О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№  877 / 15.06.2018 година, гр. Хасково

Хасковският районен съд Първи граждански състав       

На петнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:                                                                   

        Председател : Мария Ангелова

                                                                             Членове :  

                                                                             Съдебни заседатели:      

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 672 описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.128 т.2 от КТ; от М.М.С. с ЕГН ********** ***; против  „Секюрти Хасково СОТ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. "Драгоман" № 14 ет.2, представлявано от управителя Ж. А. М.

          Ищцата претендира, съдът да постанови решение, с което приеме за установено по отношение на ответника, че той й дължи сумата от 660 лв., представляваща общ размер на неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор № 120/07.01.2016 г. за периодите от 01.11.2016 г. до 31.11.2016 г. в размер на 300 лв. и от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер на 360 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 259/2017 г. по описа на Районен съд - Хасково, ведно със законното лихвата от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

          Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения за това едномесечен срок, като счита предявения иск за допустим, но за неоснователен. Сочи, че в трудовия им договор, в т.11, било уговорено, че на основание чл. 272 от КТ, служителят дава съгласието си, да се удържат от трудовото му възнаграждение дължимите суми за неспазено предизвестие /3 месечно/ по т. 8 от договора, при прекратяване на основание чл. 330 ал.2 т.6 от КТ, какъвто бил конкретният случай. За м.11.2016 г. на ищцата било начислено дължимо нетно трудово възнаграждение в общ размер 352,75 лв., от които 60 лв. й били изплатени авансово в брой, а остатъкът от 292,75 лв. не й бил изплатен, т.к. бил удържан, на основание чл. 272, вр. чл.221 ал.З от КТ. За м. 12.2016 г. на ищцата било начислено дължимо нетно трудово възнаграждение в общ размер 228,63 лв., която сума изцяло не й била изплатена, т.к. същата била удържана, на основание чл. 272, вр. чл. 221 ал.З от КТ. Ответникът сочи още, че трудовото му правоотношение с ищцата продължило до 10.01.2017 г., когато със заповед № 12/10.01.2017 г. то било прекратено, на основание чл. 330 ал.2 т.6, вр. чл. 190 ал. 1 т.2 от КТ, за което уволнение налице било образувано съдебно производство по гр.д. № 563/2017 г. на ХРС. Той предявява насрещна претенция, съдът да се произнесе, че е налице основание за прихващане на търсената от ищцата сума от 660 лв. от размера на общо дължимото от нея обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ в размер на 1 260 лв., както и за прихващането на начислените й нетни трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2016 г. в общ размер на 521,38 лв., на същото основание.

          Производството по настоящото дело е било спряно, на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по цитираното гр.дело № 563/ 2017 г. на ХРС. Производството по същото е приключило с решение № 336/02.06.2017 г., влязло в сила на 14.03.2018 г., като са били отхвърлени, предявените от ищцата в настоящото производство против ответното дружество обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ, като неоснователни и недоказани.

          С определение № 697/17.05.2018 г. на ХРС, производството по настоящото дело е възобновено, като е указано на страните, да посочат, има ли промяна в твърденията и възраженията им по настоящото дело, предвид влязлото в сила решение № 336/ 02.06.2017 г. по гр.дело № 563/ 2017 г. на ХРС. Страните са приканени и към спогодба.

          В указания срок е постъпила молба от ответното дружество, че в случай, че ищцата се откаже от предявения иск по смисъла на чл.233 от ГПК, то ответникът ще се откаже по чл.233 от ГПК от насрещно претендираната от него сума от 738,62 лв., представляваща разликата между дължимото от ищцата на ответника обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на 1 260 лв. и начислените и прихванати на основание чл.272, вр. чл.330 ал.1 т.6 от КТ, нетни трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2016 г. в общ размер на 521,38 лв.; с което да се счита, че страните са уредили изцяло отношенията си, обхващащи целия период на съществуване на трудовото правоотношение помежду им и те нямат една спрямо друга каквито и да било претенции, като разноските останат така както са направени.

В указания й срок ищцата е депозирала становище по така постъпила от ответника молба, че се отказва от предявения иск, на основание чл.233 от ГПК, при посочените от ответника в молбата му условия, подробно описани по-горе.

При тези данни по делото, съдът намира молбите и на двете страни в процеса за допустими и основателни, доколкото са налице предпоставките по чл.233 изр. І от ГПК; поради което следва да се уважат. С оглед на това, производството по делото следва да се прекрати, а на основание ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се обезсили изцяло издадената заповед № 145 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.02.2017 г. по ч.гр.дело № 259/2017 г. на ХРС.

Мотивиран така, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

                   ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 672 / 2017 г. по описа на Районен съд – Хасково, на основание чл.233 от ГПК, с което да се счита, че страните са уредили изцяло отношенията си, обхващащи целия период на съществуване на трудовото правоотношение помежду им, въз основа на трудов договор № 120/07.01.2016 г., като нямат една спрямо друга повече претенциите, предявени от тях в настоящото производство.

                ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО заповед № 145 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.02.2017 г. по ч.гр.дело № 259/2017 г. на ХРС.

               Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ХОС в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ : /П/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.