№ 1288
гр. Варна, 19.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20213100900792 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********,
с която се отправя искане за изменение на постановеното по делото Решение
№ 215/03.06.2022 г. в частта за разноските, като се отправя искане за
присъждане на разликата над определените в полза на ответника 8 027,38 лв.
до претендираните 9 252 лв.
Твърди се в молбата, че процесното адвокатско възнаграждение е
определено в минималните размери по чл.7, ал.2 от НМРАВ и по правилата
на чл.2, ал.5 от НМРАВ, съобразно броя и цената на исковете предмет на
делото. Ето защо се поддържа, че в случая не е било налице основание за
редуциране на хонорара по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което се моли
за присъждане на пълния доказано заплатен размер. Сочи се относима
съдебна практика.
В предоставения срок, ответникът по молбата не е депозирал отговор по
нея.
За да се произнесе по искането, съдът съобрази следното:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима,
тъй като изхожда от надлежна страна, подадена е в законоустановения срок и
е предхождана от своевременно представен списък на разноските по чл. 80
ГПК.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
В настоящия случай са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца различни по
размер суми за главници, обезщетения за забава върху тях и законната лихва
върху главниците. Според разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно.
Предвид така посочената норма при уважаването на предявени от един
1
ищец няколко различни иска, се следва възнаграждение за всеки от тях
поотделно. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, а именно:
Определение № 118/15.03.2021 г. по ч.т.д. № 1469/20 г., I т. о.; Определение
№ 165/22.04.2021 г. по ч.гр.д. № 125/21 г., III гр.о.; Определение №
90/07.02.2019 г. по гр.д. № 3870/18 г., IV гр. о.; Определение №
60453/02.08.2021 г. по т.д. № 2006/20 г., II т. о.; Определение №
43/23.02.2021 г. по т.д. № 2967/19 г., I т. о.; Определение № 178/05.03.2019 г.
по гр.д. № 3320/18 г., IV гр. о.; Определение № 60309/02.08.2021 г. по ч. т. д.
№ 2005/20 г., II т. о. и др. Налице е и практика в този смисъл на ВАпС –
Определение № 465/ 25.10.2021 г. по в.ч.гр.д. № 513/2021 г. на ВАпС.
Съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие № 22432/29.12.2021 г., ответникът и ангажираното със защитата
му адвокатско дружество са договорили дължимото възнаграждение по „иск
I”, отнасящ се до сумите от 36 544,46 лв. – главница и 10 831,43 лв. –
обезщетение за забава да бъде в размер на 2 352 лв. с ДДС, а по „иск II” – за
главница от 162 449,90 лв. и обезщетение за забава – 48 148,27 лв., да бъде в
размер на 6 900 лв. с ДДС.
Макар и възнагражденията да са били договорени на база групирането
на исковете според начина, посочен в исковата молба като сбор от главница и
обезщетение върху нея, то изхождайки от факта, че исковете касаят два
различни вида вземания, базирани на две различни основания, дължимите
хонорари следва да бъдат изчислени на база стойността на всеки иск
поотделно съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ.
Доколкото искът по чл. 79 ЗЗД, се отнася до заплащането на главница за
месец септември и октомври 2018 г. в цялостен размер от 198 994,36 лв. с
ДДС, на осн. чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ дължимият хонорар възлиза на 6 611,87
лв. с вкл. ДДС. По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД общият размер на
обезщетенията за забава е 58 979,70 лв., което води до приложимост на чл. 7,
ал. 2, т. 4 от НМРАВ и адвокатско възнаграждение от 2 759,27 лв. с вкл. ДДС.
Тези изчисления налагат необходимост от изменение на първоначално
присъдения размер на разноските в полза на ответното дружество. Доколкото
общата стойност на горепосочените възнаграждения в минимален размер,
съобразно уваженото ищцово възражение за прекомерност, възлиза на
9 371,14 лв., а в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, ответникът претендира
присъждане на разноски от 9 252 лв., за които по делото са налице
доказателства, че са заплатени на адвокатското дружество, искането за
изменение следва да бъде изцяло уважено. В следствие на това, ищцовото
дружество трябва да бъде осъдено да заплати на ответника допълнително
сумата от 1224,62 лв., представляваща разликата между първоначално
присъдените 8027,38 лв. и доказано заплатените 9 252 лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК Решение № 215/03.06.2022 г.,
постановено по т. д. № 792/2021 г., в частта за разноските, с която „Марк 1”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България” № 51 Б, ет. 4, е осъдено да заплати на „Енерго-Про Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.
2
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, сумата от 8027,38 лв., като ОСЪЖДА
„Марк 1” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК *********, допълнително сумата от 1224,62 лв. с вкл. ДДС,
представляваща разликата между присъдените вече съдебно-деловодни
разноски от 8027,38 лв. до претендираните 9 252 лв. с вкл. ДДС, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3