако не внесе определения депозит в указания срок,
съдът ще отмени определението си за допускане на повторна експертиза.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6