РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Попово, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20213520100374 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 ГПК.
Постъпила е искова молба от АТ. К. АТ. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. П.,
обл. Т., ул. "В." № , чрез пълномощника си адв. Н.Г., АК-Търговище със съдебен адрес в гр.
П., обл. Т., ул. "К.и М." № , ет.2 ПРОТИВ: „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предишно наименование
„Мобилтел“ ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен
Маркоски.
В исковата молба се твърди, че с ответното дружество „А1 България" ЕАД /с
предишно наименование „Мобилтел" ЕАД/, ищецът бил сключил Договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с № М3558124/15.03.2013 год. по избран тарифен план
Цифрова телевизия „разширен пакет“ + фиксирана телефонна услуга „Домашен телефон“. С
приложения към същия договор от 08.05.2014 год. и от 18.12.2014 год. му били
предоставени мобилни услуги за мобилен номер ********** с различни тарифни планове,
със срок на действие 24 месеца.
Сключеният договорът за предоставяне на далекосъобщителни услуги №
М3558124/15.03.2013 год. бил прекратен едностранно от ответното дружество, във връзка с
което през 2018 год., мобилният оператор завел срещу ищеца иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.92 от ЗЗД, по който било образувано гр. дело № 850 по описа
на РС-Попово за 2018 год., с искане да бъде осъден да заплати общо сумата от 933.40 лв., от
които 160.12 лв.-главница за потребени и неизплатени далекосъобщителни услуги и 773.28
лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
С Решение № 19/14.02.2019 год., постановено по гр. дело № 850 по описа на PC-
1
Попово за 2018 год., съдът отхвърлил като неоснователен предявеният иск за присъждане на
сумата от лв., от които лв.-главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договор М3558124/15.03.2013 год.
Решението не е било обжалвано от и е влязло в законна сила на 13.03.2019 год.
Независимо, че „А 1 България" ЕАД едностранно е прекратило договор
М3558124/15.03.2013 год. с който са били предоставени далекосъобщителни услуги както и
игнорирайки постановеното решение на съда, през месец октомври 2020 год. и месец
февруари 2021г. възползвайки се от предоставено му по време на действие на договора
писмено съгласие за плащане на телекомуникационни услуги с автоматичен а чрез Банка
ДСК от 13.06.2014 год., „А 1 България" ЕАД изискало директен дебит от банковата сметка
на ищеца в Банка ДСК, като с банкови преводи от 15.10.2020г. получило общо сумата от
лв., и от 22.02.2021 год. е получило сумата от 473.44 лв., с посочени основания за
плащанията АБ.№ М3558124, вече прекратен договор за далекосъобщителни услуги.
С посочената сума общо в размер на 937.40 лв., ответното дружество се било
обогатило без основание, по несъществуващо договорно правоотношение, поради което се
моли за решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца
посочената сума, която е получило без основание.
Претендират се разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен
отговор, с който признава дължимостта на сумата от 933,40 лв., но възразява,че не е дал
повод за завеждането му.
В отговора на исковата молба, ответникът не оспорва, че между АТ. К. АТ. и „А1
България" ЕАД е имало валидни облигационни правоотношения въз основата на договор №
МЗ558124, като и че с Решение № 19 от 14.02.2018 г., PC - Попово е обявил сумите по 3 бр.
фактури от 12.03.2015 г., 14.04.2015 г., 14.05.2015 г., както и по 4 бр. сметки *********,
*********, *********, ********* за недължими. Ищецът бил завил съгласие за плащане на
услуги чрез банка ДСК (директен дебит) от 13.06.2014 г.. Сумите обаче били останали
налични в системата на дружеството и предвид заявения директен дебит в банка ДСК от
страна на ищеца, без участието на ответното дружество, банката е превела по негова сметка
сума в размер на 933,40 лв. за посочените по - горе задължения с превод от 10.2020 г. и от
02.2021 г..
В тази връзка ответникът счита, че доколкото отношенията между страните по посочения
договор били прекратени още през 2015 г., същия е следвало да прекрати услугата за
директен дебит в банка ДСК. Ответното дружество не било канило ищеца да заплати
посочените суми и плащането било извършено по инициатива на банката.
Възразява се, че доказателствата представени от ищеца и справката, в отговора са за
плащане в размер на 933,40 лв., а не в размер на 937,40 лв.
Предвид изложеното ответникът признава дължимостта на сумата в размер на 933,40 лв., но
не счита, че е да повод за предявяване на иска.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
Н.Г. – ТАК, която поддържа исковата молба на посочените в нея основания.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
2
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 55, предл. 3 от ЗЗД:
С отговора на исковата молба ответникът е изразил становище за основателност на
иска и е признал същия.
Въз основа на направеното признание на предявения иск, ищецът, чрез процесуалния
си представител в проведеното на 16.09.2021г. открито съдебно заседание, позовавайки се
на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, е направил искане за прекратяване на съдебното
дирене и съдът да се произнесе с решение съобразно направеното признание.
В рамките на посоченото съдебно заседание, съдът с изрично определение,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 237, ал.1 от ГПК е постановил прекратяване на
съдебното дирене.
С оглед на направеното от страна на ищеца изрично искане за прекратяване на
съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно направеното признание, съдът приема
за установено следното:
На първо място, съдът намира, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.
237, ал.1 от ГПК, тъй като с депозираният писмен отговор на исковата молба, ответникът е
направил признание на така предявения иск.
Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка
регламентирана в цитираният текст, а именно изрично искане, направено от страна на
ищеца за прекратяване на съдебното дирене и съдът да се произнесе с решение съобразно
направеното признание.
Освен гореизложеното, съдът приема, че в случая не са налице хипотезите на чл. 237,
ал.3 от ГПК, касаещи недопустимостта на решението при признаване на иска, тъй като
признатите права не противоречат на закона или на добрите нрави, като същите не са и от
категорията права, с които страната не може да се разпорежда.
Ето защо настоящият състав счита, че са налице от формална страна всичките
процесуални предпоставки на разпоредбата на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение
при признание на иска.
По разноските:
В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция ищецът е направил
разноски в общ размер на 350.00 лв., от които 50.00 лв. за заплатена държавна такса и 300.00
3
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото и на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат поети от ответната страна.
Макар ответното дружество да е признало иска, същото, според настоящия състав, е
далото повод за завеждане на делото, тъй като видно от приложеното искане /по образец на
„А1“/ от 15.10.2020г., ищецът е сезирал ответника по повод извършено неправомерно
плащане на суми от банковата му сметка. Становище от последния не е изразено и сумата не
е била възстановена, като именно бездействието на мобилния оператор е причината за
предявяване на исковата молба срещу него.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул.
„Кукуш“ № 1, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски, ДА
ЗАПЛАТИ на АТ. К. АТ. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. П. обл. Т., ул. "В." № ,
СУМАТА от лв. //, получена от ответника без основание, по несъществуващо договорно
правоотношение, както и СУМАТА от лв. / лева/ разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4