ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 23.07.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 състав в закрито заседание на двадесет и трети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
разгледа търговско
дело № 779 по описа за 2020г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от името на „М.Л.“ ЕООД, с която срещу „Е.С.“ ЕООД са предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване:
- осъдителен иск за сумата
3 718,95 лв., представляваща мораторна неустойка за забавено плащане на
лизингови вноски по договор за оперативен лизинг от 22.03.2017г.;
- осъдителен иск за сумата
7 773,95 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на
задължение за връщане на автомобил след прекратяване на договора за оперативен
лизинг;
- осъдителен иск за сумата
14 242,25 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за оперативен лизинг поради виновно неизпълнение на задълженията на
лизингополучателя;
- осъдителен иск за сумата
2 040,00 лв., представляваща обезщетение за вреди на ищеца, изразяващи се
в разходи за изземване на автомобила от лизингополучателя.
Цената на всеки от предявените
искове е под предвидения в чл. 104, т. 4 ГПК размер, поради което и съгласно
чл. 103 ГПК компетентен да ги разгледа по правилата на родовата подсъдност е
Софийски районен съд.
Обстоятелството, че общият размер на
исковете надхвърля 25 000,00 лв., в противовес на съображенията в исковата
молба не обусловя родова подсъдност на делото пред Софийски градски съд, тъй
като макар исковете да са предявени за неустойки и обезщетения, дължими по един
договор между страните, всяко от предявените вземания за неустойки има различно
основание (според твърденията в исковата молба неустойките са предвидени за неизпълнение
на различни по вид задължения на лизингополучателя и за обезщетение на различни
по вид вреди на ищеца), поради което и представлява предмет на самостоятелен
иск.
Цитираната в исковата молба съдебна
практика на ВКС няма отношение към предявените в настоящото производство
искове, тъй като касае хипотези на предявени искове за вземания от един и същ
вид, възникнали като последица от трайни търговски правоотношения между
страните, а по съображенията по-горе процесният случай не е такъв.
Така мотивиран и на основание чл. 118,
ал. 2 ГПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството
по т.д. №779/2020г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд.
Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщението.
Препис от определението
да се изпрати на ищеца със съобщение по образеца на Приложение №9 към Наредба
№7 от 22.02.2008г.
СЪДИЯ: