Решение по адм. дело №268/2025 на Административен съд - Шумен

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 268, ал. 1 и ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по жалба от „НОВЕ КОНСУЛТ АГРО ИНВЕСТ “ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя С. Ч. срещу Решение №108 от 20.05.2025 г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№55-27-1342/09.05.2025 г. на дружеството срещу Разпореждане с изх. № С 250027-125-0151880/09.05.2025 г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Шумен.

В жалбата се релевират доводи за нищожност, а в условията на алтернативност - за незаконосъобразност на обжалваното решение.

На първо място се сочи, че обжалваното решение е нищожно, тъй като е налице произнасяне от страна на органа по законосъобразността на акт на публичен изпълнител, който не е бил предмет на обжалване с посочената жалба.

На следващо място се излагат подробни съображения досежно незаконосъобразност на обжалвания административен акт, с аргумента, че обжалваното действие на публичния изпълнител е било насочено към несеквестируеми вземания, каквото представлява вземането на дружеството - жалбоподател в качеството му на земеделски производител на субсидия, преведена от ДФ „Земеделие“, с оглед на което действието на публичния изпълнител се явява незаконосъобразно. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на Разпореждане№ С 250027-125-0151880/09.05.2025 г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Шумен поради това,че с него е разпределена несеквестируема сума и се претендират разноски.

В съдебно заседание оспорващото дружество не се явява и не изпраща представител.

Ответникът, Директор на ТД на НАП-Варна,не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.Представлява се от ст. юрисконсулт Цв.С. която счита жалбата за неоснователна. В представено по делото писмено становище с рег. №ДА-01-2530/01.10.2025 г. по описа на ШАдмС излага подробни съображения по съществото на спора, обосноваващи искането за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваният административен акт както правилен и законосъобразен, издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия и при наличие на всички материалноправни предпоставки, при спазване на процесуалните правила.Претендира присъждане на разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в обичайния размер за такива административни дела.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:

От данните по административната преписка се установява, че в ТД на НАП-Варна,офис Шумен е образувано изпълнително дело№*********/2025 г. за установени и изискуеми публични вземания срещу „НОВЕ КОНСУЛТ АГРО ИНВЕСТ “ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя С. Ч.. По горепосоченото изпълнително дело няма извършени плащания,нито други погасяващи задълженията действия.

С Постановление изх.№С 250027-022-0041470/15.04.2025 г. на ст.публичен изпълнител е наложен запор по банкови сметки на длъжника в У. Б. в размер на 5251,45лева,въз основа на което е изпратено Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до банката.

На 08.05.2025 г.,в изпълнение на разпореждането за изпълнение на запорно съобщение в ТД на НАП-Варна,офис Шумен от банката е постъпила сума в размер на 2436,75лв., впоследствие разпределена от ст.публичния изпълнител с Разпореждане за разпределение Изх.№ С 250027-125-0151880/09.05.2025 г.,връчено на дружеството на 09.05.2025 г.

На 09.05.2025 г. „НОВЕ КОНСУЛТ АГРО ИНВЕСТ “ЕООД е депозирало жалба до Директора на ТД на НАП-Варна,офис Шумен срещу наложения запор на банковата сметка на дружеството в У. Б. до размера на получена от ДФ“Земеделие“ целева субсидия в размер на 244,75лв.,с искане за връщането й на длъжника,тъй като същата представлява несеквестирумо вземане.

На 14.05.2025 г. дружеството е подало жалба до Директора на ТД на НАП-Варна против Разпореждане изх.№ 250027-125-0151880/09.05.2025 г. на ст.публичен изпълнител за разпределение на сума в размер на 2436,75лв. за погасяване на публични вземания,съдържащо искане за отмяна на разпореждането и указване до публичния изпълнител за връщане на сумата по банковата сметка на дружеството,тъй като същата съставлява несеквестируемо вземане и не подлежи на принудително изпълнение.

По така постъпилата жалба на дружеството срещу разпореждането за разпределение на суми от 09.05.2025 г. Директорът на ТД на НАП – Варна е постановил Решение № 108/20.05.2025 г., с кеято е потвърдил обжалваното Разпореждане изх.№ 250027-125-0151880/09.05.2025 г. на ст.публичен изпълнител за разпределение на сума и оставил без уважение жалбата като неоснователна.В решението като мотиви е посочено, че вземането на дружеството не попада в предвидените изключения по чл. 213 от ДОПК и че публичният изпълнител е съобразил материалноправния закон и по-специално разпоредбата на чл.213,ал.1 от ДОПК, прогласяващ принципа на пълна секвестируемост на длъжниковото имущество и не предвиждащ изключения от тези разпоредби. Изложена е теза, че преценката за секвестируемост на паричните средства,постъпващи по сметки,администрирани от банката е в нейна служебна компетентност,респективно нейно е задължението за установяване на това обстоятелство, както и че публичният изпълнител нямал задължение да установява тез факти предварително при изпълнение на действията си по събиране на публични вземания.

Решение № 108/20.05.2025 г. на Директора на Тд на НАП-Варна е връчено на дружеството по електронен път на 21.05.2025 г. Жалбата на дружеството срещу посоченото решение е подадена до Административен съд –Шумен на 29.05.2025 г., чрез органа, издал оспорения акт .

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното, съдът намира жалбата за допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и при спазване на изискването за проведено административно обжалване, като задължителна положителна процесуална предпоставка.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане за разпределение на суми са издадени от компетентни органи, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта.

Досежно твърдяната от оспорващия нищожност следва за прецизност да се отбележи,че действително,в съдържанието и в диспозитивната част на обжалваното решение органът погрешно е посочил номера и датата на жалбата, с която е бил сезиран /погрешно е посочена предходната жалба с вх.№55027-1342/09.05.2025 г. с предмет обжалване на наложения запор вместо жалба с вх.№Ж -27-3/14.05.2025 г. против Разпореждане изх.№ 250027-125-0151880/09.05.2025 г. на ст.публичен изпълнител за разпределение на сума, но от обстоятелствената и диспозитивната част на обжалвания ИАА несъмнено става ясно, че предмет на административно обжалване в производството по реда на чл.266 и сл. от ДОПК е именно жалбата от 14.05.2025 г. срещу разпореждането за разпределение на сума от 09.09.2025 г. и че именно то е било потвърдено с обжалваното решение на горестоящия административен орган.В случая е налице произнасяне на органа по жалба от 14.05.2025 г., с която същият е бил надлежно сезиран и по предвидения процесуален ред по чл.266 и сл. от ДОПК срещу акт на публичния изпълнител по смисъла на чл.226,ал.1 от ДОПК-Разпореждане за разпределение на суми по изп.дело.С оглед на гореизложеното,съдът в настоящия съдебен състав не споделя релевирания от жалбоподателя довод за нищожност на обжалваното решение.

По отношение на съответствието на акта с материалния закон в оспорената им част, съдът приема следното:

Страните не спорят и съдът приема за установена по делото горепосочената фактическа обстановка, при която по изпълнително дело на данъчните органи срещу жалбоподателя за събиране на негови публични задължения, е разпределена за погасяването им сумата от 2436,75 лв. , получена от жалбоподателя на 02.05.2025 г. по запорираната му банкова сметка в Уникредит Булбанк, субсидия от Държавен фонд „Земеделие“, като земеделски производител във връзка с искане от 02.07.2024 г. за подпомагане до ДФ“Земеделие“ като малък земеделски производител. Спорът е дали субсидията на земеделския производител може да бъде обект на принудително изпълнение за погасяване на публични вземания или не.

Субсидиите от ДФЗ не са посочени конкретно като несеквестируеми в чл. 213 от ДОПК. Противно на възприетото от органа становище в обжалваното решение, настоящият състав счита, че нормата на чл.213 от ДОПК не урежда изчерпателно случаите на несеквестируемост при принудителното събиране на публични вземани, респективно че субсидията на земеделските производители не е изключена от несеквестируемостта. В чл. 1 от ЗПЗП са уредени различни форми на финансово подпомагане на земеделските стопани, а именно: държавно подпомагане; прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС, както и прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони. Средствата, с които се субсидират земеделските производители включват такива от държавния бюджет на Република България и от бюджета на Европейския съюз и по своето естество и предназначение средствата, отпускани от фондовете на ЕС по схемите и мерките за подпомагане на ЗП, също са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, а съобразно § 1, т. 50 ДР ЗПЗП предоставянето им съставлява публично финансиране. Според предвиденото в чл. 11а, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие", действащ като Разплащателна агенция за България, извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика (ОСП). Според изложеното в преамбюлната част на Регламент (ЕС) № 1306/2013 уреждащ финансирането, управлението и мониторинга на ОСП бюджетът на Съюза следва да финансира разходите по ОСП, включително разходите за развитието на селските райони чрез Фондовете. Съгласно чл. 3 от същия регламент с оглед на постигането на предвидените в ДФЕС цели на Общата стопанска политика, финансирането на различните мерки, попадащи в тази политика, включително мерките за развитие на селските райони, се извършва от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като фондовете са включени в общия бюджет на Европейския съюз. Предвид изложеното, получаваните от длъжника като земеделски производител субсидии по различните схеми и мерки за подпомагане от европейските фондове, чрез Държавен фонд "Земеделие", в частта, която не е целево предоставена от държавния бюджет на България, представляват публично финансиране от бюджета на Европейския съюз, което също е целево. С. Р. (ЕС) № 1306/2013 г., бенефициери на тези плащания - в пълния им размер, съгласно чл. 11 от Регламента са регистрираните земеделски производители, а целта – влагането на средствата от ЕС в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът предвижда, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение. Същността на така посочената уредба е субсидиите да достигнат персонално до бенефициерите и да се употребят за целта, за която са отпуснати, откъдето следва правният извод, че финансирането е и целево. Поради това, единствения овластен да получи средствата в пълния им размер е бенефициерът – земеделски производител. Аналогични разпоредби се съдържат и в чл.28 и чл.13,т.13,б.б от на Регламент(ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013, въз основа на който е извършено изплащането на субсидията от ДФ“Земеделие“, според които малките земеделски производители имат право на еднократна помощ, като същността на субсидията-еднократната помощ е да достигне до бенефициера и да се използва за развитие на земеделието,а единствен бенефициер на плащането може да е само предприятието, което получава помощта.Следователно, тези средства също не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица.

Съвкупният анализ на горепосочените разпоредби обосновава извод, че субсидиите съставляват публично целево финансиране и единствен овластен да ги получи в пълния им размер е бенефициерът – земеделският производител. С оглед този специален императивно установен режим, те съставляват несеквестируеми вземания на земеделския стопанин, дори и европейското и националното право да не съдържат изрична разпоредба в този смисъл. Ето защо независимо, че вземанията по тази схема не попадат сред изключенията по чл. 213 от ДОПК, те се подчиняват на същия режим на несеквестируемост, което се извежда от цялостната уредба на държавните помощи, съдържаща се в общностното и националното законодателство, в т. ч и от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г.

Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несквестируеми вземания, или вземания по които не се допуска принудително изпълнение.Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение постъпват и плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпления.

В случая се касае за публично целево финансиране по смисъла на § 1, т. 50 от ДР на ЗПЗП. След като финансирането на земеделските стопани е целево, като не се допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики на ЕС и на ДЧ за развитие на селското стопанство и това, че за бенефициерите е предвидено правото да получат цялата помощ, се налага извода, че тези средства не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно предназначение от това, за което са отпуснати. Обратното разбиране би довело до заобикаляне на изискването за съвместимост с вътрешния пазар съгласно чл. 107 от ДФЕС .Приемането на възможност отпуснатите по този ред суми да служат за нещо различно от осигуряването на ликвидност на земеделските стопани представлява отклонение в пряко противоречие с цитираното приложимо право на ЕС в областта на държавните помощи.

Изцяло неоснователен е довода на органа, изложен в оспореното решение, че преценката за секвестируемост се извършвала от третото лице-банката, в качеството му на администратор на сметките на клиентите и директорът на ТД на НАП – Варна нямал компетентност да се произнася по този въпрос. Преценката дали едно право се ползва със защита срещу принудително изпълнение е единствено в правомощията на органите, ръководещи изпълнителния процес, в случая на публичния изпълнител, като в подкрепа на тази теза е и регламентираната в закона отговорност за последния в чл. 276 от ДОПК при наложен от него незаконен запор.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна. Несеквестируемостта на сумите от субсидии от ДФЗ обуславя и отмяна на оспорените актове – решение на ТД и Разпореждане за разпределение на суми.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 268, от ДОПК съдът приема, че жалбата следва да се уважи, като делото се върне като преписка на ответната администрация, която следва да възстанови на жалбоподателя разпределената с обжалваното разпореждане сума.

Мотивиран от горното , съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „НОВЕ КОНСУЛТ АГРО ИНВЕСТ “ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя С. Ч. Решение №108 от 20.05.2025 г. на Директора на ТД на НАП-Варна, както и потвърденото с него Разпореждане за разпределение на суми с изх. С 250027-125-0151880/09.05.2025 г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Шумен.

ВРЪЩА делото като преписка на ТД на НАП –Варна,офис Шумен за процедиране съгласно мотивите на решението.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на „НОВЕ КОНСУЛТ АГРО ИНВЕСТ “ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя С. Ч. сума от 50 / петдесет/ лева, разноски за настоящото производство.

На основание чл.268,ал.2 от ДОПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.