№ 180
гр. Варна , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
в присъствието на прокурора Ивелина Кирилова Бухлева-Ван Каутер (ОП-
Варна)
като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213100600532 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от адв.П., като защитник на
подсъдимия Д.А. срещу присъда постановена на 05.04.2021г. по НОХД 2977/2020г. по описа
на Районен съд Варна. С визирания акт подсъдимият е бил признат за виновен за
извършване на престъпление по чл.131, ал.1,т.4 и т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК и оправдан по
първоначално възведените две обвинения. Същия е бил освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание, като са били уважени частично
приетите граждански искове от пострадалите К. и С..
С въззивната жалба са направени две алтернативни искания, съответно за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде оправдан по всички
обвинения или присъдата да бъде отменена , а производството прекратено с оглед
обстоятелството, че се касае за престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия
По съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция,
прокурорът пледира за неоснователност на жалбата.
Адв.П. поддържа въззивната си жалба на изнесените в нея доводи.
Подсъдимият в правото на лична защита, заявява, че не е извършил деянието за което
е бил обвинен .
1
В дадената му последна дума подсъдимия пледира за оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по
отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от
надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Пострадалият К. работел като „ОТЗ" в бар „Нутрио", който се намирал на
ул."Дубровник" №54, там като касиер работела и св.Т.. Барът се стопанисвал от „Сендо"
ЕООД, един от управителите на които бил св.А.Г.. През м.август 2019г. в бара започнал
работа и подсъдимия, като въпреки, че бил назначен на длъжност „работник-кухня", работел
като барман. Отношенията между пострадалия и подсъдимия се влошили, тъй като К. не бил
доволен от начина, по който подсъдимия изпълнява служебните си задължения. Така се
стигнало до средата на м.септември 2019г. когато поради поведението на подсъдимия се
стигнало до спречкване при което на забележка от К. подсъдимият отговорил да не го
занимава с глупости и го обидил. Случилото се станало достояние както на клиентите в
заведението, така и св.Т.. Впоследствие пререканията продължили , като в крайна сметка
пострадалия наложил глоба за поведението на А.. На следващият ден св.Г. видял
наложените от К. глоби и разговарял с него за случилото се. Пострадалият му разказал за
поведението на подс.А., като думите му били потвърдени от св.Т., както и от записите на
охранителните камери в заведението. А. от друга страна се оплакал на св.Г. от отношението
на колегите си. Така, поради тези неразбирателства, подсъдимият напуснал работа на
24.09.2019г. След това той на няколко пъти изпратил на св.К. обидни и заплашителни
съобщения в „Месинджър" и „Вайбър", които свидетелят показал на приятелката си -
св.З.С.. Впоследствие пострадалият блокирал номера на подсъдимия и повече не получавал
съобщения от него. След това в заведението било посетено от познати на подс.А., като един
от тях попитал св.К. дали той е управителя и че „ едно пиленце му изпраща поздрави", както
и че „ много му знаела устата". К. разбрал за кого говорят, тъй като прякора на подсъдимия
бил “пилето". В процесния ден 29.11.2019г. св.К. бил на работа в бара. Същият ден през
деня св.З.С. и св.В.М. ходили на пазар за коледни подаръци. Двете момичета се
придвижвали с колата на св.М.. Вечерта около 21.20-21.30ч. те отишли при св.К. до бар
„Нутрио", като св.М. паркирала колата в странична улица в близост до казани за смет.
Свидетелките си поръчали храна и разговаряли. Към 22.00ч. св.К. и колегите му
приключили работа и започнали да почистват и подреждат. Около 22.40ч. всички си
тръгнали, като св.С., св.К. и св.М. вървели заедно към паркираната кола. Докато вървели
св.М. с дистанционното „ запалила" колата, като светлините в купето светнали. Тя се
2
насочила към предната лява врата, св.С. към предната дясна, а св.К. имал намерение да
седне на задната седалка. Там обаче се намирали покупките на момичетата и той се навел да
ги избута за да седне. В същото време с периферното си зрение пострадалият видял, че към
него се засилва някой с качулка, който посегнал и го ударил с юмрук в областта на носа и
устата. От удара св.К. паднал на земята. Случващото се било видяно и от св.С., която
веднага излязла от колата. Междувременно лицето на нападателя, въпреки че бил с качулка,
било осветено от светлината от автомобила и св.С. разпознала в него подс.А., когото била
виждала докато работел в заведението с приятеля й. Той от своя страна й нанесъл удар с
дясната си ръка в областта на лявото слепоочие. Св.К. също видял случващото се и въпреки,
че бил зашеметен, веднага станал от земята и застанал пред приятелката си. Тогава и той
видял, че нападателят е подс.А., който посегнал още веднъж да удари св.С., но не успял. И
двамата свидетели видели, че зад подсъдимия има няколко момчета, които също бил с
качулки на главите, но не правели нищо. След това подс.А. казал на св.К. „Какво става ,
мършо, май ти тече кръв", а той му отговорил „Много ли си голям да нападаш две
момичета". Подсъдимият отишъл близо до другите момчета и извикал към св.К. „Това е
само началото, ще те бием, ще те убием, а с приятелката ти да видиш какво ще направим".
След това А. и момчетата си тръгнали. Случилото се било видяно от св.М., която силно се
изплашила. В 22.46ч. св.З.С. подала сигнал за случилото се на тел.112, като посочила, че тя и
приятелят й са били нападнати от група момчета, сред които е бил и подс.А., когото тя
познавала като бивш колега на приятеля си. На мястото пристигнал полицейски екип, а
пострадалите отишли до МБАЛ „Св.Анна"-Варна. Междувременно св.К. се обадил на св.Г.,
като му казал, че е бил нападнат от подс.А. и го попитал какво да прави. Свидетелят го
посъветвал да подаде сигнал в полицията и да си направи медицинско. На 30.11.2019г.
пострадалите посетили отделение по „Съдебна медицина" при МБАЛ „Св.Анна"-Варна,
където били освидетелствани и им били изготвени медицински удостоверения. Близо
седмица след случилото се св.К. не ходел на работа и в университета, а когато се налагало да
излиза си слагал слънчеви очила и предпазна противогрипна маска, за да прикрие отоците и
кръвонасяданията. Св.С. също изпитвала дискомфорт, който бил засилен от
обстоятелството, че имала диагностицирани преди този инцидент сърдечни проблеми.
Самият оток при нея отшумял след около десетина дни, но доста време след това тя се
притеснявала да се прибира сама от работа.
Видно от заключението на назначените и изготвени съдебно-медицински експертизи
св.К. е получил травматичен оток и кръвонасядане по лицето и разкъсно-контузна рана по
лицето, като към 30.11.2019г. е било установено, че горната му устна е била значително
отекла и мораво кръвонаседната по кожа и лигавица на площ с диаметър около 5-6 см., а по
лигавицата личала рана с неравни ръбове и дължина около 2см. Според вещото лице тези
травматични увреждания са резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, респективно
на удар с юмрук, реализиран с областта на лицето и са обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. При св.З.С. вещото лице установило, че същата е получила
травматичен оток в лявата слепоочна област на главата, като към 30.11.2019г. е било
3
констатирана разлята силно болезнена подутина с диаметър около 4-5 см.Това увреждане е
резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, респективно на удар с юмрук, реализиран в
областта на главата и е обусловило чувство на болка и страдание.
За да приеме горната фактическа обстановка, която ВОС също счита за несъмнена,
първостепенния съд е сторил задълбочен анализ на всички относими, допустими
доказателства и доказателствени средства. Ценил е частично обясненията на подс.А.,
показанията на св.К.К., св.З.С., св.В.М., св. П. Т. и св.А.Г., дадени в хода на съдебното
следствие, и отчасти показанията на св.А.Ф., св.К.Г. и св.Г.В., дадени в хода на съдебното
следствие, заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-
медицински експертизи, писмените доказателства по досъдебно производство № 176/2020г
на II РУ- Варна, приобщени по реда на чл.283 от НПК, които са последователни, взаимно
допълващи се и безпротиворечиви.
Така направените крайни изводи на съда на база приетата за установена и от
въззивния състав фактическа обстановка се споделят напълно.
По отношение на оплакванията за допуснатите нарушения на закона от страна на
защитата:
По отношение съставомерността на деянието.
Оплакванията на защитата са на база доводи, че липсват доказателства за авторството
на деянието. Абсолютно същата теза е била развита и пред първата инстанция, на база
същите доказателства, а те са показанията на майката на подсъдимия и двама негови
приятели – св.Г. и св.В.. Изключително подробно ВРС е анализирал показанията на двете
групи свидетели, като правилно е визирал, както късния момент, в който е изградена
защитната версия, така и разминаванията между свидетелските показания на Г. и В./по
отношение например маршрута на придвижване/. Нещо повече, тези показания остават
изолирани и от останалата доказателствена маса, която служи за формиране на фактическата
обстановка. Неясно остава и твърдението на подсъдимия за намерение и желание на
пострадалия да му отмъсти. Изявленията на защитника за личните му разговори с
подсъдимия, в насока липса на вина освен всичко друго са и недопустими за изнасяне и
обсъждане, доколкото представляват тайна по закон. Несъответствията в показанията на
св.М., по отношение ръста на подсъдимия са силно преекспонирани. С оглед на ситуацията
в инкриминираната нощ и психическото състояние на свидетелката в тази връзка, е напълно
допустимо тя не само да не прецени точно ръста на лицето, но дори да има различни от
обичайните си възприятия. Подобно поведение на свидетели в наказателното производство
е обсъждано изключително много, както в специализираната литература, така и в съдебната
практика.
По отношение на довода за липса на квалифициращ елемент по чл.131,ал.1, т.12 на
НК ВОС споделя изнесените в първоинстанционния акт мотиви. Липсват изчерпателни
съждения в жалбата в тази насока, но ВОС намира, че следва да преповтори изнесените
доводи на ВРС, че наличието на „ личен мотив", не изключва наличието на хулигански
подбуди при осъществяване на деянието. Правилно е било прието, че поведението на
подсъдимия е мотивирано именно от хулигански подбуди, с цел саморазправа със
свидетелите, като самото деяние е било извършено показно и с демонстрация на явно
неуважение към обществото, и конкретно - към установените социални норми за поведение.
4
Гражданските претенции на пострадалите са били уважени частично, при добра
мотивация при преценката на решаващия съд за степента на репариране на претърпените
физически и емоционални болки и страдания на пострадалите.
По изложените съображения, с оглед и предвид липсата на служебно констатирани
основания и възможност за отменяне или изменяне на присъдата, на основание чл.338 от
НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда 260091 от 05.04.2021г. по НОХД№2977/2020г на ВРС 23-
ти с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5