№ 25
гр. Карнобат, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно
наказателно дело № 20242130200310 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, като е
образувано по повод подадената жалба от Г. К. П. против наказателно постановление № 24-
0282-000302 от 04.09.2024 година на Началник Група към ОДМВР Бургас РУ Карнобат с
което на същият жалбоподател за извършени от него две адм. нарушения на ЗДвП , са му
наложени и съответни адм. наказания , както следва : 1. за нарушение на разпоредбата на чл.
137а ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.4 т.7 предл. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лв. и 2. за нарушение на разпоредбата
на чл. 147 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 185 му е наложено адм. наказание - глоба в
размер на 20 лв..
Жалбоподателят Г. П. с настоящата си жалба оспорва горепосоченото наказателно
постановление само в частта му с която за извършеното от него адм. нарушение на чл. 137а
ал.1 от ЗДвП му е наложено съответното адм. наказание на основание чл. 183 ал.4 т.7
предл. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв., тъй като е останал недоволен от същото
наложено му административно наказание , като същият в жалбата си оспорва, , че е
извършил горепосоченото административно нарушение за което му е наложено и
съответното горепосочено административно наказание с горепосоченото наказателно
постановление . Същият твърди в жалбата си , че издадения срещу него АУАН и процесното
издадено въз основа на него НП в тези им части са издадени при нарушение на материалния
закон - ЗДвП , като не се посочват същите нарушения на материалния закон , вследствие
на което същото процесно наказателно постановление се явявало частично
незаконосъобразно поради това , че не е извършил същото вменено му адм. нарушение ,
като затова моли да бъде отменено обжалваното от него наказателно постановление само
1
в тази му обжалвана от него част.
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно призован се явява
лично , ведно с упълномощения от него процесуален представител , като посочва , че
поддържа жалбата си изцяло относно приписваното му и обжалвано адм. нарушение
посочено по- горе и моли съдът да отмени процесното наказателното постановление в
тази му обжалвана част . В съдебно заседание изтъква съображения и за отмяна на
горепосоченото процесно НП в същата му част на основание чл. 63 ал.2 т.2 от ЗАНН.
Административнонаказващия орган редовно призован не се явява в съдебно
заседание , като не се явява и негов процесуален представител , като по този начин същият
не взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно постановление
частична жалба .
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното
следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частично обжалваното от жалбоподателя Г. К. П. наказателно постановление №
24-0282-000302 от 04.09.2024 година на Началник Група в ОДМВР Бургас РУ Карнобат е
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия GA №
1254276 от 31.07.2024 година , който АУАН констатира за процесното извършено
административно нарушение от жалбоподателя на дата 31.07.2024 година които се изразява
в следното , че на горепосочената дата 31.07.2024 година в 03, 23 часа в гр. Карнобат на
бул.Москва до бензиностнация Лукойл Б09 , по посока на движение от гр. Айтос към гр. С.
жалбоподателят в качеството му на водач на МПС управлявал лек автомобил Мерцедес Е
220 ЦДИ с рег. № ***, собственост на *** ЕООД , като по време на движение не използва
обезопасителния колан , с който същото МПС е било оборудвано , като същият
обезопасителен колан е бил преметнат през горната част на тялото му и по този начин не е
използвано неговото триточково закопчаване на безопасност , като жалбоподателят Г. П. по
този начин е извършил следното адм. нарушение - същият като водач на МПС от
категории М1, М2, М 3 , N, N1, N2 и N3 когато е в движение не използва обезопасителен
колан с което управляваното от него МПС е оборудвано , като с това си деяние е извършил
адм. нарушение на разпоредбата на чл. 137Аа ал.1от ЗДвП за което на основание чл. 183
ал.4 т.7 предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на
50 лв. .
Жалбоподателят в жалбата си отрича , че е извършил горепосоченото адм.
нарушение, като оспорва по този начин, че е извършил същото адм. нарушение .
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Н. Х. и К.
Х. , които свидетели се явяват свидетели - очевидци на станалото е че същите твърдят, че
действително жалбоподателят Г. П. е извършил процесното приписвано му адм. нарушение
, посочено по- горе , тъй като същите свидетели категорично посочват , че жалбоподателят
при управлението на горепосоченото МПС не е поставил правилно обезопасителния колан ,
2
като е преметнал същия само през горната част на тялото му , а долната част на колана ,
която е трябвало да мине през пояса му е била закопчана директно зад гърба му , като по
този начин същият не използва неговото триточково закопчаване за безопасност , като св. Х.
му е посочил , че неправилно е поставил обезопасителния колан , на което жалбоподателят
му е отговорил , че знае, че не е поставил правилно колана , но е бързал и затова го е
поставил така неправилно , като затова и последният свидетел му е съставил е съставил
съответния АУАН въз основа на което е издадено и процесното наказателно постановление .
Съдът кредитира горепосочените свидетелски показания за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно
верни се възприеха същите свидетелските показания, които са безпротиворечиви и логични,
правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява
свидетелите посочени по- горе , да имат личностно отношение към жалбоподателя.
Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители в РУ Карнобат , в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за
да обоснове заинтересованост в тях , от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия , от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници събрани
по делото , нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и
напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от
доказателствата по делото е видно, че свидетелите са в служебно правоотношение с АНО,
но в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници
при съставянето на АУАН. Ето защо, според съда показанията на горепосочените свидетели
не са и не се считат за насочени към прикриване или изопачаване на обективната истина по
делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя. Затова съдът кредитира
изцяло горепосочените показания на свидетелите като достоверни ,тъй като от една страна
същите се явяват свидетели очевидци на това извършеното деяние от жалбоподателя ,а
освен това съдът приема , че същите показания на свидетелите не се опровергават от
никакви други събрани по делото доказателства.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от
формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха
недостатъци на актовете, водещи до отмяна на НП. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
3
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на
защита на дружеството-жалбоподател. Спазени са предвидената форма и процесуален ред
като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57
от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на
процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да
организира адекватно правото си на защита. Правилна е и дадената от АНО
материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на
конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните
факти, което в настоящия случай е сторено. Предвид изложеното липсват предпоставки за
отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато
друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху
правото на защита на санкционираното лице. Ето защо, съобразно изложените правни
аргументи, решаващият съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното
НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.С оглед на което съдът приема , че посоченото адм.
нарушение е извършено от жалбоподателя.
Независимо от изложеното, т.е. установяването на извършено нарушение, в случая
следва да се приеме, че жалбата е основателна като се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2,
т. 2, вр.ал. 4 от ЗАНН като се отмени НП и се предупреди нарушителят, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. В конкретния случай съдът счита, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. За маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на
ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на
вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Видно от доказателствата, макар и
неправилно жалбоподателят е поставил обезопасителния колан , като от нарушението не е
настъпил вредоносен резултат. Настоящият случай безспорно е маловажен, понеже макар и
формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед наличието на
смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, като липсват настъпили вреди
за жалбоподателя и за Държавата. Вредни последици от нарушението не са настъпили,
защото установяването на адм. нарушение е извършено своевременно , което не води не
само до значителни, но и до никакви вредни последици.При това положение, с оглед
4
наличието на множество смекчаващи обстоятелства, се разкрива по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение, налагането на
процесната глоба , макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка
спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца. Действително обществените
отношения, регулирани от ЗДвП са от обществена важност, но това не може да игнорира
задължението на АНО за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед
обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител, което не е било
направено в процесния случай. За поправянето и превъзпитанието на дееца е било напълно
достатъчно, за констатираното нарушение преценявайки обстоятелствата по чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН, наказващият орган да отчете неговата маловажност и да предупреди писмено или
устно нарушителя, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено наказание. Като не е
квалифицирал нарушението като маловажен случай, АНО е приложил неправилно
материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28
от ЗАНН. Поради което, настоящата инстанция намира, че издаденото НП следва да бъде
отменено, като се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН и нарушителят се
предупреди за последиците при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт.
По отношение на останалата част на наказателното постановление респ. по
отношение на другото му наложено адм. наказание по чл. 185от ЗДвП – глоба в размер на
20 лв. затова , че е нарушил разпоредбата на чл. 147 ал.1 от ЗДвП – поради това , че при
извършената проверка се установило , че жалбоподателят управлява МПС , което не е
предоставено за технически преглед , съдът намира , че не следва да се произнася , тъй като
същото адм. нарушение не е обжалвано и в тази му част същото процесно наказателно
постановление е влязло вече в законна сила.
Страните по делото не са поискали съдът да се произнесе по присъждане на разноски
по настоящото дело, поради което съдът не се произнася по същите.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
РЕШИ:
На основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр.ал. 4 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 24-0282-000302 от 04.09.2024 на Началник Група в ОДМВР Бургас РУ Карнобат което
е издадено срещу Г. К. П. с ЕГН ********** от село С. , община Карнобат, обл. Бургас ,
същият със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа - гр. *** чрез адв. Х. Х. от АК
С. , съдебен адресат – САМО в обжалваната му част с което за извършено от Г. К. П.
адм. нарушение на разпоредбата на чл. 137а ал.1 от ЗДвП му е наложено и съответното на
основание чл. 183 ал.4 т.7 предл. 1 от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на
50 лв., к а т о ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя Г. К. П. , че при извършване на друго
5
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6