РЕШЕНИЕ
№ 1190
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110215543 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на двадесет и девети януари хиляди и двадесет и пета година в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Чандърова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 15543 по
описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Н. К. срещу електронен фиш, серия ************* г.,
издаден от МВР-СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, А. 2 от ЗДвП на
основание чл. 189, А. 4, вр. чл. 182, А. 4, вр. А. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 800 лева.
Жалбоподателят твърди, че електронният фиш (ЕФ) е незаконосъобразен, като
1
издаден в протИ.речие с материалния и процесуалния закон, доколкото не е собственик или
ползвател на посочения в ЕФ автомобил, поради което и се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща
представител. Депозирано е становище, с което се поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, но е
представила писмени съображения, с които уточнява основанията за издаване на ЕФ и моли
същият да бъде потвърден. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.08.2023 г. в 12:11 ч., на АМ „Тракия“, първи километър (бензиностанция
Петрол) с посока на движение от с. Равно Поле към гр. София преминал л.а. „*********“ с
рег. № *************, като скоростта му на движение била 121 км/ч, при разрешена такава
от 80 км/ч. с пътен знак В26.
Автомобилът бил придобит на 07.12.2021 г. от малолетната към този момент Миа
Илиан К.а (ЕГН **********) - дъщеря на жалбоподателя, като И. Н. получил и СР на лекия
автомобил.
Движението и скоростта на лекия автомобил били установени и заснети със система
за видеоконтрол ************* с № MD1195, представляващо одобрен тип преносима
автоматизирана система. Системата за видеоконтрол била вписана под № В-46 в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване на 06.07.2018 г. със срок на
валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Към датата на извършване на нарушението
преносимата система № MD1195 е преминала периодична техническа проверка на
14.03.2023 г., като срокът на валидност на проверката е едногодишен.
С ЕФ, серия *************** г. на И. К. на основание чл.182, А.1, т. 2 от ЗДвП било
наложено административно наказание "глоба" в размер от 50 лв. ЕФ бил връчен на
нарушителя, обжалван е, потвърден е с Решение № 10736 от 13.02.2023 г. на АдмС - София
по адм. д. № 10736/2023 г. и е влязъл в сила на 13.02.2023 г.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш, предмет на проверка в
настоящото производство, с който е наложена глоба в размер на 800 лева на жалбоподателя
за нарушение на чл. 21, А.2 от ЗДвП.
Фактическата обстановка бе установена въз основа на съдържащите се в приобщената
по делото административнонаказателна преписка доказателствени материали, а именно:
електронен фиш, свален на хартиен носител, кадър от средство за контрол на скоростта;
справка за регистрацията на превозното средство, копие на заповед от 2016 г. на министъра
на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, справка от
Българския институт по метрология, удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
протокол от последваща проверка на система, както и схема на организация на движение от
СО, които съдът кредитира като непротИ.речиви в своята цялост, като поради липса на
протИ.речия и по аргумент за обратното от чл. 305, А.3 НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.
Съгласно чл. 2 от Наредба № ************** г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (Наредбата) стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение. В разпоредбата на чл. 189, А. 15 от
ЗДВП е установено, че снимките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Такава
снимка е приложена към преписката, и въз основа на нея се установява, че заснетият
автомобил е именно този, посочен в ЕФ.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, А. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, А. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 165, А. 2, т. 6 ЗДвП предоставя на органите по контрол на
спазване правилата за движение по пътищата правото при установяване нарушения да
използват технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, като съгласно
чл. 189, А. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител може да се издаде
ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш (ЕФ) е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства и
системи. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, А. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, А. 4, изр. 2 ЗДвП
реквизити. В настоящия случай ЕФ е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на
изискванията на закона и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи
образец. В него се съдържат изискуемите данни за териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика/ползвателя, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Обстоятелството дали фишът е надлежно връчен на санкционираното лице има
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, А. 8 ЗДвП, но не и
към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването
му.
В обобщение - електронният фиш е издаден при спазване на разпоредбите на ЗДвП и
на Наредбата.
По делото са ангажирани доказателства, че нарушението е установено с АТСС, което
представлява одобрен тип средство за измерване по смисъла на ДР на ЗДвП и Наредбата и е
преминало изискуемите проверки за годност. Спазен е и чл. 5 от Наредбата, тъй като
несъмнено се установява, че процесното техническо средство притежава уникален
идентификационен номер, позволяващ индивидуализацията му. Изпълнено е и изискването
на чл. 10, А. 1 от Наредба № ***********от 12 май 2015 г. и за използването на мобилното
АТСС за контрол е съставен протокол по образец.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят
от обективна и субективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 21, А. 2 ЗДвП.
С въпросната разпоредба е въведена забрана за водачите на пътни превозни средства
да превишават изрично посочените стойности, съобразно посоченото с пътен знак, като в
случая от представената представените по делото документи се установява, че в посочения
участък със съответния пътен знак В 26 е въведено ограничение на максималната скорост на
движение от 80 км/ч.
Измерената скорост на движение на автомобила е 125 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което при отчитане на т. нар. толеранс е приета
3
за установената скорост от 121 км/ч., която надхвърля разрешената с 41 км. в час.
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като доколкото се презумира,
че собственикът на МПС е лицето, което го управлява, съгласно чл. 188, А. 1 ЗДвП
отговорността за извършеното нарушение се понася от собственика или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. От писмените доказателства се установява, че към датата на
нарушението лекият автомобил е бил собственост на ненавършилата 16 години дъщеря на
жалбоподателя.
Основният довод на жалбоподателя във въззивната си жалба и в подаденото
становище при първоначалното и респективно впоследствие при второ поред разглеждане на
делото е, че не е собственик или ползвател на процесния лек автомобил, както и че няма
данни той да го е управлявал към момента на деянието.
На съда е служебно известно, че пред СРС са били образувани множество дела по
жалби на И. К. срещу ЕФ при сходни доводи и идентична фактическа обстановка относно
собствеността на лекия автомобил, посочен в ЕФ. По част от тях вече са налице и влезли в
сила съдебни актове след произнасяне от страна на АССГ- Решение № 25096 от 27.11.2024 г.
на АдмС - София по адм. д. № 5986/2024 г., Решение № 80 от 3.01.2025 г. на АдмС - София
по адм. д. № 9626/2024 г., Решение № 4133 от 7.02.2025 г. на АдмС - София по адм. д. №
11366/2024 г., Решение № 10736 от 13.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 10736/2023г.
и др., като част от тези актове са влезли в сила преди депозираното писмено становище. ЕФ,
който обуславя квалификацията на повторност, отново касае нарушение, извършено с лек
автомобил, който е регистриран като собственост на името на малолетно дете на
жалбоподателя. Настоящият състав споделя и вече оформилата се преобладаваща практика
по този персонален казус, а именно:
Съгласно § 1 от ДР на Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (в редакцията след изм.
ДВ, бр. 20 от 2018 г.), "с правомощията на собствениците на превозните средства се ползват
и техните пълномощници или законни представители". Безспорно правото на собственост
включва в себе си и правомощието за ползване на съответната вещ. Освен че разполага с
правата по тази разпоредба, жалбоподателят, в качеството си на родител на придобилата
процесния лек автомобил като малолетна негова дъщеря Миа К.а, съобразно чл. 130, А. 1 СК
е длъжен да "управлява имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър
стопанин". Към датата на нарушението М.К.а няма законно право да ползва автомобила, тъй
като е под минималната възраст за придобиване на СУМПС (чл. 150 вр. чл. 151 от ЗДвП).
Жалбоподателят, като родител и законен представител на непълнолетната си дъщеря към
датата на нарушението, без съмнение упражнява правата на собственика на автомобила,
включително правото сам да ползва автомобила и да се разпореди с него – при
ограниченията по чл. 130, А. 3 от СК, неотносими към настоящия случай. Действително
жалбоподателят има двойно качество – като лице, което упражнява правомощията на
собственика на автомобила и като лице, което има правото да ползва автомобила. След като
е вписан в свидетелството за регистрация на автомобила, той следва и да се счита за лице,
което има законно право върху автомобила, поради което е допустимо да носи отговорност
за административни нарушения при управлението му. На самостоятелно основание,
съобразно чл. 26, А.3 от ЗАНН, доколкото собственикът на автомобила М.К.а е на 15 години
към момента на описаното в ЕФ нарушение, тя не би могла да бъде посочена в ЕФ, тъй като
отговорност за деяния, покриващи признаците на административно нарушение, може да се
търси единствено от нейните родители. Действително родителите да имат равни права по
отношение на имуществото на детето /чл. 129, А. 1 СК/, поради което, ако жалбоподателят
счита, че другият родител е ползвал лекия автомобил е имал възможността да подаде
декларация по чл. 189, А. 5 ЗДвП.
Съгласно тази разпоредба ЕФ се връчва на лицето по чл. 188, А. 1 или 2 от закона,
който в 14-дневен срок от получаването му може да предостави в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие
4
на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Това право е отразено
недвусмислено в ЕФ, като по делото не се твърди, а и няма данни в законоустановения и
посочен в ЕФ срок той да се е възползвал от тази възможност и да е предоставил в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, на
когото е предоставил МПС и което е извършило нарушението и копие на свидетелството му
за управление на моторно превозно средство. Жалбоподателят твърди, че с това право е
разполагал единствено собственикът на лекия автомобил, поради което и не е било
упражнено от него, доколкото той не е такъв. Този довод не може да бъде споделен -
носител на правото да подаде декларация, е лицето, посочено в ЕФ като нарушител въз
основа на твърденията, изложени в ЕФ, доколкото чл. 189 от ЗДвП урежда именно редът за
оспорването им. И. Н. не се е възползвал от това право, поради което настоящата инстанция
намира, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
правилно и съобразно изискванията на чл. 188 от ЗДвП.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй
като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта, но е искал да управлява
МПС с избраната от него скорост, надхвърляща ограничението, като е съзнавал, че
застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на пътя
Извън предмета на делото е въпросът дали линия на защита, която се опитва
имплицитно да изгради версия, че лекият автомобил е управляван системно от
непълнолетната дъщеря на жалбоподателя, е по-благоприятна за него, с оглед разпоредбите
на чл. 182 и др. от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, А. 4 ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, се издава електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
В чл. 182, А. 2, т. 5 от ЗДвП (към датата на извършване на нарушението) е
предвидено, че за превишаване от 41 до 50 км/ч. нарушителят се наказва с глоба в размер на
400 лева.
Съгласно чл., 182, А. 4 от ЗДвП когато нарушението по А. 1, т. 1 - 5, А. 2 и А. 3, т. 1 -
5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер,
т.е. 800 лв. при нарушение по чл. 182, А.2, т. 5, вр. чл. 182, А. 4 от ЗДвП.
Според съдържащата се в § 6, т. 33 от ЗДВП дефиниция, "повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, А. 2 - в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач.
В настоящия случай е налице квалифициращият признак повторност – видно от
приетите по делото писмени доказателства, за "същото" по вид нарушение – превишение на
максималната разрешена скорост на движение, на основание чл. 182, А.1, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание на жалбоподателя, като ЕФ, с който е бил
санкциониран е влязъл в сила в рамките на по-малко от година, преди да бъде извършено и
настоящото нарушение. Липсва разлика и във вида на нарушенията, съгласно посочената в
ЕФ фактическа обстановка и правна квалификация. От субективна страна жалбоподателят е
съзнавал, че вече му е било налагано административно наказание за същото по вид
нарушение – движение над разрешената максимална скорост, доколкото е обжалвал ЕФ.
Наложеното на жалбоподателя в настоящия казус административно наказание "глоба"
е с фиксиран в закона размер /800 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП,
като намали същото.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение
на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за нарушенията по
този закон е неприложима тази разпоредба на ЗАНН. В допълнение, деянието не разкрива
5
по-ниска степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, напротив, напротив - в
конкретния случай превишението на скоростта е значително – с 41 км/ч над разрешеното,
поради което обществените отношения, свързани с безопасността на движение по пътищата
са засегнати в степен, която оправдава прилагането на административна санкция.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че ЕФ е
законосъобразен, и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно
претендира такива, като на основание чл. 63, А. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия ************** г., издаден от МВР-
СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, А. 2 от ЗДвП на основание чл. 189,
А. 4, вр. чл. 182, А. 4, вр. А. 2, т. 5 от ЗДвП на И. Н. К. е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 800 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН И. Н. К., ЕГН ********** да заплати
на СДВР сумата от 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в
14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6