РЕШЕНИЕ
№ 16153
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110166039 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на М. Л. П. срещу Д. Х. Д., с която е предявен
ревандикационен иск за признаване правото на собственост на ищеца върху избено
помещение и осъждането на ответника да предаде владението на същото.
В исковата молба се твърди, че ищецът, в качеството му на наследник на лицата Л. Г.
П. и В. Д.а П., е собственик на основание настъпило наследствено правоприемство на
недвижим имот, представляващ апартамент № 11 с идентификатор *************** по
КККР, одобрени със Заповед No РД-18-45/09.07.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в ***********************************, с площ от 97 кв. м, ведно с
избено помещение с площ от 12 кв. м, при съседи: от юг – Г. Б., от запад – Н. Х.а, заедно с
таванско помещение с площ от 2 кв. м, при съседи: запад - Г. Б. и от изток – А. К., заедно с
420/9957 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от парцела, в
които е построена сградата, представляващ УПИ XIV-17, кв. 537 по плана на ********,
местност „ГГЦ-зона Г- 12“, с площ от 1012 кв. м, при граници по скица: ***********, УПИ
XIII-18, УПИ XII за ОЖС и кино, УПИ IX за медицински институт, УПИXV-13, и при
съседи: Дирекция „Народно здраве“, Н. И. – син, *********** и К.. Посочва, че ответникът
се е настанил в прилежащото към притежавания от ищеца самостоятелен обект избено
помещение без съгласието на собственика, поставил е заключващ механизъм на входната
врата на помещението и по този начин препятства възможността на ищеца да упражнява
правото си на собственост в пълен обем. Твърди, че многократно е канил ответника да му
1
предаде ключ от процесното избено помещение и да напусне същото, но ответникът
продължавал да държи помещението без наличие на правно основание за това, поради което
предявява настоящия ревандикационен иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че именно ищецът е титуляр на правото на собственост върху избено помещение
с площ от 12 кв. м, при съседи: от юг – Г. Б., от запад – Н. Х.а, прилежащо към недвижим
имот, представляващ апартамент № 11 с идентификатор *************** по КККР и
осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху същото. Моли за уважаване
на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника, с които предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Твърди
се, че не се установява кои са съседите и каква е площта на процесното избено помещение,
предвид наличие на противоречия в представените от страна на ищеца като писмени
доказателства документи. Оспорва ищецът да е титуляр на правото на собственост върху
процесния имот. Оспорва да е поставял заключващ механизъм на входната врата на
помещението и по този начин да е препятствал възможността на ищеца да упражнява
твърдените в исковата молба права. Посочва, че обитава портиерското жилище в сутерена на
вх. А, състоящо се от една стая, измазана с комин и кухненска мивка с крила за изцеждане и
държане на домакински съдове, собственост на съпритежателски дом „Б.“, с площ от 15,1 кв.
м, при съседи: изток – ***********, север – двор, запад – обща тоалетна на етажната
собственост, юг – избено помещение, преустроено по проект в магазин за пакетирани стоки,
а сега стопанисвано като обущарска работилница. Твърди, че портиерското жилище е
обитавано от Х. Д. С. – баща на ответника, от 1984 г. до смъртта му, а самият ответник
живее необезпокоявано в същото от раждането си до момента, на основание сключен
договор от 05.08.2019 г. и анекс от 26.07.2022 г. с етажната собственост, съгласно които
ответникът има качеството „портиер“. Сочи, че не се установява точното местонахождение
на избеното помещение в сутерена на сградата. Оспорва да упражнява владение върху
избено помещение в процесната сграда. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна следното:
Ищецът М. Л. П. е собственик на апартамент № 11, находящ се на четвърти етаж във
вх. А, на сграда на етажна собственост „Б.“, *********** ***************, с площ от 97 кв.
м въз основа на наследствено правоприемство, което обстоятелство не се и оспорва от
ответника.
От приетото като доказателство Удостоверение за наследници на М. П. П.а /л. 8/,
починала на 05.04.1987 г., се установява, че същата е оставила като законни наследници сина
си Л. Г. П. и дъщеря си А. Г. И.. Л. Г. П. е починал на 27.05.2003 г., видно от удостоверение
за наследници /л. 10/ и е наследен от съпругата си В. Д.а П.а и сина си М. Л. П.. Прието като
доказателство е и Удостоверение за наследници / л. 9/, от което се установява, че В. Д.а П.а е
починала на 28.07.2023 г. и е наследена от сина си М. Л. П. – ищец по настоящото дело.
2
Видно от приетия като доказателство по делото е Нотариален акт № 41, том XIII,
дело 2375/1950 г. от 25.12.1950 г. /л. 22/ между Българска народна банка – централно
управление в качеството й на продавач и А. Д.а И. в качеството й на купувач е сключен
договор за покупко-продажба на апартамент, находящ се на четвърти етаж, състоящ се от
четири стаи, кухня, вестибюл, баня, клозет, антре, килер, гардероб, балкон с веранда с
изложение изток, ведно с избено помещение при съседи от юг – Г. Б. и от запад Н. Х.а, както
и таванско помещение, заедно с припадащите се идеални части от терена, върху който е
построена сградата.
Приет като доказателство по делото е Нотариален акт № 10, том II, дело № 172/1964
от 27.01.1964 г. /л. 23/, видно от който между М. П. П.а и А. Г. И. е сключен договор за
замяна на недвижими имоти, по силата на който М. П. И. прехвърля на А. Г. И. апартамент с
площ от 150 кв.м., находящ се в *************************, заедно със зимнично
помещение, таванско помещение и идеални части от парцела, върху който е построена
сградата, а А. Г. И. прехвърля на М. П. И. своя апартамент, находящ се в жилищна сграда в
********, *********** № 2, на четвърти етаж, състоящ се от четири стаи, кухня , вестибюл,
баня, клозет, антре, килер, гардероб, балкон с веранда с изложение изток, ведно с избено
помещение при съседи от юг – Г. Б. и от запад Н. Х.а, както и таванско помещение, заедно с
припадащите се идеални части от терена, върху който е построена сградата.
Приет като доказателство е Нотариален акт № 16, том XIV, дело № 2419/1972 г. /л. 25/,
видно от който М. П. П.а продава на Л. Г. П. ½ ид.ч. от собствения си апартамент находящ
се на четвърти етаж, състоящ се от четири стаи, кухня, вестибюл, баня, клозет, антре, килер,
гардероб, балкон с веранда с изложение изток, ведно с избено помещение при съседи от юг –
Г. Б. и от запад Н. Х.а, както и таванско помещение, заедно с припадщите се идеални части
от терена, върху който е построена сградата.
Приет като доказателство е Протокол от 03.11.1994 г. по гр.д. № 5627/1994 г. /л. 26/, в
който е обективирана постигната между Л. Г. П. и съпругата В. Д.а П.а от една страна и А. Г.
П.а от друга съдебна спогодба, по силата на която апартамент № 11, находящ се на четвърти
етаж на ЕС „Б.“ в ************************, с площ от 97 кв.м., ведно с избено помещение
с площ около 12 кв.м. при съседи от юг – Г. Б. и от запад Н. Х.а, както и таванско помещение,
заедно с припадщите се идеални части от терена, върху който е построена сградата е получен
в дял от Л. Г. П. и съпругата В. Д.а П.а. В приетото писмено доказателство за първи път е
посочена площ на прилежащото избено помещение.
Приет като доказателство Нотариален акт за собственост върху недвижим имот въз
основа на покупка, наследство и делба№ 143, том XXII, дело 4637/1997 / л. 27/ от 29.12.1997
г., видно от който Л. Г. П. и съпругата В. Д.а П.а са признати за собственици на апартамент
№ 11, находящ се на четвърти етаж на ЕС „Б.“ в *********, ***********, с площ от 97 кв.м.,
ведно с избено помещение с площ около 12 кв.м. при пряко осветление, при съседи от юг – Г.
Б. и от запад Н. Х.а, както и таванско помещение, заедно с припадащите се идеални части от
терена, върху който е построена сградата.
Приет като доказателство по делото е Нотариален акт за собственост върху
3
недивижим имот, приодбит по наследство № 62, том II, рег. № 9985, дело 232 от 2003 г. /л. 11
-12/, видно от който В. Д.а П.а и сина си М. Л. П. са признати за собственици на апартамент
№ 11, находящ се на четвърти етаж във вх. А, на сграда на етажна собственост „Б.“,
*********** ***************, с площ от 97 кв. м, ведно с избено помещение с площ от 12
кв. м, при съседи: от юг – Г. Б., от запад – Н. Х.а, заедно с таванско помещение с площ от 2
кв. м, при съседи: запад - Г. Б. и от изток – А. К., заедно с 420/9957 идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части от парцела, в които е построена сградата,
представляващ УПИ XIV-17, кв. 537 по плана на *********, местност „ГГЦ-зона Г- 12“, с
площ от 1012 кв. м, при граници по скица: ***********, УПИ XIII-18, УПИ XII за ОЖС и
кино, УПИ IX за медицински институт, УПИXV-13, и при съседи: Дирекция „Народно
здраве“, Н. И. – син, *********** и К..
По делото е прието като доказателство Извлечение от Разделителен протокол /л. л.
103-119/ от 2.12.1935 г. от Общото събрание на собствениците в сграда с адрес, *********,
*********** № 2. Видно от Протокола жилищната кооперация „Б.“ е прекратена жилищната
кооперация и помещенията, находящи се в сградата са разпределени между член-
кооператорите. Под т. 25 в Протокола е описано жилищно помещение, състоящо се от 4 стаи,
кухня, ветибюл, баня, клозет, антре, килер, гардероб, балкон и веранда с изложение изток и
юг, заедно с избено помещение при съседи от юг Г. Б. и запад Н. Х.а /в приложеното от
ищеца към исковата молба извлечение от документа – л. 13 е поправено без да става ясно от
кого от „Н. Х.а“ на „М. Х.“/ и таванско помещение, които помещения са определени и стават
собственост на „Банка Български кредит“ АД.
Приета като доказателство по делото е Фактура от 16.05.2014 г. /л. 45/ издадена от
ЧЕЗ „Електро България“ АД на „Етажна собственост портиер“ – ******************. В
отговор на издадено съдебно удостоверение по делото е постъпила информация от „ЕРМ
Запад“ ЕАД за клиентски номер ***********, който е регистриран за обект на етажната
собственост.
По делото е приет като доказателство по делото е договор за отдаване за ползване на
собствен имот – портиерско помещение в жилищна кооперация „Б.“ вх. А, Б и В на
*********** № 2 в ********* срещу почистване на входовете А, Б и В, както и
прилежащото дворно пространство от 05.08.2019 г. /л.46/, сключен между Б. Л. за вх. А, В.
М. за вх. Б и М. Т. за вх. В – всичките управители и собственици в етажната собственост,
действащи в качеството им на управители и Х. Д. С., действащ като изпълнител. Съгласно
сключения договор управителите на ЕС и собственици в етажна собственост отдават на
изпълнителя портиерско жилище, което е собственост на входовете А, Б и В на сградата за
обитаване заедно със сина му Д. Х. срещу извършване на дейности по поддръжка и
почистване на общите на части на входовете и дворното място. Приет като доказателство е
Анекс към граждански договор /допълнително споразумение/ към договора от 05.08.2019 г.
/л. 47/, сключен на 26.07.2022 г., съгласно който Д. Х. Д. приема и се задължава да ползва и
изпълнява условията на договора от 05.08.2019 г. в пълен състав и никакво изменение.
Прието като доказателство е извлечение от Правилник на съпритежалски дом „Б.“,
4
*********** № 2, приет от Общо събрание, състояло се на 23.02.1936 г. Протокол № 3.
Съгласно чл. 83 от глава V за изпълнение на вратарска длъжност за поддържане и
почистване на общите части , за пазене на сградата и друга обща работа се назначава вратар.
По делото е прието като доказателство заключение по изслушана съдебно-техническа
експертиза. В отговор на поставени задачи след направените проучвания и анализ на
приложените по делото документи, вещото лице е посочило, че в кориците на делото са
приложени две копия от одобрения архитектурен проект. Копието, намиращо се на лист 28, е
представено в дребен мащаб на лист формат А4. В него са нанесени размерите на
помещенията в сутерена и площите на пет от тях, разположени в процесната част. Другото
копие е представено на четири листа, формат А4, в мащаба на проекта М 1:100. Върху него
са нанесени допълнително изградените помещения за тоалетни в сутерена, както и имена на
собственици на някои от мазетата. Посочено е, че помещението, което се намира посредата
на фасадата на сградата с лице към *********** е това, за което е представен проект за
преустройство на избено помещение в магазин и което понастоящем е обущарска
работилница. Вещото лице е констатирало, че са налице несъответствия в разпределителния
протокол между броя на съсобствениците и свободните избени помещения, като е направило
извод, че вероятно в сутерена са правени допълнителни преустройства, които не са отразени
в архитектурния план, поради което вещото лице счита, че помещението, находящо се в
североизточния ъгъл на сутерена /представляващо обитаваното от ответника помещение/, не
е идентично с избеното помещение на ищеца. Експертът се е обосновал, че собственик на
избеното помещение при издаване на Разпределителния протокол е ББ Кредит. Ищецът
описва имота си със съседи: от юг- Г. Б., от запад - Н. Х.а, но от трите помещения,
собственост на ББ Кредит само № 25 граничи с Г. Б.. В действителност обаче портиерното
помещение граничи с тоалетна. Дори при допускане от страна на вещото лице, че преди
изграждането на тоалетната съсед от запад на портиерното помщение е бил обект,
собственост на Н. Х.а, съседите на нейното място (изток - Д. Ц. и запад - В. Т.) не са
възможни за това място, тъй като от запад границата на помещението е стълбище. Вещото
лице е посочило още, че портиерното помещение с площ от 15 кв.м. В архитектурния план
/л. 28/ не са посочени предназначения на помещенията в сутерена, а местоположението на
тоалетните е означено с пунктир. На втория план са означени местата на общите помещения
- тоалетни и перални. В открито съдебно заседание е уточнило, че при проектирането „изба“
означава, че всичко е мазета на този чертеж. По-късно обаче с допълнителни бележки са
направени две тоалетни, едно помещение предназначено за пералня и това, което е за
портиерско. Тези допълнителни бележки са върху другия чертеж. Този друг чертеж е копие
от предишния с нанесени на ръка бележки. При анализ на съседите по Разпределителния
протокол, се установява, че тоалетните и пералните помещения са записани като съседи,
което според експертът означава, че в някоя част на този протокол или в друг нарочен
документ ЕС е взела решение за отделяне на части от мазетата за общи тоалетни и някои от
мазета за перални. По аналогия вещото лице е счело, че същото трябва да се отнася и за
портиерското помещение. Определянето му за „Портиерна" трябва да е станало с последващ
акт но Общото събрание.
5
По делото е изготвена и допълнителна експертиза, чието заключение е прието като
доказателство по делото. В отговор на поставени въпроси вещото лице е отговорило, че
размерите на портиерското помещение са: 3,50 м. х 4,25 м., а чистата му площ е 14,88 кв. м.
Помещението представлява малка стая в много запуснато състояние. На входа е поставена
нова метална врата. Прозорците гледат към ***********, размерите им са 0,95 м. х 0,95 м. с
пластмасова дограма. Стените и таванът са с варова мазилка, излющена, с влага и мухъл.
Подът с линолеум, на места протъркан и скъсан. Навсякъде висят жици. Вътре е задръстено
с всякакви неща, включително домашни любимци Въздухът е тежък, влажен, почти не може
да се диша. Дрехите на ответника висят в общото помещение, тъй като вътре в стаята
мухлясват. Помещението на портиера граничи със следните обекти в сутерена: изток -
***********; запад - тоалетна; север - двора на ПИ **********; юг - обущарското ателие и
общото помещение. Портиерското помещение е измазано с варова мазилка - стара, олющена
и мухлясала на много места. В северозападния ъгъл на помещението има монтиран
умивалник. Стената над него е облицована със стари фаянсови плочки, част от които са
изпопадали. На южната стена има розетка за комин. Кюнци няма, отоплението е с радиатор
към централното отопление, закачен под тавана на северната стена.
Размерите на обущарското помещение /на Г. Б./ са 3,45 м. х 3,60 м., чистата му площ е
12,42 кв. м.Вещото лице е изготвило схема, на която с пунктирана линия е показало
премахната стена между двете помещения, формиращи обущарското помещение.
Констатирало е, че е зазидана вратата на второто мазе, включено фактически в мазето на Б..
При огледа вещото лице е констатирало, че в сутерена, влизайки от стълбището, има
две мазета. Наляво и на дясно се намират общите помещения, към които се отварят вратите
на мазетата. От лявото общо помещение се влиза към портиерското помещение,
обущарското ателие, тоалетната и още три мазета. От дясното общо помещение се влиза към
помещението за пералня, тоалетна и още четири мазета. Всичко това е отразено на схема,
приложена на лист 144 от делото.
Съдът на основание чл. 202 ГПК кредитира с доверие заключенията по изслушаните
съдебно-технически експертизи, като ги намира за професионално и компетентно изготвени,
не са налице никакви основания за съмнения в обективността на вещото лице, поради което
и изводите му следва да бъдат поставени в основата на правните и фактическите си изводи.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Л. Д.а Т. –
първа братовчедка на ищеца и М. Н. С.- живущ във вх. А на процесната сграда на
*********** № 2.
Свидетелката Т. описва апартамента, чийто собственик е ищецът М. Л. П.. Спомня си,
че имотът е купен от общата им баба с цел да остане за бащата на М., но понеже в годините
около 1950 г. баба й не е могла да притежава повече от едно жилище, е купен на името на
майката свидетелката и впоследствие двамата с бащата на братовчед й са уредили правата
си, като понастоящем имотът е изцяло собствен на М. Л. П.. Знае, че към имота има мазе.
Когато апартаментът бил закупен само една стая е могла да бъде ползвана, а останалите
6
стаи, както и мазето и тавана са били предоставени на наематели. Мазето, което е ползвано
от наематели, се намира на ***********. Майка й е посочвало мазето, което гледа към
***********, има два прозореца и е ъглово мазе, като е казвала, че е нейно. Майка й не е
ползвала и не е влизала в мазето. Не знае кой е настанил наемателите нито в мазето, нито в
стаите и таванското помещение към апартамента, спомня си, че майка си е е притеснявала
как ще освободи имота си. Около 1964 година са се изнесли наемателите, но не си спомня
точно. Чувала е да се коментира в семейството й, че мазето към апартамента се ползва даже
като портиерно без съгласието на вуйчо й, който е искал да си го вземе, но са му казали да
ползва съседното мазе, тъй като там портиерът се е настанил, а съседното мазе, което било
пералня, било празно. Там братовчед й и семейството му съхранявали свои вещи, защото
тяхното мазе било заето. Не познава обителя на избеното помещение на братовчед й, но е
чувала, че е портиер, който обслужва трите блока. Знае, че преди 30 години се е настанил
портиерът в помещението, а сега чувала, че синът му е бил там. Сочи, че вуйчо й или М. не
са давали съгласие да се настаняват в това помещение. Чувала е, че са водени разговори за
вземане на решение на общото събрание за освобождаване на мазето, но не знае какво се е
случило. Тя не е влизала в мазето и сутерена на сградата.
Свидетелят С. е запознат с претенциите на ищеца, като си спомня, че през 2018 г.,
когато бил Председател на ЕС при него отишла покойната майка на ищеца и го помолила да
съдейства, за да освободи портиерът мазето и тя да го вземе, тъй като считала, че
помещението е нейно. Свидетелят живеел на адреса на сградата от 2002 г. Според свидетеля
майката на ищеца твърдяла, че портиерското помещение е нейна собственост, тъй като по
документи за собственост избеното й помещение граничи с мазето на г-н Б., каквато е и
фактическата граница на портиерското помещение. Свидетелят уточнява, че мазето на г-н Б.,
което понастоящем е обущарската работилница, е образувано от две мазета - едното е на г-н
Б., а другото е на семейство П.и. Разказва, че през 1999 г. младия Б. решава да направи така
наречения „клек шоп“ и бута стената, сменя предназначението на двете мазета и си прави
магазин, по този начин мазето на семейство П.и изчезва. Сочи, че П.и не са възразили срещу
бутането на стената, защото те никога не са ползвали мазето си, а са ползвали чуждо мазе.
Заявява, че към момента на бутането на стената не е имало наематели в мазето, а е стояло
празно. Свидетелят е влизал в мазето работилница, което е обединено в две мазета, като
едната врата, която е фактически е втората врата, е зазидана, а касата на вратата е оставена,
тъй като стената е дебела повече от 30см., иззидали са я на калъч от външната страна и
касата на вратата си стои. Счита, че при това положение г-жа П.а е решила, тъй като стената
граничната се измества с едно мазе, че помещението на портиера е тяхното мазе. Във връзка
с претенциите на майката на ищеца свидетелят говорил с всички съседи в блока и
установил, че мазето, в което живее портиерът от 90 години се ползва само като портиерско
помещение, т.е откакто кооперацията е въведена в експлоатация. Сегашният портиер го
обитава от 1984 г. или 1986 г., преди него е имало някаква жена на име Д. от **********,
преди това други хора, но всички, които са живеели там са изпълнявали портиерски функции
и са се занимавали с почистването на трите входа, почистването на пространството около
къщата и други. Сочи, че цялата етажна собственост, тридесет и шестте апартамента, които
7
са, владеят мазето 90 години, т.е от създаването на сградата. Било проведено Общо събрание
на собствениците в ЕС и постигнали съгласие относно портиерското жилище. Сочи, че от
настаняването си в сградата семейство П.и ползвали чуждо мазе, а именно мазето на ап. 31
по общия разпределителен протокол. Сочи, че в чуждото мазе живеело младо семейство,
като същото било отдадено под наем от семейство П.и за периода от 1997 г. до 2012 г.,
когато се взело решение от общото събрание на входа, наемателите на всички мазета да
бъдат помолени да напуснат. По отношение на портиерското помещение сочи, че е
преградено за живеене, за разлика от другите мазета. Било със сменена алуминиева дограма
на прозорците, измазано отвътре, имало вкарана вода, мивка, която е голяма достатъчно и е
голямо 15 кв.м. и 9 см. Мазето се отоплявало, тъй като през него минавало тръбите на
парното. Спомня си, че когато г-жа П.а предявила претенциите си, се опитвали да се
разберат подхождали добронамерено един и към друг и споделяли документите, с които са
се сдобили. Спомня си, че майката на ищеца подала молба в Столична община и от
„Направление Архитектура и Градоустройство“ й предоставили чертеж на основите на
сградата. Този чертеж обаче не съдържал никакво наименование на помещенията, на него са
посочени само стените, дебелината на стените и броя на помещенията, които са вътре. В
този чертеж има обособени 11 помещения в сутерена, там където са мазетата. Този чертеж е
от 1929 г. и е на основите на сградата, с което е взето строителното разрешение на сградата,
той е съвсем различен от чертежа, който е от 1935 г., който не е приложен и не се намира, но
по който е описан разпределителния протокол и всички съседи. По този чертеж е
разпределителния протокол на кооперацията. Като пример дава, че по този чертеж от 1929 г.
никъде няма тоалетни, но в разпределителния протокол двете тоалетни във вх. А. Според
свидетелят чисто математически този чертеж съдържал 11 отделни помещения, образувани
от дебелите стени на сградата, които не подлежат на разрушаване, от тях трябва да се махнат
2 помещения – помещението на пералнята, което до този момент стои празно и
портиерското помещение, на практика остават 9 помещения. Собствениците на
апартаментите във входа са 11 описани в разпределителния протокол и всички имат мазета,
т.е 2 мазета не достигат. Според свидетеля 2 от мазетата са преградени, а именно тези
мазета, които имат по 2 прозореца към улицата или двора, защото прозорецът е бил важно
нещо за онова време, тъй като през него са се вкарвали въглища и дърва за отопление. По
този начин мазетата станали 11, а собствениците на апартаментите също са 11. Освен тези 11
мазета в сутерена има перално и портиерско отделно. Деветдесет години по-късно мазетата
вече не са 11, а са 10, защото са слети тези на обущарската работилница. Свидетелят сочи, че
площта на обущарската работилница е 11 квадратни метра. Тази площ е получена след
обединението, преди обединението мазетата са имали площ 5,5 квадратни метра всяко от
тях. Така наречената „портиерна“ винаги е била в това състояние като размер, а иначе за
подобренията е отделно. Тоалетната не влиза в обема на портиерната. Тоалетната е отделно
помещение в общото мазе. Свидетелят сочи, че мазето на Н. Х.а е в другия вход, първото
мазе, като не може да кажа кой номер, т.е то е извън сутерена, там където попадат мазетата
на г-н П., г-н Б. и неговото, то е извън единадесетте мазета, за които говори. В сутерена на
вх. „А“ има една пералня и две тоалетни, а портиерското също е във вх. „А“, но то е на
8
трите входа, а тези перални и тоалетни са само за вх. „А“, останалите входове си имат също
перални и тоалетни. Знае, че това портиерно помещение е на трите входа, тъй като е факт, че
откакто съществува кооперацията, лицето което живее там, извършва услуга на трите входа.
Освен това, домоуправителите на трите входа са подписали договор за портиерски услуги и
отдаване на портиерското. Сочи още, че по време на общо събрание, никой не е предявил
претенции това помещение да е на вход А. Не е имало преразпределение на мазетата между
частни лица. Според свидетеля както си е било от 1935 г., така си е и досега с тези
преграждания, които са отразени в разпределителния протокол от 1935 г. Не знае дали
етажната собственост е взимала решения за смяна на предназначението за някои от обектите,
които са в сутерена, но знае, че семейство Б. има съгласуван проект с общината за смяна на
предназначението на така обединените две мазета и това говори, че има смяна на
предназначението на някои от помещенията. Свидетелят сочи още, че не всички мазета са с
еднаква площ. Мазетата, които са на първи и втори етаж са с площ, както следва на първи
етаж 15 кв.м. на етаж втори двете мазета са по 14 кв.м., а мазетата на последните два етажа
са съответно пет и половина квадратни метра и шест и половина квадратни метра. На
долните, по-скъпи етажи имат по-големи мазета.
Съдът кредитира с доверие показанията на разпитания свидетел С., като ги намира за
обективни и безпристрастно дадени. По отношение на показанията на свидетелката
свидетелката Т., съдът не счита, че са заинтересовани предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК
и обстоятелството, че е роднина на ищеца. Следва обаче да се има предвид, че свидетелката
Т. пресъздава разговори и споделени й обстоятелства, а не непосредствено свои
впечатления. Същата пресъздава думите на майка си по отношение на придобитото от нея
избено помещение, като заявява, че същото било ъглово, но това нейно изявление не
съответства на останалите събрани по делото доказателства. От друга страна изявлението й
се разколебава и от признатото от нея, че нито тя, нито майка й са посещавали избеното
помещение, което сочи, че било придобито, а понастоящем е собственост на братовчед й.
Поради което и съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелката в тази част.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен e ревандикационен иск е с правно основание чл. 108 ЗС.
Искът за собственост по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик. Ревандикационният иск може да бъде предявен съгласно чл. 108
ЗС и срещу държателя на несобствената вещ. Предмет на делото по този иск е правото на
собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до
съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.
За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две
искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само
диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са
мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1 от 2000
9
г. на ОСГК на ВКС.
Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост
върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на
собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен
диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив,
осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по
предявен иск по чл. 108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху
процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се
установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но
ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на
собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с
установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да
отхвърли второто искане за правна защита-за предаване на владението на имота. В този
смисъл са дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК.
В случая ищецът предявява иск за защита на правото си на собственост върху
прилежащо към собствения му апартамент избено помещение. Макар да не е самостоятелна
вещ, а принадлежност към главната вещ (жилище), мазето може да е предмет на
ревандикационен иск, след като ищецът твърди, че е собственик на вещта, принадлежност
към която е мазето, а ответникът го ползва без основание.
Уважаването на предявения иск е обусловено от доказването при условията на пълно
и главно доказване, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 11 с идентификатор *************** по КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-45/09.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
***********************************, с площ от 97 кв. м, ведно с избено помещение с
площ от 12 кв. м, при съседи: от юг – Г. Б., от запад – Н. Х.а, на твърдяното придобивно
основание, а именно по силата на настъпило наследствено правоприемство, както и че
избеното помещение се намира в държане на ответника без наличие на основание за това.
Ответникът не оспорва, че ищецът е собственик на главната вещ апартамент № 11 с
идентификатор ***************, но възразява, че държаното от него портиерско
помещение не е идентично с мазето на ищеца, което е и основополагащият спорен въпрос по
делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на
изслушаните експертизи, съдът приема за основателно релевираното възражение, както и че
претендираното от ищеца избено помещение с площ от 12 кв. м, при съседи: от юг – Г. Б.,
от запад – Н. Х.а не е идентично с портиерското жилище, обитавано от ответника
портиерско помещение. При преценка на събраните доказателства, както и при
съобразяване на уточненията на вещото лице се установява, че границите на прилежащото
към апартамента на ищеца мазе, описани в Нотариален акт № 62, том II, рег. № 9985, дело №
232/03 г./ от юг – Г. Б., от запад – Н. Х.а/ са объркани. Установява се, че така описаната
10
граница е невъзможна, още повече, че мазето на Н. Х.а се намира във вх. Б.
От друга страна по делото се събраха доказателства – показанията на свидетеля С. и
заключението по допълнителната експертиза, че в първоначалния архитектурен проект от
1929 г. броят на предвидените в сутерена мазета не е съответствал на броя собственици на
самостоятелни обекти в жилищната коеперация, което е наложило преустройство на част от
мазетата. Установява се, че мазето на Г. Б. в съществуващите си фактически граници е било
преустроено, като към него е приобщено и чуждо мазе. При анализ на писмените документи
и посещение на място, вещото лице достига до експертен извод, който съдът възприема като
обоснован и съответстващ на доказателствения материал по делото, а именно: че няма
друга възможност да съществува мазе със съсед от юг - Г. Б., освен ако не е
половинката от това мазе, което в момента е на Г. Б.. Ето защо следва да бъде направено
заключението, че собственото на ищеца мазе е било приобщено към мазето на друг
съсобственик, а обитаваното от портиера помещение, което понастоящем фактически
граничи с мазето на Г. Б. е различно помещение от претендираното от ответника избено
помещение. Този извод съответства и на показанията на ищцовата свидетелка Т., която
заявява пред съда, че притежаваното от майка й, впоследствие преминало в патримониума
на ищеца, мазе е гледало към ***********. При това положение съдът намира, че ищецът не
доказва правото си на собственост върху претендирания обект, обитаван от ответника и
описан от ищеца като мазе с граници от от юг – Г. Б., от запад – Н. Х.а, поради което и искът
следва да бъде отхвърлен само на това основание.
В допълнение към мотивите следва да се посочи, че освен в границите на имота на
ищеца вероятно съществува грешка и в описаната площ, тъй като претендираните от 12
кв.м. площ не съвпадат с установената площ нито на мазето, което е прилежащо кум неговия
самостоятелен обект – апартамент, нито на портиерското помещение. Нещо повече от
събраните гласни доказателства и уточненията на вещото лице се установи, че помещението,
ползвано от ответника, е изградено и ползвано с цел да бъде предоставено за обитаване на
портиера на сградата. Както свидетелката Т., така и свидетелят С. дават сведения, че
помещението се ползвало и се полза от портиер, като липсват каквито и да било данни в
някакъв момент същото да е било ползвано от етажен собственик като избено помещение.
Така мотивиран съдът намира, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ответника.
Представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата на разноските, като
съдът намира, че следва да бъдат уважени до размера от 1 260 лв., включващи 1 000 лв. –
адвокатски хонорар, 250 лв. – депозит за експертиза, 10 лв. – разноски за съдебно
удостоверение, разноските за изготвяне на фотокопия не следва да бъдат уважавани.
Неоснователно е и възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото претендираният
от ответника адвокатски хонорар съответства на фактическата и правна сложност на делото
11
и извършените процесуални действия.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Л. П., ЕГН **********, със съдебен адрес в
******************************* срещу Д. Х. Д., ЕГН **********, с адрес в
***********************, сутерен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на
установено спрямо Д. Х. Д., че М. Л. П. е собственик на основание наследствено
правоприемство на избено помещение с площ от около 12 кв.м., при съседи от юг – Г. Б., от
запад – Н. Х.а, прилежащо към апартамент № 11 с идентификатор *************** по
КККР, одобрени със Заповед No РД-18-45/09.07.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в ***********************************, както и за осъждането на Д.
Х. Д. да предаде владението по отношение на посочената принадлежност към недвижим
имот на М. Л. П. .
ОСЪЖДА М. Л. П., ЕГН **********, със съдебен адрес в
******************************* да заплати на Д. Х. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.
София, *********** ********, сутерен на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 260 лв. –
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12