Решение по дело №1813/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 09.02.2021г.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова

при секретаря Илиана Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №1813 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №182049 от 01.08.2019г., постановено по гр.дело №42307/2018г. по описа на СРС, ГО, 72 с-в, е признато за установено по предявени от „Т.С.”ЕАД с ЕИК****** искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ, че ответникът Е.С.Т. с ЕГН********** дължи сумата от 336,17лв.- цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. ведно със законната лихва от 14.03.2018г. до изплащане на вземането, сумата от 19,79лв.- цена на услуга за дялово разпределение за същия период, ведно със законна лихва от 14.03.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.03.2018г. по ч.гр.д.№17126/18г. на СРС, като са отхвърлени изцяло исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за мораторни лихви в размер на 52,49лв. и 3,93лв. за периода от 16.09.2015г. до 28.02.2018г. Признато е за установено също така, по предявени от „Т.С.”ЕАД искове с горепосоченото правно основание, че ответникът К.Й.К. с ЕГН********** дължи сумата от 212,90лв.- цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва от 14.03.2018г. до изплащане на вземането и 19,79лв.- цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва от 14.03.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.03.2018г. по ч.гр.д.№17126/18г. на СРС, като са отхвърлени исковете за цена на топлина енергия за периода от 01.05.2014г. до 28.02.2015г. и за разликата над 212,90лв. до 336,17лв. и исковете за мораторна лихва в размер на 52.49лв. и 3,93лв. за периода от 16.09.2015г. до 28.02.2018г. Ответникът Е.С.Т. е осъдена да заплати на ищеца 282,69лв. разноски в исковото производство и 32,37лв. разноски в заповедното производство, а ответникът К.Й.К.- да заплати на ищеца 297,64лв. разноски в исковото производство и 21,16лв. разноски в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на ответника Е.С.Т. 41,05лв. разноски по делото.

Решението е постановено при участието на третото лице- помагач на страната на ищеца- „Т.С.”ЕООД с ЕИК******.

Срещу решението в частта с която е уважен искът за цена на потребена топлинна енергия срещу ответника Е.С.Т. за сумата над 212,90 лева до пълния размер от 336,17 лева, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Е.С.Т.. Жалбоподателката поддържа, че вследствие на допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения- невръчване на препис от исковата молба за отговор, съдът не е разгледал и съответно- не е уважил направеното от нея възражение за изтекла погасителна давност относно главницата за периода от 01.05.2014г. до 14.03.2015г. Твърди, че не е налице тъждественост между вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение и исковата молба с която са предявени установителните искове. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск за главница за доставена топлинна енергия- отхвърлен в тази част. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата „Т.С.”ЕАД в представения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Претендира потвърждаване на обжалваното решение и възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно в обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Не се установява първоинстанционният съд да е допуснал твърдяното от жалбоподателката процесуално нарушение. Препис от исковата молба и приложенията е връчен лично на ответника Е.С.Т. на 10.10.2018г. в канцеларията на СРС (разписка на л.42 от първоинстанционното дело). В законовоустановения едномесечен срок отговор на исковата молба не е подаден от ответника Т.. С изтичането на срока за отговор на исковата молба, съгласно чл.133 ГПК се е преклудирало правото на ответника Т. да прави възражения, включително и за изтекла погасителна давност за част от вземанията на ищеца. Погасителната давност не се прилага служебно от съда съгласно чл.120 от ЗЗД.

Неоснователни са и твърденията на жалбоподателката за липса на съответствие между вземанията в заповедното и исковото производство. Както е отбелязал изрично и първостепенния съд, налице е пълно тъждество между претенциите на ищеца в заповедното и исковото производство.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да бъде определено възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 50 лева за настоящата инстанция, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото.

На основание чл. 280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                      

                                 Р    Е    Ш    И    :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №182049 от 01.08.2019г., постановено по гр.дело №42307/2018г. по описа на СРС, ГО, 72 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Е.С.Т. с ЕГН********** да заплати на „Т.С.”ЕАД с ЕИК****** сумата от 50 лева- юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.”ЕООД с ЕИК******.

Решението е окончателно.

                                               

    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

                                                                                   

2/