Решение по дело №2805/2020 на Районен съд - Плевен

               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 15. 12. 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на първи декември през двехиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2805 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от А.Б.Ц. *** против „Т. - П. “ ЕАД гр. П. . В молбата се твърди, че доставчик на топлинна енергия в собственото на ищеца жилище в гр. П. , ***, е ответното дружество „Т. - П. “ ЕАД гр. П. , а топлинен счетоводител е „Т.С. “ гр. С.. Твърди се, че ищецът е депозирал искова молба пред П. ския районен съд, като е било образувано гр. дело № ***/ 2019 год. с ответници „Т.С. “ ЕООД и „Т. - П. “ ЕАД за издаване на документи с невярно съдържание- данъчни фактури за периода 01. 01. 2018 год.- 30. 04. 2018 год. Твърди се, че впоследствие топлинният счетоводител „Т.С. “ ЕООД е започнал да не изпълнява своето задължение- месечен отчет на ИРУ, монтирани на отоплителните тела и водомер за топла вода в жилището на ищеца, находящо се в гр. П., ***, за отоплителния сезон 2019/ 2020 год. Твърди се, че от страна на топлинния счетоводител „Т.С. “ ЕООД са били подавани неверни данни за техните показания на доставчика на ТЕ „Т. - П. “ ЕАД и в издадените данъчни фактури с                                       № ***/ ***год., № ***/ ***год., № ***/ ***год., № ***/ ***год., № ***/ ***год. и  № ***/ *** год. показанията на ИРУ, монтирани на отоплителните тела са, както следва: за ИРУ с № ***, 44 дялови единици, за ИРУ с № ***, 51 дялови единици, за ИРУ с № ***, 77 дялови единици и за ИРУ с № ***, 93 дялови единици, а за водомер за топла вода- 93, 55 куб. м. или общо 10 070 дялови единици на ИРУ в издадените данъчни фактури за процесния период. Твърди се, че в извършения на 11. 06. 2020 год. от представители на „Т. - П. “ ЕАД и „Т.С. “ ЕООД отчет на ИРУ и водомер за топла вода са били установени действителните показания на дялови единици- за ИРУ с № ***дялови единици, за ИРУ с № ***- 0 дялови единици, за ИРУ с № ***- 1 дялови единици, за ИРУ с № ***- 1 дялови единици и за водомер за топла вода 86, 6 куб. м. Твърди се, че в издадените данъчни фактури за процесния период 01. 11. 2019 год.- *** год. показанията на дялови единици на ИРУ, монтирани на отоплителните тела в имота на ищеца, са общо 100. Твърди се, че има стократно завишени показания на ИРУ в издадените данъчни фактури от „Т. - П. “ ЕАД от действителните. Твърди се, че това е грубо нарушение и противоречи на чл. 144 ал. 1 от Закона за енергетиката- топлинната енергия за отопление на имотите се разпределя между отделните имоти въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители монтирани на отоплителните тела в имот. Твърди се, че за водомер за топла вода разликата е 6, 95 куб. м. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което признае за установено, че ищецът не дължи на ответника „Т.  – П. “ ЕАД сумата от 1 310, 35 лв., представляваща главница за доставена топлоенергия за процесния период от 01. 11. 2019 год. до *** год., както и сумата от 39, 00 лв., представляваща лихва за забава за периода от 06. 01. 2020 год. до 06. 07. 2020 год. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът „Т. - П. “ ЕАД гр. П.  ангажира становище, че исковата молба е недопустима, като алтернативно излага доводи за нейната неоснователност.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно по делото, че между страните е налице облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия.  Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като тези условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им приемане от потребителите. Съгласно чл. 153 ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Ищецът А.Б.Ц. притежава правото на собственост върху имот, находящ се в гр. П. , ***, с абонатен № ***, който е в сграда- етажна собственост. Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. - П. ” ЕАД на потребители в гр. П.  са публикувани в броя на вестник „Нощен труд” от 13- 14. 12. 2007 год. и същите обвързват ищеца като собственик на процесния топлоснабден имот. Предявеният отрицателен установителен иск е за установяване на несъществуването на вземане за заплащане на доставена топлинна енергия. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 ал. 1 от ГПК/, ответникът е този, който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки на отричаното от ищеца вземане, т. е. фактите, от които то произтича. Съдът счита, че така предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Интерес от отрицателен установителен иск е налице винаги, когато се претендира отричано от ищеца право. В случая е безспорно, че ответното дружество е издало на ищеца данъчни фактури с № ***/ ***год., № ***/ ***год., № ***/ ***год., № ***/ ***год.,                  № ***/ ***год. и № ***/ *** год., в които са били отразени съответни задължения за доставена топлинна енергия за процесния период от 01. 11. 2019 год. до *** год. Това обстоятелство и възможността доставчикът на топлинна енергия да пристъпи към принудително събиране на вземанията по фактурите по съдебен ред /било чрез заповедно или направо чрез исково производство/ обуславя правния интерес на ищеца като потребител да установи недължимостта на сумите по издадените фактури. Последващото сторниране на част от сумите по четири от процесните фактури не води до извода за отпадане на правния интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка, доколкото доставчикът на топлинна енергия във всеки един момент би могъл да претендира отново оспореното вземане, а и целта на ищеца е със сила на присъдено нещо да бъде разрешен възникналия правен спор. В тази насока са и разясненията, дадени в определение № *** от 05. 12. 2013 год. по ч. гр. дело № *** по описа за 2013 год., четвърто гражданско отделение на ВКС на РБ. Следователно предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим, а разгледан по същество- частично основателен.

Както се посочи и по- горе, налице са издадени от доставчика на топлинна енергия фактури, касаещи процесния топлоснабден имот, на обща стойност             1 310, 35 лв. Видно от изготвената съдебно- счетоводна експертиза е, че впоследствие след извършена проверка и чрез издаване на кредитни известия ответникът е сторнирал сума в общ размер на 913, 29 лв. по фактури с № ***/ ***год., № ***/ ***год., № ***/ ***год.,  № ***/ ***год., след което за процесния период остават дължими главница за доставена топлоенергия в размер на 397, 06 лв. и мораторна лихва в размер на 14, 82 лв.

При тези обстоятелства съдът приема, че предявеният от А.Б.Ц. *** против „Т. - П. “ ЕАД гр. П.  отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 937, 47 лв., като за разликата до 1 349, 35 лв. /включваща главница в размер на 397, 06 лв. и лихва за забава в размер на 14, 82 лв./ ищцовата претенция следва да се отхвърли.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски по компенсация в размер на 84, 58 лв.

По изложените съображения П. ският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника   „Т. - П. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й. В.В., че ищецът А.Б.Ц. от гр. П. , ЕГН **********, не му дължи сумата от 937, 47 лв., от които                913, 29 лв. представляващи главница- стойността на доставена топлоенергия за периода от 01. 11. 2019 год. до *** год. и 24, 18 лв. представляващи лихва за забава за периода от 06. 01. 2020 год. до 06. 07. 2020 год.

За разликата до 1 349, 35 лв. /включваща главница в размер на 397, 06 лв. и лихва за забава в размер на 14, 82 лв./ ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск като неоснователен.

ОСЪЖДА А.Б.Ц. ***, ЕГН **********, да заплати на „Т. - П. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й. В.В., деловодни разноски по компенсация в размер на 84, 58 лв.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: